Езикът на траките - авт. Иван Дуриданов

Иван
Дуриданов
ЕЗИКЪТ НА ТРАКИТЕ
Издателство "Наука и изкуство"
София ..
1976

• • • • • • • •
Тракийският език е езикът на древното население на нашите земи.
Този език е познат по засвидетелствуваните в гръцки и латински и~
ТОЧНIIЦИ географски, лични и др. имена и отделни думи (глоси). Въз
основа на този материал са изследвани звуковата система и една част
от лексиката на тракийския език. Установено е, 'че той принадлежи към
индоевропейското езиково семейство.
Книгата е предназначена за щирок кръг чиrатели~ учители, пре
под~ватели, студенти.
802 ($09)
СЪДЪРЖАНИЕ
СЪК РАЩ ЕНИЯ. .6
ПРЕДГОВОР 9
1. УВОД . 11
П. ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК 1,1 ИНДОЕВРОПЕЙСКОТО
ЕЗИКОВО СЕМЕЙСТВО ос 14
III. ТРАКИЙСКИТЕ ГЛаСИ ㈰Ġ
rv. ИЗ ТРАКИЙСКАТА OHOrvlACTIIKA~ 25
А.Геогра ФскИ Имен а . . . . . 28
Б.ЛичнИ Имен а 58
В.Плем ен н И И мен а ..... 66
Г.Имен а наб ожестВа . . . . . 69
у, ЛЕКСИКАТА НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК 72
YI.
ТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСI1 ..... ~. 86
уп.' СРАВНИТЕЛНА ФОНЕТИКА НА ТРАКИИСКИЯ ЕЗИК 93
VIII. ТРАКИЙСКИ, ДАКИЙСКИ И ПЕоиеки ㄱ、
IX.
МЯСТОТО НА ТРАКИЙСКI1Я ЕЗИК СРЕД ДРУГИТЕ
ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ . . . . . . . . . . 123
А.Пре глед наобщ итеч ертИ Вобл асттан а
фонетиката 123
Б.Общ н О 6 тИ Вобл асттан алек сикат а . 126
1. Тракийски и "пеласгийски"' (предгръцки) . .. ~ . 12б
2. Тракийски и албански . · 127
3. Тракийски и балтийски 128
4. Тракийски, балтийски и славянски ..... · 128
5. Тракийски и германски ..... · 129
6. Тракийски, балтийски и германски . ... ㄳ、
7. Тракийски и индоирански · ㄳ、
8. Тракийски и гръцки ....•... ㄳ、
9. Тракийски и илирийски · 131
ПОСЛЕСЛОВ . · 133
ПОДБОРНА ЛИТЕРАТУРА · 134
ПОКАЗАЛЕЦ о ••• ~ о •• . . . .136

СЪКРАЩЕНИЯ
Заб е л е ж к а.И~lена та на
са цитирани според общоприетите
което тук тези съкращения не се
1. Е 3 ИЦИ
авеет.
ал15.
алб.-гег.
-англ.
англоеаке.
армен.
атuч.
афган.
баЛn1.
балтоелав.
беОnl.
брет.
бълг.
гал.
гег.
герм.
гот.
гр.
дак.
еол.
же,М. (жемаuтn.)
заn.-герм.
ие.
илир.
ирл.
кимр.
киnр.
кримгот.
лат.
.1afnB.
..1иm.
.нак.
.несап.
нбълг.
нем.
норв.
нnере.
оеет.
nе.lаег.
античните и византийските автори
пере.
съкращения в литературата, поради
дават.
И ДИАЛЕК ТИ
авестийски
албански
гегийски диалект на албански
английски
англосаксонски (староанглийски)
арменски
атически (гръцки диалект)
афгански
балтийски
балтославянски
беотийски (гръцки диалект)
бретонски
български
галски
гегийски (албански диалект)
германски
готски
гръцки (старогръцки)
дакийски
еолийски (гръцки диалект)
жемаитски (литовски диалект)
западногермански
индоевропейски
илирийски
ирландски (ирски)
КИМРИЙGКИ
кипърски (гръцки диалект)
КРIlМСКОГОТСКИ
пол.
nраелав.
I1редгр.
рУМЪН.
РУС.
слав.
словен.
срвнем.
срлаnl.
срuрл.
етбьлг.
Сn16нем.
сmинд.
СfnUрЛ.
Cn1uc.l.
сmкuмр.
сткур.
стлат.
етлат6.
сmлuт.
еmнорд.
сmnере.
стnрус.
струс.
сmеакс.
etnфрuз.
сmчеш.
схр.
mох.
трак.
латински
латвийски
литовски
македонски (езикът Еа древните македонци)
~1есапийски
новобългарски
немски
норвежки
новоперсийски
осетинеки
пеласгийски
персийски
полски
пра славянски
предгръцки (пеласгийеки)
РУ~1ЪНСКИ
руски
славянски
словенски
средновисоконемски
латински от средновековни извори
средноирландски
старобългарски
старовисоконемски
староиндийски
староирландски
староисландски
ета рокимрийски
старокурийски (изчезнал балтийски език или
диалеI{Т)
старолатински
старолатвийски
старолитовски
старонордски
староперсийски
старопруски
староруски
старосакски
старофризийски
старочешки
сръбско-хърватски
тохарски
тракийски
6
7

