Гео Милев Анализи

Гео Милев е основоположникът на последния етап от българския модернизъм, това е така нареченият експресионизъм или авангардно изкуство. „Експресията“ означава израз. Експресивни средства това са метафорите.
Поетът съвместява и поставя един до друг образи, които нямат нищо общо помежду си.
Експресионизмът се появява като течение, което тотално се противопоставя на реализма. Той е в конфронтация със символизма, въпреки че и двата стила са част от модернизма. Основополовникът на модернизма е Пенчо Славейков. Той въвежда първото течение в модернизма-индивидуализма. Той издига в култ индивидуалната личност, която е различна от тълпата и е избранническата личност. Следва символизма с представители П.Яворов и Д.Дебелянов. Следва постмодернизма с представител Х.Смирненски и експресионизма – Гео Милев - като последен етап Поетът съвместява и поставя един до друг образи, които нямат нищо общо помежду си.
Експресионизмът се появява като течение, което тотално се противопоставя на реализма. Той е в конфронтация със символизма, въпреки че и двата стила са част от модернизма. Основополовникът на модернизма е Пенчо Славейков. Той въвежда първото течениЕкспресионизмът се появява като течение, което тотално се противопоставя на реализма. Той е в конфронтация със символизма, въпреки че и двата стила са част от модернизма. Основополовникът на модернизма е Пенчо Славейков. Той въвежда първото течение в модернизма-индивидуализма. Той издига в култ индивидуалната личност, която е различна от тълпата и е избранническата личност. Следва символизма с представители П.Яворов и Д.Дебелянов. Следва постмодернизма с представител Х.Смирненски и експресионизма – Гео Милев - като последен етап на модернизма. Гео Милев взаимства от експресионизма в Германия и Австрия („Цветя на злото“-Бодлер). Поетите символисти и ексресионисти виждат антихуманно устроения свят. Поради тази причина Гео Милев се отчуждава и се затваря в себе си, заради страданието, което не може да преодолее и говори за собствената си болка. Пример за това е и Яворов - неговият лирически „аз“ се затваря в себе си, защото не може да превъзмогне болката от болезнения контакт и не може да постигне хармония в собствената си душа. Докато поетите експресионисти се противопоставят на символистите, защото те издигат идеята за бунта, като бунта при тях се изразява чрез словото.
Първото основно нещо за ескпресионизама е, че това изкуство коренно се отличава и се откъсва от идеята за колектива, за да се противопостави на реализма, който гледа към народа и обществото. Експресионизма акцентира върху бунта и грозното; връща се към примитивното и първичното. Обикновено от възрожденската поезия до индивидуализма и като цяло първите етапи на модернизма в к
у
лт се изд
ига красивото и образът на героя се идеализира. В творчеството на Х.Смирненски има такива моменти, в които се набляга върху обикновеното и грозното. Например при смъртта на Йохан, която е показна в своята първичност и грозота, и няма нищо идеализирано в нея. Тази смърт е саможертвена и образът е обезсмъртен. Тази тенденция на оварваряване на литературата и връщането към примитивното, животинското, първичното, етническото е свързано с извисяването на образа. Тези митологични, архитипни модели, които са се използвали с една тематика и едно значение тук получават съвсем различен образ.
