История на Австрия

Карл Воцелка
ИСТОРИЯ НА
АВСТРИЯ
КУЛТУРА ОБЩ ЕСТВО
ПОЛИТИКА
щшшш
Щ ш й ш
ш Ш Ш к

Карл Воцелка
ИСТОРИЯ
НА
АВСТРИЯ
КУЛТУРА
ОБЩЕСТВО
ПОЛИТИКА
Превод от немски
ФРОСИНА И БОРИС ПАРАШКЕВОВИ
1 2 0 8 0 0 0 0 2 8 5 8
РИВА
2008
120800002858

т а
Б И Б Л И О Т Е К А
Ю З У "Н Е О Ф И Т Р И Л С К И "
Благоевград
Иив. К а
....................................
■
K arl V ocelka
G ESCHICH TE Ö S T E R R E IC H S
Kultur - G esellschaft - P olitik
© 2000 by Styria Vertag in der Verlagsgruppe Styria GmbH & Co KG,
Vienna, Austria
© Фросина и Борис Парашкевов», превод
© Веселин Цаков, художник
И здателство „Рива“, 2 0 0 8
ISBN 978-954-320-157-0
______

7 Съдържание
Предговор 17
Какво означава Австрия? Към въпроса за австрийската
идентичност/9
Делът на Австрия в праисторическите култури /18
Келти и римляни / 26
Преселение на народите и заселване /36
Християнизиране на Австрия / 41
Формиране на страна при Бабенбергите / 46
Жизнените условия през Средновековието /58
Хабсбургите през късното Средновековие / 65
Феодалното общество и неговите кризи / 73
Ролята на жената във феодалното общество /85
Евреите във феодалното общество /91
Възход на Хабсбургите като „велика сила“ / 96
Разделяне на земите и раздор между братя /101
Реформация и Контрареформация /108
В сблъсък с османците („турската опасност /120
Жизнените условия през ранната съвременност /128
Бароков абсолютизъм и дворцово общество / 142
Меркантилизъм и протоиндустриализация /152
Епоха на просветения абсолютизъм /156
Австрия и Наполеон / 170
Виенският конгрес /177
Културата между Просвещението и стила бидермайер / 182
Индустриализацията и нейните последици / 192
5

Периодът преди март 1848 г. / 198
Революцията от 1848 г. / 202
Неоабсолютизмът /210
Либерална интермедия / 220
Жизнените условия през XIX век / 225
Ролята на жената в индустриалното о б щ ество / 231
Борбата на националностите /237
Създаването на политически партии / 244
Прощалната песен на една вели ка си л а / 251
Хабсбургският мит от XIX век / 256
Историзъм и декадентство (fin de siècle) / 263
Първата световна война и крахът на монархията / 270
Ново начало със затруднения /276
Червена Виена /283
От демокрация към диктатура - авс гр о ф аш и зъ м
и националсоциализъм / 291
Когато Австрия я нямало / 303
Жизнените условия през първата половина на XX век /310
Холокостът и неговите последици /315
Години сред развалините, окупация, коалиция и соц и алн о
партньорство - новото начало след 1945 г. / 322
Държавният договор /331
Жизнените условия през втората половина на XX век /336
Новата роля на жената / 343
От голямата коалиция „ерата Крайски“ / 347
Новите коалиции и техните зтруднения /355
1989 г. и влизането на Австрия ЕС - п р ом ен ен и позиции
в Европа / 359
Прогнози за новото хилядолетие /363
Карти /367
6

Предговор
Д
а се изложи цялостно историята на една страна на толкова малко стра­
ници несъмнено представлява рисковано начинание. В случая с исто­
рията на Австрия, която в много отношения трябва да включва историята
и на съседните й страни, рискът се удвоява.
Онова, което в крайна сметка все пак ме накара да напиша тази книга,
е известната ми от практиката осезаема нужда от такова обзорно съчине­
ние, изразявана не само от студентите по специалността история. Голя­
ма част от дългогодишния ми преподавателски опит със студентите във
Виенския университет, но също така и от различни американски учебни
програми и от обучението на екскурзоводи намери място в тази книга,
която по тази причина има доста дълга предистория. Докато за история­
та на Австрия по време на управлението на Хабсбургите се разполага с
напълно използваеми обзорни съчинения, то всички описания за периода
след 1918 г. днес са остарели и равнището на историографската интерп­
ретация в никакъв случай не отговаря на съвременните стандарти. В това
отношение не могат да заблудят многобройните текстово непроменени
издания на класика Ерих Цьолнер.
В настоящия обзор се прави опит поне с по няколко изречения да се
засегнат най-важните нови научноизследователски постановки, въпреки
че поради липса на място тук не могат да се дискутират изчерпателно
тези модерни научни тези.
Съзнателно избраната стегната форма принуди автора да изпусне
много интересни и важни моменти. Особено в главите с културноисто-
рическа тематика мнозина не ще намерят името на любимия музикален
изпълнител, поет, художник и т.н. Моля да бъда извинен за това, но все­
ки подбор е субективен, а енциклопедичните изброявания не са най-ув-
лекателното четиво.
Благодарност дължа на много хора, на моите студенти, чиито въпроси
непрестанно са ме вдъхновявали, а също и на много колеги в страната и
чужбина, които през последните 30 години писмено или устно са ме обо­
гатявали с информация и знания.
За преглеждането на ръкописа благодаря специално на моята приятел­
ка Лине Хелер, чиято критичност допринесе съществено за четивността
и качеството на текста. Моите извънредно любезни колеги Евелине Бру-
гер, Андреа Гризебнер, Валтер Пол, Мартин Шойц, Ото Урбан и Екехард
Вебер изчетоха частите от ръкописа, свързани с тяхната компетентност.
На тях, както и на Кристиан Лакнер и Хермиг Вайгъл дължа голяма бла­
годарност за редица съвети и поправки.
7

