Гняв и агресивно поведение при 6-7 годишните

,,Гняв и агресивно поведение при деца на възраст 6- 7 години“

1. Теоретична обосновка на понятията: гняв, агресия и агресивно поведение Гневът е универсална емоция, която се възприема негативно и хората се стремят да я избягват. Той е в основата на разрушителната комуникация. Известна е и адаптивна функция на гнева (при специални тренировки и навици за регулация) –мобилизира енергията на човека, необходима за самозащита, сила и храброст. Независимо от това, при определени обстоятелства сдържането на гнева може да предизвика патологично повишаване активността на вегетативната нервна система (нарушения на сърдечния ритъм, психо-соматични разстройства и др.). Гневът като емоция има индивидуално и социално значение със свои специфични характеристики, свързаност с други емоции, мислене и поведение. Макар, че се говори за взаимовръзка между гнева и агресията (гнева като пусков механизъм на агресивното поведение), науката все още не разполага с категорични доказателства за пряка зависимост между тях. Емоцията гняв създава импулс, готовност към действие, но няма задължително определена цел и не води непременно до реално действие. Както отбелязва Хр. Попов, цитирайки Buss, гневът има физиологичен аспект, свързан с ускоряване на сърдечната дейност и дишане, с повишаване на кръвното налягане, с мобилизиране на кръвната захар. Отбелязва се и експресивният аспект на гнева, обикновено преходен – сключени вежди, леко разширени ноздри, разкривена усмивка с показващи се стиснати зъби, свити юмруци. Въпреки това, честото преживяване на гневни емоции повишава вероятността от някои форми на агресивно поведение.
За разлика от гнева, агресията е поведение, при което вербално или физически се опитваме да причиним болка или вреда. Агресията може да бъде враждебна – цели да предизвика болка, а може да бъде и инструментална – причинява болка и вреда, за да бъдат постигнати други цели (напр. по време на футболен мач един играч може да спъне друг и така да му причини болка, но целта е да му попречи да вкара гол). Най-широко приемано определение за агресията принадлежи на Барон (Bаron) и се състои от три ключови елемента: агресия е всяка форма на поведение, насочено към целта да се навреди или нарани друго живо същество, което е мотивирано да избегне такова отношение [по Андреева, 1998, с.114]. По този начин авторът подчертава твърдението си за необходимостта да се търси поведението, а не отрицателни чувства, като гняв, ярост или мотиви – желание да се навреди на другия. Отрицателните нагласи (расови, етнически предразсъдъци) също не са задължително условие за прояви на агресивно поведение. Другите елементи за дефиниране на агресията по Барон са намерението, което предизвиква множество дискусии, поради невъзможността да бъде директно наблюдавано и доказано и вредата на жертвата, като жив организъм Агресивното поведение според тълкуването на Попов [Попов, 2000, с.19] изисква мултидисциплинарен възглед и обединен холистичен подход с оглед на съчетаването на биологични, генетични и психологични фактори, подкрепяни от когнитивната оценка и социалното научаване при неговото детерминиране. Авторът изхожда от предложените от Бандура (Bandura 1973) и Берковиц (Berkowitz 1993) формулировки и анализите от Барон и Ричардсон (Baron, Richardson, 1994) и определя човешката агресия като “всяка форма на поведение, целево насочено към нанасяне на увреда или нараняване на друго живо същество, мотивирано за избягване на такова третиране”.

