История на стария свят - Древен изток

ВЛАДИМИР ПОПОВ
ИСТОРИЯ
НА СТАРИЯ СВЯТ
1
ДРЕВЕН ИЗТОК
И з д а т е л с т в о „в багар “
Велико Търново, 2004

Н евъзм ож но е да се изучава история чрез учебник или
каквото и да е учебно помагало. Такъв п одход е допустим само
з а п р и д о б и в а н е на о с н о в н и и с т о р и ч е с к и п о зн а н и я . У н и в е р ­
с итетско то о б учение е н ал о ж и л о о т м н о го врем е л е кционния
принцип, чрез който тематично се хара ктер изира т епохи, процеси
и явления при определена ф акгологическа осно ва . Академичните
принципи налагат да се отчитат общ оприетите в науката оценки,
проблеми, дискусии, хипотези и други въпроси. Ж елате лн о е да
се знае и личното отнош ение на авто р а към р азглеж даните про б­
леми. Тази о со б е н о ст и изп олзва н ето на едни или други научни
методики п ор аж д а често инте р пр ета цио нн и различия, които по ­
край всичко друго съдействат за придобиване на умение да се
разбере по-оптим ално истор иче ската действителност.

При изучаването на историята се използват различни под­
ходи, систем и и методи. О бикн ове н о у н ас най-често се възприе­
ма историята да с е дели на обща и българска. Чрез общата исто ­
рия се изучава културн о -истор иче ското р азвитие на целия п о з ­
нат свят. И сторията на стария свят (наричана и стар а история) е
о сн о в н а научна дисц иплин а п ри изучаването на т.нар. общ а и с ­
тория. Предмет на историята на стария свят е изучаването на
най-р а но о бо собилите с е по врем е о бщ ества и държ ави и техн и­
те културни постижения.
Х роноло гиче ските граници на историята на стария свят
са изклю чително широки. Тяхното начало до голяма степен е у с ­
л овно и с е свъ р зва твърде тясн о в едно или друго врем е с къс­
ните п р а и стор иче ски епохи. Н ачалото на изучаването на отдел­
ните народи, общества, държ ави и култури е различно и е р а зп о ­
ложе н о във врем ето между IV и I хил. пр. н.е., а в някои случаи и
по-късно. За крайна гра ница на историята на стария свят о бик­
новено се приема падането на Западната р им ска империя през
476 г., след което за почнал друг съществен пер иод в историята
на света, който е обект на изучаване чрез други научни д исц ип ­
лини. В отделни случаи някои ун ивер ситетски преподаватели се
отклоняват о т общ оприетите научни принципи и въвеждат сво и
правила, като вклю чват последните столетия на р им ската импе­
рия в Ср ед но ве ковн а та общ а и стория и в историята на Византия.
Историята на стария свят се проучва чрез различни източ­
ници, нар ича ни о бикно ве но изво ри. Най-същ ествено зн ачение
имат п исм ените изво ри, които с а изклю чително м н о гообразни
по ха ра ктер и съдържание. Те са дело на отделните народи в
едно или друго време и са написани на различни езици с различни
писмености. Голяма ча ст о т др евните п исм ености са разчетени,
което е д о п рин есл о и за изучаването на др евните езици. П о н а с­
тоящем има все още и някои неразчетени писмени систем и и
непроучени достатъчно езици - н ап рим ер лин ейн ото п исм о “А ” .
В ажно зн ачение имат и а рхеологическите проучвания.
5