История на Австрия
За грешките и слабостите обаче, които книгата без съмнение все
още съдържа, отговорност носи изцяло авторът. За корекции, добавки
и предложения от страна на читателите на тази книга бих бил благода­
рен.
Виена, лятото на 2000 г. Карл Воцелка

Какво означава Австрия?
Към въпроса
за австрийската идентичност
А
ко се изхожда от днешната ситуация, тази глава изглежда излишна.
Границите на Република Австрия са точно установени, международ­
ноправно има ясно очертана държавна нация, а и вътре в страната мно­
зинството от гражданите се обявява за принадлежащо към „австрийска­
та нация“. Но самият факт, че съществува едно не съвсем незначително
малцинство от около една четвърт от населението, което не е сигурно в
тази идентичност, показва, че дефиницията за Австрия и за нейната иден­
тичност не е чак толкова проста.
Преди Втората световна война е имало само наченки за самоиденти-
фициране на австрийското население. Жителите на приалпийската репуб­
лика се чувствали германци, понякога дори като „по-добрите германци“ .
Единствено комунистите, имащи слабо политическо влияние, се застъп­
вали сравнително рано - в духа на постулираната от Сталин роля на ис­
торията при формиране на нацията - за някаква „австрийска нация“, а
в противовес на германонационалната ангажираност на националсоци-
алистическата държава австрофашизмът също разигравал картата на са­
мостоятелността, макар и често в монархически вариант. Едва след реал­
ното присъединяване [така наречения аншлус] през 1938 г. мисленето на
повечето австрийци се променило. Страхът от малката държава, която уж
била нежизнеспособна, бавно отстъпил пред обявяването на нейната са­
мостоятелност. След 1945 г., по време на Втората република, тази идея за
самостойност и идентичност се разгърнала и била насърчавана от прави­
телството. При влизането на Австрия в Европейския съюз вече се налага
да се оборват опасения за загубата на тази идентичност, които понякога
придобиват доста куриозна изява (например отстояване на австрийското
наименование на картофената салата Erdäpfelsalat вместо използваното
в Германия Kartoffelsalat).
Хвърли ли се поглед върху книгите по история, ще се открият две
противоположни схващания за понятието „австрийска история“. От една
страна, под Австрия се е разбирало и се разбира територията на днеш­
ната държава и се разказва миналото й. Друга възможност се състои в
това историята на Австрия поне в по-ново време да се отъждествява с
историята на Хабсбургскага монархия и дефиницията на онова, което
може да се нарече „Австрия“, да се опише с границите на властването
на Хабсбургите. В този смисъл областите на Свещената римска импе­
рия и славянско-, романско- и унгарскоезичните територии, свързани с
Австрия до 1918 г., се включват в разглеждането на една „австрийска
история“.
9

История на Австрия
И двата модела създават затруднения. Ако се изхожда само от днеш­
ната държавна територия, никога не се е успявало достатъчно и не може
да се успее да се представи смислено една територия, в която е властва­
ла една толкова дълбоко заплетена в международни конфликти династия,
без да се държи сметка и без да се вземат под внимание именно тези об­
щоевропейски аспекти. Предимството на тази дефиниция на изследвания
предмет е, че през хилядолетията разглежданата територия не се изменя.
Дефиницията за историята на Австрия в духа на Х абсбургската монархия
действително избягва проблема на твърде тясната перспектива, но има
други слаби места. От една страна, много от нациите, включвани в раз­
глеждането, са се противопоставяли и все още биха се противопоставили
да бъдат подведени под „търговската марка Австрия“. О т друга страна,
изследваната при тези работи област е неустойчива. Д окато третирането
на историята до около 1500 г. съвпада до голяма степен с другия модел
и може да проектира днешна Австрия назад в миналото, то поне за пе­
риода от около 1526 до 1918 г. се проследява [централно] европейската
история, за да се мине едва от 1918 г. насетне [историята на републиката]
обратно към границите на днешната държава.
Някакво задоволително във всяко отношение решение не ще се на­
мери, но развитието в последно време явно се движи към систем а от
концентрични кръгове или - ако употребим един ф отограф ски термин
- към „заснемане с вариообектив“. Това означава, че за съврем енността
немскоезичната част от Дунавската монархия наистина стои в центъра
на интереса на австрийските историци, но че трябва съответно да се
съблюдават и развойните процеси в свързаните някога с Д вора на Хаб-
сбургите страни, особено доколкото те оказват влияние върху стопан­
ския, политическия и културния климат. На историята повече не бива
да се гледа от зрителния ъгъл на една модерна държавност. Това обаче
не бива да става и от ъгъла на личностната историография (или на ди-
настичната историография) и „австрийският национализъм“ днес също
се придържа към определени граници. Освен това лесно се прозира,
че основаващото се на езика и културата понятие за нацията - съглас-
но което мнозинството от австрийците би трябвало да се схващат като
германци - е конструкт на XIX век, че и преди това е имало други при­
държащи се към мита за държавата форми на национална идентичност
и че понастоящем, а и в бъдеще националната идентичност също трябва
постоянно да се пресъздава.
Огледаме