История на България , авт. Константин Иречек

История и археология Книга или учебник

Исуприё на былгариуе
Кпнсуануин Ирешео
(1929-1978)

аоад. Константин Иречек (Издауелсувп Науоа и изоусувп, 1978) ппд редаоциёуа на прпф. Пеуыр Хр.
Пеурпв
Обложка, корица и заглавна страница

Предговор (Петър Петров)

Преди 100 гпдини младиёу шещои ушен Кпнсуануин Ирешео *1+ написа „Исуприё на былгариуе”,
опёуп в нашалпуп на 1876 г. излезе еднпвременнп на шещои и немсои езио. *2+ Насопрп след упва
се ппёвиха два русои превпда — единиёу на Ф. К. Брун и на былгарина В. Н. Палаузпв в Одеса, а
другиёу на прпф. Яопвлев выв Варщава. Самп след нёоплоп гпдини се ппёвёва былгарсоиёу превпд
на Райнпв и Бпёджиев в Тырнпвп през 1886 г. и унгарсоиёу на Р. Майер през 1889 г. *3+ Таоа в
навешериеуп на гплемиуе пплиуишесои сыбиуиё — Априлсопуп высуание, Бпуевауа епппеё, Русоп-
уурсоауа псвпбпдиуелна впйна, оаоуп и на сыбиуиё пу пп-сеунещнауа былгарсоа исуприё, опгауп
былгарсоиёу выпрпс изпыона с цёлауа си серипзнпсу и беще един пу най-важниуе на Балоансоиё
пплупсурпв, былгариуе имаха написана и издадена на нёоплоп езиоа свпё наушна исуприё. Пп упзи
нашин былгарсоауа оауза пплуши мпъна ппдорепа пу сурана на исупришесоауа науоа. А упва самп пп
себе си е дпсуауышнп, за да се гпвпри и пище за гплёмпуп исупришесоп знашение на Ирешеопвауа
„Исуприё на былгариуе”. Нпвауа былгарсоа исуприё е уёснп свырзана с уази онига и с нейниё авупр.
Инуересиуе на К. Ирешео оым исуприёуа и езициуе на славёнсоиуе нарпди са ппрпдени и
вдыхнпвени пу дейнпсууа на негпвиё дёдп, видниё шещои славису П. Щафарио. Оъе оауп 16-
гпдищен ушенио упй се рпви из наушниуе библипуеои и архиви, прави пырвиуе си пуориуиё. С
писмп пу 23 поупмври 1870 г. дп Дж. Данишиш упй му изпраъа мауериали, опиуп е пуорил в Шещоиё
музей в Прага. *4+ Все пп упва време оауп всишои нпваци в науоауа упй пище реферауи и пузиви за
нпвпизлезли ониги из пбласууа на слависуиоауа. *5+
Оъе през 1870 г. се ппёвёвау и пырвиуе урайни, наушни инуереси. Пришинауа за упва, оаоуп пище
сам К. Ирешео в писмп дп Дж. Данишиш пу 14 деоември 1870 г., билп пуориванеуп на един списыо пу
поплп 70 нпвпбылгарсои ониги в архива на Щафарио. Тпва била, уаоа да се оаже, пырвауа
былгарсоа библипграфиё. И за да не пуиде пплпжениёу уруд напразнп, младиёу Ирешео се заел да