„Септември“ – поемата представлява отделни фрагменти. Народът е описан с поредица от определения, които са изброени вертикално „брадати...бесни...“ всеки стих е едно определение , подредени са във възходяща градация, от примотивното към „велики народ“. Тази фрагментарност изразява начина, по който експресионоста възприема света - като фрагментарен, не като цял и хармоничен. Липсата на хармония в словото изразява липсата на хармония в света. Светът е разрушен и отломките, които експресионистите виждат в света и пресъздават идеята, че те трябва да подредят света, да го съградят на ново. Експресионистите залагат на алогичното, т.е поставят един до друг символи, които намат нищо общо помежду си, те разчитат на това, че всеки възприема текста по различен начин, в зависимост от своята емоционалност. По този начин те разделят света на хора с по-голяма емиоционалност и на хора с по-малка емоционалност. Това се вижда ярко в първите стихосбирки на Гео Милев - така наречените стихотворения проза. „Септември“ е последната му творба. В по-ранните му произвадения липсва идеята за народа, но след като става свидетел на Априлското въстание и последствията му, написва творбата. Заради това свое произвадение авторът е осъден на затвор, когато го арестуват изчезва безследно, ясно е, че е убит, разстрелян е от властите заради самия бунт изразен чрез поемата. Бунт на обикновения, обезправения народ, който иска да се бори за своето място в света. С тази поема авторът са връща към връзката човек-народ, и въпреки че издига на пиадестал отделния човек в образа на поп Андрей, който е стигнал до безумство и е сравнен с Крали Марко, това „отприщено стадо животни“ - отприщената бунтовна енергия на народа, към идеята за бунта. Митологените, с които боравят възрожденската и реалистичната ни поезия, и дори символистичната ни поезия, са трансформирани. Експресионистите отричат идеята за Бога и християнството, идеята за небето, на което човек трябва да се подчинява, и божествените закони. Тази идея е заложена и в „Моята молитва“ - Хр.Ботев, но там автора не отрича религията като цяло, а нейните последователи, които я използват за користни цели. Гео Милев отрича Бог в „Септември“- няколко пъти повтаря „..ДОЛУ БОГ...ДОЛУ БОГ...“ . Според
автора вя
рата в Бог смирява човека, оковава го. Идеята за небето и замята - земята се явява контрапункт на небето, то е тотално отречено и се издига в култ земното. Първият, който взаимства от идеите на Ницше е Пенчо Славейков. Една от основните идеи на Ницше е идеята за „свръх човека“, който е поставен в центъра на творбите, той има някаква божПървото основно нещо за ескпресионизама е, че това изкуство коренно се отличава и се откъсва от идеята за колектива, за да се противопостави на реализма, който гледа към народа и обще
ството. Експреси
онизма акцентира върху бунта и грозното; връща се към примитивното и първичното. Обикновено от възрожденската поезия до индивидуализма и като цяло първите етапи на модернизма в култ се издига красивото и образът на героя се идеализира. В творчеството на Х.Смирненски има такива моменти, в които се набляга върху обикновеното и грозното. Например при смъртта на Йохан, която е показна в своята първичност и грозота, и няма нищо идеализирано в нея. Тази смърт е саможертвена и образът е обезсмъртен. Тази тенденция на оварваряване на литературата и връщането към примитивното, животинското, първичното, етническото е свързано с извисяването на образа. Тези митологични, архитипни модели, които са се използвали с една тематика и едно значение тук получават съвсем различен образ.
