Христоматия по история на Стария свят

Христоматияпоисторияна
стариясвят
Дигиталнабиблиотекапоархивистикаи
документалистика
Раздел:«Книги»
Наученръководител:проф.д-рА.Нейкова
Автор:ХристоДанов
Дизайн:ДавидНинов
София,2017
Предговор
Предлаганата«Христоматияпоисториянастариясвят»еново
(пето)допълненоипоправеноиздание.
Втекстананастоящотоизданиесавключениновиоткъсикакто

вразделазадревнияИзток,такаивразделите,вкоитосапоместени
откъсите,документиращиисторическоторазвитиевГърцияпрез
микенската,класическатаиелинистическатаепоха.Включенибяхаи
някоитекстове,отнасящиседоисториятанадревнияРим,Римската
империяидокъснатаантичност.
Изборътнановитетекстовеневсякогабешеособенолесени
порадитова,четенебивашеданадминаватопределенразмер.При
подбиранетонановитетекстоветрябвашедаседържисметканесамо
затяхнотосъдържание,ноизатова,доколкотехвърлятновасветлина
върхуисториятанастариясвят.
Преводътнабългарскинанововключенитетекстовееизвършен
отсъставителянахристоматиятаотмикенските,гръцкитеилатинските
оригинали.Самопреводътнаизбранитеместаотзаконитенахетитее
направенпорускипреводи,катосабилисравняваниипреводитена
същиядокументнаанглийскиинемскиезик.
София,март,1976г.
Хр.М.Данов
Първачаст:Древенизток,Гърция,Елинизъм,
Тракия,МакедонияиСевернотопричерноморие
Древенизток
Марксистко-ленинската историческа наука разглежда
древноизточнитеробовладелскиобществакаторанниилипримитивни

робовладелскиобщества.Заразликаотдревногръцкотоиособеноот
римскоторобовладелскообщество,коитоврамкитена
робовладелскиястройдостигналидонай-високатастепеннаразвитие,
древноизточнитеобществанебиливсъщностповечеотпървобитни
или,кактонякоисъветскиизследвачигинаричат,полуробовладелски-
полупатриархалниобщества.Единотнай-характернитебелезив
развитиетонатезиобществаезапазванетонаотживелицитеот
родовообщинниястрой,наелементитенапатриархалниотношения.
Твърдеподчертаноевтазивръзкапродължителнотоупорито
запазваненаселскатаобщинаснейнитехарактерниформинаедно
твърдезабавеноразвитие.Товасеобяснявасобстоятелството,че
основанаикономикатавнай-развититедревноизточниобществабило
изкуственотонапояваненаземята.«Земеделиетотукепостроено
главновърхуизкуственотонапояване,атованапояванеевечеработа
наобщината,наобласттаилинацентралнатавласт»
(1)
.Пряка
последицаоттоваенеобикновенатаустойчивостнаобщиннитеформи
насобственоствърхуземята.«Вазиатската(понепреобладаващата)
форманесъществувасобственостнаотделнотолице,асъществува
самонегововладение;действителният,истинскиятсобственике
общината»
(2)
.Тясносвързаностоваеиупоритотозапазванена
патриархалноторобство,коетоееднаотосновнитеотличителничерти
вразвитиетонадревноизточнитестрани.
Еднадругахарактерначертазаранноробовладелскитеобщества
надревнияИзтокенеразчлененотоединствонаградаиселото.При
товазанаятитесавсеощеобединенисъсземеделието.Друганепо-
малкохарактерначертавразвитиетонадревноизточните
робовладелскиобществаеподчертанатацентрализираноств
устройствотоиуправлениетонаотделнитедържави.Оформянетона
политическатанадстройкавъввиднадревноизточнадеспотия,начело

