Фонетика

ФОНЕТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
/03.10.2022/
Звуковете на езика са специфичен материал, който подлежи на разностранен анализ с оглед на неговите физични, физиологични и лингвистични качества.

Фонетиката като наука за звуковете в човешкия език възниква още в Древността, в първите гръцки граматики, но като съвременна наука се оформя през 70-те години на 19-ти век.

Фонетичните изследвания са ориентирани към сложен кръг от проблеми, свързани със системното описание на звуковете, така и с тяхното функциониране в речта.

Основните задачи, които трябва да бъдат решени се отнясят до изясняване на същността и структурата на фонемата като системно езикова единица, определяне на фонологичното съдържание на фонемите в даден етап, поведението и изменението на фонемите при речевата им реализация , подсистемите във фонемната система, правилата за артикулиране на фонемите, писмено отбелязване на фонемите и отношението им спрянмо системата от букви, изясняване на същността и ролята на ударението и интунацията. Всички тези задачи са свързани със сигментните единици, каквито са фонемите и алфоните и суперсигментните единици, каквито са ударението и интунацията. Особено важно за фонетичните изследвания е разграничението на език и реч. Безкрайното количество артикулационни движения и звукови единици в речта се свежда в езика до определени количества звукови типове наречени фонеми. Наложило се е в началото на 20 век обособяване на 2 научни направления, а именно фонетика и фонология , които да обхванат целия комплекс от проблеми.

Фонетиката изучава звуковете на речта (алофоните) с оглед на техните артикулационни и акустични свойства.

Фонологията изучава звуковете на езика, разглейждайки ги като социално, лингвистично явление.

Звуковете имат 3 основни аспекта

Акустичен
Артикулационен
Лингвистичен

Акустичен аспект има всеки звук, независимо от своята природа и източник. В акустично отношение, звукът е физично явление, представляващо ред от трептения с определена честота и амплитуда. Когато отговарят на съответните условия тези трептения се възприемат от слуховите органи на човека. Оанояни акустични качества на звуковете са : височина, тембър, сила и дължина.
Артикулационен аспект имат само звуковете , произведени от човешкия говорен апарат. Във физиологично отношение, звукът е ред от движения произведени от говорните органи. При класификация на звуковете в езика се вземат предвид именно артикулационни особености като място и начин на учленение.
Под лингвистичен аспект на звуковете се разбира способността на даден звук да изпълнява различителна функция в състава на морфеми и думи.

Основните понятия, които оперират фонетиката и фонологията са фонема (езикова абстракция, обобщава речевите звукови реализации; като езикова единица, фонемата се характеризира с незнаковост, линейна нечленимост, наличие на фонологично съдържание с набор от диферциални, морфологични признаци), различителната функция в рамките на морфемите и думите. От езиково гледна точка, фонемата е най-малката структурна единица на езиковата система.

Алфон. В речта , фонемата е представена от своите фонетични варианти. Това са различните акустични и артикулационни разновидности на фонемата, които нямат различителна роля в речта. Те са количествено неограничени и изграждат сетивната страна на думите в процеса на речта.

В силна позиция се реализира основния вариант на фонематиката, който е един . Останалите варианти са обосновени от влиянието на фонетичното обкръжение, позицията и индивидуалните говорни способности.
/10.10.2022/
Диференциален фонологичен признак
- Това е акустичен или артикулационен признак с различителна функция. Той е линейно нечленим, такъв например е признакът звучност беззвучност или пък например е признакът мекост-твърдост.

На следващо място е фонологично съдържание. Всяка фонема се характеризира точно определен набор от диференциални признаци който представлява нейното фонологично съдържание. Например гласната "а" притежава признаците широка, задна нелабиална гласна. Фонологична опозиция чрез диференциалните си признаци фонемите влизат в съответните фонологични опозиции. Например звучност- беззвучност, предни гласни и задни гласни, лабиалност- нелабиалност.