пппылни упзи списыо с нпви заглавиё на ониги. Таоа самп за нёоплоп месеца брпёу на заглавиёуа
нараснал на нёоплопсупуин. Всишоп упва далп на Ирешео дпсуауышнп пснпваниё да мисли, ше за
пъе нёоплоп месеца ъе мпже да пфпрми свпё пырви пп-серипзен уруд, опйуп упй смёуал да
пзаглави „Библипграфиё на нпвауа онижнина, 1651—1870” и да гп изпрауи на Югпслпвенсоауа
аоадемиё в Загреб за пупешауване. Сыъевременнп пъе пу сампуп нашалп Ирешео си давал ёсна
смеуоа, ше уази библипграфиё не мпже да быде пылна и изшерпауелна, нп ше уё ъе ппсуави
пснпвиуе на пп-науауыщниуе прпушваниё — една мисыл, опёуп мнпгпораунп се среъа след упва в
опресппнденциёуа му с редица ушени. *6+
Сопрп пбаше сыбиуиёуа вземау сывсем друга наспоа. През ёнуари 1871 г. выв Виена Ирешео се
заппзнал с В. Д. Супёнпв, сеореуар на нпвппснпванпуп Былгарсоп онижпвнп дружесувп в Браила.
Ппследниёу прпёвил гплём инуерес оым ппдгпувёнауа библипграфиё, оауп угпвприл Ирешео да ё
даде за пупешауване в „Перипдишесоп списание”, излизаъп в Браила. Сыъевременнп били
угпвпрени услпвиёуа за поазване на щирпоа ппмпъ на Ирешео пу сурана на былгарсоиуе ушени. *7+
Самп след десеуина дни К. Ирешео изгпувил един списыо с 40 выпрпса за изёснёване и уупшнёване,
за непылнпуи и прппусои, опйуп упй изпрауил на В. Д. Супёнпв с мплба да му ппмпгне. *8+ Оуууо
именнп заппшва и гплёмпуп сыуруднишесувп на былгари с младиё шещои ушен: В. Д. Супёнпв му
изпраъа данни за Бпгпрпв, Берпн, Блысопв и други, оауп сведениёуа сыбирал пу свпи ппзнауи в
Цариград, Русе и Плпвдив; *9+ шрез Гр. Нашпвиш Ирешео пплушил исоаниуе оауалпзи на Данпв; *10+
сыъевременнп пу разлишни месуа на Ирешео заппшнали да изпраъау и нпвпизлизаъиуе былгарсои
ониги. Оу есенуа на 1871 г. в уази опресппнденциё се волѐшил и М. Дринпв, опйуп ппздравил и
насыршил Ирешео в заппшнаупуп делп, оауп сыъевременнп гп заппзнал с нпви ониги и рыопписи,
намираъи се в русоиуе библипуеои и архиви. *11+
През нпември 1871 г. рыопписыу на библипграфиёуа бил гпупв и К. Ирешео заппшнал да гп
преписва. *12+ След упва упй гп изпраъа на В. Д. Супёнпв, опйуп гп превежда на былгарсои езио,
оауп направил и редица дпбавои и дппылнениё. Билп рещенп библипграфиёуа да се пупешауа в
1500 еоземплёра, за пешауанеуп да се грижи Былгарсопуп онижпвнп дружесувп шрез Г. Д. Нашпвиш
выв Виена. *13+
Кым ораё на май 1872 г. пешауанеуп на библипграфиёуа заппшналп выв Виена ппд
неппсредсувенпуп рыопвпдсувп на Г. Д. Нашпвиш, опйуп преглеждал опреоууриуе и дпри правил
дппылнениё за нпви ониги. На 31 авгусу и ппследнауа опреоуура била прегледана. *14+ Таоа бил
пупешауан „Книгппис на нпвпбылгарсоауа онижнина за 1806—1870 гпд.”, издаден оауп пуделна
онижоа през 1872 г. выв Виена (48 сур.), а през 1873 г. — оауп приууроа оым он. 7—8 на
„Перипдишесоп списание”. Една шасу пу свпиуе авупрсои еоземплёри (150 бр.) К. Ирешео пъе през
1872 г. пуснал в прпдажба шрез шещоиуе онижари в Прага. *15+
Пп сыъпуп време К. Ирешео заппшнал все пп-шесуп да се инуересува пу дейнпсууа на Былгарсопуп
онижпвнп дружесувп в Браила. Нашалпуп на упзи инуерес дауира пу нпември 1871 г. *16+ През ѐли
1872 г. Ирешео бил уведпмен, ше е избран за дпписен шлен на дружесувпуп, оауп бил ппоанен да
присысувува лишнп или да изпрауи свпй засуыпнио на пбъпуп сыбрание. *17+

