Теория на възпитанието и Дидактика на обучението

Теория на възпитанието
И
Дидактика на обучението
МИИТ, 3 курс

Теория на възпитанието
Обект и предмет на училищната педагогика
Науката (от гръцки знание или умение) е специфична система от познавателно-изследователски дейности извършвани посредством доказано ефективни методи и средства за възпроизводство на обективни, обосновани и системно организирани знания.
Системата от науки за образованието е част от социалните науки, а педагогическите науки са част от науките за образованието. Под педагогически науки се разбира съвкупността под различни клонове на формалното и неформалното възпитание и обучение. Има различни клонове на педагогическите науки- семейна, предучилищна, училищна, социална, икономическа, музейна, медицинска, спортна.
Едно от изискванията за признаването на научния статут на дадена наука е тя да има обект и предмет. Обекта на науката е това, към което е насочена изследователската и систематизаторската дейност на тази наука. Обект на училищната педагогика са общите обяснения, описания и характеристики за възпитанието и обучението в училищна институция. Ако приемем, че възпитанието и обучението дават като резултат целостта на училищното образованието, то тогава обекта на училищната педагогика е училищното образование. Възпитанието и обучението са обект и на други науки като например педагогическата психология, педагогическата социология, когнитивните науки, невро науките и невролингвистичното програмиране.
Предмет на науката са страни, свойства, отношения на обекта, изследвани с определена цел в определени условия. Той конкретизира насочеността на определена дейност. Предмет на училищната педагогика са общите характеристики и теории за съдържанието, целите, процесите, методите и формите (урок, извънкласна дейност, вечерна, дневна, задължителна, свободноизбираема) на училищното възпитание и обучение
В различни източници предметът на педагогиката е обяснявано различно и противоречиво. В датската уикипедия например, педагогиката се занимава с възпитанието, науката и обучението. Според англоезичната уикипедия пък педагогиката е изкуство или наука в образованието и обикновено се отнася до теориите на обучението. Според немски източници, педагогиката е научна дисциплина, която се занимава с теорията и практиката на възпитанието, също така и наука, която изследва процесите на учене, обучение, възпитание и социализация и предоставя процедурни знания за тях. Проблемът на тези дефиниции е че те насочват към обекта, а не към предмета на педагогиката.
Основните процеси на обучението са ученето и преподаването.
Училищната педагогика е наука за общото в целите, съдържанието, закономерностите и формите на преднамерено-организираната дейност на субектите (учители и ученици), участващи в процесите на училищното възпитание и обучение. Училищната педагогика е наука, която изследва и конкретизира общите обяснения и предписания за организацията и реализацията на възпитанието и обучението като събития в условията на училищната институция.
Според Пат Петрий терминът педагогика не се използва често освен в рамките на формалното образование, докато в други Европейски страни се прилага за по-широк набор от услуги, които обхващат например грижите за децата в ранна детска възраст, работа с юноши и младежи и като подкрепа на семейството и родителството (думата педагогика може да се отнася до общата подкрепа за развитие на децата; педагогика от гръцки означава „детеводство“). Педагогиката се отнася до възпитанието.
Според Лоурънс Шулман (бащата на социалната педагогика), за да се осъществи реформа в образованието, от съществено значение е да има специфично представителство на практическата педагогическа мъдрост на „способните учители“. Педагогическият опит не може да бъде лесно теоретизиран поради своите уникални интерактивни аспекти.

Събития, конструкти и референти в езика на педагогиката
Събитието е част от действителността, нещо, което се случва в поведението и средата, има начало и край и може да бъде измервано. Събития са: стимул, реакция, подкрепление, резултати, конкретни действия, видимо приложение на нещо. Събитията в езика на педагогиката са: възпитание, обучение, образование, поведение, учител и ученик, учене, съдържание, преподаване, метод, действие, операция, процедура, ситуация, учебен час, урок, стимул, реакция.
Конструктът (понятие, категория) е продукт на логическо мислене. Необходим е за определяне на някои отношения между обекти или събития, които са ненаблюдаеми и неизмерими. В психологията конструкти са душа, съзнание, интелигентност, разум, страх, настроение, зрялост, Азът, емоция, личност, креативност и др. Конструкти в езика на педагогиката са: цел, възпитание, разбиране, система, усвояване, интериоризация, процес, структура, ценност, нагласа, отношение, компетентност.
Конструктът е обект на човешките абстракции. Той не може да бъде измерен пряко, тъй като не е реално събитие в човешкия свят. Все пак някои конструкти могат да бъдат измерени чрез така наречените конвергентни операции (търсене на 1 решение, съсредоточено в 1 точка)- измерване на серотонина или позитронно-емисионна томография на глюкозния метаболизъм за установяване на депресия.
Често конструктите се третират като нещо реално, материално, конкретно при покриване на всички референти. Референтите служат за операционализиране на конструктите. Те са нещо, което съществува в реалния свят, но се обозначават с дума, фраза или израз и служат за емпирична подкрепа на конструкта. Могат да бъдат наблюдаваното последствие от конструкта.
Много конструкти са полезни за описание на различни форми на поведение, но те не са задължително причина или в основата на това поведение. Събитията се случват/ предизвикват, а с конструктите се описва специфична субектна активност, която може да съществува вътре в нас без да може да бъде директно измервана и наблюдавана. Това което наблюдаваме и измерваме са референтите, препратките на външното поведение.

