История на Първото българско царство

Стивън Рънсиман
История на Първото
българско царство

ПОСВЕЩАВА СЕ, С НЕГОВО ЛЮБЕЗНО СЪГЛАСИЕ, НА
БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ

ИМЕННИК НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ
Специално за настоящото издание
Предиповечеотпетдесетгодини,спривичнотозамладосттабез-
разсъдство,направихопитданапишаисториянаПървотобългарско
царство.Дръзконачинание.Спомнямси,чепроф.Мутафчиевмепосъ-
ветвакатегоричноинетвърделюбезноданесезахващамсбългарската
история.Пречкабиланесамомладосттами,ноимоятапринадлежност
къмрегионнасвета,къдетолипсвалаосновазаразбираненатазипроб-
лематика.Навярноебилправ.Отдругастрана,радвахсенаподкрепата
инасърчениетонаединощепо-изтъкнатисторик,проф.Златарски;ето
защобихискалдазапочна,катомуотдамдължиматапочит.Именно
тойспоред,менпоставясолиднатаоснованабългарскатаисториогра-
фия.Задълбоченученсъсзавиднаширотанапознанията.Случвалосее
дагоупрекват,чеотделятвърдемалковниманиенаисториятанадър-
жавнотоустройствоиикономиката.Нотойсякашсмятазавъпросот
първостепеннозначениедаобозначирамкатаотисторическисъбитияи
споредментазирамкавсеощеевалидна.Възможноедаедопуснал
грешки.Нокойисторик,дориисреднай-великите,можедасесмятаза
непогрешим.Къмменпроф.Златарскивинагиебилизключителнодоб-
ронамерен.ИскреносевъзхищавашеотбританскияисторикДж.Б.Бъ-
ри,чийтопоследенивинтереснаистинатаединственученикбяхаз.И,
естествено,беизпълненсдобричувствакъммен.Припърватанисреща
разговорътпротеченаняколкоезика.Тойнеседоверявашенапознани-
ятасипофренскиипредпочиташенемския,къдетопъказнесечувст-
вахдостатъчноуверен.Разговорниятмибългарскибешетвърдеприми-
тивен.Етозащоминахменавариантатойдамиговоринанемски,ааз
даотвръщамнафренски.Получихнавреметоняколкомногополезни
писмаотнего(набългарски),нозанещастиецялатамикореспонденция
преди 1940 г. изгоря преди няколко години.
Завсекивъзрастенчовекелюбопитнодапрепрочетеонова,коетое
писалвсвоятамладост.Иневинагиизживяванетоеприятно.Неточнос-
тиипогрешнитълкуваниясенабиватвочиичестосепиташкакможе
дасепишаттакиваглупости,апъксеслучваиснякаквосамодоволство
човекдасипомисли:„Колкосъмбилумен.Сеганебихсесетил“.По-
добнимислимеспохождаха,докатопреглеждахнаскорокнигатаси
История на Първото българско царство
4

върхубългарскаистория,особеночастта,посветенанаИменникана
българските ханове.
Тукнямадаповдигамсложнияиспоренвъпросзаидентичността
набългарскиянародивръзкатамусразличнитескитническиплемена,
населявалистепитенасеверотЧерноморевпериоданараннотохрис-
тиянство.Щепосочасамо,чепрабългаритеопределенопринадлежат
къмтюрко-хунскатагрупаплемена.Товасепотвърждаваотвсичко,кое-
тознаемзатяхнатаорганизацияиезик.Нодалисасвързанискутригу-
рите,утигурите,уногондуритеилисъссамитехуни,евъпроснанедока-
занипредположения,коитоподлежатнаобсъждане.Запървипътсепо-
явяватвисториятаподиметобългарипрез482г.,когатоимператорЗе-
нон,койтопотовавремесебиелсрещуготите,поискалпомощотпле-
ме,живеещонасевероизтокотрекаДунав,племе,коетоисторикътЙо-
анАнтиохийскинаричабългари.Презследващитепетдесетишестго-
динизабългаритесеспоменаваотвременавремевъввизантийските
хроникинай-вечекатозанашественици,предприемащинабезинаБал-
каните.След538г.втечениенаблизоцялвекняманикаквиданниза
тях.НефигуриративоставенияниотПрисксписъкнахунскитеплеме-
на,обърналисекъмимператорапрез462–463г.,нитопъквсписъкана
Агатий,изготвеноколовекпо-късно.ЕдвавначалотонаVIIв.открива-
меданнизаисторическаличност,закоятоможесъссигурностдасе
твърди, че е български владетел.
Засъжалениетойсепоявявавпериод,твърдебеденнаисторически
паметници.ЗаисториятанаИзточнаЕвропапрезVIIв.почтиизцяло
разчитаменасведенията,оставениниотдвамагръцкиисторици,чиито
произведениядатиратотначалотонаIXв.:патриархНикифорисв.Тео-
фан.Идвамата,изглежда,сеопиратнаедин–илиповечеотедин–из-
точник,изгубензапоколенията.Трябвадапризнаем,чеНикифор,макар
иизтъкнаттеологифилософ,етвърденебрежениповърхностенисто-
рик.ДалечповечеможедасевярванаТеофан,освенвслучаите,когато
религиознипредразсъдъцизамъгляватпреценкатаму(някоиотпослед-
нитеглави),въпрекиченеговатахронологиянамоментиетолковаоза-
дачаваща,чесепитамедалитойсамиятнееизпадналвзаблуждение.
Източнитеисториципотовавреметвърдемалконипомагатдавникнем
впроблемитенаБалканитеиживотавстепите.ЗаначалотонаVIIв.
обачеразполагамесъссвидетелстватанаепископЙоанНикиуски,които
допълватгръцкитеисторици,макарчедокатоновинитезаотделнисъ-
битиястигатотКонстантинополдоЕгипет,тевечесаповечеилипо-
малко преиначени.
Стивън Рънсиман
5

