Емоционална псхилогия

2




Даниъл Голман

ЕМОЦИОНАЛНА ТА
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ







Американска, първо издание

АВТОР: DANIEL GOLEMAN
ЗАГЛАВИЕ: EMOTIONAL INTELLIGENCE
© Петьо Ангелов, превод, 2011
© Издателство „Изток-Запад“, 2011


© http://openbooks.tk
© http://ekni.ga
© http://4eti.me

ISBN 978-954-321-888-2 (мека подвързия)
ISBN 978-954-321-889-9 (твърда подвързия)

3

СЪДЪРЖАНИЕ

Предизвикателството на Аристотел 7
ПЪРВА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНИЯТ УМ 13
1. За какво служат емоциите? 13
Когато страстите владеят разума 14
Подтик към действие 16
Двете страни на нашия ум 19
Как се е развил мозъкът 20
2. Анатомията на едно емоционално отвличане 24
Вместилище на всички страсти 25
Невронният спусък 27
Емоционалният страж 28
Специалистът по емоционалната памет 31
Алармена система с изтекъл срок на годност 32
Когато емоциите действат бързо - и немарливо 33
Емоционалният диспечер 35
Хармония между чувство и мисъл 38
ВТОРА ЧАСТ: КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕМОЦИОНАЛНАТA ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
42
3. Когато умното е тъпо 42
Емоционална интелигентност и съдба 44
Една различна интелигентност 46
Господин Спок и Данни: когато само знание не стига 49
Могат ли емоциите да бъдат интелигентни? 51
Коефициент на интелигентност и емоционална интелигентност: чисти типове 54
4. Опознай себе си 56
Страст и безразличие 59
Човекът без чувства 60
Възхвала на инстинкта 62
Да вникнем в несъзнаваното 64
5. Роби на страстта 66
Анатомия на гнева 69
Потушаването на пожара 73
Митът за изпускането на напрежението 74
Да облекчим тревогата: кой, аз ли се притеснявам? 75
Тревога на пълен работен ден 78
Овладяване на меланхолията 80
Да се измъкнем от калта 83
Репресори: отрицание и оптимизъм 86

4

6. Най-важното умение 89
Контрол върху импулсите: тестът с близалките 92
Лошо настроение - лошо мислене 94
Кутията на Пандора и оптимизмът: силата на положителното мислене 97
Оптимизмът: неизчерпаем източник на мотивация 99
Потокът: невробиология на способността да надскочиш себе си 102
Потокът и ученето: нов модел за образованието 105
7. Корените на емпатията 108
Зараждането на емпатията 110
Детето с хармонична настройка 111
Последиците от лошата настройка 113
Неврология на емпатията 114
Емпатия и етика: корените на алтруизма 116
Живот без емпатия: умът на педофила и моралът на социопата 118
8. Изкуството на социализацията 123
Проявата на емоциите 125
Изразителност и емоционална заразителност 126
Основи на социалната интелигентност 129
Как се ражда социалната некомпетентност 132
На прага на омразата 135
Един пример за емоционален талант 137
ТРЕТА ЧАСТ: ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА ПРАКТИКА 139
9. Интимни врагове 139
Женен или омъжена: корените в детството 140
Разломните линии в брака 144
Отровни мисли 147
Затлачването: задънената улица за брака 149
Мъжете: слабият пол 151
Семейно консултиране за Него, семейно консултиране за Нея 152
Здравословният скандал 153
Да се успокоим 154
Да проветрим отвътре 155
Да слушаме и говорим открито 156
Упражнение 157
10. Управлявай със сърцето си 159
Първа задача: критиката 161
Най-лошият начин да мотивираш някого 162
Умелата критика 164
Да не се боим от разнообразието 166

