История на балканските народи - т. 1 , авт. К. Манчев

КръстьоМанчев
Историянабалканскитенароди.Том1
1352–1878
Наисторическатаистинасестремидабъдеподвластнанастоящатакнига.
Убеденсъм,чеисторическотознание,освободеноотнационализъм,пропагандни
клишетаиидеологеми,есила,коятоработивползанапревръщанетонаразбунения
Балканвоазиснаспокойствие,мирилюбов.Товаубеждениевсъщностмотивира
усилиятами.Ощеповечечесъмроденнаеднаграницаизнамколкотрудносеживее
междудведържави,скаранипомеждуси.
Авторът
ПРЕДГОВОР
Презпоследнитетрийсетинагодинибългарскияткниженпазарвидяняколко
обемиститомапоисториянабалканскитенароди,дваоткоитовечепреиздадени.
Ставадумазасериознанаучнаинаучнопопулярналитература,коятопредставя
събитиятаипроцесите,развилисенаБалканитеотосманскотонашествиена
полуостровадоВторатасветовнавойна.Въпрекитованамирамзанеобходимода
предложанабългарскиячитателнастоящияновтом.Основаниятамизатоваса
много.
Двататома,коитоиздадеВеликотърновскиятуниверситет,бяхапуснативмного
малкитиражииразпространенисамомеждустудентитеисторициотсъответните
двавипуска,безизобщодасепоявяватнакнижнияпазар.Другитедватома,които
представятисториятанабалканскитенародиотосманскотонашествиенаБалканите
докраянаПърватасветовнавойна,дългигодинибяхабиблиографскарядкост.
Второтоимизданиесеосъществипочтибезпромени,преработкииподобрения,така
чекактовструктурно,такаивконцептуалноотношениетесиостанахананивотона
историографиятаинанашитевъзможностиот60-теиначалотона70-тегодининаXX
век.Междувременноисторическатанаука,втовачислоибалканистиката,отбеляза
значителеннапредък—националнитеисториографиипубликувахаредицазначими
изследванияпоисториянаотделнитебалканскистрани,асепоявихаинякои
обобщаващитрудовепоисториянацелияБалканскирегион.Тъкмозатоватиядва
тома,въпрекивторотоимиздание,коетоощеенапазара,незадоволяват—
необходимаеновакнигапоисториянабалканскитенароди,коятодасъответствана
съвременнотосъстояниенаисторическатанаука(аинапорасналитени,надявамсе,
възможностивсравнениесвреметоотпреди30години).
Въпросът,разбирасе,имасвоитеконкретниизмерения.Етонякоиоттях:
ПЪРВО—забългарскатаистория.Вдосегашнитенашиизданияпоисторияна
балканскитенародитяпочтиотсъства.Товаесъвсемнеоправдано,данекажем
ненормално.Аргументът,чеизданиятасапредназначенизабългарскиячитател,
койтопредварителнознаеопределенобемфактиотбългарскатаисторияилиби
могълдасеконсултирасъссредношколскитеучебниципоистория,екрайно
неубедителен.Историятанабалканскитенародинееинетрябвадабъдепростсбор
отнационалниистории,наредениеднадодругаилиеднаследдруга.Тяразглежда
събитиятаипроцеситевсравнителноисторическиисъпоставителенплан.Това
налагазадължителноприсъствиенаопределенобемфактииобяснениязавсички
части,откоитосесъстоицялото—общатарегионалнабалканскаистория.В
противенслучай,приотсъствиенабългарскатачастотцялото,читателятбългарин
небимогълдасравняваисъпоставя„своята“историястазинасъседитеси,адане

говоримзачитателячужденец,какъвтосигурносъществува.Всъщноставторътби
трябвалодаетози,койтодапредложиначитателите,каквитоидасате,общото
развитие,сравнениетоисъпоставянето.Притоватойнебиследвалодаопределя
читателитеси,аощепо-малкодагизадължавапредварителнодасеконсултиратс
българскитеучебниципоистория.