накоятостоялпоправилобоготворениятвладетел,ерезултатот
необходимосттадаceсплотятусилиятанаотделнитеобщиниза
съоръжаваненанапоителнатасистема.Върховнатавластвпоследна
сметкасъществувала«въввиднаеднолице...ивколективнитеформи
натруда,коитослужатзавъзвеличаваненаединството—отчастина
действителниядеспот,отчастинавъображаемотоплеменносъщество
бога»
(3)
.
Египет
Изворите,скоитосъвременнатаисторическанаукаразполагаза
географскитепознаниянадревнияиспециалнонаантичниясвятза
Египет,сакрайнооскъдни.Порадилипсанадревнoегипетскиописания
наприродногеографскатасредавдолинатанаНилпринуденисмеда
дадемтукописаниетонаНилинапериодическитеприижданияи
оттегляниянанеговитеводи,коетосенамиравтруда«География»на
гръцкиягеографскиписател-енциклопедистСтрабон.Страбон(занего
вж.библиографичнибележкивъввторатачастнаХристоматияпостара
история—Рим),койтоживялпрезвторатаполовинанаIв.пр.н.е.,е
черпилмножествоценнисведениязаинтересуващатанивслучая
областнадревниясредиземноморскисвятотсъчинениятанаголемия
александрийскиученЕратостен,роденпрез275г.пр.н.е.вгръцкия
градКиренавСевернаАфрикаиработилдоначалотонаIIв.пр.н.е.
1.ОписаниенаНилскатадолина
Страбон,География,XVII,1,3сл.(С.786сл.)

3.ТовасъобщавапотозивъпросЕратостен.Ниеобачетрябвада
кажемповече,итонай-напредзаЕгипет,задаможемдасепридвижим
отпо-известнотокъмпо-неизвестното.ИтъйНилносикактонатази
страна,тъйинаетиопците,коитосенамиратнаднея,някоиобщи
изгоди,катонапояваидветестраниповременасвоитеприижданияи
правиобитаемисамоонезитехни,части,коитосепокриват[свода]по
временанаводненията;онезиобачеоттях,коитосенамиратнапо-
високонивооткоритотонарекатаотдветейстрани,остават
ненаселениипустиннивследствиенабезводието.НоНилнепротича
презцялатаЕтиопияипритоватуктеченесамотойинепоправа
линия,кактоипонедостатъчнонаселеназемя;авЕгипеттече
единствентойпрезцялатастранаипоправалиния,катосезапочнеот
малкияпрагнадСиена
(4)
иЕлефантина
(5)
,които,сенамиратна
границатамеждуЕгипетиЕтиопия,чакдовливанетомувморето.И
действителноетиопцитеживеяткатономадииоскъднопоради
неплодородиетонастраната,необикновенатагорещинанавъздухаи
голяматаси.отдалеченостотнас.Заразликаотетиопцитена
египтянитеощеотсамотоначаловсичкобилоотреденопосъвсем
различенначин,тъйкатотеотпамтивекаводятдържавеникултурен
живот;притоватесеустановилинапознатиместа,тъйчеитехните
порядкинисаизвестни.Египтянитедорисасепрославили,защото,
кактосесмята,използуватпоединдостоенначинблагоденствиетона
странатасивследствиенатова,чесаяразпределилидобреиполагат
грижизанея.Следкатосиизбралицар,теразделилинароданатри
категории,катоеднитеоттяхсенарекливоини,другитеземеделци,а
третитежреци;последнитетрябвалодасегрижатзасвещенитенеща,а
първитедвекатегориибилидлъжнидауреждатчовешкитедела.Оттях
еднитесезанимавалисвоенните,адругитесмирновременнитеработи,
аименносъсземеделиеизанаяти,откоитопроизлизалииданъчните

