История на Нова България ( 1878 — 1941 г ) , авт. Н. Станев

ИсториянаНоваБългария1878–1941
ЕлектроннабиблиотекапоархивистикаидокументалистикаРаздел:«Книги»НаученръководителнаEлектроннатабиблиотека:проф.д-рА.НейковаАвтор:НиколаСтаневДизайн:ДавидНиновСофия,2020
НиколаСтаневеотисториците,чиетоимедълговремебешепокритосъсзабравазапоколенията,родениследсъбитиятаот9.IX.1944г.Изследванетому«ИсториянаНоваБългария»нееиздаваноповечеотполовинвек.Изнесенитев

негофактипозволяватдасеогледаисторическиятпроцесот1878до1941г.отдругзрителенъгъл.Приподготовкатана«Историята»запечатредакционнатаколегиясеестремяладазапазидуханатворбатаиоригиналниятекст.Етозащоредакторскатанамесаебилаглавновправописаивосъвременяванетонанякоиархаичнибългарскидуми,кактоивкоригиранетонанеправилноизписаниименанаградове,селища,реки,планинииисторическиличности. Редколегията
ПредговорНастоящатакнигаепреработеноипоправеноизданиена«Най-новаисториянаБългария»,напечатанапрез1925г.,изчерпанаотдавнаотбългарскиичуждичетци.Внеясеизлагатсъбитията,извършениотНоваБългариявпродължениена50годиниотнейниясвободенживот.Книгатаеразделенанадвечасти.Впърватачастсеразглеждатусилиятананародадасеуредиконституционно,дапревъзмогнестопанскитеиобщественитемъчнотии,коитоновиятживотмудонесълидаотстоивборбасвоятанезависимостотвъншнивлияния,каторазрешизадачитенасвоетовреме.Въввторатачастнакнигатасаизложенииразяснениусилиятананародазаобединение.Повътрешенсмисълиповъншнапроявасъбитиятаоттояпериод(1912–1918)съставятнай-високотонапрежениевъввоенния,политико-стопанскияидържавнияживотнанарода.Народнитесилисеизказватвиметонависокидеал.Народътизвършивеликиподвизи,проявисили,коитогоиздигатвреданакултурнитенароди.Неуспехитеседължатнаредгрешкииусловия,

разгледаниподробнонасвоетомясто.Ниесмесъвременницинаописванитесъбития.Напълносъзнавамемъчнотиитеинесгодите,коитосрещаописвачътитълкувачътнаблизкотоминало.Грижилисмесеобачедабъдемнапълнообективниидапредадемвсичкоснужнотобезпристрастие.Нашетогледищенеетяснопартийносхващанеилипредварителноприетпландауслужимнанякоеполитическотечение.Книгатаенаписанаподокументи,нашиичужди,показанинамногоместавбиблиографичнибележки. Авторът
ЧастI:КняжествоБългарияДялI:УредбанаКняжествотоГлаваI:УредбанановатадържаваГранициипространство
БългариядобиласвободатасиследеднатежкаикървавадесетмесечнавойнамеждуРусияиТурция(12април1877–19февруари1878г.).МеждународнотябилаконсолидиранаотБерлинскияконгреспотъйнареченияБерлинскидоговор,подписанна1/13юли1878г.КонгресътбилсвиканотБисмаркпоисканенаАнглияиАвстро-Унгария,задаанулираСанстефанскиядоговор,

