История на Новото време

Петко Петков

ПОГЛЕД КЪМ НОВОТО ВРЕМЕ
ЕВРОПА ПРЕЗ 16-18 ВЕК


УВОДНИ ДУМИ

Когато започва да излага своя поглед върху историята на Новото време авторът се
чувства задължен да поясни някои неща. Първото от тях е, че историческите процеси
и събития, разгледани от него засягат само европейския континент или по-ясно
казано, историята на европейската цивилизация в този период.
Авторът нарочно подчертава тази особеност, защото Европа не е света и светът не е
само Европа. В световната история от античността до наши дни са се развивали и се
развиват различни цивилизации, които отразяват безкрайното многообразие на
развитието на отделни региони на земята
. В рамките на ограничени страници и за
целите на учебния процес в една европейска страна, каквато е нашата, авторът си
поставя за цел да отрази само някои, но според него важни, определящи, водещи
събития от европейската цивилизация. Останалите цивилизации - тази на Далечния
Изток, Африка, на коренните народи на американския континент
за съжаление ще
останат извън погледа му. Едно друго изключение е също представянето на част от
цивилизацията на исляма, представен от присъствието на Османската империя в
Югоизточна Европа. Историята на османска Турция и християнските народи под
нейна власт остават също извън този поглед, поради специфичното им развитие, което
изисква друго изследване
. Ще се отдели място само на част от новата история на
американския континент, и то специално на английските колонии в Новия свят,
където заселници от Европа от началото на 16 век започват да изграждат една
дъщерна европейска цивилизация.
Какво представлява Новото време в историята на Европа? Една кратка
формулировка може да
гласи: "Новото време" е период на създаването, развитието и
утвърждаването на икономическите, социалните, политическите и културните струк-
тури и ценности на буржоазното общество". Разбира се, тази формулировка обхваща
много неща - първоначалният период на прехода от феодализъм към новите ико-
номически, социални и политически структури на ранното буржоазно общество,
елементите на този
преход в някои водещи страни като Нидерландия и Англия през 16
и 17 век, разцвета на буржоазната идеология - Просвещението през 18 век, войната за
независимост на американските колонии, Великата френска буржоазна революция от
края на 18 век, нейното влияние в останалите европейски страни, индустриалната
революция и промените в икономическата, социалната и политическата област, поя-
вата на нови идеологически модели през първата половина на 19 век, революциите и
реформите в Европа в средата на този век, технологичната революция от края на 19 и
началото на 20 век, големите промени във водещите европейски държави в края на 19
и началото на 20 век, опитите за ново разпределение на силите, засилване на
противоречията
между тях и Първата световна война. Това по-широко изложение
също е непълно дотолкова, доколкото отразява само някои от най-важните процеси и
събития, маркиращи хода на европейската цивилизация през Новото време, а оставя
остави извън полезрението например един по-широк поглед върху елементите на кул-
турата, влиянието на Европа
върху историческото развитие на другите континенти и
др.
Един важен момент е този за датировката на Новото време. Трябва да бъде ясно, че
всички опити да се определят точни граници на прехода на европейското общество от
едно състояние към друго не могат да бъдат точни и изчерпателни. Това е така, тъй

4
като при големите преходи в европейската история става дума за дълбоки и
всестранни процеси, извършвани в продължителен период от време - понякога
измерван с десетилетия. При това отделните елементи на този преход - икономически,
социални, политически или културни могат да не се извършват едновременно. Ето
защо е трудно да се определят точните граници
на началото на прехода от
Средновековието към Новото време, както и границата между Новото и Най-новото
време.
Все пак за улеснение може да се посочат някои ориентировъчни дати. Едно от
големите събития, които отделят Средновековието от Новото време са Великите
географски открития. Сред тях една удобна дата е 1492 г. -
годината, в която Христо-
фор Колумб открива Америка. Що се отнася до крайната граница на периода можем
да приемем 1918 г., когато завършва Първата световна война. Все пак налага се да
повторим, че подобна датировка е условна, тъй като 1492 г. е само една от датите на
Великите географски открития, а от друга
страна тези открития са резултат от едно
дълбоко и всеобхватно развитие на европейското общество през 14 и 15 век, което не
се ограничава само с прокарването на нови морски пътища и откриването на нови
земи и континенти. По същия начин краят на Първата световна война представлява
една лесно забележима дата в политическата
история на Европа и света, но не и
някаква съвършено ясна и точна граница в развитието на икономическите,
социалните и политическите структури на обществото.
Условността, с която определяме хронологическите граници на Новото време става
още по-наложителна, когато погледнем върху тази част от историята от гледната
точка на другите цивилизации извън
Европа. Краят на 15 и началото на 16 век
представлява една значима граница само за европейската цивилизация и в известен
смисъл за тази на коренното население на американския континент. Но от гледна
точка на останалите световни цивилизации, например тези от Далечния Изток -
Индия, Китай и Япония, или африканската, или дори на тази
на Османската империя,
една голяма част от която се намира също в Европа, тази хронологическа граница не е
от съществено значение. Развитието на историческите процеси в тези и други из-
въневропейски цивилизации върви по други пътища и не е съизмеримо и
съпоставимо с историческите процеси в Европа. Едва след края на
18 и през 19 век
налагането и влиянието на различни икономически, политически и културни
ценности на европейската цивилизация върху другите региони в света води до
известна синхронизация на историческите процеси и в този смисъл може да говорим
за общи черти в историческото развитие на света.
Едно друга особеност, върху която авторът иска
да наблегне е липсата на вътрешен
синхрон в развитието на европейската цивилизация в периода на Новото време.
Различните елементи на новите икономически, социални, политически и културни
структури и ценности не се развиват по едно и също време и начин в различните
европейски региони, особено в първите векове на Новото време. Един
пример за това
е различието във времето при създаването, развитието и упадъка на абсолютизма, или
едновременното съжителствуване на развити индустриални държави (Англия през
първата половина на 19 век) наред с държави със силно запазени феодални структури
(Русия от същото време). Всичко това прави труден всеки опит за точна
систематизация и периодизация
на историческите процеси в общоевропейски мащаб.
Съзнавайки отново условностите на една точна вътрешна периодизация на Новото
време авторът приема, че могат да се различат два главни периода в него. Първият
обхваща времето от края на 15 и началото на 16 век и стига до навечерието на
Великата френска буржоазна революция от края
на 18 век. Това е периодът на
прехода от феодалното към буржоазното общество. Вторият период започва с
Великата френска буржоазна революция и завършва с началото на 20 век, когато в
Европа окончателно се изгражда буржоазното общество.

