История на балканските народи ( 15 - 19 век ) - подбрани извори

м. ТОДОРОВА
Подбрани
möopu

ПРЕДГОВОР
П рез последните десетилетия б алкан и сти хата се н алож и
като комплексна наука, която се стреми д а проучи по пътя
на сравнителните изследвания взаим оотнош енията на б а л
канските народи и общ ите социални, икономически, политически
и културни явления в тяхното развитие. П ояви ха се ред и ц а з а
дълбочени изследвания с б ал кан ск а п роблем атика. С ъ щ е вр е
менно разш ири се и се обогати извороведческата б аза.
С настоящ ото издание се цели д а се подберат и п р ед ставят
извори, които да представляват едно автентично, ори гин алн о
четиво, въз основа на което би могло д а се илю стрира ед и н ст
вото и многообразието в развитието на балкан ските н арод и , п о
родени от многовековното съж ителство и взаим ни влияни я н а
различни по произход, с разнообразни традиции и ж и веещ и н а
ограничена площ народи.
П редлаганият сборник обхващ а един период от пет сто
летия, когато балканските народи са свързани с об щ а и сто
рическа съдба. Н овата социална, икономическа и п оли ти ческа
действителност, н алож ена на Б ал к ан и те от осм анското го сп о д
ство, създава условия за ощ е по-голям о взаи м о п р о н и кван е и
единство в ж ивота и целите на балканоките н ароди. Р а з п р о
странението на осм анската ф еодална система и п олитическа н а д
стройка в почти всички балкански зем и с ъ зд а в а о с н о в а т а з а
изграж дане на една социално-икономическа общ ност, к о я то и з
равнява балканските народи в м атериално отнош ение, м а к а р
за дълго време д а заб ав я тяхното развитие. Т ази о б щ н о ст в
съдбата на различните балкански народи п р ед о п р ед ел я и б л и
зостта в целите, характера и движ ещ ите сили н а н а ц и о н а л н о -
освободителното движ ение.
М атериалите, вклю чени в сборника, и м ат р а зн о о б р а зе н х а
рактер — официални хроники, зак о н о д ател н и п ам е тн и ц и , д о к у
менти на различни административни у ч р еж д ен и я, о п и си о т
разнообразно естество, диплом атически дон есен и я, п и с м а , в п е
чатления на пътеш ественици и т. н. И зв о р и те с а г р у п и р а н и в
три дяла, съдърж ащ и 16 глави.
Д ял I обхващ а периода от XV до X V II в., т. е. о т у с т а н о
вяването на османското господство н а Б а л к а н и т е д о п р о м е н и т е
засегнали вътреш ната структура и в ъ н ш н о п о л и т и ч е с к о т о п о л о -
5

жение на Османската империя. В него може да се проследят
политическото развитие на османската държ ава през този пе
риод, характерът на поземлените отношения и развитието на
градското стопанство, занаятите и търговията.
Вътрешните изменения, упадъкът на Османската империя,
намерил израз в Източния въпрос, свързаните с него опити за
реформи на Османската империя, зараж дането на капиталисти
чески отношения, възраждането на балканските народи са пред
мет на дял II. По такъв начин двата първи дяла са построени
проблемно н отразяват общността на явленията, характерни за
историята на целия Балкански полуостров. Същевременно те
дават възможност на място да се направят някои сравнения от
носно локалните различия. В тези дялове е намерил място и м а
териал, илюстриращ дадено явление на основата на българския
пример.
Изворите, които се отнасят до историята на вече оформени
те балкански нации, до т я х н а т а борба за независимост, както
и разви ти ето на новообразуваните държ ави до Берлинския конг
рес, счетохме за по-целесъобразно да поднесем по отделни стра
ни в един трети дял. Източната криза от 70-те години на XIX в.,
с която се приключва един голям период от б а л к а н с к а т а н ето- I
рия, завършва хронологически изложението на сборника.
В сборника са включени преди всичко обнародвани мате
риали, но са намерили място и някои непубликувани досега из- *5
вори. Голяма част от тях се публикуват за първи път на бъл-' $
гареки език. Преводите са дадени по възможност по оригинала,
както се вижда от библиографското позоваване в началото на
всеки документ. Изключение се прави за онези материали, кои
то са били вече публикувани от български автор. Всички пре
води са направени от съставителя. В отделни случаи, когато е
прибягнато към услугите на друг преводач, той е посочен на
място. Освен малката обяснителна анотация след всяко загл а
вие, на места са направени бележки след съответния текст,
необходими за непосредственото разбиране на даден изворов
материал. Някои от материалите принадлежат по своя харак
тер към повече от една глава. В подобни случаи се дават пре
пратки под линия. Като цяло географските названия в темета
са нормализирани, а в отделни случаи, когато е съхранена ори-
гиналната форма, са обяснени в бележка. Същото се отнася и до
личните имена. Датите са дадени по нов стил. В случаите, къ
дето има османско летоброене, то е превърнато в християнско.
Многоточията в документите означават изпуснат текст.
Накрая сборникът е снабден с речник на чуждите думи и с
географски и именен показалец.
Съставителят изказва благодарност на своите колеги от
катедрата по история на балканските народи при СУ „Климент
Охридски“, където беше обсъден сборникът, както и на кблеги-
те си от Института за балканистика при БАН, който оказаха
ценна помощ при изготвянето на труда.
М ария Тодорова

