Грамотите на Българските царе

БЪЛГАРСКИ
Ц A P\G К И
ГРА№0 ТИ
y S s % I ■ р,\р.0 , //ъ Л <с н е « г
' ■■■ ^
ХРИСТО БОТЕВ

ТАЗИ КНИГА Е ИЗДАДЕНА
СЪС СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛСТВОТО
НА ФОНДАЦИЯ ДТОНТ“
© Венцеслав Начев, съставителство, коментар
© ИК „Христо Ботев“
ISBN 954-445-392-х
Венцеслав Начев
БЪЛГАРСКИ
ЦАРСКИ ГРАМОТИ
Съставителство, очерци,
коментар
И здателска къща
„ХРИСТО БОТЕВ“
София, 1996

Венцеслав Начев
БЪЛГАРСКИ
ЦАРСКИ ГРАМОТИ
Първо издание
Редактор Петя Димитрова
Художник Пенчо Мутафчиев
Художествен редактор Петър Добрев
Технически редактор Ронка Кръстанова
Коректор Снежана Бошнакова
Издателски № 9072
Печатни коли 11,50. Формат 84/108/32
ISBN 954-445-392-х
Издателска къща „Христо Ботев“, София
Предпечатна подготовка „Едит - 88“, София
Печат ДФ " Образование и наука" София
Гpa.no ти те
Гра. тапите, издавани от българските царе в пол­
ип на .манастири, са изключително ценни извори за
средновековната история на България. Те са своеобра-
ини енциклопедии за устройството на държавната
и част, за данъчната система, за съдебната система,
па задъ. ι ж енията на зависимите люде към феодал и и
манастири. В този смисъл би могло да се каже, че
грамотите, като държавно-правни актове, не са в
достатъчна степен разчетени като градиво за разби­
ране на сложните социални, икономически, полити­
чески процеси, отнасящи се и до бита на обикновения
човек, и които биха могли да обогатят представата
ни за всичко онова, което сме свикнали да определяте
е понятието б ъл га р ск о ср едн овек ови е.
Тук е направен опит, така да се каже, да се
„развържат“ грамотите и да се разширят познани­
ята ни за живота на средновековния българин, кой­
то, поне до известна степен, като че ли продължава
да бъде една енигма.
Изхождайки от схващането, че грамотите са
най-ценн ите домашни памет н ици за разкриване не
само на феодалните от нош ения в българските зе­
ми, но и на духа на средновековното време, домини­
ран от догматиката на източното православие и
от схващането за бож ест вения произход на власт­
та, ние се решихме да предложим, едно цялостно
издаване на тези забележ ителни паметници на
българското минало, и за да могат те да „прогово­
р ят “, да ги снабдим с обстоен коментар, базиращ се