подписанмеждуРусияиТурцияна19февруари(3март)с.г.Почл.1отБерлинскиядоговорБългариясеконституиралавсамостойно,данъчноКняжествоподвърховенствотонасултанасхристиянскоуправлениеинароднавойска—милиция.Границите,предвиденивСанстефанскиядоговорзаБългария,билиокастренипоединболезнензабългаритеначин.ПодиметоБългарияберлинскитедипломатинаредилидасеразбиратземитеотДунавадоСтарапланинаиотрекаТимокдоЧерноморе.ЗащастиевноватадържавабиливключениСофийскииКюстендилскиокръг,коитобиливажнигеографски,стратегическииикономическивръзки,центърнаБалканскияполуостровиглавенкръстопътотВиеназаЦариградиотДунавазаЕгейскоморе.СевернаТракияотСтарапланинадоРодопитеиотИхтимандоЧерномореобразувалапочл.13наБерлинскиядоговорособенапровинция,нареченаИзточнаРумелия.Тяостанала,подпрякатаполитическаивоеннавластнасултана,ноадминистративноавтономна,начелосхристиянинглавенуправникиОбластнозаконодателносъбрание.ЮжнаТракияиМакедониябиливърнатиотконгресанаТурция,коятопочл.23сезадължаваладагиреформиратака,чедаполучатпочтиавтономноуправление.Потозиначинсесъздалиотбългарскитеземивместоедна,двеновидържавици:КняжествоБългарияиИзточнаРумелия.Останалитеземи,покоитоживеелибългари,билираздаденинасъседите.НаСърбияконгресътдалПоморавиявместоБоснаиХерцеговина,коитотяискала;наРумъниятойдалДобруджавместоЮжнаБесарабия,коятойотнелаРусия.КняжествоБългариязаемало62776кв.кмс2000000жители.ОщепредиоткриванетонавоеннитедействиязаосвобождениеторускотоправителствоназначилокнязЧеркаскизаначалникнагражданскатауредбавосвободенитеземи.Преднапредващитерускивойскитурскитеадминистративни

исъдебнивласти,кактоибейовете,избягаликъмЦариград.Веднагаподиртяхвобщините,околиитеиокръзитесенастанявалановатавласт,коятопоемалауправлението.КнязЧеркаскисъздал4отдела:«Административен»,поднеговоуправление;«Правосъден»подуправатанаСергейЛукиянов,рускиправист;«Просвещение»подуправатанабългаринапроф.МаринДринов;«Финансов»подуправатанаШебеко,апо-къснои«Военен»подгрижитенагенералПетърСтолипин.Рускитеначалницисъсзавземанетонаселищатаведнаганазначавалибългаризакметове,околийскиначалнициистражари,окръжниуправители(губернатори),съдии,учители,финансовичиновнициит.н.Обикновенорускичиновницибивалипоставенитам,къдетонемоглидасенамерятведнагагоднибългаризадлъжностите.Самогубернаторитебилирускигенерали,нопъктехнитепомощницибилинай-първитебългари.Таказапомощницииливицегубернаторибилиназначени:ТодорБурмоввПловдив,ПеткоКаравеловвъвВидин,НайденГеровиДаскаловвСвищов.ИванВазовиПеткоРачовСлавейковполучилиспециалнидлъжности.КнязЧеркаскибилсвободолюбивчовек.Ималамбициятадаурединоватабългарскадържавапонай-модеренначин.Тойпризовалнародадаизбересвоитеобщинариисъдии.СледсмърттанакнязВладимирЧеркаскирускиятцаризпращакнязДондуков-Корсаковкатоглавенкомисар.Тойстаналглаваназавеждащитегорниотделииобразувалрускотоокупационноправителстводоизработванетонаосновниязаконнастранатаидоизборанакняз.ОкупационнотоправителствозаседаваловПловдив.ОбачеследподписванетонаБерлинскиядоговор,когатостаналоявно,чеЮжнаБългариясеотделяотСеверна,сеналожилвъпросът:койграддасеизберезастолицанановотоКняжество?ЕднипредлагалиТърновокатостарастолица;други,предвидливирускиибългарскидейци,особенозаслужилиятисторикМарин