дял ПЪРВИ
Първи дял се открива с глава, която проследява в хроно
логически порядък завладяването на Б алк ан ски я полуостров от
османците — от стъпването им в Галиполи до падането на Ц а
риград и покоряването на Б алканите до края на XV в. О тр а зе
но е и продължението, и кр аят на осм анската експанзия през
XVI и XVII в. М атериалите, които се отнасят до б орбата на
балканските народи срещ у османското господство до н ачалото
на XVIII в., очертават фигурите на В ладислав III Я гело, Ян
Хуниади, Георги Кастриоти — С кандерберг, С теф ан В елики,
Михаил Храбри и др., както и различните форми на съпротива.
Текстовете о тразяват съотнош ението на силите м еж ду во ю ва
щите страни, политическия и психологическия клим ат на Б а л
каните п<о това време, а същ о и връзките и обусловеността на
освободителните опити на балканските народи от войните, во
дени срещу О сманската^империя (1—22).
С ледващ ата глава, посветена на осм анската д ъ р ж а в а , р а з
крива различни страни от нейното развитие през XV—X V II в.
Структурата на централната власт мож е д а се проследи по един
от основните законодателни паметници — кануннам ето н а М ех
мед II (23), а същ о (24), докато „А саф нам ето“ на Л ю тф н
паша съдърж а предписания за по-низш ите служ би и з а р а я
та (25). Една обобщ ена табли ца д ава к ар ти н ата н а адм ини-
стративното деление и дем ограф ското състояние на полуостро
ва (27). Военната организация е илю стрирана гл авн о п о ср ед
ством м атериали върху еничарккия корпус (28, 2 9 ). О ч ер тан о
е формирането на служ ебната йерархия (26). П о к а за н о е в з а и
моотношението на П ортата сг европейските д ъ р ж а в и (30, 3 1 ).
Отделено е специално място на полож ението на п р а в о с л а в н а т а
църква (33, 34, 35), като са вклю чени и м а тер и ал и , кои то х р о
нологически излизат извън рам ките на г л а в а т а , но з а к р ъ г л я т
представата по въпроса (36, 37). С ред и звори те, к о и то о т р а з я
ват състояниетб на подвластното население (40, 4 1 ), ч а с т р а з
криват робската институция (38, 3 9 ), д руги о т р а з я в а т о г р а н и
ченията, на които са подлож ени хри сти ян ите (4 3 ) ; п о к а з а н о е
положението, което зае м ат евреи те в и м п е р и я т а (4 2 ) . П р е д с т а
вена е същ о провинциалната ю ри сдик ци я, к о я т о р а з к р и в а и о с-
7