постъплениязафараоните.Жрецитепъксезанимавалисфилософияи
астрономияибилисъбеседницинафараоните.Отначалостранатасе
делялананоми
(6)
,прикоетоТиваида
(7)
ималадесетноми;десетноми
ималаиобласттавДелтата,ашестнадесетноми—областта,
разположенапосредатамеждутях;някоитвърдят,чеималотолкова
номи,колкотодвораималовЛабиринта
(8)
,атезипоследнитебили[не]
по-малкооттридесет[ишест].Номитеотсвоястранаималиидруги
подразделения,тъйкатоповечетооттяхседелелинатопархии,които
насвойредседелелинапо-малкиподразделения;анай-малкитеим
частибилиотделнитениви.Товаточно,отиващодоподробности
делениебилонеобходимопорадипостояннотообъркваненаграниците,
коетопричиняваНилпринаводненията,катотунамалява,туувеличава
отделнитепарцели,тупъкизменятехнитеформииунищожава
различнитезнаци,покоитохоратамогатдаразличаватчуждотоот
своето.Порадитовасеналагалиновииновиизмервания.Казват,че
оттуквъзникналаигеометрията,същотъй,кактоуфиникийците
възникналисмятанетоиаритметикатавследствиенатърговията.Както
цялотонаселениеинароднитемасивъввсекином,тъйицялатастрана
биларазделенанатриравничасти.Работите,коитовъзникватвъв
връзкасреката,сатолковаразнообразни,колкотоеинеобходимода
сепобеждаваприродатачрезнепрестанентруд.Странатаражда
порадисаматасиприродамногоплодове,авследствиенанапояването
тядаваощеповече.Разбирасе,чепо-голямотоиздиганенаводите
напояваиповечеземя,нопонякогаусърдиетонаваксвалоионова,
коетоотказвалаприродата,тъйщотоиприпо-слабоиздиганена
нивотонаводатаблагодарениенаканалитеибентоветесенапоявала
толковаземя,колкотоиприпо-голямотойиздигане.
4.ОтграницатанаЕтиопияНилтечепоправалиниянасевердо
т.нар.местностДелта.Следтоватой,катосеразделяотглавното

течение,спореддумитенаПлатон
(9)
,превръщатазиместноствнещо
подобнонавърханатриъгълник.Бедратанатриъгълникаобразуват
разделящитесевдвепосокиръкави,коитосевливатвморето,а
именноотдясновпосоканаПелузий
(10)
,аотлявастрана—къмКаноб
(11)
икъмсъседнияград,нареченХераклей.Заосновапъкнатриъгълника
служибреговаталиниямеждуПелузийиХераклей.Потозиначинот
моретоиотдватаръкаванарекатасеобразуваединостров,койтосе
наричаДелтапорадиформатаси,напомнящатазибуква.Аместността
навърхасенаричатъй,защотообразуваначалотонаспоменатата
фигура,пъкинамиращотосетамселосенаричасъщоДелта.Итъй
товасадветеустиянаНил,откоитоеднотосенаричаПелузийcко,а
другото—КанобскоилиХераклейско.Междутяхсенамиратпетдруги
устия,коитозаслужаватдабъдатспоменати,ноосвентяхимаидруги
по-малки,защотомногобройнитеканали,коитоизлизатотспоменатите
по-горечастиисеразделятпоцелияостров,образуватотсвоястрана
множестворечникоритаиостровиипотозиначинцялатаДелтаможе
дабъдекръстосанаскораб,защотопонеясапрокаранимногобройни
канали,плаванетопокоитосеизвършвастакавалеснота,ченякоиси
служелисладии,направениотглина.Итъйцелиятостровима
периметъроколотрихилядистадияисенаричазаеднос
разположенитеотсрещабреговенаНилскатаделта«Долназемя»;по
временаразливанетонаНилтясизключениенаселищатасепокрива
изцялоисепревръщавморе.Селищатасестроятвърхуестествените
хълмовеиливърхунасипите,тъйчеголемитеградовеисела,гледани
отдалеч,иматвиднаострови.Водатасезадържанаедновисоко
равнищеповечеотчетиридесетдни,следкоетозапочвадаспадапо
малко.Същотонещоставаиприиздигането[наводноторавнище].В
шестдесетдниравнинатасеоголваокончателноиизсъхва.Колкотопо-
бързостанеизпаряването,толковапо-бързосеизвършваизораването

изасяването,анай-скороставатоватам,къдетоепо-горещо.Посъщия
начинсенапояваземятанадДелтата;освентоварекатапопротежение
наоколочетирихилядистадиятечевправапосокапоедноисъщо
коритоосвентам,къдетотясенатъквапопътясинанякакъвостров
(най-забележителенотостровитепотечениетонаНилеонзи,който
обкръжаваХераклейскияном),илипъкаконякъдетечениетонареката
сеотклоняваотканалвнякоепо-голямоезероилиобласт,коятото
можеданапои.Такъвенапримерслучаят[сканала],койтонапоява
АрсинойскияномиМеридовотоезеро
(12)
,и[сканалите],коитоcе
изливатвМареотидскотоезеро
(13)
.Казанонакратко,напоявасесамо
разположенатаотдветестранинаНилчастотЕгипет,катосезапочне
отграницатанаЕтиопи