5
В този труд авторът представя своя поглед върху първия период от историята на
Новото време в Европа, а именно 16-18 век. Причината да се отдели този период в
самостоятелен труд са свързани с очевидната информационна недостатъчност за
събитията от тези три века в сравнение с периода от Френската революция до
началото на
20 век. Това важи особено силно за бурния 16 век. Доскоро процесите,
които произтичат в периода от началото на Великите географски открития и до
началото на 17 век се намираха на границите на два различни курса на
университетското преподаване - завършващи епохата на Средновековието и
предшестващи епохата на Новото време. Печалният до известна степен
резултат бе, че
заключението и уводът на двата лекционни курса не даваха достатъчно задълбочен
поглед върху тези близо сто години, които носят толкова дълбоки промени във всички
области на европейското битие и култура. Надявам се този поглед върху ранната
история на европейското Ново време да запълни тази празнина. Периодът от
Великата
френска буржоазна революция до края на Първата световна война ще бъде
представен в един следващ труд.

ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО КЪМ НОВОТО ВРЕМЕ

Преходът от Средновековието към Новото време представлява продължителен,
дълбок и всеобхватен процес на промени в европейското общество през 15 и 16 век.
Той обхваща всички области на човешкия живот - икономиката, науката
,
политиката, изкуството, религията, всекидневният живот. Едва ли има друга епоха в
историята на Европа, когато така бързо се появяват и разпространяват нови идеи,
знания и познания, открития, когато така бързо се разширява мирогледа на
европееца. Трудно е категорично да се откроят най-значителните от тези промени и да
се даде
ясен приоритет на едно пред друго. Но безспорно сред явленията на прехода
трябва да се изтъкнат няколко - Ренесанса и Хуманизма, промените в науката и
техниката, Великите географски открития, Реформацията. Разбира се, други автори
могат да прибавят в този списък и други неща, но и само запознаването с изброените
стига, за да
се представи общата картина на прехода.
Преди да говорим за Ренесанса, трябва да споменем няколко думи за културата
преди него. Твърде често историята на средните векове се представя като период на
"Тъмното средновековие". Наистина едно бегло сравнение с културата на гръцката и
римската цивилизация поставя Средновековието в неизгодна светлина. Но
за времето
от падането на Римската империя до 14 век се извършват големи промени, които
оказват силно влияние върху историята на европейската цивилизация.
Средновековието обединява Европа в религиозно отношение и води до пълното и
изключително влияние на християнството във всички области на духовния живот.
Църквата, особено в западната част на Европа,
е и нейният обединителен
политически център. Само отделни островчета на юдейската религиозна общност на
различни места на континента, или на исляма на Пиринеите и през 14 век в
Югоизточна Европа нарушават религиозното единство на континента. В последните
векове на Средновековието споровете в доминираната от християнството философия
дават силен тласък на развитието на
науката. Нейни центрове стават създаващите се
от 11 век университети, в които освен християнската догматика започват да се
изучават предмети като право, медицина, граматика, астрономия, музика и др. Едно
от важните културни постижения на средновековието са в областта на архитектурата,
където се създават нови изобразителни стилове - византийския, романския и
готическия. Литературата
отбеляза великолепни постижения с епосите за Парсивал,
Тристан и Изолда, Песента на Нибелунгите и Песента за Роланд. Късното
Средновековие е и време на началото на оформянето на модерните национални езици.
Въпреки че образованите европейци ще предпочитат да се изразяват още десетки

6
години на латински език, от края на 14 век започва разцвета на езиците на отделните
народи в Европа.
Родина на Хуманизма и Ренесанса в Европа става Италия от втората половина на
14 век и началото на 15 век. След намаляването на влиянието на Свещената римска
империя и по време на "Авиньонския плен" на
папството, Италия е разделена на
много държавици. Благодарение на процъфтяващата промишленост и оживената
левантийска търговия се замогват редица големи градове - Флоренция, Тоскана,
Милано, Мантуа, Сиена, Неапол, Венеция, Генуа и др. Много благороднически и
патрициански семейства се ангажират в производството и търговията и натрупали
богатства, развиват интерес към културата, стават мецанати за
нейното р