Всичкотованалагавключванетонабългарскитесъбитияипроблемиот
миналотовсъдържаниетонакнигата,вобем,приблизителнотолкова,колкотоиза
събитиятаипроблемитенадругитебалканскистрани.Товаеедноотсъществените
различиянанастоящотоизданиеотпредишните.
Второ—заструктуратаипропорциите.Досегашнитениизданияпоисторияна
балканскитенароди,втовачислоипреиздаденитедватома,прекаленомногосе
занимаватсОсманскатаимперия,засметканасамитебалканскинароди,кактоиза
сметканадругитедвеимперии—АвстрийскатаиВенецианската,вековенаред
владелинемалкачастотБалканите.Задържавно-политическиястатутна
балканскитенародиподХабсбургитеиВенеция,засоциално-икономическитеи
църковно-религиознитеотношениятам,засоциалнитедвиженияиборбитена
народитеотзападнатачастнаБалканитеипоАдриатика,заДубровникипр.втия
изданиянямапочтинищо,коетосъвсемнекореспондирасразточителствотоот
фактология,думииизречениязаОсманскатаимперия.Читателятнямадаемного
далечотистината,акосипомисли,чеисториятанабалканскитенародипрезXV–XVIII
векетъждественасисториятанаОсманскатаимперия.Настоящатакнигаправи
опитдапостигнепо-добърбалансвматериятачрезнамаляваненафактологиятаза
Османскатаимперия(особенокогатозасягасъбитияизвънБалканите)идаванена
повечесведенияза„балканската“дейностнадругитедвеимперии,кактоизасамите
балканскинародиподтяхнавласт.
Имаинякоидругиструктурнинесъобразности,коитосестремидаизбегне
настоящотоиздание.В„ИсториянабалканскитенародиXV–XIXвек“впърватачаст
освенОсманскатаимперияиВлахияиМолдованикоядругабалканскастранаи
народнесаудостоенисотделнаглаваилизаглавие.Завсичкиостаналиимапонещо
вдругиглави(борбасрещуосманскотонашествие,положениеподосманскавласт,
освободителнииантифеодалнидвижения),вкоитоотновоповечесеразказваза
Османскатаимперия,отколкотозасамитебалканскинароди.Настоящотоиздание
променятоваположение—въвеждатсеновизаглавия,групиратсееднотипнифакти
иявленияпопараграфи,свеждасефактологиядонеобходимияминимум.
Трето—закултурнатаистория.Оставамвдългкъмчитателитеси,понежеи
настоящотоизданиенесъдържаглавиипараграфипокултурнаисторияна
балканскитенароди.Засъжалениенатозиетапнесъмвсъстояниедапредложа
никаквиразработкипотазитема.„ИсториянабалканскитенародиXV–XIXвек“
съдържаглавасамозакултуратанаБалканитепрезXV–XVIIвек,нещо,коетоняма
оправдание,приположениечезаследващияетапотразвитиетонабалканските
народи(XVIII–XXвек)подобниглавиняма.
Четвърто—за„покоренитенароди“.Такацялатаниисторическаиполитическа
литературанаричабалканскитеподаницинаОсманскатаимперия.Понятието
„покоренинароди“шестваповсичкистраницинадосегашнитениизданиязацелия
османскипериодотбалканскатаистория,втовачислоизапървотодесетилетиена
XXвек.Инерциятапотазилинияетолковасилна,чедоритурцитепрезXV–XVIIвек
саобявениза„покореннарод“(с.93–107от„ИсториянабалканскитенародиXV–XIX
век“).Питасе,акоитещесапокореннарод,коитогаващесапокорителите?
