Еволюционна психология

Л. Ст. Георгиев
Еволюционна
психология
1997

Еволюционна психология
Л. Ст. Георгиев
ISBN- 954-680-088-0
© Университетско издателство "Неофит Рилски" - Благоевград

ВЪВЕДЕНИЕ
Психологията навлезе широко в социалната практика.
Потребностите от психологически знания, умения, способности в
различните области на живота наложиха разработването на реди
ца клонове на психологията. Общата психология отдавна се е ро
ила на множество нови психологически дисциплини — възрастова
психология, педагогическа психология, социална психология, ме
дицинска психология, трудова психология, икономическа
психология, космическа психология и много други. Сред тях важ
но място заема и еволюционната психология, която е призвана да
разкрие появяването и възходящото развити е на психиката, нейно
то предназначение, функции и многообразните й проявления в ак
тивността на животните. Генезисът на психиката и богатството на
нейните изяви в света на животните с неотслабваща сила привли
ча вниманието на изследователите. Повишеният интерес се обус
лавя от необходимостта да се опознае по-пълно и по-задълбоче
но взаимната връзка между промените в средата и психическите
новообразувания у населяващия я жив свят, ролята на психиката и
Прогреса в морфологичното развитие на видовете, богатството
от функции на психиката и специфичното им съчетание у различ
ните животни, психическите механизми на поведение и възмож
ностите за тяхното моделиране и др. Цялата общественост е с по-
голяма насоченост към причудливите форми на живота в
природата. Тя се подхранва от желанието на съвременния човек
да общува по-непосредствено с представители на огромното цар
ство на животните, да проявява грижи за тях, да вниква и да разби
ра все по-добре тяхната душевност, да изпитва удовлетворение
от близостта и взаимодействието, от вярното приятелство със свои
любимци. Насочеността се обуславя и от осъзнатата потребност
от екологично равновесие в природата, а това означава ново от
ношение и към животните, грижи за поддържане на присъствието
им, създаване на подходящи условия за целта. Все повече се отк
риват възможности за подходящо включване на животни в
дейностите, които осъществява човекът, за улесняване и усилване

на собствената му активност.
Значението на еволюционната психология за по-добро раз
биране на източниците, начините и последователността на психи
ческото развитие, за по-целесъобразно взаимодействие с живия
свят в интереса на човечеството я наложи като университетска
дисциплина. Тя ще заема полагащото й се все по-престижно мяс
то в подготовката на специалисти в различни области на социал
ната практика. Естествено, на първо място еволюционната психо
логия се изучава от студентите бъдещи психолози. Отделните учеб
ни часове са ограничени, което е обяснимо при значителната об
ща заетост на студентите. При това положение задачата на курса
е, а това е и оправдано, да ги въвежда в основното съдържание на
еволюционната психология, в нейните проблеми, понятия, зако
номерности и което е не по-малко важно, да създава интерес към
този клон на психологическата наука. Постигне ли това, обучени
ето открива богати хоризонти за задълбочаване на подготовката
по пътя на самообразованието, за творчески изследвания и пости
жения в опознаване на толкова привлекателната и толкова непов
торима по своите възможности и проявления психика на много
образните живи същества, без които природата би изглеждала ка
то застинала, би загубила много от своята красота, а обществото
би било невъзможно. Предлаганият учебник именно цели, без да
претоварва студентите с информация, да предложи съдържание,
което да изпълнява въвеждаща, ориентираща и стимулираща роля.
Потребността от учебник по еволюционна психология у нас
се определя и от обстоятелството, че учебникът на Ив. Нетов из
даден през 1977 г. отдавна е изчерпан. Освен това съдържанието
на подобен курс се нуждае от обновление, което се обуславя от
бързото развитие на съвременното научно знание, в това число на
психологията на животните.
Още при писането на текста съзнавах, че има още много как
во да се събере и обобщи. Ръководеше ме мисълта да се отговори
на потребностите на дадения етап, да се улесни подготовката на
студентите. Заедно с това да продължи усъвършенстването на
учебника. За него несъмнено ще допринесат отзивите на

студентите, обществената оценка и критичните бележки,
препоръки, за които предварително изказвам своята признател
ност и благодарност.

1. ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ И ВРЪЗКИ
С ДРУГИ НАУКИ
Съществуването на хората в природата отдавна им е наложи
ло да опознават живота и поведението на насекомите, на влечугите,
на птиците, на бозайниците. Познанията им са били потребни, за
да се предпазват и да се защитават при необходимост, а така съ
що да задоволяват своите насъщни потребности - да използват
дивеча за храна, кожите за обличане и постилане и др. Интересът
към животинския свят с времето не отслабвал. Той все повече се
засилвал. С напредването на познанията и опита на обществото
все повече въпроси занимавали съзнанието на човека. Искал да
узнае как се е зародил животът, какво е обусловило появяването и
развитието на различните видове животни, защо едни са се запа
зили и са просъществували до наши дни, а други се изчезнали, как
се е осъществявал процесът на възходящото формиране на видо
вете и от какво той е зависел, какви механизми обуславят целесъ
образното поведение на животните и много други? Разбирал е и е
различавал тялото от силата, която го организира и направлява и
далече в древността я е нарекъл - душа. Не е искал да допусне, че
тя загива заедно с тялото и затова определял, че умира т.е. отлита
в света (у направление, мир-свят). По-трудно било да се изясни
какво представлява душата, как се развива тя, какви обстоятелст
ва благоприятстват за нейната все по-сложна роля във възходя
щото обогатяване на живия свят и т.н.? Трябвало да мине значи
телно време, да се водят дълги и оживени спорове, да се утвърж
дават едни и да се отхвърлят други възгледи, докато човечеството
стигне до науката за душата - психология (от гръцката дума псю-
хе-душа и логос-наука). Постепенно се натрупват и обобщават зна
ния за душевните процеси, свойства и състояния на живите съ
щества и на човека като най-високо завоевание в еволюционното
развитие. Дискусиите за психичното обаче не спират и до наши
дни. Това най-величествено, най-феноменално творение на живо
та в неговото взаимодействие с околната среда крие още много
тайни, много неизвестни, които продължават да вълнуват, да прив-