Същност на училищното възпитание
За определяне на същността на възпитанието като събитие е необходимо да се премине през определянето а други по-общи събития и конструкти. Такива са:
Изменението на човека – най-обща форма на неговото битие, преход от едно състояние към друго в рамките на целия живот
Развитието на човека- необратима последователност на събития и качествени и количествени изменения в хода на взаимодействието на неговата биологична програма и обкръжаващата среда и като резултат личния опит
Динамиката на човека- негова характеристика показваща, че той е жива система в движение и изменение; това движение и изменение касае не само личността, но и взаимодействието със средата
Ръст на човека- прогресивно увеличение в следните 3 форми: увеличение на размерите като организъм; увеличаване на ефективността/ компетентността в определени функции; осъществяване на някои функции и части
Формирането на човека- постепенно създаване, преобразуване, обогатяване, координиране и интегриране на вече заети или свободни параметри от неговия дух и поведение
Възпитанието е свързано с всички тези събития и е един от факторите за тях. Освен изброените събития, то е свързано и с някои конструкти/ понятия. Едно от тях е интериоризацията- конструкт за обозначава на процеса на пренос на обществени представи в съзнанието на отделния човек. Друго понятие е интернализацията (усвояване)- приемането, адаптацията на убеждения, ценности, нагласи, практики и стандарти за свои собствени. Интернализацията в социалната и личната психология е конструкт, с който се назовава степента, в която приписваме причините за поведението на вътрешни фактори. Понятието екстеоризация е изнасянето навън на резултатите от вътрешните когнитивни действия. От гледна точка на социалната и личната психология е приписване на причините за собственото поведение на външни фактори и събития, които не можем да управляваме ние.
ДЕФИНИЦИИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО
ВЪЗПИТАНИЕТО като педагогическо явление е целенасочена, професионална дейност на педагога, съдействаща за максимално развитие на личността на детето, за въвеждането му в съвременната култура, за формирането му като субект на собствения му живот със собствени мотиви и ценности.
ВЪЗПИТАНИЕТО е социално целенасочено създаване на условия за развитие на човека, също целенасочена дейност за формиране на система от възгледи, убеждения, качества, отношения и нагласи.
ВЪЗПИТАНИЕТО е процес и резултат от целенасочено влияние за развитието на личността (нейните отношения, черти, качества, възгледи, убеждения, поведения в обществото)
ВЪЗПИТАНИЕТО е всяко формиране на човека, което е резултат от духовно въздействие.
ВЪЗПИТАНИЕТО е една от страните на духовно формиране.
ВЪЗПИТАНИЕТО е култивиране на общата възприемчивост към културните ценности и е възможност за ценностно структуриране на духа.
ВЪЗПИТАНИЕТО е средство за духовно саморазвитие на обществото (чрез него обществото и културата се възпроизвеждат).
ВЪЗПИТАНИЕТО е вид педагогическа дейност подпомагаща усвояването на опит- компетентности (компетентности= знания + умения + нагласи) за системите от интелектуални, нравствени, естетически, физически и други ценности, което казано по друг начин е формиране на качества и черти на човешкия характер и цялостно развитие на личността.
Някои от горните дефиниции почиват на дуализма дух-тяло. Дуализма е всяко философско положение, което допуска 2 отделни състояния, 2 основни принципа на вселената- духовен и материален.
Според Аристотел духът е мислеща одухотворена душа, мислене за мисленето и наслаждение от теорията. Според Платон духът е свръх разумно начало познавано непосредствено от интуицията. Според Аквински духът е висша потенция (заряд) на душата и нематериална познавателна сила.
Духът явно поражда духовността, а духовността е висше равнище на развитие и саморегулацуя на зрялата личност, в което основните регулатори са човешките ценности. Духовността е надиндивидуална ценност.
Ако възпитанието е духовно формиране, това означава, че то е: създаване на творческа и автономна личност; формиране на мисленето, съзнанието и самосъзнанието; създаване на познавателни и оценъчни способности; създаване на способности на съзерцание, любов и благоволение.
Ако възпитанието е процес, чрез който подрастващите овладяват социален, обществен и исторически културен опит, тогава се опираме на социологизма във възпитанието, в която позиция се утвърждава първостепенното значение на социалната реалност и социологическите методи за обяснение на човека и неговата среда. В този контекст можем да говорим и за позиция на социоцентризма по отношение на възпитанието. Тази позиция предлага 3 страни за разглеждане на възпитанието: 1) хората определят обществото, но и обществото определя тях; 2) основен източник на човешките познания са социалните отношения и удовлетворяване на практическите потребно