История на Турция - учебник за ВУЗ от руски автори

Дмшприй Еремееб Михаил Мейер
ИМННШ
НА
ТУРЦИЯ
В СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
И НОВО ВРЕМЕ
АКАДЕМИЧНО ИЗДАТЕЛСТВО
„Проф. Марин Дринов“

ДМИТРИЙ ЕВГЕНИЕВИЧ ЕРЕМЕЕВ
МИХАИЛ СЕРАФИМОВИЧ МЕЙЕР
ИСТОРИЯ
НА
ТУРЦИЯ
В СРЕДНИТЕ
ВЕКОВЕ
И НОВО
ВРЕМЕ
Превод от руски
Рада Мутафчиева
София • 1998
Академично издателство „Проф. Марин Дринов“

А вторите предлагат извънредно наситена информация за процеси, събития и лич
ности, за които българският читател има сам о най-общ и представи. Те разглеж дат
историята на осм анците в М ала Азия и на Балканите, а същ о и доисторията на
тяхната империя — един дълъг и бляскав период, дори епоха в историята на чове
чеството.
Книгата щ е задоволи интереса не сам о на студентите по история, но и на ш и
рок кръг читатели, тъй като проблемите на османската история винаги са били, а и
д н ес все ощ е са горещ и.
Научен редактор проф. Вера Мутафчиева
И стория Турции в средние века и новое время
© Д . Е. Еремеев, М. С. М ейер
Дмитрий Евгениевич Еремеев Михаил Серафимович Мейер
И С Т О Р И Я НА Т У Р Ц И Я В С Р Е Д Н И Т Е ВЕК О В Е И Н О В О ВРЕМ Е
Редактор Лиляна Л учева Художник Валери Александров
Х удож ествен редактор Емил Станкулов Технически редактор П равда Глогинска
К оректор Анелия Й осифова
И здателски индекс 432 Ф ормат 60/84/16 Печатни коли 16,50
А кадемично издателство „Проф. М арин Д ринов“
1113 София, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6
Поръчка № 441
18ВИ 954-430-524-6
Българско издание, 1998
© Академично издателство „Проф. М арин Дринов“
© Рада П етрова М утафчиева — превод от руски

ИЗВОРИ НА ТУРСКАТА ИСТОРИЯ
В съвременната историография началото на историята на Турция
обикновено бива отнасяно или към XIII в., когато се създава османо-
турското княжество, превърнало се впоследствие в огромна империя,
или към XI в., като се свързва с възникването на тю ркската
селджушка държава върху част от територията на съвременна
Турция, или към периода на проникване на първите тюркоезични
племена там — VIII—X в.
Етнокултурните извори на турската история се губят в дълбоката
древност. Земите на Турция са били населявани от най-древни наро
ди: хети, фригийци, лидийци, гърци, келти, арменци, асирийци, и
др. Персите и римляните са основавали тук свои колонии, влизащи
в състава на робовладелските им държави. На територията й са
разпростирали властта си империите на Кир, Александър Македон
ски, римските цезари и „вторият Рим“— гръкоправославната Ви
зантия.
За да бъде изложена цялата дотюркска история на Турция,
започвайки поне с Хетското царство, т.е. от II хил. пр. н.е., и за да се
достигне и завърши например с Византия, ще са нужни няколко тома.
Но запознаването на читателя с осовните етапи на тази история и
преди всичко с етническата, е необходимо.
Турската история не започва на празно място. След преселването
си в Анатолия и на Балканите — регионите, където се формира
турската народност, — номадите турци усвояват множество пости
жения на дотюркските цивилизации там: уседналата земеделска и
градска култура, занаятчийски, архитектурни и градостроителни
умения, редица насоки в изкуството. А и самите турци като народ се
създават при наслагване на два пласта — на тюрките, преселили се