Былгариуе ппдппмпгнали най-дейнп К. Ирешео за дпбрпуп му предсуавёне пред пбъпуп сыбрание
на Былгарсопуп онижпвнп дружесувп. В. Д. Супёнпв не самп гп сывеува да вземе ушасуие в
прпеоуиранпуп сыбрание, нп му нахвырлё и мислиуе, опиуп упй би урёбвалп да развие в свпеуп
изоазване. *18+ Гр. Нашпвиш пыо превежда на былгарсои писмпуп на К. Ирешео, след оауп уп билп
написанп. *19+ Сампуп писмп, опеуп нпси дауа 4 авгусу 1872 г., *20+ билп прпшеуенп пред пбъпуп
сыбрание и направилп мнпгп дпбрп впешауление. *21+
Оупешауванеуп на онигпписа, избпрыу за дпписен шлен на дружесувпуп и най-веше пузившивпсууа на
былгарсоиуе ушени спешелили К. Ирешео попншауелнп за былгарсоауа оауза. Сега именнп се рпдила
и гплёмауа идеё за написване на цёлпсуна исуприё на былгарсоиё нарпд.
Оъе пп време на рабпуауа вырху онигпписа К. Ирешео пплушил мнпгп ониги пу былгари или пыо му
били сыпбъени редица данни вырху былгарсоауа исуприё. *22+ На 4 авгусу 1873 г. с писмп дп В. Д.
Супёнпв упй веше изразёва желание да прппагандира былгарсои ониги — шаоа неъп нпвп да
излезе за Былгариё пу былгарсои ушени, за да гп разурыби. *23+ За сыъпуп пище на В. Д. Супёнпв и
ури дни пп-оыснп. *24+
Идеёуа за написване на Исуприё на былгариуе е вызнионала пъе дпоауп К. Ирешео бил выв Виена.
За упва верпёунп упй е бил ппдуионау пу Гр. Нашпвиш, опйуп му бил поазал веше непценима ппмпъ
при издаване на онигпписа. В писмпуп си дп Гр. Нашпвиш пу Прага, писанп на 9 сепуември 1873 г.,
К. Ирешео веше ппределенп гпвпри, ше цёлпуп му внимание е заеуп с „наушниё пшеро за миналпуп и
сегащнпуп сысупёние на Былгариё”, за опеуп уе били гпвприли мнпгпораунп выв Виена. Сега пбаше
уази рабпуа му изглеждала мнпгп пп-слпжна: пу една сурана, упй не бил виждал с пшиуе си
былгарсоиуе земи, а, пу друга — сведениёуа пу месуен прпизхпд и западни пыуещесувеници не
давау вызмпжнпсу всишоа шасуи да быдау разрабпуени равнпмернп; ше урёбва да се прехвырлёу
мнпгп ониги, оауп с малоп думи се оажау мнпгп неъа. Исупришесоауа шасу сопрп ъёла да быде
гпупва. Выз пснпва на дпоуменуи и хрпниои уё сыдыржала не уплопва пписаниё на биуои и пбсади,
а пп-сопрп цёлпсуна оаруина на выурещнпуп сысупёние. В мпменуа се занимавал с исуприёуа на
бпгпмилиуе, „опёуп заслужава най-гплёмп внимание пу сурана на исуприциуе на цивилизациёуа на
западниё и изупшниё свёу”. Наораё упй мпли да быде ппдппмпгнау с мауериали за уыргпвиёуа в
Былгариё, за исуприёуа и населениеуп на Свиъпв, за оауплищоиуе села, за былгариуе выв Влащоп и
у. н. *25+ Оу писмпуп на Гр. Нашпвиш дп К. Ирешео, писанп в ораё на 1873 г., суава ёснп, ше са
изпрауени всишои исоани сведениё за ониги и нпвини из Былгариё. *26+
Една гпдина пп-оыснп, на 30 деоември 1874 г., К. Ирешео пище на Гр. Нашпвиш, ше негпвиёу „Ошеро
за една ориуишна исуприё на былгарсоиё нарпд” е ппшуи гпупв. Исуприёуа и гепграфиёуа на
суранауа са пбхванауи в 30 глави пу най-суари времена дп Одринсоиё мир в 1829 г. Осуавау му
сыбиуиёуа пу пп-нпвп време, оаоуп и пуделни бележои за уыргпвиёуа, индусуриёуа, земеделиеуп,
пыуиъауа, нарпднпсуниё хараоуер, суауисуишесои данни и у. н., опеуп е мнпгп пп-леснп, пуоплопуп
рабпуауа сыс суариуе извпри, оыдеуп урёбва мнпгп да се шеуе и да се опмбинира, а се намира
малоп. Сыъевременнп гепграфсоауа шасу му пунема мнпгп време, уый оауп западниуе
пыуещесувеници са изппашили именауа дп неузнаваемпсу и в упва пунпщение былгарсоиуе
изданиё „Леупсуруй”, „Шиуалиъе”, „Перипдишесоп списание”, „Былгарсои онижици”, онигиуе на П.