Фонетична и фонематична транскрипция
- в нито един език изговорът и правописът на думите не съвпадат, невъзможно е тъждество между звукове, букви, фонеми. Поради това ще създадени принципи за транскрипция на думите. Транскрипцията трансформира писмената реч в устна позовавайки реалния или нормативния изговор на думите. Транскрипцията е два вида фонетична и фонематична. Фонетичната транскрипция представя реалния звуков израз на думите. Фонематичната транскрипция представя в умения строеж на думите с оглед на книжовния изговор.

СЪСТАВ И СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ФОНЕМНА СИСТЕМА
Българската фонемна система се състои от 45 фонеми. Тя представлява съвкупността от фонеми в техните опозитивни отношения. Всеки неин елемент се намира в определено отношение с останалите и заема собствено място в цялостната конфигурация на системата. В фонемната система съществуват 4 подсистеми.
-1-во вокални или гласни звукове.
-2-ро консонанти или съгласни звукове.
- 3-то сонори
-4-то глайд.

Вокална система на съвременния български книжовен език
Вокалната система на съвременния български език съществено се отличава от тази на старобългарския език. В процеса на историческото събитие са настъпили качествени и количествени промени, тоест загубили сме носовите гласни и сме загубили разграничението между дълги и кратки гласни. Затова в старобългарския език е имало 11 гласни звука, а в съвременния български език има само 6.

Класификацията на шестте гласни ще извършим от артикулационна гледна точка.
Артикулационна класификация се базира на следните показатели :
- в зависимост от прехода между езика и небцето гласните се разпределят в три опозитивни двойки ( а,ъ ; о,у; е,и; ).

(а, о, е ) са широки
(ъ, у, и) са тесни
В зависимост от мястото на учленение в устната кухина гласните се разделят на предни и задни :
(е, и) са предни
(а, ъ, о ,у) са задни
Предните гласни имат свойството да смекчават предходния съгласен звук но тази промяна не е качествена, т.е от системно гледище преходната съгласна фонема не се превръща в мека, а представлява само смекчен позиционен вариант на твърдата фонема. В зависимост от участието на устните като деен отличителен орган, гласните се делят на устнени или лабиални. В артикулацията на който участват устните и това са:
(о, у) са устнени
(а, ъ, е, и) са неустнени/нелабиални.

Консонантна система на съвременния български език

Включва от 39 фонеми. За тяхната класификация се използват 3 признака. Първите два, а именно локалност и модалност са свързани съответно с мястото и начина на учленение, а третият е свързан с опозитивните характеристики на съгласните.
От фонологична гледна точка шумовите съгласни се характеризират с четири диференциални признака , а именно
локалност- модалност ,
звучност- беззвучност,
мекост-твърдост.
Сонорите се характеризират с три признака а именно локалност- модалност и мекост- твърдост. Локална или сификация е свързана с мястото на учленението.
Първа група лабиални съгласни първата подгрупа са билабиални или двуустнени. Това са "б" и меко " 'б " , "п" и меко " 'п " и " м" и меко " 'м ".

Втората подгрупа са лабиодентални(устнозъбни). Това са " в " и меко " 'в" ; "ф" и меко " 'ф".
Следващата група са алвеони, те се учленяват на алвеолите. 3 подгрупи- алвеодентални( алвеозъбни) т и меко т, з и меко з, с и меко с, дз и меко дз, д и меко д, ц и меко ц, л и меко л.
Алвеолни- н и меко н, р и меко р.
Посталвеолни или преднонебни - ж, ш, дж, г, й.
Веларни или задниезични - г и меко г, х и меко х, к и меко к.

