Фвсаг 2 семестър

Т18 кръвни групи
Определяне на кръвни групи
• Аглутиногени /антигени/
Аглутиногените /антигените/ са специфични белтъчни тела съдържащи се в еритроцитите на кръвта. Те са два вида и се означават с първите две латински букви: А и В.
- Аглутинини /антитела/
Аглутинините /антителата/ са друг вид специфични белтъчни тела в серума на кръвта. Те също са два вида, но се означават с първите две гръцки букви: α (анти-А) и β (анти-В).
• Аглутинация
Аглутинацията е реакция, характеризираща се със слепването на еритроцитите на една кръв, под въздействието на антителата в серума на друга кръв. Съпровождаща се с разрушаване на еритроцитите /хемолиза/.
-Резус фактор
Rh- факторът е особен антиген в еритроцитите на кръвта.
Наличието на този антиген се установява при 85% от хората и те се определят като ''Rh+''/положителни/. При останалите 15% от населението липсва и те се означават, респективно като Rh. /отрицателни/.
Определянето на Rh-принадлежността на пациента се осъществява само в имунохематологична лаборатория.
За определяне на кръвни групи в ежедневната медицинска практика, в болничните отделения, се използват стандартните тест-серуми: А(β), В(α) и О(α,β). Те се съхраняват в хладилник при температура 2о до 8о С, на тъмно и сухо място/ при тези условия имат срок на годност 6 месеца/. Преди употреба е необходимо да се темперират на стайна температура. Необходимата температура на помещението при определянето на кръвната група трябва да е 18о - 30оС.
Източници на грешки при определяне на кръвни групи:
1.Грешки от технически характер, причинени от:
• използване на тест-серуми с нисък титър, неправилно съхранявани или с изтекъл срок на годност;
• неправилно означени, или отлепени етикети на тест-серумите;
• неправилно накапване с тест-серумите;
• използване на една и съща пръчица;
• употреба на недобре почистени плочки;
• недостатъчно изчакване за поява на сигурна аглутинация;
• не накапване с физиологичен серум за отстраняване на псевдоаглутинация;
• невярно етикиране на пробите;
• грешки при самата регистрация на резултата и др.
2.Грешки от биологичен характер, които могат да бъдат:
-> Лъжлива положителна реакция, дължаща се на:
• псевдоаглутинация;
• ниска температура на помещението / t0 под 18о С/;
• инфектиране на серума или изследваните еритроцити /т.нар. бактериална аглутинация/;
• засъхване на серумно-еритроцитната смес.
-> Лъжлива отрицателна реакция, дължаща се на:
• отслабване на титъра на активността на тест-серумите;
• висока температура на помещението /t0 над 30оС/;
• недостатъчна склонност на еритроцитни суспензии.

T13 Въвкожна инжекция

Въвкожна инжекция: Въвеждане на лекарствено вещество в самата кожа , в количество не повече от 0,10мл. От разтвора се нарича вътрекожна инжекция.

Извършва се с профилактична (предимно ваксини и серуми ), диагностична (туберколинови проби )и лечебна цел (новокаинови блокади по хода на нервните окончания).

Въведеното вътрекожно лекарство, натрупвайки се в дебелината на кожата я разрушава и образува т.нар. кожен „габър“ с повърхност имаща вид на портокалова кора.
Т8 ИНЖЕКЦИОННОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕКАРСТВА

Определение-Въвеждането на лекарствено вещество направо в тъканите на организма в количество, не по-голямо от 100 ml се извършва чрез инжекция.

В практиката се прилагат следните видове инжекции:

●Вътрекожни;

●подкожни;

●мускулни;

●венозни;

●артериални;

●интракардиални;

●интралумбални;

●епидурални;

●плеврални;

●паренхимни;

●перитонеални и др.

Места за поставяне на вътрекожна инджекция:

-вътрешна радиална част страна на предмишницата

-кожата на лявото рамо

-от двете страни на гръбначния стълб.

Процедурата се извършва с минимален брой действия за кратко време при стриктно спазване на правилата за асептика и антисептика.

Когато вътрекожната инжекция се прави с лечебна цел и количеството на лекарството е по-голямо се правят няколко папули на 2-3см. Една от друга.

Т17 Вливане на инфузионни разтвори

Парентерално въвеждане в организма на различни видове инфузионни разтвори, които не увреждат тъканите, не променят осмотичното налягане на кръвта и бързо се резорбират и усвояват от организма, в количество над 100мл, за по-продължително време се нарича инфузия.

Инфузионна помпа / перфузор / се използва, когато е необходимо много прецизно и редовно протичане на вливането, при точно дозиране по часове и дни интравенозно или интраартериално. Инфузионната помпа замества системата за вливане и банката. Към помпата се монтира удължител със спринцовка 20мл. Или 50мл. С аспириран медикаментозен разтвор.

Усложнения при инфузия:

Общи

Индивидуална непоносимост към някои лекарствени средства и пирогенни реакции

Прекомерно вливане на течности- хипехидратация

Прекомерно насищане с електролити / хиперкалимия / и др.

Локални

Хематом, флебит, тромбофлебит, инфекции, въздушна емболия

Т14 Мускулна инжекция:

Мускулна инжекция: Въвеждането на лекарствено средство в дълбочината на някой мускул в количество до 10 мл.

●Предимства на мускулна инжекция: всмукването на лекарства се извършва по-бързо отколкото при подкожното и ефектът от неговото действие се проявява след 10-15 min.

