Лекции по Култура на речта и поведението

ППравописа на всеки език се изгражда върху определени принципи. Най-голямо значение имат следните три от тях: фонетичен, морфологичен и традиционен ( исторически). Фонетиния изисква съответствие между изговор и писане. Между живите езици трудно може да се намери език изцяло подчинен н
а
този принцип, но от мъртвите такъв е бил санскритския.
По силата на морфологичния принцип морфемите винаги се записват по един и същ начин независимо от това как се изговарят.
Например: мед – медовина независимо от фонетичната реализация.
Исторически или етимологичен – думите се изписват по начина по който са се записвали от столетия.
Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовековния развой на езика. Шесте гласни в българския език се противоставят по няколко признака два от тях са тесн
и и широки гласни. Тясната –и и широката –е; -а и –ъ; -о и –у.те с еразличават ясно само под удар
е
ние. Когато не са ударени те приближават една към друга с тенденция да се слеят. Така че широките се приближават към тесните и обратно. Тази тенденция се нарича редукция на гласните.
Редукцията е естествено явление и зависи от ударението. Под ударение няма редукция. Диалектно явление е пълната редукция и редукцията под ударение, който се наблюдават в източните говор
и. Диалектно –е и преминаването на –е в –и.
Възможни са три типа грешки в резултат наПо силата на мор
ф
ологичния принцип морфемите винаги се записват по един и същ начин независимо от това как се изговарят.
Например: мед – медовина независимо от фонетичната реализация.
Исторически или етимологичен – думите се изписват по начина
по който са се записвали от столетия.
Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовековния развой на езика. Шесте гласни в българския език се противоставят по няколко признака два от тях са тесни и широки глНапример: мед – медовина независимо от фонетичната реализация.
Исторически или етимологичен – думите се изписват по начина по който са се записвали от столетия.
Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовековния развойИсторически или етимологичен – думите се изписват по начина по който са се записвали от столетия.
Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовековния развой на езика. Шесте гласни в българския език се противоставят по няколко признака два от тях са тесни и широки гласни. Тясната –и и широката –е; -а и –ъ; -о и –у.те с еразличават ясно само под ударение. Не се вземат под внимание промените на който са били подложени думите в многовековния развой на езика. Шесте гласни в българския език се противоставят по няколко признака д
ва от тях са тесни и широк
и
гласни. Тясната –и и широката –е; -а
и –ъ; -о и –у.те с еразличават ясно само под ударение. Когато не са ударени те приближават една към друга с тенденция да се слеят. Така че широките се приближават към тесните и обратно. Тази тенденция се нарича редукция на гласните.
Редукцията е естествено явление и зависи от ударението. Под
у
дарение няма редукция. Диалектно явление е пълната редукция и редукцията под ударение, който се наблюдават в източните говори. Диалектно –е и преминаванет
о на –е в –и.
Възможни
с
а три типа грешки в резултат на редукцията.
Същински ( писане по фонетичен принцип) например молив с мули
в
Грешки по анаалогия н
апример казъл като рекъл
Поради свръх старателност например белет вместо билет

а/ъ
проверка мн.ч. или ж.р.
-а; -ав; -ач; -ар -ъ; -ър
Ако се колебаем в наставка на причастие или прилагателно има най-често във формата за м.р. проверка правим като заменим м.р. със ж.р. или ср.р или мн.ч. Ак
о
гласния звук се запазва в м.р той е А, ако отпада в м.р. е Ъ
Казал – казала
Рекъл – рекла
Вятър – ветровит

о/у
срещат се в представките като –о е в комбинация в до; под; от. Тези случай обаче не се грешат. Грешат се –о и –у като самостоятелни представки. Главна причина е че те почти никога не са под ударение. Втората причина е че има немалко думи, който са дублетни например увенчавам – овенчавам; умиротворявам- омиротворявам
Третата прична е ч е в

езика съществуват думи с една и съща основа на в комбинция с –о или –у образуват думи с различно значение например о
падам – упадам; оказвам – указвам; отдавам – удавам
Удава

ми се – отдава ми се
Двете представки имат самостойни значения –о означава извършване на действияпо повърхността напрРедукцията е естествено явление и зависи от ударени
ето. Под ударение няма

редукция. Диалектно явление е пълната редукция и редукцията под ударение, който се наблюдават в източните говори. Диалектно –е и преминаването на –е в –и.
Възможни са три типа грешки в резултат на редукцията.
Същински ( писане по фонетичен принцип) например молив с мулив
Грешки по анаалогия например казъл като рекъл
Поради свръх старателност например белет вместо билет

а/ъ
проверка мн.ч. или ж.р.
-а; -ав; -ач; -ар -ъ; -ър
Ако се колебаем в наставка на причастие или прилагателно има най-често във формата за м.р. проверка правим като заменим м.р. със ж.р. или ср.р или мн.ч. Ако гласния звук се запазва в м.р той е А, ако отпада в м.р. е Ъ
Казал – казала
Рекъл – рекла
Вятър – ветровит

