Емоционална интелигентност

Даниъл Голман

ЕМОЦИОНАЛНАТА
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ







Американска, първо издание

АВТОР: DANIEL GOLEMAN
ЗАГЛАВИЕ: EMOTIONAL INTELLIGENCE
© Петьо Ангелов, превод, 2011
© Издателство „Изток-Запад“, 2011


© http://openbooks.tk
© http://ekni.ga
© http://4eti.me

ISBN 978-954-321-888-2 (мека подвързия)
ISBN 978-954-321-889-9 (твърда подвързия)

СЪДЪРЖАНИЕ

Предизвикателството на Аристотел
ПЪРВА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНИЯТ УМ
1. За какво служат емоциите?
Когато страстите владеят разума
Подтик към действие
Двете страни на нашия ум
Как се е развил мозъкът
2. Анатомията на едно емоционално отвличане
Вместилище на всички страсти
Невронният спусък
Емоционалният страж
Специалистът по емоционалната памет
Алармена система с изтекъл срок на годност
Когато емоциите действат бързо - и немарливо
Емоционалният диспечер
Хармония между чувство и мисъл
ВТОРА ЧАСТ: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕМОЦИОНАЛНАТA ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
3. Когато умното е тъпо
Емоционална интелигентност и съдба
Една различна интелигентност
Господин Спок и Данни: когато само знание не стига
Могат ли емоциите да бъдат интелигентни?
Коефициент на интелигентност и емоционална интелигентност: чисти типове
4. Опознай себе си
Страст и безразличие
Човекът без чувства
Възхвала на инстинкта
Да вникнем в несъзнаваното
5. Роби на страстта
Анатомия на гнева
Потушаването на пожара
Митът за изпускането на напрежението
Да облекчим тревогата: кой, аз ли се притеснявам?
Тревога на пълен работен ден
Овладяване на меланхолията

Да се измъкнем от калта
Репресори: отрицание и оптимизъм
6. Най-важното умение
Контрол върху импулсите: тестът с близалките
Лошо настроение - лошо мислене
Кутията на Пандора и оптимизмът: силата на положителното мислене
Оптимизмът: неизчерпаем източник на мотивация
Потокът: невробиология на способността да надскочиш себе си
Потокът и ученето: нов модел за образованието
7. Корените на емпатията
Зараждането на емпатията
Детето с хармонична настройка
Последиците от лошата настройка
Неврология на емпатията
Емпатия и етика: корените на алтруизма
Живот без емпатия: умът на педофила и моралът на социопата
8. Изкуството на социализацията
Проявата на емоциите
Изразителност и емоционална заразителност
Основи на социалната интелигентност
Как се ражда социалната некомпетентност
На прага на омразата
Един пример за емоционален талант
ТРЕТА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА ПРАКТИКА
9. Интимни врагове
Женен или омъжена: корените в детството
Разломните линии в брака
Отровни мисли
Затлачването: задънената улица за брака
Мъжете: слабият пол
Семейно консултиране за Него, семейно консултиране за Нея
Здравословният скандал
Да се успокоим
Да проветрим отвътре
Да слушаме и говорим открито
Упражнение
10. Управлявай със сърцето си
Първа задача: критиката

Най-лошият начин да мотивираш някого
Умелата критика
Да не се боим от разнообразието
Източникът на предразсъдъците
Нулева толерантност към нетолерантността
Организационните умения и коефициентът на групова интелигентност
11. Ум и медицина
Умът на тялото: как емоциите обуславят здравето
Отровни емоции: клиничните данни
Самоубийственият гняв
Стрес: тревожност без мяра
Цената на депресията
Медицинската полза от положителните чувства
Цената на песимизма и ползите от оптимизма
Малко помощ от приятели: медицинската стойност на връзките
Лечебната сила на емоционалната подкрепа
Емоционална интелигентност в медицинските грижи
Медицината: от грижи към загриженост
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: ВЪЗМОЖОСТИ
12. Малкият семеен ад
Да пробудиш сърцето
Основи на емоционалната интелигентност
Как да си отгледаме побойник
Тормозът: надгробният камък на емпатията
13. Емоциите и преодоляването на травмите
Ужас, врязан в паметта
ПТСР като лимбично увреждане
Обратно към здравите емоции
Превъзпитаването на емоционалния мозък
Превъзпитаването на емоциите и възстановяването от травмите
Психотерапията като пътеводна светлина за емоциите
14. Характерът не е съдба
Неврохимия на свенливостта
Нищо не ме притеснява: бодрият темперамент
Укротяване на превъзбудената амигдала
Детството като незаменима възможност
Възможности, които не бива да се изпускат
ЧАСТ ПЕТА: ЕМОЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ

