Гражданската война в САЩ (1861-1865г.)

Гражданска война в САЩ (1861-1865г.)
В основата на конфликта, довел до Гражданската война (1861-1865), са противоречията между южните щати, с икономика до голяма степен основана на робския труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството. През 50-те години в центъра на политическите спорове в страната е въпросът, дали да се разреши робството в ново присъединените към Съюза територии. В своите позиции и двете страни се позовават на либералните възгледи на Томас Джеферсън. Докато привържениците на робството се позовават на автономията на щатите, неговите противници настояват, че принципът за равенство на всички хора има предимство. В края на 50-те години кризата се задълбочава. Вътрешните несъгласия по въпросите на робството, демокрацията и стопанските перспективи довеждат до разпадането на Партията на вигите и политическото движение Ноу Нотинг. На тяхно място се появяват Партията на свободната земя през 1848 година, Републиканската партия през 1854 г.,Партията на конституционния съюз през 1860 г. Същата година и последната общонационална партия, Демократическата, се разцепва на две регионални части. Кандидатите за президент на САЩ през 1860 година са: Ейбрахам Линкълн от Републиканската Партия, Стивън Дъглас от Северни демократи, Джон Брекинридж — Южни демократи и Джон Бел от Партията на конституционния съюз. Линкълн побеждава на север, а Брекинридж печели на юг, но в крайна сметка Линкълн е избран за президент.
Линкълн твърдо се противопоставя на робството, особено в ново присъединените територии и победата му на допълнително поляризира нацията. Макар че той обещава, че няма да предприеме нищо срещу робството в Юга, на 20 декември 1860 г. Южна Каролина напуска Съединените щати. През следващите шест седмици преди новият президент да встъпи в длъжност Мисисипи (9 януари 1861), Флорида (10 януари), Алабама (11 януари), Джорджия (19 януари), Луизиана (26 януари) и Тексас (1 февруари) също се отделят от федерацията. На 4 февруари 1861 година седемте щата създават общо правителство под името Конфедеративни американски щати. То установява контрол над федералните укрепления и федералната собственост в отделилите се щати. Те приемат конституция и избират за свой президент бившия сенатор от Мисисипи Джеферсън Дейвис, който, заедно с другите ръководители на Конфедерацията, заявява, че на тяхната територия робството ще съществува „вечно“. Столица на Конфедерацията става град Монтгомъри (Алабама), а след присъединяването на Вирджиния — Ричмънд.
Частите на федералната армия в Тексас, които наброяват около една четвърт от цялата армия, преминават на страната на Конфедерацията. Джеймс Бюканън, отиващият си президент, не оказва особена съпротива на тези действия. Макар че смята отделянето на щатите за необосновано и нежелателно, той не смята, че при създалите се обстоятелства федералното правителство има право да употреби сила. Бойните действия започват на 12 април 1861 г. със сражението за форт Съмтър в залива Чарлстън.
На 15 април 1861 година правителството на Съединените щати обявява обща мобилизация. Това действие става причина за отцепването на още няколко щата, които минават на страната на Конфедерацията: Вирджиния (17 април), Арканзас(6 май), Тенеси (7 май) и Северна Каролина (20 май). В първия период на войната генералите на Конфедерацията имат надмощие. В същото време Югът разполага с по-малко железопътни линии и почти няма оръжейни фабрики, което затруднява снабдяването с оръжие и униформи. Блокадата на южното крайбрежие от кораби на Севера допълнително затруднява доставките. Армията на Съюза на няколко пъти се опитва да превземе конфедеративната столица Ричмънд, но безуспешно. Армията на генерал Лий на два пъти настъпва на Север, но е отблъсната в битките при Антиетам и Гетисбърг. На 30 декември 1862 г. Линкълн подписва Прокламация за освобождение на робите, с която робите във враждебните на Съюза щати се обявяват за свободни, и армията започва да приема освободените роби в редовете си. Този акт кардинално изменя характера и целите на войната: от този момент борбата се води не за единството на Съюза, а за отмяна на робството. До прокламацията някои европейски страни са недоволни от действията на Севера, най-вече поради блокадата на пристанищата на южните щати, която парализира търговията с Европа. В Англия текстилната промишленост бездейства поради намаляването на потока от американски памук и стотици хиляди души остават без работа. Англия и Франция се подготвят официално да признаят Конфедерацията за независима. Благодарение на Прокламацията за освобождение на робите Линкълн спечелва симпатиите на европейските страни. След успеха на Съюза в битките при Гетисбърг и Виксбърг през юли 1863 г. Северът започва да надделява. През 1864 армията на Съюза начело с генерал Шърман нахлува в Джорджия. През 1865 генерал Юлисис Грант завзема Ричмънд и заставя Лий да се предаде в Апоматокс.
Победата на Севера е помрачена от смъртта на президента Линкълн — на 14 април 1865 г. срещу него е извършено покушение; Линкълн е смъртно ранен и без да дойде в съзнание умира в утрото на следващия ден.