ЙоанНикиускиниразказва,чекогатовдовицатанаимператор
Ираклий,Мартина,подготвялазаговорсрещудоведениясисинКонс-
тантинIII,билайобещанапомощотКубрат,„предводителнахуните“.
Историкътобясняватовасфакта,чеКубрат,пистигналощекатомомче
вКонстантинопол,серадвалнаблагосклонносттанаИраклий.Приел
християнскатавяраикогатосеприбралудома,наложилвласттасинад
съседнитеплемена.Заговорътсепровалил,тъйкатоКубратумрялнас-
короследпреговоритесМартина.Никифорразказвазаненазованпо
имевладетелнахуните,койтопрез619г.пристигналвКонстантинопол
съссвитатаси,задабъдепокръстенибилвъздигнатвсанпатриций.
Малкопо-късноНикифортвърди,чеКроват,„предводителнауногонду-
рите“,разбунтувалсеуспешносрещуаварите,изпратилхорадапрего-
варятзасъюзсИраклийиполучилтитлатапатриций.Бележкавполето
датиратезисъбитияоколо635г.Никифорнеспоменаванищозазагово-
расМартина,койтоповсякавероятностебилзамисленоколошест
годинипо-късно.Нимагрешкатаенегова?Възможнолиебезименният
предводителнахунитеиКроват,предводителятнауногондурите,даса
едноисъщолице?Можемсамодапредполагаме,чеакоКубратнаисти-
наебилпокръстен,топриеманетонановатавяраедвалиенадживяло
завръщанетомуудома.Неговитепотомципоколениянареднеотклонно
следвали езическата традиция.
Теофаннеспоменаванищозатезипосещения,заговориилипок-
ръствания.НокогатоговоризанабезитенабългаритенаБалканитепрез
по-къснитегодининасъщиявек,тойсиприпомняединмогъщвладе-
тел,наречен„Кроват,господарнауногондурите,българитеикотраги-
те“,населяващиземи,наречени„старавеликаБългария“,коятосепрос-
тираланасеверотАзовскоморе,назападдорекаДон,анаюгдоКав-
каз.КроватумрялповременацаруванетонаКонстансII,между641и
648г.Следнеговатасмъртпеттемусиновесескаралиивсекипоелсвоя
път.Баян,най-големият,останалвроднитеземи.Вторият,Котраг,тръг-
налнасевер,прекосилпълноводнатарекаДониустановилсвоятадър-
жаватам.Четвъртиятипетиятбратпоелиназапад,единиятсеотправил
къмПанония,къдетозаедносъссвоянародбилпокоренотаварите,а
другият–къмИталия.Третиятсин,Аспарух,тръгналнаюгкъмДунав,
прекосил реката и основал България на другия бряг.
Кактовсичкилегендиитазисъдържаизвестнаистина.Няманикак-
восъмнение,чедържаватанаКубратсееразпаднала;вероятноподна-
тисканахазарите,подчинилипо-късноБаянинеговиянарод.Хоратана
Котрагсепридвижилинасевероизтокиосновалидържава,известнапо-
История на Първото българско царство
6