от Централна Азия в новите земи, и на местното население, което
отчасти се смесва с тях.
От друга страна, турската историография от 30-те и 40-те години
на нашия век развиваш е хипотезата за тю ркския произход и
тюркоезичността на най-древните народи в Западна Азия — хетите
и шумерите. Въпреки явната й ненаучност, неколцина турски исто
рици все още не са отхвърлили окончателно тази идея.
От кратка историческа характеристика се нуждае и етноезиковата
общност на древните тюрки: къде и кога са се появили, особеностите
на етногенезиса им, по какви пътища част от тях попада в Анадола и
на Балканите. В тази връзка се налага да бъде засегнат и проблемът
за развитието на номадските общества на Евразия изобщо, тъй като
само тогава ще бъде изяснено м ястото на древните тю рки в
процесите на етническата история на континента и в генезиса на
номадството. Необходимостта от това се подкрепя и от факта, че
много турски историци и досега не са се отказали от превратните си
концепции за цивилизационната роля на тюрките в Стария свят, за
първичността на тюркската цивилизация, за уж тюркския произход
на скитите, сарматите и други ираноезични номади.
Глава I
Анадолът: естествена среда
и етнокултурни процеси до XI в. от н.е.
Територията, която първоначално става ядро на тюркската държава
на селджуките, а после на турската държава на османците, е
разположена там, където се срещат Азия и Европа. Това е Анатолия
(Анадола). От Балканския полуостров я отделят черноморските
проливи Босфорът и Дарданелите, също и Мраморно море. Бре
говете й мият още и водите на Черно море (на север) , Егейско (на
запад) и Средиземно (на юг). Думата „Анатолия“ произлиза от
гръцкото „анатоли“— изгрев, изток. Анатолия са наричали гърците
обширната земя на Мала Азия. Турците я възприемат като „Анадолу“.
Областта представлява 97% от територията на съвременната тур
ска държава. Едва около 3% от площта на Турция се намира в Европа,
заемайки неголям район от покрайнините на Балканския полуостров.
Това е Европейска Турция, иначе казано — Източна Тракия или Из-
точна Румелия. От XV до началото на XX в. турската държава —■
Османската империя — имала много по-голяма площ в Азия и Евро
па, имала е и владения в Африка. През периода на най-голямото
6

си могъщество (XVI—XVII в.) освен Анадола, Османската империя
е вклю чвала Гърция, България, Сърбия, Далмация, Босна и
Херцеговина, Южна Унгария, Трансилвания, Албания, Македония,
Тракия, Молдавия и Влахия, Подолия, северното крайбрежие на
Черно море до Кубан и част от източното му крайбрежие, Азов,
Крим, Южна Грузия, част от Армения и Кюрдистан, Сирия, Ливан,
Палестина, М есопотамия, Арабия, Триполитания и Киренайка,
Алжир, Тунис, Египет, островите Крит и Кипър. С изключение на
някои райони на Балканите турската колонизация не е имала характер
на масово преселение на турци, ограничавайки се с настаняване на
турски гарнизони или на войски на васалите на османския султан.
Затова образуването на ядрото на турската народност, а сетне и
формирането на турската нация, се извършват в Анадола.
Областта е естественият мост, съединяващ Балканите с Близкия
и Средния изток. Това нейно положение винаги е благоприятствало
икономическото и културното й развитие: през нея са минавали пове
чето пътища на общуването, между Изтока и Запада, което, наред с
други причини, е допринесло за разцвета на такива държави от древ
ността като Хетското царство, Византийската империя, Селджу-
кидите от Мала Азия, османската държава. Анадолът започва да
губи старото си значение в световната търговия едва от средата на
XVI в., когато след Великите географски открития, в частност на
морския път за Индия, основните търговски потоци между Европа
и Азия се изместват. Това бил един от важните фактори за посте
пенното изоставане на социално-икономическото развитие на Турция
от много западни страни.
Географски Анадолът се дели на полуострова Мала Азия (нари
чан също Анатолийски полуостров), западния край на Сирийско-
месопотамското плато и Арменско-кюрдските планини. (Послед
ното название се среща в редица трудове на руски географи, за които
е меродавно, че коренните жители на въпросния планински район
са били предимно арменци и кюрди.) В Турция е прието наимено
ванието „Източноанадолски планини“. Най-древното и традиционно
название е „Арменски планини“. Следва да се отбележи също така,
че „Анатолия“ и „Мала Азия“ все по-често се употребяват като гео
графски синоними (в Русия, както и по света), заедно с идентичното
по смисъл „Азиатска Турция“.
Посред Малоазийския (Анатолийския) полуостров се простира
Централноанатолийското плато, обрамчено от юг с планинския
хребет на Тавър, а от север — с Понтийските планини. Планинските
вериги следват бреговата линия, която и за Черно, и за Средиземно
море не е нарязана, така че липсват големи и удобни пристанища.
7