Историята на стария св я т с е разделя о бикно ве но на три
о сно вн и дяла сп ор ед е сте ство то на културно-историческите п р о ­
цеси в хр он ол огич ески и територ иал ен обхват, както и с п ор ед
цялостното състояние и зн ач ен ие на общ ественото, дър ж авн о то
и културното развитие: др е вен Изток, д р е вна Гърция и древен
Рим. Проблемът за и с тор иче ското развитие на отделни стра н и и
народи в съседство с трите о сн о в н и д р е вни цивилиза цио нн и о б­
щ ности е обект главно на научни изследвания и не се изучава в
общия курс по история на стария свят. Отделни проблеми се изу­
чават чрез други истор иче ски дисц иплин и като тракология у нас,
чрез магистърски програми, различни кур сове и висш и семинари
в ун ивер ситетско то обучение по история.
Настоящ ото и зло ж е н ие п редставлява допълнен о съ вре ­
менен ва риант на лекции по история на древния Изток, четени
от а втора в продължение на много години във Великотърновския
универ ситет “ Св.Св. К ирил и М етодий” , в Софийския ун иверситет
“ Св. Климент О хр и д ски ” , в П ловдивския универ ситет “ П атриарх
Е втим ий” и другаде както като отделна учебна дисциплина, така
и в дисциплината “ И стория на стария с в я т” . В текста са взети
п од в н им а ние о б щ о п р и е ти те в н ауч н а та л и те р а ту р а о ц е н ки ,
проблеми, дискусии, хипотези и други въпроси.
Велико Търново, 2004 г. авторът

I. УВОД
Древен Изток е термин с ш ир око научно съдържание. На­
им енованието "И зток" е от гръко-рим ски произход . За древните
класически народи то имало предимно географ ско значение, тъй
като по отнош ение на Гърция и Рим стра н ите от този р айон се
нам ирали по п осо ка на изгр ева на слънцето. Без да се степену­
ват по важн о ст, съврем енните ха ра ктер истики на тер м ин а "дре­
вен Изток" следва да се възприемат в няколко насоки.
Ако се приеме буквално а нтичната традиция, терминът
"древен И зток "има определено географско съдържание. Той се
отнася за истор иче ското р азвитие на много народи, живели в
страни, разп ол ож е ни на изток от Гърция и Рим. Едновременно с
това, терминът "древен Изток" има значение и като хр он о л о ги ­
чески етап в о б щ оисторическия процес. Чрез него се обхващ ат
най-старите цивилизации, които хрон ол огич ески и духовно пред­
хождали гръко-рим ския свят.
От друга страна, чрез понятието "древен Изток" се о с м и с ­
ля определена степен на качествено ниво на р азвитие на д р е в­
ните цивилизации. Степенното различие се отнася преди всичко
до нивото на обществено развитие, държавност, културно-истори­
чески п остиж ения и ред други особ ен ости, съ п оставени с т. нар.
античен гръко-рим ски свят.
Д ревният изток се отнася за о бш ирни тер итор ии в п ре­
делите на два континента - Азия и Африка. В този смисъл науч­
ната литература налага две възприятия. От една стра н а, под И з­
ток най-често се разб ир а т прилежащите на Източното Средизем­
ном орие тер итории о т Африка и П редна Азия. От друга страна,
границите на този свят се възприемат в до ста по-ш ироки изме­
рения - на север до 42° северна ширина, на юг до зоната на тро п и­
ка на Рака, а от изток до запад от Тихия до А тлантическия океан
(ако се вземе предвид ф ин икийско-картагенската е кспа нзия до
Г ибралтар и П иренейския п олуостров). При т ози подход общ ест­
вата от Индия и Китай и ред други общ ества от С ред на Азия с
7

