История на Древна Персия

Annotation
По време на най-голямата си териториална експанзия при управлението на Дарий I
(522–486 г. пр.н.е.) персийската империя на Ахеменидите включва територии, простиращи
се от долината на река Инд до югозападна Европа и от западния край на Хималаите до
североизточна Африка. В настоящата книга Мат Уотърс предлага подробен преглед на
периода на тяхното управление, без да пропуска и множеството интерпретативни проблеми,
пред които историците се изправят при възпроизвеждането и разбирането на нейната
история. Настоящата книга предлага персийската гледна точка дори когато се позовава на
гръцки текстови извори и археологически находки. Уотърс ситуира историята на
ахеменидските перси в контекста на техните предшественици от средата на първото
хилядолетие пр.н.е. и на техните наследници след завладяването на земите от Александър
Македонски, изграждайки завладяващ разказ за това как империята запазва своята
жизненост в продължение на повече от двеста години (ок. 550–330 г. пр.н.е.) и оставя
неизличим отпечатък в историята на Близкия изток, Гърция и Европа.
„Безценен нов източник за студентите, които изучават класическия свят и историята на
Близкия изток! Ненадмината в своя ясен и стегнат език, Древна Персия се базира на богат
текстов, визуален и археологически материал, за да обрисува разбираемо системите, местата
и хората, изградили Персийската империя. Този концентриран в своето съдържание и
майсторски поднесен труд е задължителен както за специалистите, така и за изкушените от
историята читатели.“
Елспет Дюсинбер, Колорадски университет, Боулдър
„Атрактивно написана, кратка и безпристрастна, тази компактна книга запълва една
видима празнина в достъпната ни литература. Тя ще бъде приета с горещо одобрение и от
студенти, и от други читатели, които искат да се запознаят с един ключов период от
историята на древен Иран.“
Дейвид Стронах, Калифорнийски университет, Бъркли
МАТ УОТЪРС е професор по класическа и антична история в Уисконсинския
университет-О Клер. Той е автор на A Survey of Neo-Elamite History (2000), а негови трудове
са публикувани в множество научни списания, включително Iran, Revue d’Assyriologie и
Journal of the American Oriental Society. Уотърс е стипендиант на Американския съвет на
научните общества. Центъра за елинистични изследвания на Харвардския университет,
фондацията за класическа литература „Льоб“, както и на Института за хуманитарни
проучвания „Медисън“ на Уисконсинския университет. През 2006 г. Американското
ориенталско общество му присъжда наградата „Джонас Грийнфилд“ за най-добра статия
в областта на проучванията на античния Близък изток, публикувана в рамките на три
години от учен, ненавършил 40 години.

Мат Уотърс — Древна Персия
Ахеменидски царски надписи и класически извори
Благодарности
Глава 1
Географски и климатични условия
Защо „Ахеменидска/на Ахеменидите“?
Източници
Глава 2
Иранците в Иран
Елам
Асирия
Вавилония
Анатолийски царства
Мидийците
Глава 3
Кир I в еламско-персийска среда
Падането на Асирия и последиците от това
Кир завладява Мидия
Кир завладява Лидия и Йония
Кир в източен Иран и Централна Азия
Кир завладява Вавилония
Изображения на Кир
Кир в гръцката традиция
Обратно в Аншан
Глава 4
Смъртта на Кир
Цар Камбиз
Камбиз нахлува в Египет
Смъртта на Камбиз и кризата от 522 г. пр. Хр
Бехистунският надпис на Дарий I
Версията на Херодот за възкачването на престола на Дарий (3.61–88)
Сравнения
Разпадане или сливане?
Приложение — Войната на Дарий за наследството
Глава 5
Дарий тържествува — отново Бехистун
Обединение и експанзия
Скитско-дунавският поход
Дарий и егейската периферия

Въстанието в Йония
Втора егейска кампания на Дарий и битката при Маратон
Глава 6
Царе, царици и царския двор
Административна структура на империята
Дан на царя и монети
Сатрапи и провинциални служители
Плочките от Персеполис: Персийска администрация, икономика и социална
разслоеност
Персийската армия
Комуникационни мрежи — Царският път
Глава 7
Смъртта на Дарий и възкачването на Ксеркс
Царските надписи на Ксеркс
Ксеркс и нахлуването в Гърция — източници и проблеми
Мидизъм
Земя и вода
Нахлуването в Гърция
Егейският фронт и атинският проблем
Глава 8
Царски столици
Ахеменидска религия
Глава 9
Дворцови интриги и убийството на Ксеркс
Управлението на Артаксеркс I
Ездра и Неемия: Недоволство в Леванта
Отново на северозападния фронт — сблъсъци между перси и гърци
От Артаксеркс I до Дарий II
Архивът на Мурашу — управление на земята във Вавилония по времето на
Ахеменидите
Допълнение: Тронни имена на Ахеменидите
Дарий II и династичната приемственост
Възможност на северозападния фронт
Глава 10
Смъртта на Дарий II и възкачването на Артаксеркс II
Война между братя
След въстанието
Царски надписи на Артаксеркс II
Персия триумфира: Северозападният фронт
Кипър и египетският проблем

Бунтът в Египет и архивът на Аршама
Бунтове в Анатолия
Oт Артаксеркс II дo Артаксеркс III: Още една криза на наследяването на
престола
Надписи и управление на Артаксеркс III
Глава 11
Смъртта на Артаксеркс III, управлението на Артаксеркс IV и възкачването на
Дарий III на престола
Възходът на Македония
Извори и проблеми
Инвазията започва: Битките при Граник (май 334 г. пр. Хр.), Иса (ноември
333 г. пр. Хр.) и действията на Александър в Мала Азия
Загубата на Египет, битката при Гавгамела и предаването на Вавилон и Суза
(332–331 г. пр. Хр.)
Отбраната на Парса
Глава 12
Обработка The LasT Survivors
Сканиране: Daenerys, 2018
Разпознаване, корекция и форматиране: sqnka, 2018
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68