Затова пък Егейското крайбрежие е изключително благоприятно за
навигация: тук морето образува безбройни заливи, които са добре
свързани с вътрешните райони на Западен и Централен Анадол. Още
в дълбока древност изобилието на чудесни естествени пристанища
е помогнало на гърците при колонизирането на Анатолия.
Арменско-кюрдските планини, разположени на изток, съчетават
високи плата и скалисти хребети, чиито върхове достигат 4000—5000
метра над морското равнище — с дълбоки долини, проломи и падини.
На юг от планините е разположена турската част на Сирийско-
месопотамското плато — равнина, леко издигната над морското
равнище (с около 500 метра) и с неголеми възвишения.
Азиатска Турция се отличава с разнообразие на климатичните
условия. Това се дължи преди всичко на особеностите в релефа на
страната. Долините с техния топъл климат се редуват с планински
вериги и високи плата с по-суров климат, където лятото е прохладно,
а зимата — мразовита. Мекият топъл средиземноморски климат,
характерен за западните райони на Анадола, се сменя към центъра и
на изток с рязко континентален, а по крайбрежията на Черно, Мраморно
и Средиземно море на много места има оазиси със субтропичен климат.
Наред с прекрасните условия за пасбищно скотовъдство в сухите
степи на Централноанадолското плато и на яйлите (алпийските
пасбища) наТавър и Арменско-кюрдските планини, Азиатска Турция
предлага и всички възможности за развитие на различни видове
земеделие: добре напоени долини с плодородна почва, както и рав
нини, където впрочем често е необходимо изкуствено напояване. Това
разнообразие на природните условия е позволило на тюркските
номади да съхранят дълго време след преселването си в Анатолия
скотовъдството като основа на поминъка си и постепенно да усвояват
земеделието — отколешен поминък за местното население. Планин
ските райони на Анадола са богати на полезни изкопаеми, което е
позволило усвояването на металургията на медта и желязото още в
дълбока древност.
В много анадолски райони релефът не е благоприятен за съоб
щения и за придвижване на населението. Особено много са трудно
достъпните области в източните части на страната. Северните черно
морски покрайнини на Източен Анадол, например, са преградени с
високи планини (над 3000 метра), отделящи ги от останалата част
на Турция. Местното население — предимно лази — винаги е живяло
в относителна изолация, като връзките с други области на страната
са се поддържали само през планински проходи и превали, и по море.
В Арменско-кюрдските планини също има труднодостъпни райони,
оградени с планински хребети. И до днес кюрдите, населяващи тези
8

места, са затруднени да поддържат връзки с останалата част от стра
ната. Ролята на тази относителна изолираност на Източен Анадол
не е второстепенна за етническите процеси: именно тук задълго са
се запазили компактни големите етнически общности на арменците
и асирийците, които трудно се поддавали на турска асимилация, а
кюрдите, лазите и грузинците са се съхранили до наши дни.
Земята на Анадола е неизчерпаема съкровищница на паметници
на древната култура — сякаш е гигантско депо на един световен музей
на древността. Археолозите върнаха на човечеството много
неповторими творения на отминалите времена, но колко ли други
си остават скрити. А какви руини на прочути антични градове са
пръснати из Анадола! Та нали тук, върху територията на съвременна
Турция, се намират развалините на Троя. Пак тук са и влезлите
завинаги в историята Пергам, Ефес, Милет, Сарди, Халикарнас,
Хатуса... Но миналото на Анадола се губи в дълбините на вековете,
отпреди античността. И столетията са малка мярка за него, защото
се измерва в хилядолетия.
Човекът е наченал да заселва тези благодатни земи още от
времето на палеолита — старокаменната епоха. Преди приблизително
10 000 години тук възникнали постоянни селища, в които живеели
хора с доста висока култура. В анадолските степи често ще срещнеш
неголеми хълмове с осо