тип о л о ги че ско схо д ство на развитие се о пределят като древ-
ноизточни.
Както и да се възприема в тер иториал ен план, др е вно из-
точният свят не заемал целия този географски ареал. Той о бхва ­
щал п редим но поречията на големите реки и някои други р айо ­
ни, където имало по-благоприятни условия за живот.
В С е ве р о и зто чн а А ф рика н ай-р а н о въ зникнала египе т­
ската цивилизация по до лното и с р ед но то поречие на река Нил.
Тя обхванала също и територията на съврем енните държави Ли­
бия, Судан, Етиопия, Сомалия, Тунис и др. Друг подобен са м о ­
стоятелно о бо собе н културн о -истор иче ски район било източно-
ср ед изе м н о м о рско то кр айбр е жие , където се намирали д р е вни­
те страни Сирия, Финикия, П алестина, Юдея и др. В пределите
на тези стра н и в различно време възникнали и се развили мно­
ж е ств о малки и п о-голем и о бщ е стве н и и р ан но д ъ р ж авн и о р ­
ганизации, отличаващи се със значителни културни постижения.
Друга, много ва жн а географска зона, където се развили
р а н н о ц и в и л и з а ц и о н н и п р о ц е си , била М е со по там ия (или още
М е ж дур еч ие , Д в ур е чи е ), р а з п о л о ж е н а в п о р еч ията на д вете
големи пре дн оа зиа тски реки Тигър и Ефрат. За няколко хиляди
годин и в М е со п о та м ия с е о б о со б и л и м н о ж е с тв о о б щ е ств а и
държави с висо ки културни п остиж ения. Ц ялостното състояние
на общ е стве н ото развитие, на държавния ж и в о т и културата в
Месопотам ия е н алож ило този район да се определя в научната
литература ка то един о т най-големите р анни центрове в и стор и­
ческото р азвитие на познатия свят.
Мала Азия се разглеж да на фона на древно източн а та ис­
тория н ай-често като са м остоятелно обо собе н район. От друга
стра н а в научната литература се ср ещ а т и твърдения, че общ ест­
вата и културата на м алоазийските народи, колкото и да били
самобитни, не могат да се р азглеж дат изо лира но о т общите кул­
турн о -истор иче ски процеси в източно сре дизе м н о м о рските стра ­
ни и в М есопотам ия.
Подобно определение може да се даде и за страните, р а з ­
п олож ени на изток от Месопотам ия. В Елам, на И р ан ско то плато
и другаде възникнали и се о бособили в р ан но време мн о же ство
о бщ ества и държ ави, като около с редата на I хил. пр. н.е. Персия

о б х в а н а л а те р и т о р и а л н о целия п о з н а т д р е в н о и з т о ч е н свят.
С р е д н о а з и а тс к и те с тр а н и и зе м ите о т К а в к а з к о -К а с п и й с к и я
р айон са обект п о-ско р о само на научни изследвания и не се
р азглеж дат в универ ситетските програм и у нас.
Като дре вно източн и се определят в науката и големите
ранни цивилизации по поречията на реките Инд и Ганг в Индия и
в някои р айони на Китай, н еза висим о че общите им типологи-
чески особ ен ости са твърде различни в с р авн е ние с източ но сре -
дизе м н ом ор ския регион. Тези с тра н и също не са предм ет на
изучаване в общия курс по история на стария свят.
В ъзникването и развитие то на н ай-ранните общ ества и
култури в тези географски р айони се о бяснява до голяма степен
с влиянието на п рир о д о -ге о гр а ф ски те усло вия върху и с то р и ­
ческия процес. В заим одействието на древните общ ества с ко н ­
кретната географска обстан о вка имало изключително ва жн о зна­
чение по о но ва време.
В научната литература се ср ещ а т твърдения, че влияние­
то на природо-геораф ската среда върху дадено др е вно общ ество
било обр атн о п р о п о р цио на лн о на н ивото на техническия уровен,
т.е. колкото по-слабо било р азвитието на техн иче ската въоръ-
ж ен о ст на хората, толко ва по-сил но влияела върху общ еството
географската среда, и обратно.
Географските и п рирод ните условия на стра н ите о т др е в­
ния И зток били твърде мно го обр а зни и различни. Една о т най-
същ ествените о соб ен ости е съчетаването на големи плодородни
речни долини с п ланински масиви или пустинни и полупустинни
области. В равнините по поречията на големите реки имало из­
ключително благоприятни усло вия за р азвитие на земеделие.
О бработваем ите площи с е напоявали и наторявали по естествен
път при е ж егодното р азливане на реките.
О соб ен о благоприятни условия имало в големите равнини
и долини край реките Нил в Североизточна Африк