„Септември“ – поемата представлява отделни фрагменти. Народът е описан с поредица от определения, които са изброени вертикално „брадати...бесни...“ всеки стих е едно определение , подредени са във възходяща градация, от примотивното към „велики народ“. Тази фрагментарност изразява начина, по който експресионоста възприема света - като фрагментарен, не като цял и хармоничен. Липсата на хармония в словото изразява липсата на хармония в света. Светът е разрушен и отломките, които експресионистите виждат в света и пресъздават идеята, че те трябва да подредят света, да го съградят на ново. Експресионистите залагат на алогичното, т.е поставят един до друг символи, които намат нищо общо помежду си, те разчитат на това, че всеки възприема текста по различен начин, в зависимост от своята емоционалност. По този начин те разделят света на хора с по-голяма емиоционалност и на хора с по-малка емоционалност. Това се вижда ярко в първите стихосбирки на Гео Милев - така наречените стихотворения проза. „Септември“ е последната му творба. В по-ранните му произвадения липсва идеята за народа, но след като става свидетел на Априлското въстание и последствията му, написва творбата. Заради това свое произвадение авторът е осъден на затвор, когато го арестуват изчезва безследно, ясно е, че е убит, разстрелян е от властите заради самия бунт изразен чрез поемата. Бунт на обикновения, обезправения народ, който иска да се бори за своето място в света. С тази поема авторът са връща към връзката човек-народ, и въпреки че издига на пиадестал отделния човек в образа на поп Андрей, който е стигнал до безумство и е сравнен с Крали Марко, това „отприщено стадо животни“ - отприщената бунтовна енергия на народа, към идеята за бунта. Митологените, с които боравят възрожденската и реалистичната ни поезия, и дори символистичната ни поезия, са трансформирани. Експресионистите отричат идеята за Бога и християнството, идеята за небето, на което човек трябва да се подчинява, и божествените закони. Тази идея е заложена и в „Моята молитва“ - Хр.Ботев, но там автора не отрича религията като цяло, а нейните последователи, които я използват за користни цели. Гео Милев отрича Бог в „Септември“- няколко пъти повтаря „..ДОЛУ БОГ...ДОЛУ БОГ...“ . Според автора вярата в Бог смирява човека, оковава го. Идеята за небето и замята - земята се явява контрапункт на небето, то е тотално отречено и се издига в култ земното. Първият, който взаимства от идеите на Ницше е Пенчо Славейков. Една от основните идеи на Ницше е идеята за „свръх човека“, който е поставен в центъра на творбите, той има някаква божествена дарба. Гео Милев също взаимства от Ницше, дори понякога го цитира в своите статии. “Аз казвам и няма нужда да се доказвам“ т.е. доказателството ще намери сам читателят, авторът няма какво да доказва. Аналитизма - логиката ще я намери читателя.
„Небето“- въвежда идеята за небето пред предмета и небето зад предмета. Предмета е сим„Септември“ – поемата представлява отделни фрагменти. Народът е описан с поредица от определения, които са изброени вертикално „брадати...бесни...“ всеки стих е едно определение , подредени са във възходяща градация, от примотивното към „велики народ“. Тази фрагментарност изразява начина, по който експресионоста възприема света - като фрагментарен, не като цял и хармоничен. Липсата на хармония в словото изразява липсата на хармония в света. Светът е разрушен и отломките, които експресионистите виждат в света и пресъздават идеята, че те трябва да подредят света, да го съградят на ново. Експресионистите залагат на алогичното, т.е поставят един до друг символи, които намат нищо общо помежду си, те разчитат на това, че всеки възприема текста по различен начин, в зависимост от своята емоционалност. По този начин те разделят света на хора с по-голяма емиоционалност и на хора с по-малка емоционалност. Това се вижда ярко в първите стихосбирки на Гео Милев - така наречените стихотворения проза. „Септември“ е последната му творба. В по-ранните му произвадения липсва идеята за народа, но след като става свидетел на Априлското въстание и последствията му, написва творбата. Заради това свое произвадение авторът е осъден на затвор, когато го арестуват изчезва безследно, ясно е, че е убит, разстрелян е от властите заради самия бунт изразен чрез поемата. Бунт на обикновения, обезправения народ, който иска да се бори за своето място в света. С тази поема авторът са връща към връзката човек-народ, и въпреки че издига на пиадестал отделния човек в образа на поп Андрей, който е стигнал до безумство и е сравнен с Крали Марко, това „отприщено стадо животни“ - отприщената бунтовна енергия на народа, към идеята за бунта. Митологените, с които боравят възрожденската и реалистичната ни поезия, и дори символистичната ни поезия, са трансформирани. Експресионистите отричат идеята за Бога и християнството, идеята за небето, на което човек трябва да се подчинява, и божествените закони. Тази идея е заложена и в „Моята молитва“ - Хр.Ботев, но там автора не отрича религията като цяло, а нейните последователи, които я използват за користни цели. Гео Милев отрича Бог в „Сеп