уКр.
украински
фрuг.
фригийски
хет.
хетитски
хол.
холандски
хьрв.
хърватски
циг.
цигански
цслав.
църковнославянски
чеш.
чешки
швед.
шведски
швеЙц.
швейцарски (немски диалект)
П. дру г J'I СЪ К рАЩЕН 11 ЯИ 3 НАЦ И
БJf -име на божество
BJf -водно име (на езера, бл.ата, извори, потоци и пр.)
ЛИ -лично име
Jv/И - :местно (географско) име
ПлИ -племенно име
РИ - речно име
СИ -селищно име
'същ.'- същото значение
ФИ -фамилно име
* - означава реконструирани (незасвидетелствувани) форми
< - произлязъл (-ла, -ло) от
> - изменил (-ла, -ло) се в
ПРЕДГОВОР
Задачата на този труд е въз основа на досега известния
~lатериал да се даде кратък очерк .за фонетиката и J1екси"
ката на тракийския език. По обективни причини, които са
посочени в труда, граматическата ··.му система остава все
още неразкрита за науката. Осветлен е и въпросът за от
ношенията на тракийския език към езиците на съседните
области -дакийски и пеонски, които в миналото бяха при
чиСJ1явани към тракийски, а същ? и въпросът за ~IЯСТОТО
~fY сред другите индоевропейски езици.
При анализа на езиковия материал от досегашните
изследвания е взето под ВНИlv1ание онова, което може да
се С~'1ята за сигурно или правдоподобно изтълкувано. Не
убедителни, невероятни етимологии или хипотези са изо
ставени. С оглед на предназначението на книгата - за
по-широк кръг читатели -c!vIeTHax за иЗJ1ИШНо да посоч
вам различните мнения по даден въпрос, както и да навли
зам в критичен разбор на хипотези и схващания. От само
себе си се разбира, че авторът на подобен труд не може
да не излиза от определена концепция за тракийския език,
изградена въз основа на досегаll1ните чужди и собствени
проучвания. Макар че фонемната система на тракийски,
общо взето, бе правилно установена от акад. Д. Дечев в
един негов труд от 1952 Г., за всеки специалист днес е ясно,
че етимологиите, на които нашият именит учен се основава,
са в по-голямата си част невероятни ("кор~нни етимологии").
Смесването на тракийски с дакийски у него също бе една
от основните грешки, която водеll1е доногрешни етимо
логии. Затова в изложението на сравнителната фонетика
9

на тракийски бе привлечен в повечето случаи 110В ~
'-' . lvIатериал,
при които етимологиите са сигурни или правдоподобни.
Внесени са и редица корекции и допълнения
в схващанията
за фонемната система на тракийски. В областта на тракий
ската лексика 1\1атериалът е значително попълнен въз ос
нова на изследванията през последните двайсетина години.
Един важен етап в развитието на науката за т .~
t:: . . ракииския
език ос разграничаването му от дакийски въз основа на
лингвистични критерии, което е заслуга на нашия виден ези ..
ковед акад. Вл. Георгиев. Тази концепция която С~lятам
за добре обоснована, е намерила място ~ тук.
Пак с оглед на предназначението на книгата изоста~
вих библиогра(Рските справки с изключение на отделни
:~леста, където това се оказа наложително. От същите съоб
ражения предпочстох да посочвам съкратено изворите, в
които са рег .. ~
истрирани тракииските езикови остатъци. Пре
дадените на гръцки тракийски думи и имена са транскри
бирани чрез латиницата, при кост о гр. it е заместено с k,
ане с с.
София -!(ьолн
5 :май 1974 г.
1. УВОД
Тракийският език е езикът на древното население на
наUIите земи, по-точно на днешна Тракия с някои съседни
на нея краища. Въз основа на най-новите проучвания може
да се приеме, че тракийската езикова област е обхващала
освен днешна Тракия, на запад Осоговската планина, об
ластта по горното течение на Брегалница и по-нататък -
запа,Z:(но от долното течение на Вардар (Аксиос) включи
телно Солун с неговите околности. Към тракийската ези...
кова област са принадлежали по всяка вероятност и краи
Iдата по северните разклонения на Стара планина, прибли=
зително на юг от линията Михайловград - Девня. Въз
основа на звукови особености опре,Z:(еляме древното име
на Варна -Odessos, като нетракийско, така че Варна с
нейните околности принадлежи към друга сзикова област
областта на дакийския език (вж. за това гл. Vlll, стр. 110 и сл.).
Траките не са имали своя писменост и това затруднява
до голя:м:а степен проучването на езика им. Остатъците
на тоя език са предадени с помощта на гръцката и латин~
ската азбука. Още преди идването на славяните значителни
части от тракийското население са били подложени на интен
зивна гърцизация (елинизация) и РО1\-1анизация, особено в
градовете. Мъчно е да се каже д:окога е съществувал в жива
употреба тракийският език. Едно ОТ ПОСJ1едните сведения,
което е ценно по тоя въпрос, ни е предадено от Йорданес
в неговата история на готите, писана към средата на VI в.
Така, говорейки за р. Дунав, той съобщава, че тая река се
нарича на езика на бесите (тракийско племе) ИСnlЬР: "Qui
[=Danubil1s] lingua Bessorum Hister vocatur'l. (Iordanis Ge
tica, Извори за бълг. история, 11, София, 1958, стр. 337).
Прие1\'lа се, че тук lingua Bessoruln означава за него и за
съвременниците му ."език на траките". Един интересен въ
прос, който досега не е намерил цялостно· разрешение, е,
какво е оцеляло от тракийския език в езика на българските
11

