Главни по пшеницата

ООсновни болести по житните култури.
Болести по пшеницата :
Кафява ръжда
Брашнеста мана
Септориоза
Черен зародиш
Фузариоза
Кoреново гниене
НеБолести по пшеницата :
Кафява ръжда
Брашнеста мана
Септориоза
Черен зародиш
Фузариоза
КoКафява ръжда
Брашнеста мана
Септориоза
Черен зародиш
Б
рашнеста мана
Септориоза
Черен заро
диш
Фузариоза
КoреновСепториоза
Черен зародиш
Фузариоза
Кoрено
Че
рен зародиш
Фузариоза
К
o
реново гниене
Нематоди + кореноФузариоза
Кoреново гниене
Нематоди + кКoреново гниене
Нематоди + коре
ново гниене.
Мораво рогче.

ПриНематоди + кореново гниене.
Мораво рогче.

Причини за пов
ечето болести по житние са :
1.Кратк
о сеитбообръщениеМораво
р
огче.

Причини за повечето болести по житние с
ППричини за повечето болести по житние са :
1.Кратко сеитбообръщение.
2.Моносортово отглеждане
3.Ранна сеитба.
4.Сгъстени посеви.

Главни по пшеницата.
1.Особености :
-Фу1.Кратко сеитбообр
ъщение.
2.Моносортово отглеждане
3.Ранна сеитб
а.
4.Сгъстени посеви.

Гл
а
вни по пшен2.Моносортово отглеждане
3.Ранна сеитба.
4.Сгъстени посеви.

Главни по пшеницата.
1.Особености :
3.Ранна сеит
ба.
4.Сгъстени посев
и
.

Главни по пшеницата.
1.Ос4.Сгъстени посеви.

Главни по пшеницата.
1.Особен
ости :
-Функционално сап

ГГлавни по пшеницата.
1.Особености :
-Функционално сапрофити.
-Добре изразена фило1.Особености :
-Функционално сапрофити.
-Добре изразена ф-Функционално сапрофити.
-Добре изразена филогенетична и органотрофна специализация.
-Преобладаващо д-Добре изразена филогенетична и органотрофна специализация.
-Преобладаващо дифузно развитие- изнасяне на мицели до класа или метлицата.
-Основно спороношение - телиоспори (хламидоспори)
-Пренасяне на заразата предимно чрез семена.

2.Г
-Преобладаващо дифузно развитие- изнасяне на мицели до класа или метлицата.
-Основно спороношение - телиоспори (хламидоспори)
-Пренасяне на заразата предимно чрез семена.

2.Групи главни според запазване на заразата :
-Повърхностно със семанатa (телиоспори)
-Мицел в семената - без си
м
птоми
-Телиос-Основно спороношение
- телиоспори (хламидоспори)
-Пренасяне на заразата предимно чр
ез
семена.

2.Групи глав
н
и
според запазване на заразата :
-Повърхностно със семана
тa (телиоспори)
-Мицел в семенат-Пренасяне
на заразата предимно чрез семена.

2.Групи главни според запазване на заразата :
-Повъ
рхностно със семанатa (телиоспори)
-Мицел в семената - без
с
имптоми
-Телиоспори в

22.Групи главни според запазване на заразата :
-Повърхностно със семанатa (телиоспори)
-Мицел в семената - без симптоми
-Телиоспори в почвата - такъв тип има вджуджаващата главня по -Повърхностно със семанатa
(телиоспори)
-Мицел в семената - без симптоми
-Телиоспори в почвата - та
к
ъв тип има вджуджаващата главня по пшеницата.

Главни по пшен-Мицел в семената - без симптоми
-Телиоспори в почвата - так
ъв тип има вджуджава
щ
ата главня по пшеницата.

Главни по пшеницата

Тв-Телиоспори в почвата
- такъв
тип има вджуджаващата главня по пшеницата.