Нямадавлизамвподробности,нощеотбележа,чеакосеговориза„покорени“,
тотрябвадасеобясникоисате,колкоидокогасапокоренииоткого,сиречкоиса
„покорителите“.Изобщо,смятам,ченародитенемогатдасеобявяваттоталнонито
запокорени,нитозапокорители.Всякообществосесъстоиотразличнислоевеи

сили,чиетоположениеиповедениевинагиеразлично.Пъкизащосамоние
спрягаметовапонятие,защосамоподаницитенасултанадасапокоренинароди,
защоподаницитенаавстрийскияимператорнапримерникойненарича„покорени
народи“?Настоящияттомпоисториянабалканскитенародиенаписанбезупотреба
натовапонятие.
Пето—за„националните“позиции.Цялатадосегашнаисторическаи
политическалитературанаБалканитеобясняваисторическитесъбитияповечеили
по-малкоотнационалнипозиции—български,сръбски,гръцки,румънски,хърватски
ипр.Крайниятрезултатоттоваееднагалопиращаинерциянасебеизтъкванеи
себепатриотизиране,коетоводикъмразглежданенавсяканационалнаисториякато
нещосамзасебеси,притовапо-героичноипо-доброотсъщототованещона
съседите.Товаизопачавазнанието,анезнаниетоотсвоястранаосигурява„успех“на
национализма,кактоинадържавнатаполитикаипропаганда,когатозапочнатда
насъскватнародитееднисрещудруги.Настоящияттомнееподвластеннаподобна
методология—напротив,ниетърсимистинатаневъзосновананационалничувства,
симпатиииантипатии,анаосноватанареалносъществуващифактиинаучни
аргументи.
Инакрая,ощенещо.Знаесе,чеисторическатадействителностпостоянноедно
утвърждава,другоопровергава.Презпоследнитеняколкодесетилетия
историческоторазвитиенаБалканитеивсветапредочитениопроверганемалко
понятия,постулатиидогми,коитотрайнобяхазаседналивисториографиятана
повечетобалканскистрани.Настоящотоизданиееопитисториятанабалканските
народидасеосвободиотвсякаквиидеологеми,формулииклишетаиобективнода
представиистинатазасъбитиятаипроцеситенаБалканите.Доколкосмеуспелиили
не,щесъдиНегововеличествоЧитателят.Надявамсевсепаккнигатадасъдейства
наЗнанието,аоттамизапреодоляваненанатрупанитепрезвековетенационални
стереотипиипредразсъдъци,заумиротворяваненанеспокойниявминалотоисега
Балкан.
1юни2001г.
Авторът
ПРЕДГОВОРКЪМВТОРОТОИЗДАНИЕ
ДосегаразпространенитеотИздателство„Парадигма“тритомапоисторияна
балканскитенароди,накоитосъмавтор,съответстватнатрипериодаотбалканската
история:1.ОтосманскотонашествиенаБалканитедокраянаПърватасветовна
война,2.От1918г.до1945г.и3.От1945г.до1990г.Тевечесаизчерпаниилисана
изчерпване.Товаеглавниятмотивдасепристъпикъмподготовкатананастоящото
второиздание.
Нонеесамотова.Първияттомобхващамногодълъгпериод,наситенсмного
събития,коитотрудносепобиратведнасамокнига.Затовавторотоиздание
посвещаванатозипериоддватома—единзавреметоотосманскотонашествиена
БалканитедоИзточнатакризаот1875–1878г.идругзавреметоотБерлинския
конгреспрез1878г.докраянаПърватасветовнавойнапрез1918г.Материятасе
разгръщапо-детайлно,включватсеновиданнииобяснения,докатовпървата
версиянакнигатасъбитиятасапредставенипо-сгъстено.Товавсъщностеновото,
коетовторотоизданиепредлаганачитателите.Освентоваимановитрудовепо
историянаБалканите,втовачислоначуждестранниучени,преведенинабългарски
език*,коитосеиматпредвидприинтерпретациятанасъбитията.