15. Цената на емоционалнатa неграмотност
Болни емоции
Укротяването на агресията
Училище за грубияни
Предотвратяване на депресията
Цената на модерността: все повече депресирани хора
Как протича младежката депресия
Депресиращи начини на мислене
Да заобиколим депресията
Хранителни разстройства
Самотни сърца: пътят навън от училище
Обучение по сприятеляване
Алкохол и наркотици: зависимостта като опит за самолечение
Сбогом на оръжията: окончателен общ път към превенция
Само информация не стига
Активните съставки
16. Емоциите като учебен предмет
Урок по сътрудничество
Спорен момент
Анализът: едно сбиване, което така и не настъпи
Грижи на дневен ред
Азбука на емоционалната интелигентност
Емоционалната грамотност в гетата
Емоционалното разписание
Изборът на точния момент
Емоционалното ограмотяване като форма на превенция
Коренна промяна в училище: обучение чрез пример и проявяващи загриженост общности
Една по-обхватна мисия за училищата
Върши ли работа емоционалната интелигентност?
Характер, морал и изкуството на демокрацията
Заключителни думи
Приложение 1. Що е емоция?
Приложение 2. Отличителни черти на емоционалния ум
Приложение 3. Невронните мрежи на страха
Приложение 4. Консорциумът „У. Т. Грант“: активни съставки на програмите за превенция
Приложение 5. Науката за самия мен
Приложение 6. Социално и емоционално обучение: резултатите
Благодарности

Предизвикателството на Аристотел

Дa се гневи е присъщо на всеки и е лесно, както и да дава пари и да
прахосва средствата си, но не на всекиго е присъщо - нито пък е лесно - да
знае за какво, колко, кога, заради кого и как трябва да го прави.
- Аристотел, Никомахова етика*
(Аристотел, Никомахова етика, кн. II, гл. 9 (3), прев. Теменуга Ангелова,
Гал-Ико, С. 1993. - Б.пр.)


Беше непоносимо задушен августовски следобед в гр. Ню Йорк - ден, в
който всички се потят и заради това са ужасно кисели. Връшах се обратно
към хотела си. Качих се на един автобус на „Медисън Авеню" и бях
направо сащисан от шофьора, чернокож на средна възраст с блестяща
усмивка, който ме посрещна с едно сърдечно „Здрасти, как си?"
Поздравяваше всички нови пътници, докато автобусът се влачеше из
трафика в центъра. Всеки пътник оставаше също толкова удивен, колкото и
аз, и тъй като повечето бяха в плен на мрачното настроение, породено от
жегата, малцина отговаряха на поздрава му.
Но докато автобусът пъплеше из града, започна да се усеща бавна,
направо вълшебна промяна. Шофьорът рецитираше някакъв безкраен
монолог - жизнерадостен коментар за всичко, покрай което минавахме: в
онзи магазин имало страхотна разпродажба, в музея отсреща - невероятна
изложба, а чухте ли за новия филм, дето тъкмо са го пуснали в киното на
съседната пряка? Удоволствието му от безкрайните възможности, които
градът можеше да предложи, беше направо заразително. Когато пътниците
слизаха от автобуса, те вече се бяха отърсили от мрачния си покров, с който
се бяха качили не чак толкова отдавна, и когато шофьорът викнеше:
„Довиждане, приятен ден!“, всеки един му се усмихваше в отговор.
Споменът за тази среща не избледня почти двадесет години. Когато
пътувах с онзи автобус по „Медисън Авеню“, аз тъкмо бях завършил
доктората си по психология, но тогавашната наука не обръщаше почти
никакво внимание на това как може да настъпи такава промяна.
Специалистите не знаеха кой знае какво за механизмите на емоцията. И все
пак, представяйки си как вирусът на доброто настроение, инжектиран в
пътниците от автобуса, се е разпространил из града, аз разбрах, че този

