История на българските държавни символи

ИВАН воиников
История
на българските
държавни
символи
2009 г.
-0-

Данни за автора:
Иван Гочев Войников, роден в гр.Стара Загора през 1976 г. С виеше
икономическо образование и задълбочени интереси в областта на
историята на България - древна и средновековна, нова и най-нова
история, история на Европа и Изтока, историята на българските герб,
знаме и химн; теоретичната хералдика и гербовниците. Член на
„Българското хералдическо и вексилологическо общество”.
-1 -

СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
ЧАСТ ПЪРВА - БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ
I. ГЕРБОВЕ И ХЕРАЛДИКА
П. ПРЕДХЕРАЛДИКА В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ
III. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКИТЕ ГЕРБОВНИЦИ (XI1I-XVI1 В.)
IV. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В ИЛИРСКИТЕ ГЕРБОВНИЦИ
V. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В НЕХЕРАЛДИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ ОТ XVI-XVIII В.
VI. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В „СТЕМАТОГРАФИИТЕ” НА ВИТЕЗОВИЧ И ЖЕФАРОВИЧ
VII. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО
VIII. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ В ХЕРАЛДИЧНИТЕ ПРАКТИКИ НА УНГАРИЯ И
АВСТРИЯ
IX. БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ 1878-1946
X. БЪЛГАРСКИЯГ ГЕРБ В ПЕРИОДА 1946-1990
ЧАСТ ВТОРА - БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ
I. ЗНАМЕНА И ВЕКСИЛОЛОГИЯ
II. БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
III. БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ И УНГАРСКИТЕ КОРОНАЦИОННИ ЗНАМЕНА
IV. БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ XV В. - 1878 Г.
V. БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ СЛЕД 1878 Г.
ЧАСТ ТРЕТА - БЪЛГАРСКИЯТ ХИМН
I. НАЦИОНАЛЕН ХИМН
И. ВЛАДЕТЕЛСКИ ХИМН
БИБЛИОГРАФИЯ
ПРИЛОЖЕНИЯ
-2 -

ПРЕДГОВОР
Символите най-общо могат да се определят като изображение или предмет, чрез
котио визуално се предтавя образ или понятие, съществуващ в съзнанието.1 2 Те са сред
малкото неща от древностт оцелели и до днес, въпреки превратностие, с които е изпълнена
човешката история. Нещо повече символите са били вечен спътник на човека.
Л.И.Тимофеев ги охарактеризира като: „предметен или словесен знак, условно
изразяващ същността на явленията от определена гледна точка, която определя самия
характер, качеството на символа (революционен, реакционен, религиозен)” .
И.В.Гьоте смята, че симовът е едниство на схема и алегория. Типичен пример за
това е географския глобус, който едновременно се явава глобус (т.е. карта) и знак на света.
Според него при възприменате на символа е невъзможно да се отдели схематичното от
алегоричното.3
Поради своята важност, символите с течение на вековете са навлезли в почти
всички дейности на хората. В частност това се отнася и за държавата, явяваща се вид
организация на човешкото общество.
Развитието на държавните символи е в тясна връзка с духовното и материално-
битово ниво на населението през даден период и в дадено географско място, с традициите,
типа обществена организация, господстващата религия и др. В настоящето съществуват
огромен брой неща, които могат да се определят като символи на дадена страна. Такива са
гербът, знамето, химнът, официалните празници, ордените и медалите, паричните знаци,
пощенските марки, националните спортни отбори и т.н.
Предмет на настоящото изследване ще са само тези символи, които вече са се
наложили като знаци на държавите, а именно - герб, знаме и химн. Освен че
разграничават отделните страни, те са материализиран израз на историята, традициите и
ценостите на всеки народ. Още повече, че са и изначални, защото по някакъв начин се
съдържат в останалите държавни символи.
За разлика от много страни, в България липсва цялостно изследване върху
развитието на националната символика. В края на 2004 г. излезе книгата на Иван Иванов
“Символите на България”, която е първият опит за обобщение на натрупания материал.
Въпреки всичко обаче се срещат редица пропуски и преповтаряне на стари грешки, което
отнема от книгата претенциите й за изчерпателност и задълбоченост.
Целта на настоящото изследване е да запълни доколкото е възможно празнотата в
знанията, относно държавните символи. Това е опит за цялостна систематизация на
натрупаните до момента знания и даването на нов поглед за развитието на българската
държавна символика.
1 Приор Ж. Универсалните символи С. 1993 с.5
2 Ьир://ги.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB
3 Там.
-3 -

