Финансов контрол

1.Теоритични
предпоставки и основи на финансовия контрол
Теоретичните
предпоставки на финансовия контрол са няколко науки.

Това
е науката и теорията за соц
.
и управленческия контрол като вид

социален
контрол. В основата е социалния контрол. Също така теоретично за

управлението
е науката за управлението под наименованието основи на

управлението
.
Като
теоретичен предмет и като предмет, обект на финансовия контрол

се
явява счетоводната отчетност, счетоводната система, счетоводните

записвания
и счетоводната информация, като основен източник на

информация
за целите на финансовия контрол. Има и други източници на

информация
, но основно информацията за реализирането на целите е от

счетоводната
отчетност.
В
творията на контрола, която се разработва активно през средата на

миналия
век, лежаха постиженията на 3 науки – теория на информацията,

теория
на системите и теория на управлението на системите (кибернетика). Тя

е
разработила за първи път модела на управляема система с обратна връзка.

Кибернетиката
различава два вида системи – технически системи (контрола

трябва
да се разглежда през цялото време) и биологични ситеми.
Контрола
в социалните системи е междуличностно социално отношение.

Контрола
в социалните системи и социалния контрол, при което отношението

между
контролиран и контролиращ е едностранно разпоредително

(
императивно).
Трябва
да се изясни от къде произтича правото на контрола. Първо

трябва
да изясним основите на управлението. Извеждат се основните

функции
на управлението.
В
социалните системи првото на контрол произтича от правото на

управление
, държавното управление, обществото. Има частни отношения.

Есеки
по закон има право да управлява своят частна собственост, както

намери
за добре без да нарушава законите и без да причинява ущърб други му

или
друга собственост.
Финансовия
контрол е една от основните функции при управлението на

финансите
. Той е тясно свързан с финансите както финансовите отношения

и
финансовата система, която е съставена от финансови пазари и

институции
. Финансите заемат централно място в пазарната икономика.

Парите
разглеждани като парични потоци, като приходи и разходи на всички

участници
в пазарното стопанство са финанси. Парите, с които оперират

отделните
икономически субекти, организации или държавата, парите с които

оперират
са техните финанси. Финансите отразяват движението на парите и

паричните
потоци. Те се явяват активи и пасиви в процеса на производсвто,

разпределение
и разлика на продукти. Може да се твърди, че финансите са

паричен
, определен образ на икономически ресурс в тяхната динамика от

възникването
им до потреблението. Финансите трябва да се управляват и

финансовия
контрол има важна функция при това управление.
Финансовите
системи са се равивали в отдели научни практически

раздели
– публични финанси, финанси на фирмата, международни финанси и

др
. Всичко може да бъде обяснено в науката за финансите.

Финансите
като наука изследват практическите финанси и

финансовите
отношения, за да разкриват закономерното управление на тези

отношения
. Финансовия контрол като предмет на изучаване се разглежда

като
функция, при управлението на финансите, но същевременно и като

самостоятелно
отношение. Финансовия контрол се явява предмет на учебния

курс
, където предмет на изучаване и анализ са същността, целите и

принципите
на функциониране на отделните специализирани видове

финансови
контроли такива, каквито се прилагат в практиката. Също така

предмет
на курса е изучаване на практико – приложните методи и технологии

за
извършване на контролни дейности, които са разрваботени исторически и

са
се утвърдили днес теоретично в различни видове стандарти и критерии при

всякакъв
конкретен вид финансов контрол.
­Същност
, цели и принципи
Определение
за контрол – Контролът е процес. Той осигурява

информация
за протичането на друг управляем процес. Осигуряването на

информация
от контрола се изготвя за за оценки дали управленския процес

протича
в предварително планирани параметри, норми и критерии за

постигането
на определени цели и за коригиране на отклонения от параметри,

норми
и критерии, ако са установени такива.
Определение
за финансов контрол – Финансов контрол е контролен

процес
прилаган в определена, конкретна финансово – контролна система ( е

финансово
– контролна система в сферата на данъчното облагане, сметната

палата
и др.)
Финансовия
контрол е организиран като съвкупност от правно­
нормтивен
регламент, законови норми. Контрол без правен регламент неможе

да
се осъществява и приложен технологичен метод от взаимносвързани

процедури
, тесове и техники на събиране, анализиране и оценка на

информацията
. Получената информация осигурява доказателства

необходими
за целите на контрола и изготвяне на предложения на основата

на
получените резултати. Ако в правния регламент са предвидени санкции при

основание
за тях.
Основи
на финансовия контрол
Правно
– нормативния регламент е институционално – регламентиран в