5

Източникът на предразсъдъците 168
Нулева толерантност към нетолерантността 169
Организационните умения и коефициентът на групова интелигентност 171
11. Ум и медицина 176
Умът на тялото: как емоциите обуславят здравето 178
Отровни емоции: клиничните данни 180
Самоубийственият гняв 181
Стрес: тревожност без мяра 185
Цената на депресията 189
Медицинската полза от положителните чувства 191
Цената на песимизма и ползите от оптимизма 191
Малко помощ от приятели: медицинската стойност на връзките 192
Лечебната сила на емоционалната подкрепа 194
Емоционална интелигентност в медицинските грижи 196
Медицината: от грижи към загриженост 198
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: ВЪЗМОЖОСТИ 201
12. Малкият семеен ад 201
Да пробудиш сърцето 204
Основи на емоционалната интелигентност 206
Как да си отгледаме побойник 208
Тормозът: надгробният камък на емпатията 209
13. Емоциите и преодоляването на травмите 212
Ужас, врязан в паметта 214
ПТСР като лимбично увреждане 216
Обратно към здравите емоции 220
Превъзпитаването на емоционалния мозък 221
Превъзпитаването на емоциите и възстановяването от травмите 223
Психотерапията като пътеводна светлина за емоциите 226
14. Характерът не е съдба 229
Неврохимия на свенливостта 231
Нищо не ме притеснява: бодрият темперамент 233
Укротяване на превъзбудената амигдала 235
Детството като незаменима възможност 238
Възможности, които не бива да се изпускат 240
ЧАСТ ПЕТА: ЕМОЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ 243
15. Цената на емоционалнатa неграмотност 243
Болни емоции 245
Укротяването на агресията 247
Училище за грубияни 252

6

Предотвратяване на депресията 253
Цената на модерността: все повече депресирани хора 254
Как протича младежката депресия 256
Депресиращи начини на мислене 258
Да заобиколим депресията 259
Хранителни разстройства 261
Самотни сърца: пътят навън от училище 263
Обучение по сприятеляване 266
Алкохол и наркотици: зависимостта като опит за самолечение 267
Сбогом на оръжията: окончателен общ път към превенция 270
Само информация не стига 272
Активните съставки 274
16. Емоциите като учебен предмет 276
Урок по сътрудничество 278
Спорен момент 279
Анализът: едно сбиване, което така и не настъпи 280
Грижи на дневен ред 281
Азбука на емоционалната интелигентност 282
Емоционалната грамотност в гетата 283
Емоционалното разписание 287
Изборът на точния момент 289
Емоционалното ограмотяване като форма на превенция 291
Коренна промяна в училище: обучение чрез пример и проявяващи загриженост
общности 293
Една по-обхватна мисия за училищата 294
Върши ли работа емоционалната интелигентност? 295
Характер, морал и изкуството на демокрацията 299
Заключителни думи 300
Приложение 1. Що е емоция? 302
Приложение 2. Отличителни черти на емоционалния ум 304
Приложение 3. Невронните мрежи на страха 310
Приложение 4. Консорциумът „У. Т. Грант“: активни съставки на програмите за
превенция 313
Приложение 5. Науката за самия мен 314
Приложение 6. Социално и емоционално обучение: резултатите 316
Благодарности 321

7


Предизвикателството на Аристотел

Дa се гневи е присъщо на всеки и е лесно, както и да дава пари и да
прахосва средствата си, но не на всекиго е присъщо - нито пък е лесно - да
знае за какво, колко, кога, заради кого и как трябва да го прави.
- Аристотел, Никомахова етика*
(Аристотел, Никомахова етика, кн. II, гл. 9 (3), прев. Теменуга Ангелова,
Гал-Ико, С. 1993. - Б.пр.)


Беше непоносимо задушен августовски следобед в гр. Ню Йорк - ден, в
който всички се потят и заради това са ужасно кисели. Връшах се обратно
към хотела си. Качих се на един автобус на „Медисън Авеню" и бях направо
сащисан от шофьора, чернокож на средна възраст с блестяща усмивка, който
ме посрещна с едно сърдечно „Здрасти, как си?" Поздравяваше всички нови
пътници, докато автобусът се влачеше из трафика в центъра. Всеки пътник
оставаше също толкова удивен, колкото и аз, и тъй като повечето бяха в плен
на мрачното настроение, породено от жегата, малцина отговаряха на
поздрава му.
Но докато автобусът пъплеше из града, започна да се усеща бавна, направо
вълшебна промяна. Шофьорът рецитираше някакъв безкраен монолог -
жизнерадостен коментар за всичко, покрай което минавахме: в онзи магазин
имало страхотна разпродажба, в музея отсреща - невероятна изложба, а
чухте ли за новия филм, дето тъкмо са го пуснали в киното на съседната
пряка? Удоволствието му от безкрайните възможности, които градът
можеше да предложи, беше направо заразително. Когато пътниците слизаха
от автобуса, те вече се бяха отърсили от мрачния си покров, с който се бяха
качили не чак толкова отдавна, и когато шофьорът викнеше: „Довиждане,
приятен ден!“, всеки един му се усмихваше в отговор.
Споменът за тази среща не избледня почти двадесет години. Когато
пътувах с онзи автобус по „Медисън Авеню“, аз тъкмо бях завършил
доктората си по психология, но тогавашната наука не обръщаше почти
никакво внимание на това как може да настъпи такава промяна.
Специалистите не знаеха кой знае какво за механизмите на емоцията. И все
пак, представяйки си как вирусът на доброто настроение, инжектиран в
пътниците от автобуса, се е разпространил из града, аз разбрах, че този
шофьор е един вид градски миротворец с почти магическата способност да
стопи киселата раздразнителност на пътниците и да отвори сърцата им.
И в груб контраст на всичко това, ето ви няколко вестникарски теми от
тази седмица:

