Характеристика на възрастния учащ

1
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗРАСТНИЯ УЧАЩ КАТО ОБЕКТ НА
АНДРАГОГИЯТА - СПЕЦИФИКА НА УЧЕНЕТО

За
възрастните е важно да вземат решения и за учебната дейност, в която да
се включат, за да удовлетворят свои образователни потребности. По време на
обучението си те се нуждаят от доверие, подкрепа и правомощия. А поради
характеристиките, които определят житейското им кредо на възрастни хора, е
нормално да се очаква като учащи да имат и специфично учебно поведение.
Различни автори акцентират върху важни за тях особености на възрастните
като учащи.
1. Специфика на ученето при възрастните (по Смит)
Според Р. Смит (1982), възрастните учащи имат четири основни („критични")
характеристики:
1. имат много роли и отговорности, които определят твърде различната им
от тази на децата и юношите ориентация към учене - те се стремят да извлекат
максимална полза от инвестираното в образование време, че те поемат
отговорността за идентифицирането на това, което искат да учат и имат отчасти
или напълно развита Аз-концепция;
2. имат натрупан голям житейски опит и това се отразява в пред-
почитанията им относно начина на учене и образователната среда, които следва
да отчитат индивидуалните им стилове на учене;
3. преминават през определен брой фази на развитие (физическо,
психологическо, социално) и това е свързано с повторна интерпретация и
преподреждане на натрупания опит;
4. проявяват безпокойство и двойствено отношение в ориентацията си
към учене - в опита си да стават по-самостоятелни и саморъководещи се те се
чувстват застрашени, като безпокойството и стресът могат да са резултат от
натиск на работното място, проблеми с хора, които са важни за тях (съпрузи,
родители, деца, приятели) или събудени преживявания от училищния период.
Отчитането на тези характеристики определя, според Смит, няколко важни
условия за учебната работа:
• Възрастните учат най-добре, когато чувстват ползата от ученето и когато
имат усещането за отговорност за това какво, защо и как да учат.
• Възрастните използват опита си като учебен ресурс и затова учебното
съдържание и учебният процес трябва да се базират на смислени връзки с този
опит.
• Това, което трябва да се научи (учебното съдържание) трябва да бъде
свързано с промените в индивидуалното развитие и житейските задачи.
• Използваният метод (подход) на учене трябва да засилва до определена
степен упражняването на самостоятелност от учащия.
•
Най-общо възрастните учат най-добре в атмосфера, която не ги заплашва и
ги подпомага да експериментират и която признава различните стилове на учене. Смит обобщава шест основни характеристики на ученето на възрастните:
•
ученето е непрекъснато (през целия живот);
•
лично дело;
•
свързано е с промени;

2
• то е по-специално функция на човешкото развитие;
•
то се отнася към опита и е отчасти интуитивно. В тези характеристики могат да се преоткрият изходните позиции на автора
относно специфичните особености на възрастните учащи и условията, при които
те биха учили най-добре.

2. Специфика на ученето при възрастните (модел на Ноулис)
Възрастните учат различно от децата. Това е основно положение в
андрагогията. В своята концепция за ученето на възрастните М. Ноулис акцентира
върху тези различия, за да обоснове необходимостта от прилагането на
андрагогически подход. Според него доколкото човек съзрява:
1. „Аз-концепцията" му се придвижва от зависимост към самоуправление;
2. зрелостта носи опит, който става източник за учене с нарастващо значение;
3. готовността му за учене е все по-ориентирана към социалните му роли;
4. от гледна точка на времето, ориентацията му се променя от по-късно
прилагане на знанието към незабавното му прилагане и към учене, което е все
по-малко предметно центрирано и все повече проблемно центрирано.
Според М. Ноулис възрастните и децата като учащи се отличават по шест
основни характеристики:
1. потребността им да знаят (какво и защо трябва да учат). Възрастните си
задават много въпроси, свързани с потребността им да знаят какво ще учат и
защо трябва да го учат. Това знание е водещо и определя отношението им към
ученето. Ако не виждат реална връзка на предлаганото знание с реалния си живот
(бил той професионален или личен), те ще се откажат от ученето (ако е
възможно) или просто „ще престоят" в учебната зала, без да влагат усилия да
научат това, което преподавателят им предлага.
2. Аз-концепцията си (разглеждана по отношение усещането им за
зависимост/независимост от останалите) и концепцията си за учене. Възрастните
учащи са саморъководещи се, т.е. независими. Те могат да ръководят живота си и
изпитват потребност да бъде приемани от другите като способни да поемат
отговорност за себе си. Тяхната Аз-концепция е на хора, които са пораснали и
искат другите да ги възприемат като повече или по-малко независими и
самостоятелни. И тук се появява специфичен проблем. В минутата, когато влязат
в ситуация на „обучение" или всеки един от техните синоними, те се връщат към
усещането на училищните условия, приемат ролята на зависими и изискват да
бъдат обучавани". При тях се проявява „синдромът на ученика". Някои възрастни
учащи са в по-голяма степен на зависимост от преподавателите - за тях е
естествено (и те очакват) да бъдат обучавани като ученици, нуждаят се да бъдат
подробно инструктирани, да им се казва какво и как да го правят, дори как да учат.
Но дори и те, ако бъдат третирани като деца-ученици, ако почувстват неуважение
към себе си и много голям натиск от страна на по-авторитарни преподаватели,
това може да доведе до конфликт с психологическата им потребност да се
саморъководят. В този случай енергията им се отклонява от ученето към
справянето с този вътрешен конфликт, което отнема ценно време и удължава
периода на адаптация към новата учебна ситуация. Това означава, че за да учат
успешно, възрастните трябва да бъдат активно включени в учебния процес,