шофьор е един вид градски миротворец с почти магическата способност да
стопи киселата раздразнителност на пътниците и да отвори сърцата им.
И в груб контраст на всичко това, ето ви няколко вестникарски теми от
тази седмица:

В местно училище деветгодишно дете започва да буйства, разлива боя
по чиновете, компютрите и принтерите и съсипва кола на паркинга на
училището. Причината: негови съученици от трети клас го нарекли
„бебе" и то решило да ги впечатли.
Осем младежи са ранени, след като случаен сблъсък сред тълпа
тийнейджъри, скупчени пред рап-клуб в Манхатън, води до сбиване, а един
от участниците започва да стреля с едрокалиб- рен автоматичен
пистолет срещу тълпата. В статията се казва, че подобни престрелки по
на пръв поглед дребни поводи, които обаче се възприемат като актове на
неуважение, са все по-често явление през последните години.
Едно проучване стига до извода, че при жертви на убийство под
дванадесетгодишна възраст 57% от убийците са собствените им
родители, биологически или приемни. В почти половината случаи
родителите казват, че просто са се опитвали „да дисциплинират
детето“. Побоите с фатален край били предизвикани от „нарушения"
като това, че детето закрива телевизора, плаче или цапа памперсите си.
Германски младеж е даде под съд за убийство на пет турски жени и
момичета в пожар, който запалил, докато те спели. Младежът членува в
неонацистка група и обвинява чужденците за невъзможността да си
намери работа, заради пиянството и лошия си късмет. Почти безмълвно
накрая той добавя: " Не мога да изтрия чувството за вина за това, което
направихме, и изпитвам безкраен срам“

Всеки ден новините изобилстват с такива разкази за разпада на
цивилизацията, за яростни взривове на развилнели се зли импулси. Но
новините просто отразяват по-осезаемо едно пълзящо чувство за
безконтролни, разюздани емоции, което се промъква в нашия живот и в
живота на хората около нас. Разбира се, никой не е застрахован срещу
гневните изблици и горчивото съжаление след тях; те бележат живота на
всички ни - по един или друг начин.
През последното десетилетие ставаме свидетели на една усилваща се

канонада от подобни случки, които говорят за епидемия от емоционално
безсилие, отчаяние и ожесточение в нашите семейства и общности, в целия
ни колективен живот. През тези години видяхме вълна от бяс и отчаяние,
повлякла както тихата самота на децата, израснали сами, в компанията на
някой телевизор, така и болката на други деца - изоставени, занемарени,
насилвани, или на такива, дошли от грозната интимност на домашното
насилие. Една емоционална болест набира сила и нейните следи личат в
цифрите за увеличаващите се случаи на депресия по света, както и в
останките от тайфуна на агресията - тийнейджъри с пистолети в училище,
спречквания на пътя, завършили със стрелба, недоволни уволнени
служители, избиваши бившите си колеги. Термини като „емоционално
насилие“, „магистрална престрелка“ и „посттравматичен стрес“ станаха
част от ежедневния ни речник през последните десет години, а
пожеланията ни към другите се измениха от ободряващото „до скоро
виждане“ до предизвикателното „я да те видим сега“.
Тази книга е пътеводител по пътя към разбирането на безчувствеността.
Като психолог - а през последните десет години и като журналист в „Ню
Йорк Таймс“ - аз проследявам напредъка на научното разбиране в областта
на ирационалното. Като наблюдател бях поразен от две противоположни
тенденции, едната от които е сигнал за растящ безпорядък в споделения ни
емоционален живот, а другата ни дава средства за неговото преодоляване и
надеждата, че е възможно да го постигнем.
Защо това изследване идва точно сега
През последното десетилетие, въпреки лошите новини,
ние станахме свидетели и на безпрецедентен ръст на научните изследвания
в областта на емоциите. Най-драматичен е напредъкът във способността ни
да видим как работи мозъкът, постигнат благодарение на иновативни
методи като новите технологии за образна диагностика. За пръв път в
човешката история сме в състояние да видим нещо, което винаги е било
непроницаема мистерия: как точно тази маса от взаимосвързани клетки
работи, докато мислим и чувстваме, докато фантазираме и сънуваме.
Потокът от невробиологични данни ни показва по-ясно от всякога как
отговарящите за емоциите мозъчни центрове ни докарват до бяс или сълзи
и как по-древните части на мозъка, които ни подтикват да водим война или

да правим любов, могат да бъдат вп