Хиупв, Су. Захариев и други са пспбенп ценни. Най-сеуне К. Ирешео сппделё, ше наред с рабпуауа си
вырху „Исуприёуа” е написал и една гплёма суауиё за завладёванеуп на Былгариё пу уурциуе. *27+
С писмп пу 10 мару 1875 г. дп Гр. Нашпвиш Ирешео пище, ше цёла зима е разгрыъал супуици ониги,
за да напище исуприёуа на оырджалийсоиуе времена и Вызражданеуп. „Исуприё на былгариуе”
веше е гпупва и нейнпуп пупешауване заппшналп. Обхваъала перипда пу най-суари времена дп
1872 г., у. е. дп разрещаванеуп на цыропвниё выпрпс. Мнпгп неъа пбаше все пъе не били уупшнени.
Мпли гп да му изпраъа ппследниуе глави в немсои превпд, за да ги прпшеуе и ппмпгне в
дппправёнеуп. Исуприёуа след 1830 г. все пъе е мнпгп неёсна и се нуждае пу нпви данни. *28+
За написване на ппследниуе глави пу свпёуа „Исуприё на былгариуе” К. Ирешео прибёгва дп
ппмпъуа и на М. Дринпв. В пугпвпр, с писмп пу 2 февруари 1875 г., М. Дринпв дава исоаниуе
сведениё, между опиуп за Н. Бпншев и за себе си, а за „Исуприё на былгариуе” пище:
„Ппздравлёвам Ви с упзи нпв уруд, опйуп, не се сымнёвам, ъе быде оапиуален принпс в
славёнсоауа исупришесоа лиуерауура и в сыъпуп време ъе дпнесе гплёма пплза на былгарсоиё
нарпд, опйуп все пъе нёма ппрёдышна исуприё на свпиуе прадеди.” *29+
Все выв врызоа с „Исуприё на былгариуе” инуереснп е и еднп писмп на М. Дринпв дп К. Ирешео,
писанп на 6 април 1875 г. С негп Дринпв в прпуивпвес на писаниёуа на Миолпщиш дпоазва, ше
былгариуе пу ѐгпзападниуе ораиъа са запазили в езиоа си нпспвоиуе и ше памеунициуе в
Седмиградсоп са делп на былгари, преселили се уам след уурсопуп завпевание. *30+ Тези мисли К.
Ирешео вызприема и пуразёва в „Исуприё на былгариуе”.
*
Оъе през вупрауа пплпвина на 1875 г., опгауп излизали пу пешау пуделни шасуи пу шещопуп издание
на „Исуприё на былгариуе” (оым 18 авгусу били пупешауани веше 15 опли), заппшнали да с

Преглед на първите от 564 страници - останалите след изтегляне

Описание

Книга Дисциплина: История на България

0 коментара

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще коментира.

За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.

Влезте