3
трябва да могат да взимат и да предлагат решения, да изказват позиции,
търсейки аргументи за тях, да бъдат изслушвани търпеливо дори когато грешат -
да имат усещането, че нещо зависи от тях и ученето е тяхна заслуга.
3. ролята на опита в учебната им работа. Три вида опит са важни за
учебната работа - житейски, учебен и професионален. Повечето възрастни учащи
имат сравнително голям жизнен и професионален опит, особено ако са по-
възрастни. Повечето от тях имат и учебен опит -- най-малкото от ученическите
години (освен ако са неграмотни и не са ходили на училище). Това означава, че
до голяма степен те са сами по себе си най-богатия източник на знания един за
друг. Това ги прави „основните действащи лица на собственото им образование",
поради което проявяват „разбирането да сътрудничат на обучаващия в учебния
процес", като влизат в ролята на партньори на преподавателя по отношение на
вземането на решения, изказването на мнения, отстояването на позиции, правене
на избор. И тогава ученето им има смисъл и е успешно. Опитът на възрастните
може да влияе и негативно в учебния процес. Често се развиват определени
стереотипи на мислене и действия, както и предразсъдъци и съпротива към друг
начин на мислене и поведение. Това поставя преподавателя пред необходи-
мостта да отделя време за изясняване на нагласите, ценностите и позициите на
отделните възрастни учащи, да обръща внимание дори на случайните негативни
реакции, за да избягва повишаване на напрежението и появата на конфликти. По-
голям риск от конфронтация съществува винаги, когато преподавателят не
отчита, че в групата има учащи с различна етническа принадлежност, с големи
различия във възрастта или с различен статус в професионалната йерархия
(началници и подчинени). Негова грижа е да поддържа позитивен микроклимат, в
който всички да се чувстват добре, да могат свободно да изразяват мнението си,
да спорят с аргументи, без да се обиждат и нараняват чувствата си. По
отношение на учебния опит ситуацията е различна. Поради откъсване от учебна
дейност за по-продължително време част от учащите може да са загубили
навиците си за учене. Това може да стане причина за отказ от обучението преди
неговия край. В този случай при такива учащи, както и за участници в курсове за
ограмотяване (неграмотни), които изобщо да нямат никакъв учебен опит, пробле-
мът е в липсата на умения за учене. Преподавателят трябва да се ориентира
деликатно какви допълнителни умения са необходими на отделни учащи (без да
поставя някои от тях пред всички в неприятната ситуация на незнаещи и
неможещи) и да отдели време да им помогне да ги развият.
4. готовността за учене. Възрастните учащи поначало проявяват по-висока
степен на отговорност и готовност за учене, ако са осъзнали, че е необходимо да
направят или да научат нещо, което ще подобри живота им или ще им помогне да
решат определен проблем (личен или професионален). Т.е. тяхната готовност за
учене е резултат от осъзнатата полза от новото знание. Отговорността би се
задълбочавала, ако им се покаже, че от тях зависи нещо.
5. ориентацията им към учене (по отношение на учебното съдържание).
При възрастните ориентацията към ученето е „проблемна". В живота си
възрастните се сблъскват с много и различни проблеми и в много случаи не знаят
как да се справят. Това е важна причина да потърсят начин да попълнят липсата
на необходимите им знания и умения. Поради това в избрания от тях курс те

4
търсят отговора на своя проблем. Според М. Ноулис ученето на възрастните е
целево ориентирано - към живота, към изпълнението на определена задача, или
към преодоляването на даден проблем. Възрастните усвояват по-ефективно
новото знание, идеи, умения, ценности и отношения, когато им се покаже
връзката с реалния живот и как ще се приложи в реална житейска или
професионална ситуация. Затова и често проявяват нетърпение, когато им се
предлага повече теория - те искат нещо по-практическо.
6. и мотивацията им за учене. При възрастните, които имат по-голямата
свобода да вземат важните в живота им решения сами, водеща е вътрешната
мотивация за учене. Те искат да се справят по-добре с проблемите си, да са по-
добри в работата си и да се чувстват „успяващи". И те, подобно на учениците,
също могат да са повлияни от външни фактори - външен натиск и принуда.
Външната мотивация е по-често срещана при специализанти или участници
(работници или служители) в т.нар. „вътрешно-фирмени обучения", които са
задължавани от ръководството да посещават определени курсове, семинари или
занятия. Но те винаги имат избор - да приемат (да се подчинят) или да откажат,
като поемат последиците от отказа си, понякога дори загуба на работното място.
За почти всички възрастни учащи водещи външни мотиви са желанието и
перспективата за по-добра работа или за запазване на работата, за по-голяма
заплата, за кариерно израстване и др. Но при повечето възрастни учащи водещи
са вътрешните мотиви за учене: потребността от самоуважение, по-голяма
самоувереност, признание, самоактуализация, по-добро качество на живота и др.
Отчитането на тези различия изисква от преподавателя на възрастни такава
организация на учебния процес, която да подпомага възрастните да учат.

3. Принципи и условия при обучението на възрастните
Въз основа на характеристиките на възрастните учащи, дефинирани от
различни автори и разсъжденията върху това как на практика учат възрастните
могат да се изведат основни принципи и условия при обучението на възрастните:
• Възрастните поддържат способността си за учене;
• Възрастните учат през целия си живот;
• Възрастните са крайно различни - с много различни предпочитания,
потребности, среда (опитност), умения, стилове на учене, когнитивни процедури,
т.е. те учат по различни начини, в различно време, за различни цели и др.
• Постепенно (с възрастта) се влошават физическите/сензорните
способности на възрастните. Вниманието и работоспособността му са ограничени
поради физиологични особености и „претовареното" с проблеми и задачи
съзнание;
• Ефективното учене е обусловено и от Аз-ко