Икономика на предприятието – научна и учебна дисциплина

1
Лекция 1
Икономика на предприятието – научна и учебна дисциплина

1. Характеристика, обект, предмет. Науката представлява система от знания. Най-общо
науките се делят на два вида – природни (естествени) и обществени. Централен елемент от
системата на обществените науки са икономическите науки. Сърцевината на икономическите науки
са микроикономическите науки, една от които е Икономика на предприятието. Икономиката като
наука има за обект на изследване и анализ икономическата система като цяло заедно с нейните
подсистеми на различни равнища на управление, а за предмет стопанската дейност,
икономическите закони, закономерности, по които се развива тя и особеностите на тяхното
проявление в конкретния обект.
От гледна точка на равнището на управление на икономическите явления и процеси и обхвата на
обекта различаваме 3 вида икономически науки:
 Макроикономически – макроикономика, световна икономика, прогнозиране и
планиране, публични финанси, управление на националното стопанство и др. Обект на
всички тях е националното стопанство, а техен предмет са процесите и явленията в
националното стопанство. Те обясняват: растежа на производството в държавата;
икономическата нестабилност или просперитет и др.
 Отраслови – икономика на търговията; на индустрията; на транспорта; на туризма и
т.н. Обект е отрасълът, подотрасълът и техните особеност, предмет са явленията,
процесите, закономерностите, съвременните особености и очакваните резултати в
отрасъла. Съществено място при тях се отделя на ресурсите за развитие на отрасъла,
на икономическите регулатори и резултатите от дейността на тези отрасли и
подотрасли.
 Микроикономически – свързани с изучаването, изследването и анализа на обектите на
микро ниво – стопанските организации, фирми, предприятия и техните поделения.
Такива са икономика на предприятието, маркетинг на предприятието, счетоводство,
статистика и др.
Икономика на предприятието, сред системата от икономически науки, по своята същност
представлява система от икономически знания за създаването, изграждането, стартирането и
развитието на стопанските организации – фирми.
Предприятието е самостоятелна производствено-стопанска единица, юридическа личност,
основна структурна и икономическа единица в националното стопанство. То разполага с
необходимото имущество и кадри, на входа получава необходимите ресурси, осъществява
производствения процес и на изхода реализира продукция или услуги с цел печалба или задоволяване
на определени потребности.
Многообразието и качествените различия между предприятията е наложило те да се
диференцират съобразно следните критерии:
 Според размера – малки, средни, големи;
 Според предмета на дейност – производствени, сервизни, търговски;
 Според формата на собственост – индивидуални, семейни, колективни, кооперативни,
публични;
 Според юридическата форма – ограничено отговорни, неограничено отговорни,
акционерни.
Обект на Икономика на предприятието е предприятието (фирмата) заедно с неговите поделения –
цехове, участъци, работни места (неговата вътрешна среда) и връзките му с други предприятия,
организации и институции (министерства, ведомства), т.е. неговата външна среда.
Предмет на Икономика на предприятието са производствено-стопанската дейност на фирмата,
икономическите явления, процесите, закономерностите и техните особености на проявление при
изграждане, стартиране, развитие и преструктуриране на предприятията. Те са отражение на
общоикономическите закони, които най-общо коментират двата полюса на икономиката –
производството и потреблението.

2
Няма потребление без производство, защото природата не ни дава в готов вид онова, от което
се нуждаем, но няма и производство без потребление, защото то ще бъде ненужно. В този смисъл:
 Производството е сфера на икономиката, която преобразува ресурсите в продукти;
 Ресурсите са всичко, което се изпозлва – труд, природни дадености и капитал, за да се
произведе продукт;
 Продуктът е всичко, което е на изхода на производствено-стопанската единица и е
необходимо за потребностите на хората или за по-нататъшно производство;
 Потреблението е процес на задоволяване на потребностите на хората.

2. Връзки на Икономика на предприятието с другите научни дисциплини. Икономика на
предприятието като микроикономическа дисциплина има пряка връзка с всички икономически
дисциплини:
 Макроикономически дисциплини – макроикономика, финанси, световна икономика.
Икономика на предприятието трябва да отчита законите, закономерностите,
тенденциите и проблемите разкрити от тези науки. Икономика на предприятието
трябва да отчита макрорамката. Макроикономическите дисциплини се основават на
постиженията и резултатите от изследванията и развитието на Икономика на
предприятието.
 Отраслoви – Икономика на предприятието има пряка и силна връзка с отраслoвите
дисциплини – тенденциите и особеностите в развитието на отрасъла са определящи за
външната среда. Стратегията се основава на тези тенденции.
 Микроикономически – Икономика на предприятието има пряка връзка с някои микро
дисциплини – статистика, счетоводство, маркетинг. Изследването на инвестициите,
иновациите, бизнес плана, анализа на финансите и ефективността на предприятието се
основават на постиженията на тези микроикономически дисциплини. Не може да се
направи добра експертиза, анализ без познавания на Икономика на предприятието.
 Технически дисциплини – Икономика на предприятието е икономическа, но има и
елементи на техническа дисциплина. Тя има косвена връзка с техническите
дисциплини – управление на техническия прогрес.