и върху най-новите проучвания в областта на лгеди-
авистиката.
Броят на българските царски гралюти, както
лгоже да се съди от преки и косвени податки, е бил
доста голял/, тъй като всеки владетел се. е чувствал
задължен, движен от държавнически и нравствени
подбуди, да обдарява, по силата на една дълбокоукоре-
нена традиция, църкви и лганастири.
Поради превратната и често пъти трагична
съдба на българските зелги, до нас са достигнали
следните гралюти: Ватопедска гралгота на Иван
Асен П (1230 г.), Дубровнишка гралгота на Иван Асен
11, Виргинска гралгота на Константин-Асен Тих (лге-
ж ду 1257-1277 г.), Зографска гралгота на Иван Алек­
сандър (1342 г,), Гралгота на Иван Стефан от 1343 г.,
Мрачна гралгота на Иван Александър (1347 г.), Вене­
цианска гралгота и трите Меселгврийски гралюти
от същия владетел, Рилска гралгота на Иван Шиш-
лтн (1378 г.) и Витошка гралгота от същия цар
(преди 1382 г,). Кълг тези гралготи лгожелг, и то
основателно, да прибавилг и сигилия на деспот Агек-
сии С.гав, даден на лгелншикия лганастир„Се. Богоро­
дица Спилеотиса“ (1220 г.), тъй като по онова врелге
деспот С гав е илгал статут на независилг владетел.
Венцеслав НАЧЕВ
СИГИЛИЙ1
НА ДЕСПОТ А ЛЕ К СИ Й С Л А В
ОТ 1220 Г.
()нези, които желаят благополучието на вре­
менните неща и се занимават и радват относно
11 реходните и тленни работи, бързо и свършват и
преминават като сън. Онези пък, които заедно с
благополучието се грижат и за духовните блага
и да обичат благолепието на дома Господен и
мястото на пребиваването на Неговата слава,
е 11 оред псалмопевеца Давида2, и своята слава по­
вел и чествена ще направят, и ще намерят някак­
ва малка душевна придобивка. Защото не ще се
измами онзи, който е казал: „Казва Господ: ще
прославя онези, които Ме славят“3. Така прочее
и ние, след като се преселихме от Чепино4 в
тукашното наше владение Мелник5, пожелахме
да издигнем из основа честен монастир“ и да
съберем в него сбор от уеърдствуващи мъже, в
помен и молитва нам и на нашите родители7 и на
всички онези, които мислят и вярват благочес­
тиво, който монастир, по божие желание, бързо
построихме в една част на Мелник, като изгради­
хме храм и го назовахме на името на пречистата
наша господарка Богородица Спилеотиса и го
поверихме натогавашния монах и архимандрит
господин Павла Клавдиополит, който, като ста­
на по-сетне и владика, остави да игуменствува в
него настоящия монах Пахомия, на име Кокиа-
рис8. На този монастир подарихме селото, наре­
7

чено Катунйца9, ведно с неговите жители, отто­
гава и занапред10 да го владее заедно е всички
права и правдини и с неговата околност и цялото
владение. Събраните в единомислие в него мо­
наси да имат целия приход от него за разпоредба
на всички нужди и за всяка друга тяхна служба,
а също и паленето на свещи в този божествен
храм и всяка друга негова потреба. В него (мона-
стира) прибавихме и свети изображения, свеще­
ни книги и утвари, други някакви неща и живо­
тни, които трябва да се изявят подробно в спи­
сък, та и нашата държава да има годишен помен
и да се поменуват нашите родители. По-нататък
свръх тези неща дарихме на казания монастир и
градина в Загория11 от църковните места, която
вече бе владяна по-рано от казания владика гос­
подин Павла. Понеже пребиваващите в този по­
чтен монастир монаси помолиха да бъде ненод-
властен и неподчинен на епископа и на практо-
ра12по онова време, то и ние сметнахме това за
необходимо и повеляваме чрез настоящия наш
сигилий, щото да няма власт нито епископът по
това време, нито практорът да влиза в това село
или в монастира да търси каквото и да е, или да
иска някакви потреби, или за набор13, или за
даване на добитък11, или за ангария15, или паран-
гария10, или псомозимия17, или друго каквото и
да е искане1* и даване19 и тегоба20 и да ее подвеж­
дат монасите или жителите на това село, като
подлежащи на всяко и всякакво данъчно и пра-
кторско даване21. Но нито епископът да има пра­
во да влиза и да пипа в този монастир или в
казаното село, като предявява като епископ по
някакъв начин искания на канонически основа­
ния или по някаква друга подбуда - без наистина
да е бил извършен всред тях може би душевен
грях - освен ако не бъде позован от монасите и то
8
дн влезе безвъзмездно и да ги изпита справедли­
во и канонически и да излезе отново без да пипа
каквото и да било. Да няма, прочее, никакъв
достъп до него, но само да бъде упоменаван и да
утвърждава игуменството, управляващо този мо-
настир, който след нашата смърт трябва да бъде
назован от владетелска ръка царски монастир22.
Освен това и онези, които някога с време биха
пожелали да нарушат посветените и утвърдени
от нас чрез настоящия наш сигилий неща, както
и нещата, които и в бъднина бъдат придадени от
някои други лица - било велможи, било владици,
било боляри, било монаси, било миряни или
просто всички каквито и да са личности - и
какнито и да бъдат тези неща, нека Съдникът на
всички и Бог им въздаде отмъстителен гняв и
Неговият меч да блесне справедливо в устрем на
отмъщение28. Защото срам и обида е да бъдат
увреждани и тъпкани от миряни онези лица,
които са предпочели по-божествения и по-добър
жребий. А пък ние, прочее, повеляваме тези ра­
боти да не стават в казания монастир не за друго,
но за благочестието и почтеността на монашес­
кия живот, като бива изгонван от мястото онзи,
който желае да наруши нашите посвещения.
Затова и онзи, който желае да постъпи в монас­
тира за смут в някои неща, ще си навлече божи­
ето негодувание и клетвите на светците от веко­
ве насам. Този монастир и онова, що е в него, да
се зове, както се изтъкна, деснотеки и царски и да
зависи от неговата (на деспота) личност. Обаче и
владиката, ако не е мой сродник, да не може да се
меси или да изявява наследствени права над
него, но монасите да имат наследието по преда­
ване, и на игуменското място според съвета и
желанието на всички да бъде поставян достой­
ният, като получава, както се каза, утвърждение
9