Втора класификация са модални. В това отношение шумовите и сонорите се класифицират по различен начин.
-Шумовите се делят на преградни ( б и меко б, п и меко п , г и меко г, к и меко к, д и меко д, т и меко т) .
- 2-ра група - проходни. ( в и меко в , ф и меко ф, з и меко з, с и меко с, х и меко х, ж, ш)
Преградно-проходни като преградата и проходът са последователни артикулации. (дз и меко дз, ц и меко ц, дж, г)

В артикулационно отношение всички сонори са преградно-проходни, при тях преградата и проходът са едновременни,но на различни места.
Три подгрупи- назрани или носови при тях преградата е в устната кухина а проходът в носната ( м и меко м, н и меко н)
Втора група- латерални преградата е отпред, а проходът е отстрани на езика ( л и меко л)
Вибрантни- ( р и меко р) издишната струя е накъсана от трептенето на езика.

Трета група класификация опозитивни - в константната система действат 2 фонологични опозиции : по звучност-беззвучност, по мекост-твърдост.
В опозицията по звучност-беззвучност участват 28 фонеми групирани в 14 корелативни двойки. Извън опозицията са сонорите (л, м, р, н + меки корелати), които са само звучни, също като (х и меко х), които са само беззвучни.
Неутрализация на опозицията настъпва в краесловие, където се изговарят само беззвучни съгласни и в средисловие , когато в непосредствено фонетично съседство се намират звучна и беззвучна шумова съгласна. Например "изпит" (пишем със з но се чува с).
Втората опозиция мекост- твърдост (палаталност/ непалаталност) в тази опозиция участват 34 фонеми групирани в 17 корелативни двойки ( б , 'б, п, 'п, ф, 'ф ). Извън опозицията са съгласните ( ж,ш, дж,г) които са само твърди и също така (й), която е само мека. Меки съгласни не се учленяват в краесловие, средисловие, пред други съгласни както и предните гласни (е,и), където се артикулират смекчени варианти на съответната твърда фонема.
Примери: горски, полски, път.
Опозицията мекост твърдост действа само в позицията пред задните гласни (а,ъ,о,у). Тъй като за 17 меки съгласни, нямаме отделни букви в азбуката отбелязваме с буквите мекостта ( ю,ь,я).
СЪВРЕМЕННИ И ИСТОРИЧЕСКИ ЗВУКОВИ РЕДУВАНИЯ
/17.10.2022/
Езикът е развиваща се система на всички свои равнища, фонематичната подсистема също има динамичен характер и в нея настъпват различни промени, които в процеса на историческия развой така и в процеса на актуалния речеви поток, промени, които имат повтарящи се закономерен характер, се наричат звукови закони.

В зависимост от времето си на действие, звуковите закони се делят на исторически и съвременни. Историческите съдействали в даден период от историята на езика, а днес се наблюдават само резултати от тях.
Съвременните са характерни за актуалната говорна практика. От фонемно гледище, звуковият закон представлява фонемно или ало-фонно редуване. Наблюдаваме три вариации на редуване :
- на първо място редуване на фонема с друга фонема ( ятов преглас- краесловно обеззвучаване, асимилация)
- на второ място редуване на фонема с отсъствие на фонема (елизия, епентеза)
- на трето място редуване на основен с позиционен в-т на една и съща фонема (редукция на гласните).

Редукция на гласните
Съществуването на редукция в българския език се обяснява с акцемтните особености на вокалната система. В езиците с фиксирано ударение няма редукция (например френски).
Българското ударение е свободно и динамично и това предопределя съществуването на редукция. Редукцията се свързва с различна реализация на гласните в ударена и неударена позиция.
- В неударена позиция широките и тесните гласни се сближават по изговор. (а-ъ; о-у; е-и)
Редукцията зависи основно от мястото на неударената гласна спрямо ударението. В първа предударена позиция редукцията е най-слаба и с отдалечаване на ударението в предпозиция, редукцията се засилва.
Следударните гласни са със силна редукция независимо от близостта на ударението.
Карнавал ( предударна позиция) ; зимата (следударна позиция)

(е, и) не подлежат на редукция в съвременния български език. Следващия закон (за променливо я ). От съвременна гледна точка ятовия преглас е редуване на (я) с (е).