Франция в края на 19в.

25.Франция в края на 19в.
1.Промишлено изоставане на Франция и особености:
Франция значително изостава от конкурентите си и по степен на концентрация на производството, техническо р-ще и отраслова структура на промишленост.
Част от причините за забавянето на икон. развитие са свързани с Френско Пруското война.За подготовката и воденето й Франция изразходва много пари, освен това тя заплаща военни провизии на Прусия, тези огромни разходи отслабва значително финансовите възможности на страната. Особено тежко се отразява загубата на Елзас и Лотарингия.
До Първата световна война Франция продължава да е на 2-ро място в световния износ на капитали, това забавя икономическото й развитие.
Със сравнително добри темпове се развиват новите промишлени отрасли: машиностроене, електродобив, химическа промишленост . Специално по темпове на развитие на оръжейната индустрия, тя не отстъпва на САЩ и Германия.
От 70-те години започва и прехода към монополистическия капитализъм, образуван бил металургичен синдикат, който обединява работниците в заводи за черни метали. През 80-те години възникват захарен и петролен картел.
Водеща роля във външно-икономическата експанзия във Франция заема износа на капитали . Характерно е, че те изнасят капитали в по-слабо развити европейски държави под формата на държавни заеми.
2. Селско стопанство и колониална експанзия:
Деградацията на Френското селско стопанство се засилва под ударите на аграрната криза, цените на селскостопанските произведения значително намалява. Франция търси установяване на силен аграрен протекционизъм и в специализиране на повече технически култури, развитие на млечното животновъдство и копринарството.
Главна причина за относителното изоставане на селското стопанство е дребно парцелният му характер.
В края на XIX, началото на ХХ век проблем за външната политика на Франция се оказва Германия и политиката на Бисмарк. Мащабите на Пруската победа във войната от 1870 г. пораждат постоянно френско желание за реванш. Скоро обаче френските лидери започват да осъзнават, че Френско – Пруската война е сложила край на френското превъзходство.
През 1891 г., Франция и Русия подписват договор за взаимна дипломатическа подкрепа. Франция се съгласява с клаузата към Френско – руското споразумение, задължаваща я да окаже дипломатическа подкрепа на Русия при всеки колониален конфликт с Великобритания. Сключването на този съюз отново засилва позициите на Франция като Велика сила.
През 1896 г. Мадагаскар е обявен за френска колония. През 1883 г. Франция се установява по крайбрежието на Тонкинския залив и Анам се превръща във френски протекторат. Тук обаче Франция засяга интересите на Китай, заради сюзеренитета на китайските императори над местните държавници. Това води до Френско – китайската война, която нанася сериозни поражения върху френската войска. Въпреки това Китай признава френския протекторат над Анам. Тези завоевания се съпровождат с постоянно съперничество, особено в Африка с вековния колониален противник – Англия. Кулминацията на тези противоречия е Фашодската криза от 1898 г, когато френски и английски войски се срещат при селището Фашода на Горни Нил. Фашодката криза поставя начало на уреждането на англо – френските колониални спорове пред лицето на новия колосален съперник – Германия.