Главни по пшеницата

Твърда обикновена , мазна главня (Tilletia foetida , Tilletia caries).
Симптоми :
В класовете вместо нормални зърна се образуват по -дребни закръглени , без надлъжна браздичка сори с бледокафява
ГГлавни по пшеницата

Твърда обикновена , мазна главня (Tilletia foetida , Till
ТТвърда обикновена , мазна главня (Tilletia foetida , Tilletia caries).
Симптоми :
В класовете вместо нормални зърна се образуват по -дребни закръглени , без надлъжна браздичка сори с бледокафява обвивка , която лесно се разпуква.При смачкване между пръ
стите от с
орите излиза тъмнокаСимптоми :
В класовете вместо нормални зърВ кл
асовете в
место нормални зърна се образу
ват по -др
ебни закръглени , без надлъжна бразди
чка сори
с
бледокафява обвивка , която лесно
се разп
уква.При смачкване между пръстите от сорите излиза тъмнокафява до черна праховидна маса , която издава неприятна миризма на развалена риба.
Хламидоспорите на T.foetida са с гладка повърхност , имат леко изразена елипсовидна форма ,зърнеста структура и размери 15-23 микрометра .Хлами
д
оспорите на T.c
a
ries са топчести , с мрежовидно надебелени стени които по периферията изглеждат като къси , дебели шипчета размерите им са 14-22 микрометра.

Причинител : Tilletiea caries- мазна главня / tilletia foetida - Твърда
*Запазване - Телиоспори по семената .
*Заразяване - След сеитба ... диф
узен мицел
.

Вджуджаваща главня (Til
letia con
t
ro
versa).
Симптоми:
Растения
та са вджу
д
же
Причинител : Tilletia controversa.
* Запазване - в почвата (4-5 години).
* Заразяване - след сеитба .. дифузен мицел.

Праховита главня * Запазване - в почвата (4-5 години).
* Заразяване - след сеитба .. дифузен мицел.

Праховита главня (Ustilago tritici).
Симптоми :
Вместо нормален
*
Заразяване - след сеитба .. дифузен
мицел.

Праховита главня (Ustilago tritici).
Симптоми :
Вмес
то
нормален клас от пазва
т
а
на последния лист се показва главнива маса , образ

ППр
аховита главня (Ustilago tritici).
Симптом
и :
Вместо нормален клас от пазвата на последния лист се показва главнива маса , образув
ана на мястото наСимптоми :
Вместо н
ормален клас от пазватаВ
м
есто нормален клас от пазвата на последния лист се показва главнива маса , образувана на мястото на зърната плевите и осилите.Единствената част , която е останала незасегната и неразрушена е вретеното на класа.
Главнивата маса се съст
ои от хламидоспори и отначало е покрита с тънк
а прозрачна ципа, която сл
е
д като изсъхне се разкъсва, спорите се освобождават и се разнасят от ватъра като остава само голото вретено.
Хламидоспор
ите са дребни с диам
е
тър 5-9 микрометра , топчести или леко продълговати , едноклетъчни ,
покрити
с нежни четинки.

Причинител : Ustilago Tritici.
*Заразяване - по време на цъфтежа.
*Запазване - неактивен мицел в зародиша ... дифузно развитие.

3.Диагноза : - Нямат сходни прояви.
4.Борба
-Здрав посадъчен материал.
-Сеитбобращение (вджуджаваща).
-Третиране на семената (полумокро) - Бенит Универсал 9,5 ВС (100гр) / ВГлавнивата маса се състои от хламидоспори и отначало е покрита с тънка прозрачна ципа, която след като изсъхне се разкъсва, спорите се освобождават и се разнасят от ватъра като остава само голото вретено.
Хламидоспорите са дребни с диаметър 5-9 микрометра , топчести
или леко
продълговати , едноклетъчни , покрити с нежни четинки.

Причинит
ел : Ust
ilago Tritici.
*Заразяване - п
о време на
цъфтежа.
*Запазване - неактивен миц
ел в заро
д
иша ... дифузно развитие.

3.Диа
гноза :
- Нямат сходни прояви.
4.Борба
-Здрав посадъчен материал.
-Сеитбобращение (вджуджаваща).
-Третиране на семената (полумокро) - Бенит Универсал 9,5 ВС (100гр) / Витавакс , Раксил 2С , Винсит Ф.

Въпрос № 14 Ръжди по пшеницата.

Ръжди по пшеницата :
1.Основен проблем при житните култур
и
.
2.Те са облега
т
ни паразити.
3.Висока степен на на фХламидоспорите са дребни с диаметър 5-9 микрометра , топчести или леко продълговати , едноклетъчни , покрити с нежни четинки.