слаВ}lНИ. Това са преди всичко редица имена на реки като
Искър, BUnl, Панега, Оеълt, En1bJJ (Янтра), Ибьр (горно
течение на Марица), Марица, СПljJя./vtа, Тунджа, Арда, Cfnpy
.иа, НеСПlеница (приток на Места), Брегалница, на планини
като Осогово и Родопите, а Древното название на Стара
планина ~ Хемус е оцеляло под формата И.м(-планина) ,
едно рядко име, което е засвидетелствувано в ценния ~~Реч
ник на блъгарский язик'~ от Н. Гер о в (т. 11, стр. 32); " от
тракийски произход са и някои селищни имена като Не
себър, Пловдив, Сuливрия (минало чрез гръцко посредство)
и .др. 11маме основание да смятаме, че от тракийско по
текло са и някои географски имена, които не са засвиде
телствувани в античните извори, като например Ведека
(р.), Несла (село, наречено по реката, която минава край
него), Ба111 Kyll (село вПазарджишко), Пирдоп и др. Уста
новяването на този преДСJfавянски слой имена в нашата
топонимия има голя.мо значение при осветляване на про
блема за етногенезиса на нашия народ. От тракийски ще са
останали в днешните български говори и известен брой думи.
По тоя въпрос досега липсва едно специално изследване.
Проучването на граматическата структура (марфа
логическа и синтактическа) на един език е възможно въз
основа на анализа на текстове, в които се срещат различ
ните граматически (рОр11И, изпълняващи съответни функции
в изреченията. За съжаление най-големият текст на тракий
ски език представля.ва надпис, който се състои от осем реда
(всичко 61 букви), гравирани върху плочка на" златен пръ
стен. Върху този надпис досега няма едно общоприето тъл
куване. Останалите надписи, повечето от които са съвсем
кратки, също не дават възможност да се направят някакви
по-съществени изводи за граматическата система на тра
кийския език.
Езиковият материал, с който разполагаме за тракийски,
може да бъде разпределен по следния начин:
1. Думи (гласи), засвидетелствувани у античните автори
и в един надпис -общо 23.
2. Надписи, от които по-голям интерес за науката пред
ставляват четири, Докато останалите (около 20) са съвсем
кратки.
3. Географски имена.
4. Лични имена.
5. Племенни имена.
6. Имена на божества.
КЪМ тоя материал може да се прибавят и известен брой
географски имена, които, макар и незасвидетелствувани у
античните автори, принадлежат към предславянския, тра
кийския слой на българската топонимия. Ясно е, че при
такъв ограничен по съдържание и количество материал
представата ни за тракийския език ще бъде доста фрагмен
тарна, каквато е впрочем и за други древни изчезнали езици
на Балканския полуостров (дакийски, илирийски и др.).
Все пак въз основа на посочения материал науката е в със
тояние да реконструира в общи черти фонетиката на тра
кийски, отломки от неговия словен имот, а така също да
долови редица елементи на словообразуването му. В тези
насоки за един период от около сто и двайсет години са
постигнати значителни резултати благодарение на п~оуч
ванията на А. Фик, В. Томашек, П. Кречмер, Н. Иокл
и др., а между нашите учени заслуги за това J1MaT Ст. Мла
денов, Д. Дечев, Вл. Георгиев, В. Бешевлиев. Привлича
нето на сравнителен материал от балтийските езици при
тълкуването на неясни досега тракийски лични и географски
имена откри нови перспективи за установяване на славн