В местно училище деветгодишно дете започва да буйства, разлива боя по
чиновете, компютрите и принтерите и съсипва кола на паркинга на
училището. Причината: негови съученици от трети клас го нарекли „бебе"

8

и то решило да ги впечатли.
Осем младежи са ранени, след като случаен сблъсък сред тълпа
тийнейджъри, скупчени пред рап-клуб в Манхатън, води до сбиване, а един
от участниците започва да стреля с едрокалиб- рен автоматичен
пистолет срещу тълпата. В статията се казва, че подобни престрелки по
на пръв поглед дребни поводи, които обаче се възприемат като актове на
неуважение, са все по-често явление през последните години.
Едно проучване стига до извода, че при жертви на убийство под
дванадесетгодишна възраст 57% от убийците са собствените им
родители, биологически или приемни. В почти половината случаи
родителите казват, че просто са се опитвали „да дисциплинират
детето“. Побоите с фатален край били предизвикани от „нарушения"
като това, че детето закрива телевизора, плаче или цапа памперсите си.
Германски младеж е даде под съд за убийство на пет турски жени и
момичета в пожар, който запалил, докато те спели. Младежът членува в
неонацистка група и обвинява чужденците за невъзможността да си
намери работа, заради пиянството и лошия си късмет. Почти безмълвно
накрая той добавя: " Не мога да изтрия чувството за вина за това, което
направихме, и изпитвам безкраен срам“

Всеки ден новините изобилстват с такива разкази за разпада на
цивилизацията, за яростни взривове на развилнели се зли импулси. Но
новините просто отразяват по-осезаемо едно пълзящо чувство за
безконтролни, разюздани емоции, което се промъква в нашия живот и в
живота на хората около нас. Разбира се, никой не е застрахован срещу
гневните изблици и горчивото съжаление след тях; те бележат живота на
всички ни - по един или друг начин.
През последното десетилетие ставаме свидетели на една усилваща се
канонада от подобни случки, които говорят за епидемия от емоционално
безсилие, отчаяние и ожесточение в нашите семейства и общности, в целия
ни колективен живот. През тези години видяхме вълна от бяс и отчаяние,
повлякла както тихата самота на децата, израснали сами, в компанията на
някой телевизор, така и болката на други деца - изоставени, занемарени,
насилвани, или на такива, дошли от грозната интимност на домашното
насилие. Една емоционална болест набира сила и нейните следи личат в
цифрите за увеличаващите се случаи на депресия по света, както и в
останките от тайфуна на агресията - тийнейджъри с пистолети в училище,
спречквания на пътя, завършили със стрелба, недоволни уволнени
служители, избиваши бившите си колеги. Термини като „емоционално
насилие“, „магистрална престрелка“ и „посттравматичен стрес“ станаха част
от ежедневния ни речник през последните десет години, а пожеланията ни
към другите се измениха от ободряващото „до скоро виждане“ до
предизвикателното „я да те видим сега“.
Тази книга е пътеводител по пътя към разбирането на безчувствеността.

9

Като психолог - а през последните десет години и като журналист в „Ню
Йорк Таймс“ - аз проследявам напредъка на научното разбиране в областта
на ирационалното. Като наблюдател бях поразен от две противоположни
тенденции, едната от които е сигнал за растящ безпорядък в споделения ни
емоционален живот, а другата ни дава средства за неговото преодоляване и
надеждата