къснокатоЧерна,илиВеликаБългариясъсстолицаБолгарблизодо
мястото,къдетосевливатВолгаиКама.Народът,последвалчетвъртия
брат,останализвестновремеподвласттанааваритеисеприсъединил
къмпрабългарите,коитовечесебилиустановилитамибилиучаствали
заедносаваритевобсадатанаКонстантинополпрез626г.Акогато
аварскатадържавабиларазрушенавкраянаVIIIв.,тесеприсъединили
къмпрабългаритенаБалканите,управляваниотвеликияханКрум.Све-
дениязатяхнамирамевнякоиотгерманскитехроники.Прабългарите,
последвалинай-малкиябрат,сеспоменаватотлатинскитехронистика-
тозаселницивЛомбардскотохерцогствонаБеневентоподвладичество-
тонаАлцеко.Отстъпилиимтриградчетаиблизовекпо-къснотевсе
ощепредставлявалиобособенаобщност.Най-добреизвестнаеистория-
та на Аспарух.
Толкованиеизвестнозараннитепрабългариотвизантийскииза-
падниизточници,ноотсамитепрабългариниеоставенединписменпа-
метник,който,съдейкипосведениятазаКубрат,можемдасъпоставимс
византийскитедокументи.ВМосквасепазиръкопис(почтисъщият,но
можебиотмалкопо-късенпериодръкописсесъхранявавСанктПетер-
бург),койтопредставляваИменникнабългарскитехановеотАвитохол
доУмор.Идватапреписадатиратотсреднитевекове,написанисана
старославянски,ноочевидносапреводиотнеизвестенднесдокумент,
създаденнатвърдепростонароденгръцкивкраянаVIIIв.,далечпреди
дабъдесъздаденаславянскатаазбукаисъщотакапредипротобългарс-
киятезикдабъдезамененсъсславянски.Потовавремебългарските
владетелиизползвалигръцкипленницикатописари.ТозиИменникни
поразяванай-вечестова,чегодините,когатонаследницитевстъпват
въввладение,сададенинапрабългарски,катоеприложенасистемаза
датиране,коятооткривамевдва-трипо-раннибългарскиписменипа-
метника,асъщотакаебилаизползванаиотТудорДоксов,авторотвре-
метонацарСимеон.Средхората,коитовсеощеняматписменезик,
традициятапоправоеисторическидостоверна.Етозащосмятам,че–
катосеизключилегендарнатаепоха–документътсепревръщавповече
илипо-малкоавтентичносвидетелствозапоредносттанавладетелите.
Номожемлидавярваменавдатите?Трябвадаимамепредвид,чена
местасамитепреписвачисапривнеслиобъркване.Въпросътекакда
тълкуваме датирането. (Именникът е цитиран на стр. 244–245 – Б.р.)
Именникътпоставяедновременнофилологичнииаритметични
пролеми.Съществувативътрешнинесъответствия,катонай-очевидно-
тооттяхе:царуванетонапървитепетимавладетелиеобщо470,ане
Стивън Рънсиман
7

515години.Времето,презкоетоевластвалИрник,следователнотрябва
дасепоправиот105на150години.Вкраянакраищата,щомебилв
състояниедауправляватолковадълго,каквопречидаседобавятиоще
няколкодесетилетия.Такаилииначе,ясное,чеАвитохолиИрникса
полулегендарнифигуриизатяхщеговоряпо-късно.Всъстояниели
сме да обясним другите очевидни несъответствия?
Отвизнтийскитеизточницизнаем,чеКубрат,илиКурт,еумрял
около642г.Известноние,чеАспарух,илиИсперих,епрекосилДунава
през680г.Знаемсъщо,чеТелецсевъзкачванатронапрез761–762г.
Нонай-голямапомощниоказваедностраничнодоказателство,аимен-
нонадписът,откритприразкопкитекрайс.Чаталарпрез1905г.,където
сеописваосноваванетонаПреславотханОмуртаг,катоседатирапрез
15-тиндиктион,илисептември821–септември822г.,иедобавенобъл-
гарското датиране„шегор алем“.
Презпоследнитегодининаминалиявекфилолозите,интересуващи
сеотугро-монголскатагрупаезици,запръвпътобърнахавниманиена
Именника.Нопървиятисторик,направилопитдададепълнотълкува-
не,беДж.