Дринов,настоялистолицатанановаБългариядабъдеСофия,центърнаБалканите,подчиетовлияниепопадатвсичкиземи,вкоитоживеятбългари.Товасеприелоипрезоктомври1878г.окупационнотоправителствосепреместиловСофия.ИзборътнаСофиязастолицабилважнасполука.АЮжнаБългариясеформиралававтономнаобластсхристиянинуправник.Когатостаналоизвестнорешениетонаконгреса,разпокъсаниятнароднеостаналдоволенинеговитепървирадостиотосвобождениетосепомрачили.Въввсичкиземиикътове,въввсичкипланинииполябългаритесболканаучилизановотонещастиеигорчивооплаквалиунищожениетонаСанстефанскаБългария,коятоизведнъжразрешипринципнодвавъпросазавсекинарод—освобождениетоиобединението.Недоволствотосибългарскиятнародизразилвразниформи:изпратенибилидепутацииподържавите,направилисеоплаквания,молби,протестиидориседигналималкивъстанияпомакедонскатаграницавдолинатанаСтрума.Дипломациятаобачебилаказаласвоятадумаизавръщаненямалонадежда.ВБерлинграфИгнатиевнебилдопуснат.РусиябилапобеденаинейнитедипломатиГорчаковиШуваловнепоказалисклонносткъмскъсваненапреговорите,защотоизгледътзановавойна,итосАнглияиФранция,билтвърдемрачен.Русиябилаизморенаидостаизтощена.Конституцияикняз
БерлинскиятдоговорпостановилрускитеокупационнивойскиданапуснатБългарияиИзточнаРумелиявсрокот9месеца.Презтовавремедветеновидържавицитрябвалодасеорганизират,снабдятсосновнизакони,

учрежденияипредвиденатавоеннасила,коятодазаместирускатаокупационнавойска.РускиятимператорскикомисаркнязДондуков-КорсаковсъобщилтовананародавКняжествотоигопоканилдапристъпикъмработа,тъйкатосамнародъттрябвалодасинаредиосновензаконидасиизберекняз.Най-важнотобилодасеизработиконституциязановотоКняжество.ЕдинпроектбилприготвенотрускияорганизаторнасъдебнотоделовБългарияСергейЛукиянов,човеквисокообразованимноголибераленпосвоитеидеиисхващания.Бимоглодасепомисли,чеБългариявмоментанаосвобождениетосинебиималаникакваинтелигенция,никаквапо-многобройнаподготвенакласамъже,коитобихасезаелисуредбатанадържавата,ибихапоелиглавнитеслужбивмногооргани,коитотрябвалодасенатъкмят.Нотованебилотака.Българскитеучилищапрез40–тегодинибилиподготвилиголямбройграмотнимладежи.АивЕвропабилисвършилинаукитесимногобългари,коитоследОсвобождениетосезавърналивБългариязаедносемигрантите.Всичкитиямладисилибиливъодушевенизаработа,подтикваниотнай-идеалниподбуди.Главниятвъпрос,койтосеналожил,билкакваконституция,каквизакони,основанивърхунея,икаквиучреждениябихабилинай-подходящиицелесъобразнизановатадържавнаопитностбезпрактика,беззнанияиумения?Инаистина,откаквиобщественикласибилсъставентогавабългарскиятнарод.Ималолиекрупниземевладелци,капиталисти,индустриалци,фабриканти,стариаристократическиродовестрадицииипривилегииилитовабилисамоовчари,орачи,дребнизанаятчииитърговци,коитоощенебилиздравоукрепнали,таможелидасенагодяткъмвсяканаредба,стигатядаотговарянаосновнитечертинанароднияхарактер?Уместноедадопуснем,чеавторътнапроектазаконституцияЛукияновнеепознавалосновниямирогледнанарода,характернитеособеностинанеговитепонятия,неговитенрави,правоотношениятамеждулицатаиеснафите,общините,

