Хирургия

Тема 1: Лицево – челюстни травми – закрити и открити.
Травмата е обект на челюстно-лицевата травматология. Тя заема важно място в общия травматизъм. Счита
се, че поради своята откритост лицето и ръцете са изложени най-често на различни травми. Под травма се
разбира нарушение на целостта и функцията на тъканите в резултат на външни въздействия от различно
естество. Травмите на лицево – челюстната област заемат 3-4% от всички травми, което съответства на
площта на лицето спрямо общата повърхност на тялото, като имат подчертана тенденция да нарастват по
количество и тежест, особено сред градското население и във военно време за сметка на съчетаните
множествени наранявания. Според причината травмите се подреждат в две групи: 1. Производствени -
промишлени, селскостопански и други; 2. Непроизводствени - военно-временни, самоубийства,
операционни, родови и други. Според разпространението си биват: изолирани (при ангажиране само на
лицево-челюстната област) и съчетани (когато са засегнати и други области). Най-голямо значение имат
съчетаните лицево-челюстни и черепно мозъчни травми, а също и травмите със засягане на орбитите, очите
и околоносните кухини. Според тежестта травмите биват леки, средно тежки и тежки. Към леките се отнасят
нараняванията на меките тъкани и фрактурите на зъбите и алвеоларния гребен. Към средно тежките
принадлежат нараняванията на меките тъкани с малък дефект и фрактурите на костите на лицевия скелет
без дефект. Към тежките – нараняванията на меките тъкани с голям дефект и всички фрактури с костен
дефект. Само с един удар в лицево-челюстната област едновременно могат да се разтроят няколко функции.
Пряко може да се увреди и централната нервна система. Травмите могат да засегнат меките тъкани и костите
според локализацията си. Травмите на меките тъкани са най-честите и биват различно тежки. Делят се на:
закрити ( с контузия, разтягане, притискане на меките тъкани, с пълно или частично счупване на кост,
увреждане на ставите, смачквания и др), когато липсва рана и открити когато има рана. Закритите травми
се характеризират с болезнена подутина и кръвонасядане. Когато такава травма е в областта на носа и очите,
кръвонасядането се изразява под формата на очила. Очилата са признак за фрактура на черепната основа,
ако се появят няколко дни след травмата и се придружават от екзофталм. Когато травмата е в областта на
долната челюст, кръвонасядането може да се разпространи по шията, да достигне ключицата и югуларната
ямка и да затрудни гълтането и дишането. Откритите травми на меките тъкани биват - разкъсано-контузни,
порезни огнестрелни, рани от измръзване, изгаряне, проникващи в устната, ностната, синусните кухини и
други. Раните на лицето имат някои специфични клинични особености. Те бързо отичат, особено ако са в
областта на клепачите, много кървят и зеят. При рани на долната устна, както и при проникващите рани на
бузата с дефект има обилно слюноотделяне, нарушават се храненето и говорът. Голяма опасност за здравето
и живота на болните представляват раните на езика, на пода на устата, на мекото небце, на околоушните
слюнчни жлези поради повреждане на големи кръвоносни съдове и нарушаване на дишането. Тъканните
увреди допълнително се усложняват поради кръвоизлив, замърсяване с добавъчно инфектиране. Тъй като
разположението на лицевия нерв е повърхностно, неговото увреждане протича тежко, най-често с парализа.
Травмите много често се съчетават с контузия, луксация /изместване/,счупване или избиване на зъби.
Счупванията могат да бъдат със или без засягане на пулпата на зъба, на неговата коронкова, шийна или
коренова част.. Лечението се провежда от специалист челюстно-лицев хирург в сътрудничество със
стоматолози-ортопеди. То има за цел отстраняване на травматичните увреди и възстановяване на
нормалната функция на тъканите и органите в лицево-челюстната област. Това се постига със щадеща
хирургична и ортопедична намеса и отстраняване на инфекцията с прилагане на широкоспектърни
антибактериални препарати. Несвоевременната и непълноценна медицинска помощ и лечение на ранените
, влошава общото им състояние и намалява изгледите за добър функционален и козметичен резултат.





2.Вродени заб.на лицево- чел.област.Цепки на горната устна и небцето:Честота: 1000 :1;на 1во място от
вродените аномалии;30%-наследств.70%от алкохол,цигари,инфекц.заб.Видове:заешка устна, вълча
уста.Клиника-естетичен дефект,затруднено сукане и гълтане.Леч: хейлопластика след 3 мес.в. и
уранопластика до 5 г.в.До достигане на възрастта за операт.леч.,децата се хранят чрез назогастр.сонда,а в
последствие със спец.биберон с обтуратот за небцето.Лицево-краниални аномалии: Редки вродени
аномалии, свързани с деформации на меките тъкани и костите на лицевия и мозъчния череп.Класиф:кранио-
фациални цепнатини ;кранио-синостози и кранио -стенози;кранио- фацио-

