Италия в началото на 20в.

33.Италия в нач.на 20в.
Поражението на Франция във войната срещу Прусия води до окончателното обединение на Италия. От Папската държава е изтеглен френският гарнизон и през октомври 1870 г. Рим става столица на Италия. Окончателното обединение на страната дава тласък на икономическото развитие, но темповете на растеж не са високи. Една от причините е липсата на капитали. Държавата е принудена да отделя много средства за подпомагане на промишлеността, а това означава и непрекъснато увеличаване на данъците. Друга причина за забавеното икономическо развитие е голямата разлика в развитието между северната и южната част на страната. Докато на север се развива модерна промишленост и селско стопанство, на юг се запазват много от феодалните отживелици. Селяните са принудени да наемат земя под аренда от едрите земевладелци, за което заплащат с голяма част от реколтата. Хроническата бедност на италианския Юг стеснява вътрешния пазар и пречи на бързото развитие на промишлеността. Проблемът за Юга остава основен политически въпрос за дълги години. След провеждането на нова избирателна реформа през 1876 г. промишлената буржоазия получава достъп до властта. Вземат се мерки за ускоряване на икономическото развитие. Въвежда се политика на протекционизъм. Увеличават се темповете на развитие в основните клонове на промишлеността. Започва образуването на големи предприятия в химическата промишленост (Пирели) и електротехническата (Едисон). През 1883 г. в Милано е построена първата в Европа топлоелектрическа централа. Строят се нови железопътни линии, канали, благоустрояват се големите градове. Последното десетилетие на века съвпада с остра вътрешна криза. Мизерията на Юга става непоносима. През 1893 г. селяните се бунтуват и палят именията на едрите земевладелци, държавните учреждения. Бунтовете се повтарят и през 1898 г. В Милано работниците издигат барикади. Във външната политика Италия също няма особени успехи. Следвайки политиката на големите държави, Италия също тръгва по пътя на колониалната експанзия. През 80-те години е завладяна колонията Еритрея в Източна Африка.
Сложното вътрешно положение и външните неуспехи налагат необходимостта от нов политически курс. Той е свързан с името на видния политик Джовани Джолити (1842- 1928). Той участва в почти всички правителства от 1903 до 1914 г., поради което този период се нарича ерата Джолити. Започва се серия от реформи в буржоазнодемократичен дух. Профсъюзите получават официално признание, въвеждат се социално законодателство, всеобщо избирателно право за всички мъже над 21 години. От началото на ХХ в. Италия отново активизира външната си политика. В страната се засилва националистическото движение.
Въпреки че Италия е член на Тройния съюз, тя подобрява отношенията си с Франция и Русия, които признават нейните интереси в Източното Средиземноморие. Италия изчаква удобен момент и в 1911 г. започва война с Османската империя за нейните подвластни територии Триполи и Киренайка. Двете области попадат под италиански контрол. Влошаването на отношенията с Австро- Унгария по време на Балканските войни намалява верността на Италия към Тройния съюз. През август 1914 г., в началото на Първата световна война тя обявява неутралитет.