о/у
срещат се в представките като –о е в комбинация в до; под; от. Тези случай обаче не с
е грешат. Грешат се –о и –у като самостоятелни предстаВъ
з
м
ожни са три типа грешки в резултат на редукц
ия
т
а.
Същински ( писане по фонетичен принцип) например молив с мулив
Грешки по анаалогия например казъл като рекъл
Поради свръх старателност например белет вместо билет
Същински ( писане по фонетичен принцип) например молив с мулив
Грешки по анаалогия например казъл като рекъл
Поради свръх старателност например белет вместо билет

а/ъ
проверка мн.ч. или ж.р.
-а; -ав; -ач; -ар -ъ; -ър
Ако се колебаем в наставка наГрешки по анаалогия
например казъл като рекъл
Поради свръх старателност например белет вместо билет

а/ъ
проверка мн.ч. или ж.р.
-а; -ав; -ач; -ар -ъ; -ър
Ако се колебаем в наставПоради свръх старателност например белет вместо билет

а/ъ
проверка мн.ч. или ж.р.
-а; -ав; -ач; -ар -ъ; -ър
Ако се колебаем в наставка на причастие или прилагателно има най-често във формата за м.р. проверка пр
аа/ъ
проверка мн.чпроверка мн.ч. или ж.р.
-а; -ав; -ач; -ар -ъ; -ър
Ако се колебаем в наставка на причастие или пр-а; -ав; -ач; -ар -ъ; -ър
Ако се колебаем в наставка на причастие или прилагателно има най-често във формАко се колебаем в наставка на причастие или прилагателно има най-често във формата за м.р. проверка правим като заменим м.р. със ж.р. или ср.р или мн.ч. Ако гласн
и
я звук се запазва в м.р той е А, ако отпада в м.р. е Ъ
Казал – казала
Рекъл – рекла
Вятър – ветровит

о/у
срещат се в представките като –о е в комбинация в до; под; от. Тези случай обаче не се грешат. Грешат се –о и –у като самостоятелни представки.
Главна причина е че те почти никога не са под ударение. Втората причина е че има немалко думи, който са дублетни например увенчавам – овенчавам; умиротворявам- омиротворявам
Третата прична е ч е в езика съществуват думи с една и съща основа на в комбинция с –о или –у образуват думи с различно значение например опадам – упадам; оказвам – указвам; отдавам – удавам
Удава ми се – отдава ми се
Двете представки имат самостойни значения –о означава извършване наКазал – казала
Рекъл – рекла
Вятър – ветровит

о/у
срещат Рекъл – рекла
Вятър – ветровит

о/у
срещат се в предстВятър – ветровит

о/у
срещат се в представките като –о е в комбина
оо/у
срещат се срещат се в представките като –о е в комбинация в до; под; от. Тези случай обаче не се грешат. Грешат се –о и –у като самостоятелни представки. Главна причина е че те почти никога не са под ударение. Втората причина е че има немалко думи, който са дублетни напри
мер увенчавам – овен
При някой от тях може да се направи проверка със сродни думи
Унасям се уловя усетя опитвам
Думите от чужд произход трябва да се помнят на изуст. Добре е да знаем правилото, че думите от латински се пишат с –ус, градус, конус, лансус(грешка) Унасям се уловя усетя опитвам
Думите от чужд
п
роизход трябва да се помнят на изуст. Добре е да знаем правилото, че дуДумите от чужд произход трябва да се помнят на изуст. Добре е да знаем правилото, че думите от латински се пишат с –ус, градус, конус, лансус(грешка) . думите от гръцки завършват на –ос колос, космос, епос. В българския език –о съдържат наставките –от епот, кукот, кикот; на –ост радост, мъдрост; на –ота висота, красота, грехота

е/и
при тях най-важно е разграничаването на представките – пре и – при
За разлика от представките –о и –у тук няма дублети.
Глаголите с –пре означават:
преодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в простр
а
нството – прелитам, превозвам
прехвърляне на норма – препивам, престоявам
въздействие – преластявам, предумам
повторение – преписвам, претворявам
довеждане на действието до краен резултат – преглъщам предавам
-При означава следното
- движение с достигане до определени граници – приближавам прибягвам
- действие слаба степен – притварям приглаждам
- неочакваност на де
йствието – приспа ми се прияде ми се
Горепосочените правила се отнасят само за българската лексика.
Ч
уждите думи трябва да с езнаят на изуст или се прави справка с речника например рикошет, идентифицирам

Правоговор на гласните

Той е свързан с явлението редукция която е промяна в характеристиката на гласните. Редукцията действа
на принципа на затихване. Колкото по близо до ударението е гласната
ее/и
при тях напри тях най-важно е разграничаването на представките – пре и – при
За разлика от представките –о и –у тук няма дублети.
Глаголите с –пре означават:
преодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в пространството – прелитам, превозвам
прехвърляне на ноЗа разлика от представките –о и –у тук няма дублети.
Глаголите с –пре означават:
преодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в пространството – прелитам, превозвам
прехвърляне на норма – препивам,Глаголите с –пре означават:
преодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в пространството – прелитпреодоляване на пречка – прескачам, преодолявам
преместване в пространството – прелитам, превозвам
прехвърляне на норма – препивам, престоявам
въздействие – преластявам, предумам
повторение преместване в пространството – прелитам, превозвам
прехвърляне на норма – препивам, престоявам
въздействие – преластявам, предумам
повторение – преписвам, претворявам
довеждане на действие
то до краен репрехвърляне
н
а норма