Причинител : Ustilago Tritici.
*Заразяване - по време на цъфтежа.
*Запазване - неактивен мицел в зародиша ... дифузно развити
е.

3.Диа
гноза : - Нямат сходни проя
ви.
4.Бор
б
а
-Здрав посадъчен материал
.
-Сеитбоб
р
ащ
2.Те са облегатни паразити.
3.Висока степен на на филогенетична специализация.
4.Развиват се по вегетативните3.Висока степен на на филогенетична специализация.
4.Развиват се по вегетативните части (листа).
5.Имат локален тип на развитие.
6.Два типа паразитен мицел .
7.Дикарпойният миц
е
л е силно паразитен.
!4.Развиват се
по вегетативните части (листа).
5.Имат локален тип на развити
е.
6.Два типа паразитен
м
и
цел .
7.Дикарпойният мицел е силно паразитен.
!8.Имат пе
т типа спороношения (поли5.Имат локален ти
п на развитие.
6.Два типа паразитен мицел .
7.Дикарпойният мицел е силно паразитен.
!8
.Имат пет типа споро6.Два типа пар
азитен мицел .
7.Дикарпо
й
ният мицел е силно паразитен.
!8.Имат пет типа спороношения (полиморфизъм).
7.Дикарпойният мицел е силно паразитен.
!8.Имат пет типа спороношения (полиморфизъм).
9.Цикълът на някои представители протича върху два гостоприемника (хет
ерое!8.Имат пет типа спороношения (полиморфиз
ъм).
9.Цикълът на някои пр
е
дставители протича върху два гостоприемника (хетероеуизъм).
!10.Запазването не е свързано със семената.

Видове ръжди9.Ци
кълът на някои предс
т
авители протича върху два гостоприемника (хетероеуизъм).
!10.Запазванет
о не е с
вързано със семената.

Видове ръжди по пшеницата.
Черна стъблена ръжда ( Puccinia graminis f. Sp. Tritici).
Симптоми:
По стъблата и по листните влагалища се образуват продълговати , надлъжно разположени , отначало покри!10.Запазването не е свързано със семената.

Видове ръжди по пшеницата.
Черна стъблена ръжда ( Puccinia graminis f. Sp. Tritici).
Симптоми:
По стъблата и по листните влагал
ВВидове ръжди по пшеницата.
Черна стъблена ръжда ( Puccinia graminis f. Sp. Tritici).
Симптоми:
По стъблатЧерна стъблена ръжда ( Puccinia graminis f. Sp. Tritici).
Симптоми:
По стъблата и по лис
тните влаг
алища се образуват продълговати , надлъжно разположени , отначало
покрити
от епидермиса уредосори , коит
о след раз
късването му са праСимптоми:
По стъбл
ата и по

листните вПо стъблата и по листни
те влага
лища се образуват продълговати , надлъжно разположени , отначало покрити от епидермиса уредосори , които след разкъсването му са прашести и ръждивокафяви , като по краищата им остава да личи разкъсаният епидермис.Когато са малко на брой , уредосорите са единични и разпръснати по –на
р
ядко , а когато

са многоборойни те се сливат в дълги и широки ивици, като покриват цели междувъзлия.По-късно уредосорите почерняват и се превръщат в телейтосори.
В уредосорите се съдържат едноклетъчни елипсовидни , жълтеникави уредоспори с грапави стени и с размери 20-42 x 14-22 микрометра.Телейтоспорите са д
вуклетъчни
,бухалковидни с дребни ка
фяви стен
и
,
леко присвити при напреч
ната стена
.
Го
Запазване : - мицел и уредоспори.

Жълта ръжда (Puccinia stiiformis).
Симтоми :
По листата се явяват надлъжни жълти ивици , по които се
ЖЖълта ръжда (Puccinia stiiformis).
Симтоми :
По листата се явяват надлъжни жълти ивици , по които се образуват дребни , светложълти уредСимтоми :
П
о листата се явяват надлъжнПо листат
а се явяват надлъжни жълти ивици , по които се образуват дребн
и
, светложълти уредосор
и