2. Описание на възрастовата изследователска група

В изследователския проект взеха участие 5 деца на възраст 6-7 г. от ПГ
към ДГ ,,Пролет“ с. Тънково. Вниманието ни беше фокусирано върху специ-
фичните възрастови характеристики в развитието на децата в предучилищната възраст.
Една от най- популярните теории за психо- социалното развитие на човека е тази на Ерик Ериксън, който подчинява човешкото развитие на епигене-
тичния принцип.
Според него човешката личност се развива в осем предварително заложени етапа този растеж включва постоянно взаимодействие между наследствени влияния и факти на заобикалящата среда, чрез които изграждаме своята идентичност. Осемте стадии са както следва: младенческа възраст (обхваща първата година от живота на човека), ранното детство (втората и третата година), възрастта на играта (от четири до шест години), училищна възраст (от седем до дванайсет години). Юношеска възраст- обхваща периода от 12-19 г. Ранната зрялост обхваща периода от 20-25 г. Средната зряла възраст обхваща периода от 25-65 г. Късната зряла възраст, обхваща периода след 65 г. Както се вижда от горе посочената квалификация на целевата група на изследователския проект на децата, които са между третия и четвъртия стадии на училищната възраст. В този период децата се фокусират върху прехода между играта и образованието и усвояването на социалните умения- това е преходът към трудолюбието.

3. Методи на изследване
Методическият инструментариум, използван в изследователския проект, обхваща два основни метода:
Тест на Бъс- Пери за агресията
Проективен тест- ,,Дърво с човечета‘‘
Детският вариант на теста на Бъс- Пери е един от най- надеждните методи за психо- социална диагностика на агресивността при подрастващите. Основният вариант на теста се състои от 29 айтема и 4 скали- физическа, словесна агресия, гняв и враждебност.
4. Анализ на получените резултати Обобщени резултати от прилагането на горе посочените резултати от:
Тест на Бъс- Пери.

Като обобщение на резултатите от теста за агрессия можем да кажем, че нивото на агресия при изследваните деца, като обща стойност е в нормите на нормалното поведение и е резултат на защитна реакция, предвид възрастта им. Стойностите на различните видове агрессия са близки или почти еднакви, от което става ясно за нормални стабилни взаимоотношения между децата в така изследваната група.

Проективен тест ,,Дърво с човечета''
Този проективен тест е създаден от британския психолог Пип Уилсън специално за деца в началното училище, а по-късно започва да се прилага и на възрастни. Чрез него се определя емоционалното състояние на детето и неговото усещане за социален статус, т.е. неговата социална адаптивност в околния свят и сред връстниците. Според инструкциите децата трябва да оградят последователно с различни цветове човечето което най-много прилича на тях, след това – което отговаря на личните им успехи и постижения и накрая – онова човече, което детето би искал да бъде в подготвителна група или в училище.
Резултатите, които се получиха са следните: 1. Човечето, което най- много прилича на тях – две деца посочиха N:11 и N:18, което показва, че децата са изключително комуникативни и търсещи приятелска подкрепа. 2.С номер 4 се оприличи едно дете- стабилността, от която се нуждае,за да преодолее трудностите и да успее.
3.С номер 10 се оприличи 1 дете –адаптацията му е силната страна. 4.Само едно дете се определи, като човече с номер 20, а именно с голямо самочувствие и проява на лидерство. След като съпоставихме резултатите от двата теста можем да направим следните изводи:
- Децата не проявяват агресивно поведение и имат ясна преценка за своите възможности и своето място сред връстниците си.
Но като имаме предвид резултатите на едното дете, което успоредно има резултати на агресивно поведение и лидерска позиция може да се приложи програма за коригиране на поведението на детето или стратегии за преодоляване на агресивното му поведение, чрез игровата дейност в ДГ: - Игри с пластичен материал – моделиране и оформяне на различни фигури по избор. -Погледни своето другарче и кажи на какво ти прилича? - Нарисувай себе си с думи! - Игра с топка - ,,Наречи своето другарче с мила дума!“
Използвана литература
Андреева / 1998, с.114/
Барони и Ричардсън / Baron, Richardsan, 1994/
Берковиц / Berkowitz, 1993/
Ериксън, Е. В. ,,Книга за психологията“.София, 2014г.
Лампенов, Д. Проективна методика ,,Дърво с човечета“
Митева, П. /Лекционен курс БСУ/
Попов, Хр.Човешката агресия.София, 2014г.