членоветенаобществотоидържавнитеправоотношения.Нозатовапъктойималтаясимпатичнадосетливостдасеотнесеписменодонякоиличнибългари,идагизапита,какъвосновензаконнай-многобидопадалзабългарскиянарод,задаулесниведнагаибезсътресенияпрогресивнияразвойнановиямуживот.Българскиятнародпотовавремепредставлявалполитическаtabularasa—чистадъска.Наивен,неук,неопитен,неукрепналстопанскиисоциалноотдълготоробство,аланародтрезвен,якфизически,достатрудолюбивиглавнонепокваренвсвоитенамеренияисвоитечувства.Надаренсестествен,природнопрактическиразум,тойизглеждалприкритврагнатурскатавласт;къмсебесиобачевсвоитесоциалниотношениябилвинагиискрен,коректеничистонравен.Турскиятрежимунищожилизкоренстаробългарскотофеодалноинаследственоболярство,фенерскотоигозадушавалонеговитеинтелигентнисилииподкопаваловлияниетонабългарскотовисшедуховенство,коетосголямамъкасъществувалотук-тамеиизхарчваловсичкатасиенергиявзащитаналичнатасисигурност,бездаможедасегрижизашироковлияниемеждународа.Потияпричининародътбилсоциалноизравнен,арелигиознонефанатизиран.Старитепривилегии,коитотурскотоправителстводавалонаотделнилица,наобщинииселасрещуизвестнауслугакъмтурскатадържава(войници,граничари,дервентджии,разнитехничари),билипостепенноунищожениоткактурскитенрависеразвалилиисултанскатадумапрестаналадабъдесвята.Притовапривилегиитедавалиизвестнипредимстваначастотраятасамоотноснодържавнитетегобииданъци,анеиотноснополитическитеправа.Изявилитесехрабри,честолюбиви,самолюбивиивисокомернибългари,чиятоприродагитикалакъмширокадейност,заповедничествоивласт,трябвалодаприематмохамеданството,илидазагинатвборбатасгосподаряси.Такавладетелятчрезислямаобиралсмелитехораотраятаиувеличавалсвоядееспособенкадър.Българипотурнацидостигналидовисокидлъжностииразвивалиширока

държавнадейност.Онияпъкбългари,коитопредиВъзражданетоприемалидуховнозвание,потъваливдълбокиямракнагръцкатацърковнайерархия,коятоспиралаиунищожавалавсекистремежкъмсближениеснародаикъмиздиганенарадетелиизсредатамузадобиваненаавторитетсобладаващовлияние.Презпоследниявек,когатоблагосъстояниетонатурскитеземевладелци—беговебилоразколебано,мнозинабългарипокрайония,коитобилизапазилиимотитесипо-рано,поединилидругначинсесдобивалисъссвояземяипочвалидасеиздигатчрезспестяванеилилихварствокатозаможнихора,богатибългари.Естественобило,четакивазаможнибългаризаставалиначелонаизвестниобщиниисеявявалипосредницимеждураятаитурците.Теставалипървенцииноселииметостарей,«чорбаджии».Чорбаджиисенаредилипоселаиградове,забогателиоттърговия,ръчнаиндустрия,занаятилипредприемачествонатурците.Чорбаджиитенякакмълком,бездабъдатизбираниотнарода,сеявяваликатонеговипредставители,съдии,управнициипоръчителипредтурскатавласт.Едниотчорбаджиитеседържаливинагидобре,защитавалисънародницитеси,съдилигиправдивоичестогиизбавялиотголемибеди(несправедливиданъци,ангарииидругиизвънреднитегоби).Другипъкбилоотжаждазабогатство,билоотжеланиезазаповедничествоугаждалинатурцитесляпоикатодобивалиблагодарениенатурскитереформивпоследнитегодинидостъпвправителственитеконаци,съдилищаисъвети,превръщалисечестовзлосторницииграбителинараята,подобнинасамитетурци.Слаборазвитивнационалнотосичувство,непознаващиисториятананародаси,някоиновоиздигнатиселскиилиеснафскиаристократиневярвали,четурскатадържаващепаднеичеевъобщевъзможнобългарскоцарство.Затованякоиоттяхиздавалинатурцитеилифанариотитенароднитетайни,откривалиреволюционеритеипакостилинанароднотодело.Тяхнародътмногомразелиотбягвалдаимдоверяватайнитеси,асамовслучайнабедадирилсгорчиви

сълзииневоленоткупзащитатаимпредтурците.Товабилиединиции