от владиката по онова време. За това, прочее,
като издадохме, подписахме и подпечатахме и
настоящия наш сигилий, дадохме го на монасти-
ра за вечно утвърждение21, през месец януарий,
индикт25 осми, година 1220.
Писа и подписа2* Алексий деспот Слав
Дуйчев Ив. Из старата българска книжнина. Т.2.С.,
1944. с. 30-35.
К оментар
1. Сигилият, открит във Ватопедския манастир, е
второстепенен, не напълно тържествен дарствен до­
кумент, но той е съставен съгласно всички изисква­
ния на тогавашната византийска дипломатика и има
всички качества на дарствена грамота.
Грамотата е написана на гръцки език, който
тогава е „играел ролята на език за международни
отношения“. (Дуйчев, Ив. Мелник през средновекови­
ето. - В: Дуйчев. Ив. Българско средновековие. С.,
1972, с.392.) Но едва ли само с този факт можем да
обясним предпочитанието на деспот Слав, разпоре­
дил се текстът на сигилия да бъде написан не на
родния му български език. Причината за подобно
решение се корени и в това, че Мелник по онова време
е бил един космополитен град. Градският патрицият
според Георги Акрополит (Акрополит, Г. История.
1903, с. 77.) наброявал над 500 души. Много от тях -
висши чиновници, военни и монаси - били гърци,
предимно избягали от Пловдив, след като градът бил
завладян от латинските рицари. Тъкмо тези пресел­
ници, влиятелни и състоятелни, а и високо образова­
ни, създали оня интелектуален климат, гръцки по
дух, който до голяма степен бил доминиращ в Мелник.
Разгледана в този аспект, грамотата на Алексий
10
(1иа в, написана на гръцки, някак естествено се вписва
иобщпя духовен климат на деспотската престолнина.
Кнкто личи от текста, сигилият е бил съставен от
опитен и добре подготвен книжовник.
Този документ е много ценен като извор за проу­
чване на феодалните отношения по нашите земи, а
също и като свидетелство за книжовния живот в дес-
потството на Алексий Слав.
2. 11салми, XXV, 8.
3. Книга на царете, II, 30.
4. Цепена (Чепино) в Родопите е първата резиден­
ция на деспот Слав. Крепостта е била построена или
по времето на византийското владичество, или по
времето на Иванко, укрепил се в Родопите в последни­
те години на XII в. и за когото има сведения, че е
предприел усилено строителство на крепости в тези
земи.
Ценно