История на САЩ

КРАТКА
ИСТОРИЯ НА
АМЕРИКА
ИСТОРИЯ НА
АМЕРИКА
Бюро за международни информационни програми
Държавен департамент на САЩ
http://usinfo.state.gov/
2011

КРАТКА
ИСТОРИЯ НА
АМЕРИКА
ИСТОРИЯ НА
АМЕРИКА
Глава 1 Стара Америка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .4
Глава 2 Колониалният период . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22
Глава 3 Пътят към независимост . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 50
Глава 4 Създаването на национално управление . . . . . . . . . . . 68
Глава 5 Експанзия на Запад и регионални различия . . . . . . . 112
Глава 6 Вътрешни конфликти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 130
Глава 7 Гражданската война и Реконструкцията . . . . . . . . . . 144
Глава 8 Развитие и промени . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 158
Глава 9 Недоволство и реформи . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 194
Глава 10 Война, благоденствие и депресия . . . . . . . . . . . . . . . . . 210
Глава 11 Новият курс и Втората световна война . . . . . . . . . . . . 222
Глава 12 Следвоенна Америка . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 268
Глава 13 Десетилетия на промяна: 1960 – 1980 . . . . . . . . . . . . . . 288
Глава 14 Новият консерватизъм и нов световен ред . . . . . . . . 320
Глава 15 Мост към XXI век . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 338
Глава 16 политика на надеждата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 358
История в снимки
Създаването на една нация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38
Преобразяването на една нация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 89
Паметници и мемориали . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 165
Социални вълнения и промени . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 241
Нация на ХХI век . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 309
Библиография . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 364
Азбучен показалец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 367
Съдържание

Глава
Стара
Америка
1
Скални жилища в Меса
Верде, Колорадо, XIII век
4

СъздСз авднъае тз зоцъаСз 6 7
„Небето и земята никога
не са си подавали ръка да
създадат по-добро място,
което човек да обитава.”
Джон Смит, основател на Д жеймстаун, 1607 г.
Първите американци
В най-бурния период на Леднико-
вата епоха, между 34 000 и 30 000 го-
дини пр. Хр., голяма част от водите
на земята са събрани в един огромен
континент от ледени блокове. В ре
-
зултат на това Берингово море се на-
мира на стотици метри под сегашно-
то си ниво и между Азия и Северна
Америка се оформя ивица суша, из
-
вестна като Берингов проток. Смята
се, че в най-широката си част Берин
-
говият проток е широк около 1500
километра. Тази блатиста тундра,
без дървета, обрасла с трева и храсти,
привлича едрите животни, които са
обект на лов за първобитните хора и
помагат за оцеляването им. .
Първите хора, които стигат до Се
-
верна Америка, разбира се не са зна-
ели, че навлизат в един нов конти-
нент. Те преследвали диви животни,
както правели прадедите им в про
-
дължение на хиляди години, край
бреговете на Сибир, а след това и по
сушата край протока.
След като достигат Аляска, тези
първи северноамериканци се прид
-
вижват в продължение на хиляди
години през проломите в големите
ледници на юг към днешната терито
-
рия на Съединените щати. Следи от
това ранно преселение продължават
да се откриват и днес. Само за малка
част от тях обаче може основателно
да се предположи, че датират отпре
-
ди повече от 12 000 години пр. Хр.;
например едно изящно изработено
копие, открито неотдавна в северна
Аляска, вероятно датира от това вре
-
ме. Същото може би важи за изкус-
но изработените върхове на копия и
други предмети, намерени близо до
Кловис, Ню Мексико.
Подобни артефакти са открити
при разкопки на много места в Се
-
верна и Южна Америка, което по-
казва, че вероятно в голяма част от
Западното полукълбо е кипял живат
още преди 10 000 години пр. Хр.
Приблизително по това време ма
-
мутът започва да изчезва и бизонът
се превръща в основен източник на
храна и облекло за най-ранните за
-
селници на Северна Америка. С те -
чение на времето, когато изчезват и
други видове едри животни – пора
-
ди свръхулов или по естествени при-
чини, – все по-важен дял в храната
на американците заемат растенията,
горските плодове и семената. Посте
-
пенно в процеса на търсене и съби-
ране на храна се появяват и първи-
те опити за примитивно земеделие.
Най-напреднали са индианците от
централните части на Мексико, кои
-
то още от 8000 г. пр. Хр. отглеждат
царевица, тиква и фасул. Техните
знания бавно се разпространяват на
север.
Около 3000 г. пр. Хр. царевица се
отглежда в речните долини на Ню
Мексико и Аризона. Тогава се пра
-
вят и първите опити за изкуствено
напояване, а около 300 г. пр. Хр. се
появяват признаци на ранни форми
на уседнал живот.
През първите векове от нашата
ера племето хъхокъм живее в сели
-
ща близо до днешния Финикс, Ари-
зона, където строи площадки за игри
с топка и издига могили с форма на
пирамиди, подобни на откритите в
Мексико, а също така прокарва ка
-
нал и изгражда напоителни системи.
Строители на могили
и пуеблос
Първата индианска група, която
издига могили на територията на
днешните Съединени щати, се нари
-
ча аденани. Тези индианци започват
да изграждат надгробни могили от
глина и пръст и да строят укрепле
-
ния около 600 г. пр. Хр. Някои моги -
ли от тази епоха са във формата на
птици или змии, и вероятно изпъл
-
няват религиозна функция, която
все още не е изяснена.
Аденаните изглежда са асимили
-
рани или разпръснати от различни
групи, известни под общото име хо
-
упуели. Един от най-важните цен -
трове на тяхната култура е открит
в южната част на Охайо, където все
още са запазени останки от някол
-
ко хиляди такива надгробни могили.
Хоупуелите са известни като добри
търговци – те използват и разменят
оръдия на труда и други предмети на
разстояния от стотици километри.
Около 500 г. сл. Хр. хоупуелите
също изчезват, като постепенно от
-
стъпват пред една голяма племенна
група, известна като мисисипианци
или Храмова могилна култура. Един
град на име Кахокия, източно от
Сейнт Луис, има население от около
20 000 души в началото на XII век,
когато е на върха на славата си. В
центъра му се издига огромна над
-
гробна могила от глина и пръст, с
пресечен връх, висока 30 метра и
широка в основата си 37 хектара.
Наоколо са открити осемдесет дру
-
ги могили. Градове като Кахокия си
осигуряват храна чрез лов, събира
-
не на плодове, корени и семена, тър-
говия и земеделие. Под влияние на
процъфтяващите общества на юг те
се превръщат в сложни йерархични
общности, които имат роби и прак
-
тикуват жертвоприношения на хора.
Около 900 г. на територията на
днешните югозападни Съединени
щати племето анасази, прадеди на съ
-
временните индианци хопи, започва
да строи каменни пуеблос. Тези уни
-
кални и забележителни скални жи-
лища са изсечени в стръмни скали;
Глава 1: Стара Америка