стенози.Хипертелуризъм(раздалечени очи)-абнормно разширение на разст.м/у орбитите на ниво вътр.ъгъл
на очните цепки .Зъбно-челюстни деформитети: хиперплазия на горна/долна челюст ;
хипоплазия;асиметрия.Вродена къса шия:аномалия в сегментацията на цервикален гръбнак;къса шия с
ограничена подвижност;ниска линия на косата;сколиоза/кифоза;пръстови аномалии;шпренгелова
деформация;аномалии на ССС.Окуло-аурикуло-вертебрална дисплация:епибулбарни дермоиди на
окото;периаурикуларни кожни гънки; аномалии в прешлените.Етиология:вероятно нарушено кръвоснабд.и
образуване на съсиреци в тъканите.Честота: 1:4000,85% едностранни .Морфолог.характер .:
Очи(дермоид на конюнктивата-жълтеникаво възелче; колобома-липса на горен клепач),Уши(от лека
деформация до пълна липса на ушната мида;нарушен слух;множество периаурикуларни кожни гънки
зъвършващи сляпо- между трагус и външния ъгъл на устата), Отчетлива лицева асиметрия(подлежащите
кости са хипопластични,мускулите- атрофични),Прешленни аномалии(полупрешлени-едната половина на
прешлена е недоразвита), Аномалии на ОДА (Шпренгелова деформация- вродена елевация на
лопатката.Скапулата се намира абнормно високо.Често се открива допълнителна кост,която свързва
лопатката и цервикален гръбнак),Пръстови аномалии,ЦНС,Епи – припъдъци,Нарушена походка и Мускулен
тонус,Умствено изоставане.Леч: мандибуларна дистракция-след 3 г.в.,реконструкция на ухото -след
6г,реконструкция на клепача при колобома.

Тумори на устната кухина и лицево-челюстната област:Честота:90 % Епителни тумори,50 – 70
г.в.Хистологичен строеж: от покривния епител( папилом,карцином),от жлезист
епител(аденом,аденокарцином,ММ), невроектодермални(невуси),одонтогенни епителни
тумори(амелобластом,амелобластен Са, одонтогенен фибром ).Биват:доброкачествени и
злокачествени.Топография:горна/долна устна,алвеоларен израстък,твърдо небце,устна лигавицапод на
устна кухина,език.Етиология: физични- UV, Ro;химични-цигари,алкохол;механични- кариес,хронична
травма от протези;руси коси,бяла кожа,сини очи;наследственост-синдромни неоплазии;СПИН. Клинично
изследване:Анамнеза-подутини,бучки,язви,„раничка”,разклащане и опадане на зъбите, хронична хравма от
кариозни зъби,неудобни протези,дисфагия,трудно подвижен език,запушен нос,изтичане на секрети
(кръв,гной).Общи прояви-анорексия,обща слабост.Физикално изследване: степен на отваряне на устата;
състояние на лигавицата.Патология:Преканцерози-Левкоплакия,Никотинова левкокератоза,Еритроплакия,
Меланоплакия или меланоза при пушачи,червен,полиран език ,язви.Инструментални
методи:биопсия,Ro,КТ, ЯМР,Сцинтиграфия.Лечение-
хирургично,лъчетерапия,полихимиотерапия.Изход :постоперативно тежки деформитети -
естетично+функционално(хранене,говор,дишане,зрение).







3.Ендемична и спорадична струма. Показания за оперативно лечение
Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна (с вътрешна секреция) жлеза с тегло 20 — 25 грама при
възрастните. Намира се в предната част на шията. Тя има два дяла — ляв и десен, свързани помежду си с
тесен провлак.
Физиология на ЩЖ
 Хормони - тироксин и трийодтиронин
 Регулиране на окислителните процеси енергообразуването, растежа, регулация на
йодния баланс.
 Регулиращ фактор на метаболизма -основна, въглехидратна, белтъчна, мастна и водно-солева
обмяна.
 Функционална връзка с ЦНС, сърдечносъдова, храносмилателна, кръвотворна, полова система,
надбьбеци и др.
ЕТИОЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТРУМИТЕ
I. Ендемична струма
Има строго географско разпространение. Обхваща 10% от възрастното население и 20% от подрастващите.
Около 7% от населението на земята боледуват от ендемична гушавост. Ендемични райони за България - Рило-Родопски масив, Стара планина, Югозападна България.
II. Спорадична струма
При отделни лица в неендемични райони.

Честота в България от 1.7 до 8.5% за различни райони в страната.
ПАТОМОРФОЛОГИЧНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТР УМИТЕ
1. Дафузна струма - цялостно дифузно увеличение на щитовидната жлеза. Мека, еластична консистенция ,
- Дифузна макрофоликуларна и Дифузна микрофоликуларна струма
- Колоидна струма -
- Васкуларна струма
2. Нодозна(възлеста) струма- единични или множествени възли, разположени в паренхима с меко-
еластична консистенция. Възможна е кистична трансформация на нодулите.
- Трабекуларна струма
-Микрофоликуларна нодозна струма
-Макрофоликуларна нодозна струма.
3.Смесени струми
СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ
-Доказана е връзката между йодния недоимък и гушавостта. Ниско съдържание
на йод в питейните води и почвата в ендемичните райони. В тези райони количеството на приемания йод е
средно 20- 50 мг. при норма 80 мг. Повишена каптация на йод в ЩЖ.
- Значение на вторични екзогенни ко-фактори - лоши битови условия, непълноценно хранене,
интоксикации и др
- Струмигенни брази- кофактори- зеле, карфиол, соя. ряпа. фъстъци и др. Пречат на алиментарното
усвояване на йода от организма.
- Екзогенни фактори - пречат на усвояването на йода от растенията - флуор, калций, желязо, манган,
кобалт, мед. н икел. хром. нитрати.
- Ендогенни фактори
а.) увеличена нужда от тироидни хормони - пубертет, бременност, клима кс;
б.) Заболявания на стомашно- чревния тракт – намалена резорбция на йод с храната.
в.) повишено излъчване на йод от организма- пубертет, бременност, ендокринни нарушения.
г.) лабилност на регулаторните механизми.
д.) наследственост.
Патогенеза
Под въздействието на различни струмигенни фактори (йоден дефицит, възпаление, радиация) възникват
генитични мутации водещи до хиперплазия на ЩЖ. Формирата се моноклонални клетъчни клонове в
условията на повишена експресия на растежни фактори, които дават началото на ТВ.
Клиника
1.Увеличение на щитовидната жлеза.
- Тристепенна скала по