Финансово право

№
1. Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България
Държавата
има две сфери ­
производствена
и непроизводствена – тук благата не се произвеждат а се потребяват
(
образование, здравеопазване, наука, армия,
etc.).
ФП стои между двете сфери и се занимава с прехвърляне на парични средства
от
производствената в непроизводствената сфера. Отношенията по прехвърлянето се наричат финансови отношения. Има 5
групи
правоотношения:

І група ­ ♦
създаване

на
дохода, печалбата и имуществото. Това става в производствената сфера. Тук действа общия
финансово
­правен режим и става дума финансова отчетност (отчетническото право).

ІІ група ­ ♦
разпределение

на
дохода. Разпределението се извършва чрез различните видове данъци, мита, публично­
правни
вземания, задължителни финансови вноски. Тези отношения се наричат данъчни и с тях се занимава данъчното право.

ІІІ група ­ ♦
натрупване
на дохода и печалбата

Натрупването се извършва в определени фондове наречени бюджетни –
държавен
и месни (републикански), извънбюджетни сметки, тези правоотношения се наричат бюджетни, с тях се занимава
бюджетното
право.

ІV ­ група ♦
използване

на
натрупаните доходи. Тук говорим за банковата система, за изпълнение на държавния бюджет,
за
парично обръщение, за влогонабиране, кредитиране, разплащане. Тези правоотношения са наречени разходни, с тях се
занимава
банковото право. Част от тях се използват в производствената, а друга част по линия на кредитиране отива за
финансиране
на особени дейности (култура, изкуство).
V ­
група ♦
контрол
.
Контрол
върху всички

четири предходни елемента, като контролът изисква те да се извършват в
съответствие
с финансово­правните норми. Контролът е:
финансов
, данъчен, митнически, банков, ценови, бюджетен
.
Тези
отношения
са контролни отношения и с тях се занимава финансовият контрол. Контрол – система от контролни органи. На
първо
място разбираме органите на Агенция по държавна финансова имуществена инспекция (АДФИ).
АДФИ
е част от
изпълнителната
власт. Сметната палата, осъществява вътрешно финансов контрол. Може да се срещне и като бюджетен контрол
(
НАП, митниците). Банков контрол – това винаги означава вътрешен банков контрол. Той се осъществява от контролните органи
на
самата банка. Вътрешен банков контрол от БНБ, в качеството й на държавен орган. Това е органа, който провежда паричната
и
кредитната политика на държавата. Банковия надзор е външен контрол.
Критерии за
самостоятелност на даден отрасъл: предмет
на
правното регулиране – финансовото право се занимава с
прехвърляне
на парични средства от производствената в непроизводствената сфера с петте групи обществени отношения;
методи
за правно регулиране – ти биват 2 вида: властнически и равнопоставеност. Властн
ически
метод
единият
има надмощие
над
другия субект. Втория метод е равнопоставеността. Във финансовото право става дума за публичен отрасъл с приложим
властнически
метод по отношение на власт и подчинение. Тук органите действат по обвързана компетентност т.е те се
подчиняват
на закона. Във финансовото право само 5 случая на оперативна самостоятелност. Правен отрасъл, които е
самостоятелен
, защото няма друг които да се занимава с него. Но е комплексен (множество).
Финансовото
право е самостоятелен комплексен правен отрасъл на правната система, представляващ съвкупност от
финансови
правни норми регулиращи обществените отношения, възникващи в процеса на финансовата дейност на държавата
относно
определяне на дохода, печалбата, разпределението, натрупването и използването на съвкупния обществен продукт (нац.
доход
) и контрола върху тази дейност с цел набиране на необходимите на обществото и държавата финансови средства.
Разграничението
между ФП и Административно право