ЧАСТ ПЪРВА
БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРБ
Историята на българския герб е тема, слабо прадставена в историографията, най-
вече поради липсата на традиции и интерес към проблема от страна на изследователите.
Въпреки това обаче хералдичните проучвания датират още от самото начало на XX в.
Пионер в тази област е Петър Дървингов. На 13 август 1906 г. във вестник..
“Вечерна поща”е отпечатана статията му “Български императорски герб из АПц.
\Vappenbuch от XV ст.на Мюнхенската държавна библиотека”, където авторът съобщава за
открит от него български герб. По-задълбочени проучвания по темата прави три години
по-късно Г.Баласчев със статията си “Българският държавен герб”, публикувана в
сп.”Минало” през 1909 г. В периода до 1944 г. с въпроса за герба се занимават още
И.Клинчаров, И.Стойчев, Х.Тачев. Като цяло изследванията от това време са
повърхностни, но това е разбираемо, предвид оскъдните данни, с които разполагат
авторите.
В годините на социализма единственият автор в България, занимаващ с историята
на герба е Христо Дерменджиев. Той скъсва с възрожденската наивност на изследванията
от предходния период и прави опит за поставянето на хералдичните проучвания на научна
основа. През 1969 -1977 г. успява да проучи архиви и библиотеки в Белград, Нови Сад,
Загреб, Дубровник, Будапеща, Дрезден и Берлин, с което значително разширява
информацията относно българския герб. Сериозен недостатък в изследванията му е
изобилието от грешки по отношение обясненията на произхода, смисъла и хронологията
на гербовете или отделни техни елемнти.
В периода след 1989 г. се появяват нови изследователи: инж.Н.Грънчаров,
С.Антонов, П.Яначков, В. Великова-Кошелева, И.Иванов. Докато последните двама
стриктно се придържат към трактовките на Дерменджиев, то Антонов и Грънчаров
коригират много от допуснатите грешки, а също добавят и нови факти. Голям принос към
хералдичните изследвания безспорно има П.Яначков. Благодарение на работата му в
западноевропейските библиотеки, както и на тези в САЩ, той популяризира редица
гербовници, в които се среща изображението на български герб, останали неизвестни за
българския изследовател.
-4 -

