Христо Матанов- От Галиполи до Лепанто

Христо Матанов
Румяна Михнева
ОТ ГАЛИПОЛИ
ДО ЛЕПАНТО
Балканите, Европа и
Османското нашествие
1354 “ 1571 г.
т ш
София, 1998

Съдържание
Един „стар“ и съвсем нов прочит на историята на Балканите, Европа
и османското нашествие.......................................................................3-12
От Азия към Европа:
..........................................................................13-54
Османските васали:..........................................................................55-104
Кръстоносната идея и османското нашествие:
.............................105-155
От криза към апогей:..................................................................... 157-205
Пътят на запад (Втората половина на XV в.):............................. 207-272
Империи, васали и съседи (Средата на XV-30-те години на XVI
в.):.................................................................................................... 273-320
На подстъпите към Лепанто:......................................................... 321-354
Лепанто, Балканите и българите:
................................................. 355-389
Заключение:..................................................................................... 391-399
Подбрана библиография:.................................................................401-412

ЕДИН „СТАР“ И СЪВСЕМ НОВ ПРОЧИТ
НА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ, ЕВРОПА
И ОСМАНСКОТО НАШЕСТВИЕ
„От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османско­
то нашествие 1354-1571 г.“ е книга, която съчетава описанието
и анализа на онези двеста и петдесет години от миналото, ко­
ито в българската публицистика, а чрез нея и в българското
общество, често се определят като „безвремие“. Това клише,
въведено в нашата хуманитаристика чрез романтичното руско
литературознание от XIX в., се използва като формула, която
трябва да покаже тяхната безсъдържателност или личния, со­
циален и национален трагизъм в съдбата на българите, а и на
другите балканци, живЬли в драматичните времена на осман­
ското нашествие, и утвърждаването на Османската империя в
Европа. В обществената памет митовете за злото време на
робството покриват и съдържането, и смисъла на изживяната
историческа реалност. С тази книга Хр. Матанов и Р. Михнева
демитологизират най-трудната отсечка на балканската, а това
означава и на българската история. Съдържанието на тази
книга разкрива какво, как и защо се е случило на Балканите
между средата на XIV и края на XVI в. чрез намеренията и ре­
зултатите от делата на стотици личности, чрез хода на десет­
ки големи и малки събития, чрез проследяването на множест­
во разнопосочни и дълготрайни процеси. Богатството от фак­
ти и техният анализ убеждават читателя, че историята е еле­
ментарна и изглежда бяла или черна, само когато не се поз­
нава или съзнателно се опростява. Голямото достойнство на
общата монография на Хр. Матанов и Р. Михнева е аргументи­
раният и обективен разказ за балканското минало във време­
ната, когато Европа преживява прехода от Средновековието
към Новото време. Османското нашествие и -утвърждаването
на османската власт изолират балканските народи от този
труден, но изключително позитивен в своите резултати комп­
лекс от процеси, но не могат да ги изведат от историческата
еволюция, а още по-малко да ги лишат от смисъл.
3

Монографията „От Галиполи до Лепанто“ може да се оп­
редели като изследване по политическа история, направено
в духа и стила на френската школа на Анали. То обхваща
един дългосрочен период, маркиран от годината 1354, когато
османците завладяват крепостта Галиполи и за първи път
трайно овладяват балкански, т. е. европейски територии, до
годината 1571, когато са разгромени от обединената флота
на Венеция и Испания в морската битка при Лепанто, и хрис­
тиянският свят печели първата си голяма военна победа след
двувековната им неудържима експанзия в Европа. Географс­
кият център на повествованието са Балканите, но в широка­
та му „периферия“ са включени събития и процеси, осъщест­
вявани в Мала Азия, в цялото Средиземноморие и в Цент­
рална Европа. Тяхната взаимовръзка и взаимозависимост
доказва, че историята на Балканите е част от глобалната ис­
тория на света и напълно реализира амбицията на авторите
да представят историческата „панорама“, в която е преми­
нал и от която е бил определен животът на десетки човешки
генерации. Тя остава до днес диря в битието на техните нас­
ледници. На Балканите, но и извън тях.
Тази амбиция е осъществена чрез подбора, разказа,
анализа и синтеза на многобройни и разнопосочни факти.
Коректността към документалната информаця, историограф­
ската осведоменост, умението за аналитично свързване на
близки и отдалечени във времето и пространтвото събития е
професионалният инструментариум, с който Хр. Матанов и Р.
Михнева достигат до убедителна реконструкция на хода на
историята и на смисъла на случилото се при османската ек­
спанзия в Европа от XIV в. до края на XVI в. Трябва да се при­
помни, че годината на първото издание на тази книга бе 1988,
когато в българската публицистика и българския обществен
живот митологизирането на турското общество беше достиг­
нало кулминационната си точка. „Тежкото, по-тежко, най-
тежко положение“ на българите в онези времена бе аргумен­
тът за репресивната политика на „побългаряване“ на турци­
те, която и днес се нарича със странното определение „въз­
родителен процес“. Професионалните историци в огромната
си част се дистанцираха от тази политика и монографията
„От Галиполи до Лепанто“ бе един от историческите трудове,
които пряко й се противопоставиха. Идеите, съдържанието и
4