2
татъци от обичайното право (44). В глава II са включени ня
колко текста, които разкриват образованието в империята (45)
архитектурните й паметници (46), церемониите при преминава
не към исляма (32) и същевременно наличието на общи култо
ве на християни и мюсюлмани (47, 48). Включен е и един лю
бопитен текст, който свидетелствува за доста високото ниво на
народната медицина на Балканите, откъдето в Западна Евро
па е била пренесена практиката на ваксиниране (49).
Аграрните отношения в Османската империя през XV—
XVIII в. са отразени в глава III. Откъси от законници, регист
ри, съдебни протоколи и др. дават представа за категориза
цията на поземлените владения, изясняват същността на ти-
марското земевладение, както и на останалите категории — ба
щини, вакъфи, хасове (50—54, 56—60, 66). Налице са данни за
правното положение на раята (63), за особените категории под-
властно население (53, 56, 58, 60), а също и за размера на фео
далната рента (55) и за данъчната система (61). Няколко до
кумента илюстрират наличието на откупната система (62), лих-
варството (68) и извършването на покупко-продажби на позем
лени имоти (64, 67). Специално място е отделено на ролята и
функциите на селската община (65, 69). Извън обсега на тазя
глава, макар че й принадлежат хронологически, са останали
въпросите за промените, настъпили в аграрните отношения.
Съответните текстове са включени в глава V.
Четвърта глава (70—89) разкрива облика на града в Ос
манската империя, както и характера на занаятите и търго
вията от XV до XVIII в. Материалът е подреден хронологичес
ки, нещо, което беше продиктувано от същността на самите до
кументи. Всички включват разнообразни данни, осветляващи
различни аспекти на градското стопанство, поради което не мо
гат да бъдат групирани по отделни предмети, като например
структура на градското население, градско управление, заная
ти, ролята на еснафа, пазар и пазарни такси, цени, търговска
дейност и т. н.

ГЛАВА I
ОСМ АНСКОТО ЗАВЛАДЯВАНЕ
Н А БАЛКАНИТЕ.
СЪПРОТИВАТА НА БАЛКАНСКИТЕ
Н А РО Д И П РЕ З XV— XVII В.
1. ЗАВЛ АДЯВАНЕТО НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
ОТ ОСМАНЦИТЕ
И з историята на византийския историк Дукас (първата половина на
XV в .).
Печата се по D ucas. Historia Bizantina, ed. Bonn. 1834. p. 130, 135 — 136.
„Вие добре знаете — едни ли*шо, а други са чували от
родителите си, — че няма още шестдесет години или малко по
вече от времето, когато османците, които преминаха Галипол-
ския проток, завладяха цяла Тракия, подчиниха царството на
ромеите и на сърбите и ги принудиха да плащат данък. Но те
покориха напълно и отвъддунавските власи, маджарите и много-
числените народи албанци и българи, почти всички, така да се
каже. Те така ги принизиха, та не само техните данъци не сти
гат да покрият годишните вноски, които ни дават, но пращат
раболепно и своите дъщери и синове при нашите първенци,
търсейки милост и пощада, прекратяване на ужасите и мир с
нас. Но освен това османците, като събраха ловко и опитно от
всички споменати народи тези, които са здрави и по-достойни
за това управление, и то повечето пъти .нещастни, диви и непочи-
тащи единствения бог, проповядван от пророка, направиха ги
благочестиви и щастливи, дадоха им санове и светли длъж
ности. От тях съм и аз, както и по-голямата част от тези, кои
то слушат това, което казвам.“
Турците повече от всички други народи обичат грабежите
и неправдите. Те проявяват това и във взаимните си отношения,
а пък какво остава до християните? Щом само чуят да засвири
гласът на тръбата за нападение.. . , всички доброволно се втур
ват на тълпи — като река, която се излива. Повечето от тях са
без кесии и торби, без кама и меч. Други вървят пеша и тичат,
образувайки редици от многочислени войски, често само с един
боздуган в ръка. Нашествието им трае непрекъснато и до днес
и те са подчинили всички провинции от Херсонесдо Истър. Те
не пренебрегват всекидневното си дело: днес се обръщат за мир
към сърбите, а на следния опустошават областите Атика и Jla-
9

кедемония, Ахея и Е лада. П осле, когато в-ром ейските зем и на
стане видимо мир, те причиняват плач и охкания на сърбите,
после на българите и най-сетне на албанците. И вар вар и те не
с а : престанал« да изтребват поред всеки буен и к р о тъ к народ,
не престават и до днес и, както ми се струва, не щ е престанат,
докато ние не се проникнем от страх божи.
2. МЮСЮЛМАНСКА ПРЕЦЕНК