I. ГЕРБОВЕ И ХЕРАЛДИКА
Думата “герб” в българския език е директна заемка от руския. Идентична е
ситуацията и със сръбския, хърватския и словенски езици, където е „grb”. В руския език
„герб” е фиксиран за пръв път през 1644 г. и е заемка от полското “herb”, имащ същото
значение. В чешки е „erb”, макар че там се използва и „znak”. Етимологията на думата
традиционно се свързва със старовисоконемското “erbe”, означаващо наследство.4
Гербът представлява графично изображение, създадено по определени правила,
което е прикрепено към даден човек, род, област, град, държава или организация. Ако тази
дефиниция бъде разгледана в чисто художествен аспект, се вижда ,че става въпрос за
фигурална композиция, чиито елементи са подредени и оцветени по определен начин,
тясно свързан с обекта на символизиране. Проследено в хронологичен план и елементите,
и правилата не са възникнали едновремено, а са се развивали в продължение на столетия.
Родината на гербовете е Западна Европа. Най-старото изображение на хералдични
елементи се среща в печатите, с които е скрепен в 1000 г., брачният договор между
Кастилския инфант Санчо и дъщерята на ви конта Гастон дьо Беран - Вилхелмина.
Подобен печат има от 1136 г.5 Първите сигурни свидетелства за съществуването на герб
са едва от XII в. Като най-старо такова се смята портрета от надгробната плоча на Жофруа
Плантадженет (поч. 1151 г ), граф на Анжу (1129-1151) и херцог на Нормандия (1144-1151),
върху чийто щит на син фон са издълбани множество златни лъвове. Самата рисунка е
изготвена около 1155-1160, по поръчка на вдовицата на Жофруа Плантадженет - Матилда6 7 8
Съществуват различни теории, обясняващи произхода на гербовете. Още в края на
Средните векове се появават и първите хипотези, свързващи ги с Адам, Ной, Александър
Македонски, Юлий Цезар, крал Артур и други митологинчи и исторически личности.
Спроед друга теория гербовете са продължение на емблемите, използвани в Древна
Гърция и Рим. Германските хералдици търсят произхода на средновековната хералдика в
руните и скандинавските емблеми. Някои изследователи свързват появата на гербовете с
п
влиянието на Ислямския свят и Византия по времето на първите кръстоносни походи.
Едно от най-разпространените обяснения за възникването на хералдиката е, че
специфичните изображения на щита са продиктувани от чисто практичната нужда като
средство за идентификация по време на битка или турнири. Всяка теория има своите
подръжници и критици и да се даде еднозначен отговор е невъзможно.
В гоблена от Байо е представено завоюването на Англия от норманите през 1066
г.Върху норманските щитове ясно се виждат изображения наподобяващи гербове.9 10
Вероятно като продължение на тази традиция може да се разглежда и щитът на Жофруа
Плантадженет. Спроед английския хронист Джон Мармутер, Жофруа получава този щит
като подарък от тъста си- английския крал Хенри I (1100-1135) около 1127-1128 г.
10Показателно е че такъв щин носи и незаконородения син на Жофруа Плантадженет-
Уйлям Лонгспи11
4 Фасмер М. Зтимологический словарь русскош язьиса. Т 1 М. 1986 с.402
5 Ковачев Г. Средновековна хералдика В.Търново 2005 с .2 1
6 Там с. 13
7 Ковачев Г. Цит.съч.с7
8 Там.с.8
9 Слейтср Стивен Геральдика. Иллюстрированная знциклопедия М.2005 с. 10
10 Съществуват спорове около истинността на този факт, тъй като хрониката е писана през 1175 г.
11 Слейтер Стивен Геральдика...с. 11

Разпространение на печати с хералдични знаци през периода 1 135-1155 г се
откриват в Англия, Франция, Германия, Испания, Италия.
Първите гербове се появяват през втората половина на XII в. в различни части на
Европа . В началото на XIII в.са възприети от духовенството, а до края на века се
разпространяват и сред неблагородниците, професионалните сдружения, градовете . 12 13
За развитието на хералдиката голям принос имат и рицарските турнири. Те се
появяват първоначално във Франция през XI в, а в последствие се разпространяват в
Англия, Германия (1150-1160) и останалата част на Западна Европа. Първите правила за
провеждането им са съставени от френския барон Г.дьо Прели. Именно с турнирите е
свързана появата на херолдите.За произхода на думата са изказани различни хипотези.
Според най-разпространената в основата стои старонемското heriwald и старофренското
herault, означаващи вестоносец, пратеник. Според Филип Жак Спене, понятието херолд
произлиза от немската дума heeralt - ветеран или heerhold - любимец на войската14.
Първоначално херолдите са офицери на служба и тяхната роля била да носят
съобщения и обявяват война.Впоследствие стават едни от главните действащи лица на
рицарските турнири. Задачите на херолда били да провъзгласи откриването на турнира, да
разработи и съблюдава церемониала за неговото провеждане, да обявява всичките двубои,
имената, родословието, титлите и опознавателните знаци (т е. герба) на участниците в тях.
Това означава, че всеки херолд бил длъжен да познава генеалогията на благородническите
семейства, чиито представители, участвали в състезанията и да умее да разпознава техните
гербове, за чието описание е създаден специален жаргон, наричан с термина блазон.
С течение на времето броят на гербовете бързо нараства, което довежда до нуждата
за тяхната систематизация. Появяват се и първите гербовници, най-стария от които е
хералдичният опис на Хайнрих фон Велдеке от 1186-88 г.
През първата половина на XV в. главният херолд на Франция - Дьо Берри, по
заповед на крал Шарл VII (1403-1461), посещава множество замъци, абатства и манастири,
с цел съставянето родословия на френските аристократи и изучаване на гербове им.
Аналогични задачи получават и английските херолди, служещи при дворовете на кралете
от Хенри VIII (1491-1547) до Джеймс II (1566-1625).
При осъществяваеито на тези ’’хералдични визити” се оказва, че болшинството от
използваните гербове са създавани