3. Структура, логика и методи. Щом Икономика на предприятието е система от знания, тази
система има структура (съвпкуността от елементи и техните връзки):
Структура:
I. Предприятието като основна структурна и икономическа единица
II. Организация, производствена програма, капацитет
III. Ресурси – информационни, финансови, човешки и др.
IV. Фактори на производството – инвестиции, иновации, управление и др.
V. Резултати – цени, себестойност, качество, финанси, оценка, ефективност.

Методи на Икономика на предприятието:
I. Метод на диалектиката – предприятията и техните поделения при използването на този
метод се изучават, изследват и анализират в развитие и динамика; във взаимна връзка
и обусловеност;
II. Исторически метод – предприятието се разглежда в исторически план. Отчитат се
грешките от миналото;
III. Математически методи – свързани са с изследването на тенденциите;
IV. Статистически методи;
V. Управленски методи – свързани с дърво на целите и др.

Икономика на предприятието е основна микроикономическа дисциплина. Обект на
Икономика на предприятието е фирмата, а предмет – явленията процесите, законите и
тенденциите. Предприятието е основна структурна и икономическа единица. Икономика на
предприятието е в пряка връзка с икономическите и в непряка връзка с техническите дисциплини.
Най-силна е връзката с микроикономическите дисциплини. Основни методи, които използва

3
Икономиката на предприятието са диалектическия и историческия, в единство със статистическите,
математическите, счетоводните и др.


Лекция 2
Организация на предприятието


Терминът организация има гръцки произход и буквално означава инструмент, оръдие,
средство. Той има следните смислови значения:
 Във институционален аспект организацията представлява система, обект със сложна
вътрешна структура. Нарича се още обектова организация, защото в случая се обединяват
хора и други ресурси за постигане на определени цели.
 Във функционален аспект организацията е дейност на субект или на специализиран орган
по подреждането и обвързването на елементите на едно цяло. Организацията се разглежда в
динамика – като процес като функция и представлява изпълнението на управленската
функция организиране.
 Според атрибутивния аспект организацията представлява достигнатите нива на подреденост
на елементите на системата към даден момент в резултат на изпълнението на управленската
функция организиране. Тук организацията се разглежда в статика като състояние, ниво на
организираност на системата към даден момент.
Ето защо организацията на предприятието представлява дейността по подреждането и
обвързването на производствените фактори на предприятието във времето и в пространството и
достигнатото ниво на подреденост между тях в следствие на това.
Еволюция на организацията на предприятието – според класическата теория предприятието
се разглежда като затворена система, а индивидът като рационален; според съвременната теория
предприятието е отворена система а индивидът е социален.
В резултат на взаимодействието на производствените фактори в предприятието протича
производствен процес. Той представлява съвкупност от всички взаимосвързани дейности, които
пряко или косвено съдействат за създаването на продукт. Именно тези процеси са обект на
организиране. За целта организацията използва следните подходи:
 Системен – в качеството си на свързващо звено между елементите на предприятието,
организацията трябва да отчита възможните промени във всеки един от тях и във
взаимодействието им като последица от всяко организационно решение.
 Структурен – изисква процесите да бъдат раздробявани на техните съставни части и на тази
база да бъдат организирани. В резултат на структурирането най-напред се обособяват две
групи процеси:
o Основни – към тях се отнасят процесите, чрез които се осъществява пряко въздействие
върху предметите на труда, в резултат на което те се променят.
o Спомагателни – чрез тях се оказва косвено въздействие тьй като те трябва да създават
необходимите условия за нормалното протичане на основните процеси.
Ролята на организацията на предприятието се изразява в по-добро използване на
производствените фактори главно по време. За оръдията на труда това означава да се осигурява
пълното им използване в рамките на работната смяна или между смените. Що се отнася до
предметите на труда, организацията трябва да съдейства за съкращаване на времето, за което те се
превръщат от входни ресурси в изходни продукти. За човешките ресурси организацията трябва да
съдейства за пълното използване на тяхното работно време и на квалификацията им.
Организацията не дава отговор на въпроса какво да се прави на рабоните места.
Съдържателната страна на процесите зависи от това какъв продукт искаме да получим и с какви