подходът на монографията изцяло противоречаха на целите
на тогавашната пропаганда. За тесния кръг от специалисти
появяването й бе научно и обществено събитие. Вероятно
доста по-широк кръг читатели са посрещнали по същия на­
чин тази книга, тъй като тя бързо изчезна от книжния пазар.
Нейните много млади автори не се подчиниха на „изисквани­
ята“ на конюктурата и доказаха необходимостта, а и възмож­
ността за съвременен прочит на българската и балканската
история като част от историята на бал каните, на Европа, на
Средиземноморието. В последвалите години, а вероятно и в
бъдеще, много се говори и ще се говори за мястото и за ро­
лята на Балканите в променливата геополитическа карта - в
Европа, в Азия или между тях. Преди близо 10 години Р. Мих­
нева и Хр. Матанов повече от убедително доказаха, че колко­
то и да изглежда удобно за текущата политика, този ареал не
може да бъде разчленяван от двата континента поради исто­
рически сложилата се обвързаност на привидно обособения
им регион. Непознаването, неразбирането, недооценяването
или пренебрегването ;ра „регионалната“ османска инвазия
на Балканите през XIV В. в следващите столетия се превръща
в един от съдбовните, Както са казвали тогава, или глобални,
какго казваме сега, проблеми на европейската история.
Гледната точка, представена и защитена от авторите на „От
Галиполи до Лепанто“, е тази на съвременната историческа
наука. Пренебрегването й в името на пропагандата какго ви­
наги се оказа не само погрешно, но и с висока обществена
цена. Тя остава силно актуална и днес, когато отново с „так­
тически цели“ различни пропаганди наивно и упорито про­
дължават да изливат в обществената атмосфера коктейли от
митове и реалност, използвайки историята на България и на
Балканите за краткотрайни и конюктурни цели. Този факт е
важен аргумент за предлаганото второ издание на моногра­
фията „От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и осман­
ското нашествие 1354-1571 г.“
Вторият и по мое виждане по-съществен аргумент е науч­
ната стойност на тази монография. Тя не може да се причис­
ли към „лесните“ историографски трудове, които представят
обобщена картина на миналото за сметка на историческата
конкретност. Случилото се на Балканите, в Средиземномори­
ето и в Европа „От Галиполи до Лепанто“ е направено с де­
5

тайлно проследяване на началото, развоя и края на десетки
събития. Те са реализирани от стотици личности , чийто жиз­
нен път, идеи и обществени действия не са пренебрегнати.
Информацията е толкова богата, че в много отношения може
да се използва като справочник. Но изложението й далеч не
е обикновен хронологически разказ. Огромната фактологич-
на канава е аргументацията, чрез която Хр. Матанов и Р. Мих­
нева проследяват основните тенденции в общия ход на исто­
рията, за да я обяснят такава, каквато тя е в реалните си про­
явления и измерения. Авторите предварително заявяват, че
какго всички историци, те са режисьорите на своето изслед­
ване, с което обясняват възприетия от тях подход на предста­
вяне на сложната и променяща се историческа действител­
ност. И ако класическият хронологически принцип е изведен
още в заглавието на монографията, неговото тематично за­
пълване е сериозен успех на авторите. Защото завършеност­
та и съответно убедителността на изложението в най-висока
степен зависи от подбора на проблемите, които носят главни­
те тенденции в общия ход на историческата еволюция. Въз­
можностите за този избор са огромни, но Хр. Матанов и Р.
Михнева са възприели един естествен и ефектен ограничител
- балканистичната гледна точка при предложения прочит на
историята, която е основен жалон в общата им монография.
След първата половина на XIV в. политическата сцена на
Балканите наподобява хаоса на Брауновото движение. Тя е
изпълнена с безчетни конфликти между местните владетели и
техните народи, с дипломатически и военни комбинации с
близки и далечни европйски дворове, с първоначално без­
редни, но ставащи все по-системни походи на малоазийските
тюрки под предводителството на Османския двор. Те относи­
телно бързо се наместват в това безредие, за да въведат в
него своя ред. Това е политическото, видимото ниво, от кое­
то Хр. Матанов започва своя разказ за Балканите по време­
то, когато акънджиите на Сюлейман, син на Орхан, превземат
крепостта Гапиполи на егейското крайбрежие на Византия.
Последвалите десетилетия може да се сравнят с миксер, в
който мъчително се смесват и разместват социалните и поли­
тически традиции и иновации на много различните по своите
характеристики общества: на малоазийските номади, превър­
нали се в основното етническо ядро на Османската империя,
6

на католическа Европа, която в поредната си криза преодо­
лява средновековната разпокъсаност и пренарежда вътреш­
ните си граници ; на балканските народи, които в продължи­
телна и безперспективна борба губят политическата незвиси-
мост, за да се окажат в центъра на огромната мюсюлманска
империя на османските султани. На това първо ниво на поли­
тическата събитийност Хр. Матанов и Р. Михнева е трябвало
да изберат онези събития, личности и действия, които най-
ясно очертават общия ход на историят