личат вниманието. Това, което на даден етап от познанията за пси
хиката се приема за убедително, обосновано, по-късно се оказа
непълно и в някаква степен неточно. Така, както всяка наука и пси
хологията чрез осъзнаване и разрешаване на възникващи
противоречия, осъществява своето възходящо обогатяване и
развитие. Натрупва непреходни ценности, опознава все по-вярно
и по-пълно своя предмет.
С усилията си да осмисли началото на психическото разви
тие и закономерностите на този процес, научното търсене в об
ластта на психологията неизбежно се отправя към формите на жи
вот в тяхното усложняване и усъвършенстване - към изследване
на психическите новообразувания в царството на животните. С
това се поставят и основите на психологията на животните като
важен дял на психологическата наука, без който е невъзможно да
се разбере същността на психиката, нейните функции, факторите
и закономерностите на извисяването й. И това е така защото вся
ко психическо новообразование е продукт на съдържателна и дълга
предшестваща го история. Пръв е 3. Фройд, който в труда си
"Въведение в психоанализата" посочва, че човечеството е трябва
ло да понесе две големи разочарования, обиди на своето
самолюбие. Първо, когато е узнало чрез откритията на Коперник,
че нашата земя не е център на вселената, а малка частица от нея и
когато в резултат на изследвания е премахната заблудата за свръ
хестествено сътворяване на човека и е доказало, че произлиза от
животинското царство, че не е възможно да се изкорени животин
ската му природа.
Търсенията и постиженията при изучаването на психологи
ята на животните се обособяват в научна дисциплина, която получа
ва различно название според това къде се поставя ударението, ко
гато в обсега на вниманието са отделни видове животни, опреде
лението е - зоопсихология. При ориентиране към сравняване на
изследваните обекти, предпочита се наименованието - сравнителна
психология. Когато се проследява и оценява възходящият процес
на психическото развитие на живия свят се говори за генетическа
или еволюционна психология. Независимо от предпочитаните

заглавия, анализът обикновено разкрива както психически харак
теристики на индивидуалностите, така, върху основата на
сравняване, възходящите изменения, придобивки, тенденции и за
кономерности в психическото развитие на видовете.
Обектът на еволюционната психология са животните в стъл
бищата на все по-богатите и сложни форми на живот. Предмет на
изследванията и е психиката на животните в нейното възходящо,
генетическо развитие и усъвършенстване.
Психиката, както и други сили (магнетизъм, електричество и
пр.) не може да бъде опосредствено наблюдавана и изучавана. Тя
се проявява в активността на живите същества, в тяхното поведе
ние и дейност. Ето защо психиката на животните се опознава не
посредствено чрез изучаване на тяхното поведение. То е отворе
ната книга, която позволява на този който умее да чете, много да
научи и да разбере.
Усложняващата се природа в своето развитие предявява все
по-високи изисквания към населяващия я жив свят. За да оцелее
той трябва да придобива механизми за пригаждане към особенос
тите й. Тези животни се развиват, които "изобретяват" форми на
поведение адекватни на условията. За да постигнат целесъобраз
но взаимодействие и равновесие със средата потребно им е да
развиват своята вътрешна регулираща и направляваща сила -
психиката. Тя от своя страна, както и много други потребности в
дадената обстановка, налагат промени в морфологическото и фун
кционалното изграждане на органите и системите на живите
същества, които улесняват удовлетворяването на потребностите
и усилват проявленията на психиката. Например, при отделяне на
старите от младите пчели, което става при разместване на коше
ри (старите пчели се връщат на мястото, където е бил кошерът в
поставения нов) у старите пчели се появява потребност да хранят
личинките, което обикновено правят младите пчели. Тази обек
тивна потребност води до реактивизиране на жлезите, които от
делят млечице, загубили с възрастта своите функции.
У птици, родствени с чайките (Rissa triclactyl), които гнез
дят в скалите, са настъпили изменения в тяхната морфология. Тя

им осигурява адаптиране към средата. Тялото на тези птици е по-
леко. Те имат силни пръсти и нокти, които им позволяват да се
захващат за цепнатините в скалите. В сравнение с чайките, въз
растните птици тук имат и редица поведенчески адаптации към
скалите, които обитават. Те изграждат чашкообразни гнезда от
пръст и кал, за разлика от чайките, които строят гнездата си на
земята и използват трева и морски водорасли. Малките им стоят
по-дълго в гнездата и приемат от родителите храна направо от
гърлото, докато повечето чайки я повръщат на земята, от където
малките я поемат. Пилетата на чайките, които гнездят на земята
при уплаха бягат и се крият, докато тези на родствените скални
обитатели притихват и остават в гнездата си.
У повечето животни, които живеят в пещерите и дълбоко в
морето или в мътни води, очите им имат рудиментарно развитие.
Такова е то и у прилепа, който ловува нощем. За сметка на това, в
зависимост от условията, се развиват други сетива като странич
ните линии от осезателни клетки у рибите, които са чувствителни
към вибрациите. С помощта на тях те откриват движещи се и нед-
вижещи се предмети, проявяват чувствителност към електромаг
нитни изменения и др. Подобна чувствителност притежават
бактерии, пчели, гълъби и др.
Посочените примери показват, ч