някаква
институция (органзизация) и законова норма. Приложно –

технологичния
метод е сбор от определени езаимносвързани процедури,

утвърдени
тестове и техники на контроли, които са потвърдени във

възприети
методологични стандарти. Международните одиторски стандарти

за
независим вътрешен одит, международните стандарти за вътрешен одит и

международни
стандарти за вътрешен контрол.
Цели
на финансовия контрол – Цел е да се осъществи контрол при

управлението
на финансите на отделните стопански и нестопански,

финансови
и нефинансови, публични и частни институции, за да се установи

дали
управлението на финансите на дадената организация (тази, която се

контролира
) е отразено точно в счетоводната документация, дали финансово­
счетоводната
отчетност вярно е рвгистрирала реално протеклите процеси на

управлението
изразено в транзакции, сделки, договори и дейности и дали

достоверно
представят фактическото състояние на тази организация в

счетоводните
отчети.
В
специално­публичния сектор, в целите на финансовия контрол влиза

също
да се установи дали са спазени законите (законосъобразност) и за

институции
като например данъчна администрация, като държавно­
финансова
инспекция. В целите и влиза санкциониране (например глоби и

др
.). Също така за публичния сектор е възприето финансово­контролните

органи
да извършват контрол за добро управление, основано на принципите

на
ефективност, ефикасност и икономичност. При някои конкретни видове

финансов
контрол в целите му влизат също анализ на пропуски и

предложения
за подобряване на управление на финансите.
Ефективност
и качество на финансовия контрол са задължителни

изисквания
при неговото провеждане. То се гарантира от съвкупност, от

професионална
подготовка и професионална етика на контрольорите. Това се

постига
чрез обучение, усвояване и натрупване на професионален опит при

прилагане
на възприетите професионални методологични стандарти и етични

принципи
на поведение заложени в етичните кодекси на професионалните

колегии
на финансовите контрольори.
Има
и възприет принцип целите на контрола да бъдат достигани на

100% (
данъчен контрол при установяването на данъчни задължения). При

други
видове финансов онтрол е възможно приет процентов праг на

допустима
грешка. (примерно 3 % допустима грешка). При извършването на

финансово
– контролна грешка се прилага неписаното правило

разходите

за
контрол да не пречишават ползите от него.
При
различните видове финансов контрол в правно – нормативната

рамка
са посочени финансово­контролни институции и/или лица използващи

контрола
, методите и техниките на контрол, целите на контрола и адресатите

(
контролираните организации и/или лица).
·Принципи
на финансовия контрол –
Принциите
се извеждат от практиката и формулират от науката като

задължителни
изисквания и насоки, без които неможе да се прилага

качествен
и адекватен контрол.
·Общи
принципи на контрола ­ важат за всички видове контрол.
­Принцип
на независимост – Независимостта е гаранция за обективност

и
предубеденост на контрольорите.
­Принцип
на законосъобразност – Извършване на контрол по спазване

на
законовите норми са провеждащите контрол (контрол върху

контрола
).
При
отделните видове контрол се разширява и до добро управление

изразено
в принципите на ефективност, ефикасност и икономичност.

·Системни
принципи на контрола –
­Принцип
на всеобхватност – Контрола неможе да се прилага частично и

изолирано
. Той трябва да обхваща цялата контролирана материя.
­Принцип
на целенасоченост на контрола – Контролната дейност трябва

винаги
да е целенасочена, тя винаги има точно определена цел (неможе

да
се контролира, ако не са формулирани целите на контролната

дейност
).
­Принцип
на перманентност на контрола – Т.е. контролът е непрекъснат

процес
, който се прилага на всички фази и етапи на управляемия

(
контролирания) процес. В самия контролен процес също се формират

фази
, етапи и цикли.
­Принцип
на системност – Контрола може да се прилага само по

системен
начин чрез системно планирани взаимнообвързани действия и

процедури
. Контролът може да функционира само като организирана

система
.
­Принцип
на адекватност – Това означава целите, приложения метод,

техниките
и планираните действия да са адекватни, т.е. да са

постижими
, приложими и съвместими на предмета на контрола и на

неговите
обекти.
·Етични
принципи на контрола – Те са ясни са описани в етичния кодекс.
­Независимост