●Възможно е прилагането на трудноразтворими съединения, които образуват „депо”, от което продължително време се всмуква лекарството

●Недостатъци на мускулна инжекция: Не може да се вкара повече от 5-10 ml. Течност; при неспазване на правилата при мускулно апликиране на лекарствени средства е възможно увреждане на нервни стволове, маслена емболия, гнойна инфекция и асептични абсцеси, инфилтрат.

T13 Въвкожна инжекция

Въвкожна инжекция: Въвеждане на лекарствено вещество в самата кожа , в количество не повече от 0,10мл. От разтвора се нарича вътрекожна инжекция.

Извършва се с профилактична (предимно ваксини и серуми ), диагностична (туберколинови проби )и лечебна цел (новокаинови блокади по хода на нервните окончания).

Въведеното вътрекожно лекарство, натрупвайки се в дебелината на кожата я разрушава и образува т.нар. кожен „габър“ с повърхност имаща вид на портокалова кора.

Места за поставяне на вътрекожна инджекция:

-вътрешна радиална част страна на предмишницата

-кожата на лявото рамо

-от двете страни на гръбначния стълб.

Процедурата се извършва с минимален брой действия за кратко време при стриктно спазване на правилата за асептика и антисептика.

Когато вътрекожната инжекция се прави с лечебна цел и количеството на лекарството е по-голямо се правят няколко папули на 2-3см. Една от друга.

T11 Дозиране и приложение на Инсулин

Инсулинът е хормон, произвеждан от бета-клетките на Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза (панкреаса). Физиологичното му действие е да регулира въглехидратната обмяна,която в човешкия организъм е под пряк инсулинов контрол.

●Приложен парентерално (може да се приложи подкожно, мускулно и венозно) в човешкия организъм той бързо понижава кръвната захар, осигурява набавянето на необходимите продукти за нормалното протичане на междинната обмяна, повлиява мастната обмяна и стимулира синтеза на белтъците.

Инсулиновите препарати се разделят на две големи групи:

●Бързодействащ (кристален Инсулин)

●и Инсулин с удължено действие, който се дели на:

●Интермедиерни инсулини (с умерено удължено действие и

●Пролонгирани инсулини (с удължено действие).

●Инсулинът може да бъде прозрачен и мътен

Инсулинвата суспензия може да бъде поставена в:

●Патрон/оптисет – за инсулинова писалка от 3 ml – 300 IU.

●В 1 ml се съдържат 100 IU, а в 1/10 ml има 10 IU.

●Флакон 5-10 ml – запечатан с еднократна отскачаща капачка, цветово кодирана.

●Дозирането се извършва със спринцовка, която ако е обикновена в 1/10 от милилитъра съдържа 4 Е (1 деление е равно на 4 единици), ако е инсулинова – 1 деление е равно на 1 Е.

Дозировка на инсулиновия препарат

●Желаните нива на кръвната захар се постигат чрез използването на инсулинови лекарствени продукти.

● Дозите и времевите интервали се определят индивидуално, адаптират се персонално и трябва да отговарят на диетата, физическата активност и начина на живот на всеки конкретен пациент.

●Няма общоприети правила за дозиране на Инсулин, но се знае, че средните инсулинови нужди, често са от 0,5 до 1,0 IU на килограм тегло.

●Основните метаболитни нужди са 40% до 60% от общите дневни нужди

Начин на приложение

●Инсулинова писалка или подкожна инжекция само със специална спринцовка, наречена инсулинова (обикновено с вместимост 1 мл) и разграфена в милилитри и в международни единици.

●В съвременните условия е налице приложението на Инсулин чрез инсулинова помпа.

●Инсулиновата помпа е малко компютризирано устройство, създадено специално за диабетици, чрез която подкожно се въвежда необходимата доза Инсулин.

●Предимство на инсулиновите помпи е, че през 3 дни има само 1 убождане

Усложнения

●Болка на мястото на убождане

●Обриви

●Алергична реакция

●Емболия;

●Некрози;

●счупване на игла.

Бременни с диабет

●Бременни жени с диабет изисква специално наблюдение от лекар и самонаблюдение.

●Обикновено, за да се поддържа кръвната захар в норма за бременните жени е достатъчно да спазват определен режим, чиито основни правила са:

•свеждане до минимум консумацията на лесно смилаеми въглехидрати;

•разделени хранения (три основни хранения и две или три закуски);

•умерени упражнения като ходене, плуване и др

УЗД

●За навременното откриване на възможни аномалии на плода при бременни жени е необходимо стриктно да се спазва ултразвуковото сканиране.

•15-20 седмици - През този период в хода на проучването трябва да бъдат изключени груби дефекти на плода;

•20-23 седмици – През този период се проверява внимателно сърцето на плода, за да се изключи патология;

•28-32 седмици – изследването се провежда, за да се идентифицира евентуално изоставане на вътрематочното развитие на плода

Показания за инсулинова терапия:

Показания за това могат да бъдат и признаци на фетопатия, открити по време на ултразвуково сканиране. Последиците от това заболяване могат да бъдат много сериозни, така че е важно да се идентифицират нарушенията на ранен етап.

●Схемата за инжектиране се избира от ендокринолог, въз основа на резултатите от наблюденията на гликемичното ниво и индивидуалните характеристики.

●Препоръчително е да се измерва кръвната захар и да се записват показанията 8 пъти на ден: на празен стомах, преди хранене, един час след хранене, малко преди лягане, в 03:00 и в случай на неразположение.

●Нормалните стойности на кръвната захар за бременни жени варират от 3,3 до 6,6 mmol / l.

●Въвеждането на инсулин е безопасно за майката и плода, не води до пристрастяване и се отменя веднага след раждането, което не води до увреждане

T9 Спринцовка. Видове

Спринцовката представлява обикновена помпа за вкарване