СъздСз авднъае тз зоцъаСз 8 9
най-известното селище, „скалният
дворец” в Меса Верде, Колорадо, има
повече от 200 помещения. Друго се
-
лище – развалините Пуебло Бонито
край река Чако в Ню Мексико – има
повече от 800 помещения.
Най-богатите индианци в пред
-
колумбова Америка населяват Тихо-
океанското северозападно крайбре-
жие, където щедрата на риба и други
богатства природа предлага храна в
изобилие и дава възможност да се
създадат постоянни селища още през
1000 г. пр. Хр. Пищните индиански
празненства и гощавки са образец на
разточителна тържественост, която
остава ненадмината в най-старата
американска история.
Култура на коренните
американци
Онази Америка, която посреща
първите европейци, съвсем не е без
-
людна пустош. Сега се смята, че по
онова време в Западното полукъл
-
бо живеят толкова хора, колкото и в
Западна Европа – около 40 милиона.
Приблизителният брой на коренните
американци, населявали територия
-
та на днешните Съединени щати в на-
чалото на европейската колонизация,
е между 2 и 18 милиона души, като
повечето историци сочат по-малка
-
та цифра. Те обаче са единодушни в
преценката си за катастрофалните
последици, които имат върху мест
-
ното население европейските боле-
сти, пренесени на практика още при
първите контакти. Едрата шарка на
-
пример унищожава цели общности;
смята се, че тя е пряата причина за
бързото стопяване на индианското
население през ХVII век, а не много
-
бройните войни и схватки с европей-
ските заселници.
Както може да се очаква, индиан
-
ските обичаи и култура по онова вре-
ме са изключително разнообразни
заради огромната територия и раз
-
личните природни условия, към кои-
то индианците са се приспособили.
Все пак може да се направят някои
обобщения. Повечето племена, осо
-
бено в гористия източен регион и в
Средния запад, се прехранват, като
ходят на лов, събират семена, корени
и горски плодове и отглеждат царе
-
вица и други растения. В много слу -
чаи жените се занимават с обработ-
ването на земята и с разпределянето
на храната, а мъжете ходят на лов и
воюват.
Индианското общество в Северна
Америка е силно привързано към зе
-
мята. Отъждествяването с природата
и с природните стихии е неотменим
елемент от религиозните вярвания.
Индианското общество в основата си
е родовообщинно. Децата се радват
на по-голяма свобода и толерантност
в сравнение с европейската традиция
от онова време.
Макар че някои северноамерикан
-
ски племена използват система от по-
добия на йероглифи, за да съхранят
отделни текстове, индианската кул
-
тура е предимно устна, като голямо
значение се отдава на разказването
на приказки и на сънища. Различни
групи очевидно водят оживена тър
-
говия помежду си, а има и сериозни
данни, че съседни племена поддър
-
жат официални отношения – както
приятелски, така и неприятелски.
Първите европейци
Първите европейци, които дости-
гат Северна Америка – поне онези, за
които има безспорни данни, – са ви
-
кинги, придвижващи се на запад от
Гренландия, където около 985 г. Ерик
Червенокосия основава селище. През
1001 г. неговият син Лайф се добира
до североизточния бряг на днешна
Канада и остава там най-малко една
зима. Макар че древните сканди
-
навски саги разказват за викингски
моряци, които изследват атлантиче
-
ския бряг на Северна Америка чак до
Бахамските острови, подобни твър
-
дения остават недоказани. През 1963
г. обаче в Ланс-о-Медоус в северна
-
та част на Нюфаундленд са открити
останки от дати