[*Грънчаров,Ст.Балканскиятсвят.Идеизадържавност,национализмии
развитиядокраянаПърватасветовнавойна,Издателство„ДамянЯков“,София,2001,
645страници;Кастелан,Ж.ИсториянаБалканитеXIV–XXвек.Преводотфренски

езикЛилянаЦанева.Издателскакъща„Хермес“,Пловдив2002,671страници;
Йелавич,Б.ИсториянаБалканите,XVIII–XIXвек,томI,409страници,XXвектомII,470
страници.ПреводотанглийскиезикМирелаХристова,Издателство„АМАТ—АХ“,
София,2003;Глени,М.Балканите1804–1999.Национализъм,войнииВеликитесили.
ПреводотанглийскиезикСветланаЛекова.Издателство„Рива“,София,2004,624
страници.]
Промянаимавподзаглавиетонапървиятом—вместо„Отосманското
нашествиенаБалканитедоБерлинскияконгрес“става„(1352*–1878)“Потозиначин
подзаглавиетонатозитомсехармонизирасподзаглавиятанаследващитетомове,в
коитонесеспоменаватсъбития,асамогодини,поставенивскоби.
[*СпревземанетонакрепосттаЦимпенаГалиполскияполуостровпрез1352г.
започваосманскотонашествиенаБалканите.]
2юни2005г.
Авторът
ПОДЧУЖДАВЛАСТМЕЖДУОРИЕНТАИЕВРОПА(XIV–XVIII)
1.ОСМАНСКОТОНАШЕСТВИЕНАБАЛКАНИТЕ
Навечерие
ПолитическатакартанаБалканитевинагиебилаизключителнопъстра.
Полуостровътесравнителномалък,ананеговатериториятворятисториямного
народиидържави,малкииголеми.Древността„дарява“Европейскияюгоизтокс
Еладаиредицанетрайнидържавниобразувания.Следтованародитеоттозирайон
неведнъжса„обединявани“врамкитенаголемиимперии—тазинаАлександър
Македонски,Римската,Византия.Средновековиеторазнообразявабалканската
политическакартасняколкославянскидържави(България,Сърбия,Хърватия,
Босна),непрестанновоюващисВизантия,Венеция,Унгарияилипомеждусизасвое
мястонаБалканскияполуостров.ПрезXIVвекотизтокизгрявазвездатананова
държава,османската,коятоставаимперияитрайносенастанявавземитена
балканскитенароди.ВсъщотовремевСреднаЕвропаизраствадругаимперия,
Австрийската,коятопреграждапътянаосманцитеназападизапочвасвоята
„балканизация“.ВАдриатикаиСредиземномориетопъквпродължениенаняколко
векадоминираморскатаколониалнаимперияВенеция,коятоделимегдансдругите
две„балканизирани“или„балканизиращи“сеимперии,ОсманскатаиАвстрийската.И
такапродължавадоновотовреме,коетоще„отгледа“модернинацииинационални
държави,тащевъзникнеднешнотоположениенамногонационалности
многодържавие.
ВсъщностБалканскиятполуостроветеритория,накоятоотвековесидават
срещаИзтокътиЗападът,ОриентътиЕвропа.Особеномястовслучаязаема
османскатаинвазиянаБалканите,започналапрезсредатанаXIVвекипостигнала
блестящуспехпрезследващитедвавека.Атовазначиликвидиранена
средновековнитебалканскидържави,значителноразместваненачовешкимаси,
променивдържавно-политическиястатут,вживота,битаикултуратанабалканските
народи.Инесамотова,анепосредственопрякосъприкосновениенаОсманската
империя,идващаотИзтока,сЕвропаотвъдБалканите.Защотопоедновреме
султанътзаплашва,чеармиятамускорощеизлезенарекаРейн.
Трисаосновнитефактори,откоитосеопределяуспехътнаосманското
нашествиевЕвропа.Първо,състояниетонаосманскатадържава,нейнатажизнена
силаинастъпателнамощ.Второ,състояниетонаВизантияидругитесредновековни
балканскидържави,тяхнатаспособностилинеспособностдаспратнашественикаи
дасезащитят.Трето,състояниетонаЕвропа,нейнатаорганизацияили

дезорганизация,възможностилиневъзможностзаотблъскваненане