Става дума за 2 публични правни отрасъла. За разлика от
ФП
,
Административното
право се занимава с управление на държавата. Финансовата Дейност е управленска дейност, защото
същите
органи се занимават и с фин. Дейност. Административното право се занимава с управлението като цяло, а с
преразпределение
на нац. доход. Във ФП и АП метода е властническия. Във финансовото право е по засилен,
административното
право са 50:50. Тук има правото на преценка, докато във фин. право няма право на преценка. Като
институция
на административното право глобата е насочена да накара индивида да спазва установения ред. Не може да се
отрече
че глобата има и чисто фискален елемент като приход в бюджета. Това би било така ако глобата зависеше от имотното
състояние
на индивида. Глобата е неутрална към нарушителя. Глобата не средство за разпределение на национален доход.
Разграничение
между ФП и Конституционно право.
КП
се занимава с формата на държавно управление. В основана на КП стои Конституцията, която стой и във всички
останали
правни отрасли. Самата К има пряко приложение. За разлика обаче от ФП, със всички останали отрасли, К няма пряко
приложение
. В Конституцията са дадени само основните принципи върху които се изграждат ФП.
Разграничение
между ФП и останалите –
частно
, търговско, семейното.
В
гражданско право не е необходимо държавата да участва, в другите най малко единият от субектите трябва да бъде
държавата
или двете страни да са държавата.
№
2. Финансова система
. Източници
на финансовото право.
Финансова
система
Финансовата
система можем да характеризираме с признаци и елементи, които ни дават цялостна представа за нея като
организационно
цяло, на което са поставени конкретните национални задачи за съществуване.
От
самия термин се разбира, че системата представлява определен порядък – начин на действие. Всяка система започва
да
действа от един начален момент и прикачва с изпълнението на стоящите пред нея задачи. Системата представлява организъм,
който
функционира и въздейства на средата.
Финансовата
система се характеризира със следните елементи: ефективност, материя – съвкупност от специфични
отношения
и съотношения; организационна форма и начин на действие.
Елементът
ефективност на фин.с­ма произтича от това, че тя е инструмент в ръцете на държавата.
Съвкупността
от правно регламентираните обществени отношения по отчетността, разпределението, натрупването и

използването
на нац. доход и съотношението м/у тях представлява втория елемент който характеризира фин. с­ма.
Третият
елемент, който характеризира финансовата система е нейната организационна обособеност. Проблемът трябва
да
се разглежда в три насоки: Обособяване на компонентите на финансовата система; Организационното обособяване на самата
финансова
система и организационните форми (учреждения и институти), които привеждат в действие финансова правните
норми
.
Обособяване
на компонентите на финансовата система
.
Специфичните белези на финансови и обществени
отношения
, начинът на тяхното възникване развитие и прекратяване, както и тяхната общонационална значимост ни дават
основание
да отбележим следните компоненти на финансовата система: система за отчитане и образуване на доходи – приходна
система
; бюджетна система; банкова система; кредитна система; валутна система; система за финансиране;митническа и
застрахователна
система; система за финансов контрол; контрол на Сметната палата.
Организационното
обособяване на финансовата система е елемент, който я характеризира като единна система,
съставена
от отделни компоненти.
Организационни
форми (учреждения и институти
)
на финансовата система
.
На всеки компонент на финансовата
система
съответства организационна форма – учреждения и институти.
Всеки
компонент на финансовата система има относителна самостоятелност. Между компонентите на финансовата
система
съществуват съотношения. Те могат да бъдат: парично­следствени; последователност или едновременност; отношения
на
съподчинение. Основно е съотношението на координация на функциите. (приходна и бюджетна система).
Съществено
значение има съотношението на последователност.
Важно
значение в
действането на
компонентите на финансовата система
е
съотношението на едновременност.
Съотношението
между компонентите на финансовата система е елемент, който осигурява организационното единство
на
финансовата система.
Източник
на финансовото право е
волеизявлението
на държавата, отразено по установения в правото ред във финансово
правните
нормативни актове, с които се регулират и ръководят процесите на отчетност (разпределение, натрупване, разходване
и
използване на национален доход и контрол върху тази дейност).
Системата
на източниците на финансовото право обхваща съвкупността от нормативните актове, чрез които се
регулират
финансовите обществени отношения.
Според
органа, който създава източника, различаваме законови и подзаконови източници на правото.
Законовите
източници на правото, създадени от НС се контролират само от органа, който ги е създал и от
Конституционния
съд. Подзаконовите източници на правото са обект на контрол от горепосочения орган или съда.
Органите
на фин. система

са щатни или натоварени със закон. В производствена сфера всяка фирма е организирала
своята
фин. служба. В непроизводствената са фин.отдели и служби, създадени в учрежденията, ведомствата и министерствата.
Ръководни
органи са тези органи, които осъществяват на цялата територия на страната процесите по разпределение, натрупване
и
използване на нац доход и биват:
­
органи на власт – Нар. събрание /върховен орган на държавна власт. Неговите компетентности са уредени в
Конституцията
/, президент /държавен глава, неговите функции са определени в Конституцията/, местни органи на власт;
­
органи на изпълнителната власт – Министерският съвет на РБ изготвя проект за държавния бюджет и го внася в Нар.
събрание
.
Действието
на фин. система обхваща два основни момента: вътрешно организационно изграждане и способност но
системата
да функционира т.е да работи, както и възможност за въздействие върху другите системи. Функционирането на фин.
система
зависи от правилното отразяване на обществените процеси, предмет на правното регулиране, от правилното
организационно
обособяване на регламентираните отношения и изградените учрежде