69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96

Мат Уотърс — Древна Персия
Книгата се издава c подкрепата на г-н Мохаммад Али Кияни съветник по културните
въпроси на ИР Иран в България
***
На Мишел, Aлекс и Ели

Ахеменидски царски надписи и класически извори
Тук ще откриете информация за най-често цитираните източници по формат автор и
цитат. The Persian Empire: A Corpus of Sources from the Achaemenid Period oт A. Kuhrt, 2007,
съдържа преводи на почти целия текстов материал, цитиран в настоящата книга. Това е
незаменим инструмент за изучаване на персийската империя на Ахеменидите. В по-малка
степен The Persian Empire from Cyrus II to Artaxerxes I от M. Brosius, 2000, включва преводи
на няколко текста, а интернет сайтът Livius.org (http://www.livius.org/aa-ac/
achaemenians/inscriptions.html) съдържа преводи на множество царски надписи и други
извори.
Ахеменидски царски надписи
Цитираните тук надписи се отнасят до староперсийския вариант на текстовете, освен
ако не е посочено друго, като са използвани стандартните съкращения: първият инициал на
царя, горен индекс (където е приложимо), както и местонахождение. Малките букви
разграничават отделните надписи от едно и също местонахождение. Например A
2
Sd§ 2
означава Артаксеркс II, Суза, надпис d, параграф (или раздел) 2.
Еламските и акадските преводи се намират главно в специализираната литература.
Класическата интерпретация на всички версии на повечето триезични надписи е направена
от F. Н. Weissbach. Die Keilinschriften der Achämeniden. 1911. Най-достъпният английски
превод на староперсийските версии на царските надписи се намира в R. G. Kent. Old Persian:
Grammar, Text, Lexicon. 1953. He бива да се забравя и R. Schmitt. Naqsh-i Rustam and
Persepolis. 2000.
Класически извори
Достъпни издания на текстовете в превод на водещи автори, включително и изброените
по-долу, са публикувани в поредицата за класическа литература на фондация „Льоб“.
Проектът „Персей“ (http://www.perseus.tufts.edu) е ресурс за преводи на класическа
литература от гръцки и латински. Основните трудове са цитирани по общоприетия начин —
книга, глава (или параграф) и номер на раздел. Например Херодот 1.125 се отнася за
Херодот, Книга I, глава/параграф 125. Допълнителен номер обозначава раздел, например
Диодор 12.4.4–5 означава Диодор Сицилийски, Книга 12, глава 4, раздели 4–5.
Библиографската информация в настоящата книга е адаптирана по The Oxford Classical
Dictionary, изд. S. Hornblower и A. Spawforth, Трето преработено издание, 2003.
Елиан, ок. 156/170 — 230/235 г. сл. Хр., от Италия. Автор на редица произведения,
включително „Животински истории“ и „Всякакви истории“.
Есхил, ок. 525? - 455 г. пр. Хр., от Атина. Забележителен древногръцки драматург, чиято
трагедия „Персите“ е драматична интерпретация на проваленото нахлуване на Ксеркс в
Гърция.

Ариан, ок. 86 — 160 г. сл. Хр., от Битиния в северна Анатолия. Автор на редица
произведения. Цитатите в настоящата книга са от неговия „Анабазис“ („Походите на
Александър Велики“).
Берос, края на IV в. до началото на III в. пр. Хр., вавилонец, който написва на гръцки
история за Антиохий I, цитирана по номера и буквата на фрагмента. Английски превод на
основните откъси може да се намери в G. Verbrugghe и J. Wickersham. Berossos and Manetho.
1996.
Ктезий, древногръцки лекар от Книдос, югозападна Анатолия, служител в двора на
Apтaкcepкс II в края на V — началото на IV в. пр. Хр. Автор на редица трудове, като цитатите
в настоящата книга са от неговата „История на Персия“, от която са останали само
фрагменти. Цитатите са по номер на фрагмента, а за по-дългите фрагменти — по номер на
параграф (§). Превод на английски, с текст на гръцки, можете да намерите в J. Stronk. Ctesias’
Persian History, Part I. Introduction, Text, Translation. 2010.
Диодор Сицилийски (съкратено DS), I в. пp.Xp., автор на произведението, което
обикновено се нарича Bibliotheca historica („Историческа библиотека“), от която са запазени
15 книги.
Херодот, от средата до края на V в. пр. Хр., от Халикарнас в югозападна Анатолия.
Херодот е най-важният гръцки източник за историята на Ахеменидите.
Юстин или Марк Юниан Юстин, който се датира между II и IV в. сл. Хр., автор на
историческо произведение на латински, което съдържа сбирка от най-важните пасажи на
голямата история Historiae Philippicae на Помпей Трог от времето на император Август.
Манетон, началото на III в. пр. Хр., египетски свещеник от Хелиополис, който написва
историята на Египет от създаването й до 342 г. пр. Хр.
Плутарх, I до нач. на II в. сл. Хр., гръцки свещеник от Херонея в централна Гърция.
Автор на редица съчинения, като позоваванията тук са от различните му животописи,
цитирани по индивидуален животопис и номер на параграф/глава (§).
Квинт Курций Руф (често просто Квинт Курций), I в. сл. Хр., написва историята на
Александър Велики в десет тома.
Страбон, ок. 64 г. пр. Хр. — 20-те години на I в. сл. Хр., о