Изкуство и общество в България през турския период - Михаел Кил

Книгата се издава с любезното съдействие на
FUND FOR CENTRAL AND EAST
FUROPEAN BOOK PROJEKTS
Фонд за централно- и източноевропейски проекти
за издаване на книги, Холандия
Miicliiel Kiel. Art and Society of Bulgaria in the Turkish Period.
Vim Gorcum, Assen/Maastricht, The Netherlands, 1985.

Махиел Кил
Изкуство и общество
в България
през турския период
Преглед на икономическите, юридическите и художествените
предпоставки за българското поствизантийско изкуство
и неговото място в развитието на изкуството
на християнските Балкани, 1360/70-1700 г.
Нова интерпретация
Превод от английски език Росица Градева
Любомъдрие - Хроника
София, 2002

в Университета в Утрехт, Холандия. През 2000-2001 г. той
преподава в Харвардския университет в САЩ, а преди това е
работил към Мюнхенския и Парижкия университет. Съветник
е към ЮНЕСКО по въпросите на възстановяването на памет-
ниците на културата в Босна и Херцеговина и е автор на осем
книги и на повече от стотина изследвания и енциклопедични
статии по история и култура на Югоизточна Европа. Негови
трудове са публикувани на английски, немски, френски, бъл-
гарски, гръцки и турски език.
• fYi^r IL^b
If , Л
© Махиел Кил - автор, 2002
© Росица С тефанова Градева - преводач, 2002
© Михаил Маринов Найденов - художник на корицата, 2002
© издателство Любомъдрие - Хроника, 2002
ISBN 954-8334-52-6
£

Благодарности
Авторът би желал да изкаже благодарността си към много колеги, приятели и институ-
ции, които му помогнаха в подготовката на този труд - Нидерландската организация за
насърчаване на свободни научни изследвания (ZWO, Хага), Фонда „Принц Бернхард",
Амстердам, и Фонда „Герит Блау", Вормвеер, които щедро отпуснаха средства за про-
дължителните обиколки и теренна работа на Балканите, дадоха му възможност да работи
дълги месеци в османските архиви в Истанбул, Анкара и София и да поддържа семейство-
то си; на директора и администрацията на Архива на Министър-председателството
(Ba$bakanhk Ar$ivi), Истанбул, на Службата за регистрация и кадастър (Tapu ve Kadastro
Genel Miidiirlugii), Анкара, и Библиотеката Сюлеймание, Истанбул; на д-р Васили Демет-
риадис от Историческия архив на Македония в Солун; на Германския археологически ин-
ститут в Истанбул, който през 1980, 1981 и 1982 г. му осигури удобствата, необходими да
бъде проведена важна част от работата по труда.
Специални благодарности дължа на д-р Арнолд Ф. ван Гемерт и на проф. д-р С. Пе-
терс от Амстердамския университет, на г-жа и г-н Еди де Мунк, г-н и г-жа Насира Цимер-
ман, Хага, на проф. д-р Сретен Петкович, проф. д-р Семави Ейидже, както и на г-н Ринус
Хиле, кмет на родното ми село, които ме подкрепиха с цяло сърце и окуражиха от самото
начало на работата ми. Дано резултатите да отговорят на техните очаквания.
Бих искал да упомена ценните съвети и помощта на моите приятели и колеги ог
Университета в Утрехт - д-р Рик Боесшотен, д-р Мартин ван Брьойнессе, д-р Марк ван
Дамме, проф. д-р X. Ф. Хофман и д-р Ханеке Ламерс, които никога не се отегчиха от
безбройните ми въпроси.
Дълбоко съм благодарен на д-р Андрей Андреевич от Белградския университет;
д-р Александър Стояновски и д-р Александър Матковски от Института за национална
история в Скопие; д-р Александър Мекси от Института за паметници на културата в Тира-
на; проф. д-р Вим Бакер, проф. д-р Жан-Луи ван Дитен и д-р Валтер Брокаар от Визан-
тийско-новогръцкия институт в Амстердам; д-р Хари Пийненберг и проф. Уилям Федер,
д-р Рудолф Петерс, всички от Холандия, на д-р Хеда Рейндл от Бон; проф. д-р Клаус
Крайзер, д-р Зигрид Дюл от Мюнхен; д-р Луиза Лаурдас и проф. Панайотис Вокотопулос
от Солун; д-р Димитрис Каридис от Атинския университет; проф. д-р Нурхан Атасой и
проф. Октай Асланапа, и двамата от Истанбул; д-р Ниметуллах Хафъз от Прищинския
университет; на учените монаси от манастира Чеветоне и на почитаемия абат на Егмонт,
където започва писаната история на Холандия. На всички тях дължа ценни съвети и дос-
тъп до публикации, които ми бяха недостъпни в Холандия. Бих желал да спомена отделно
и непрежалимия д-р Рихард Крьойтел, Кабул, който с безкрайна доброжелателност постави
на мое разположение богатата си ерудиция.
Специална благодарност и за българските власти, за Дирекция „Културно сътрудни-
чество", която нееднократно ме кани да остана да работя в страната и направи всичко
възможно да подпомогне изследванията ми, независимо че бяха наясно, че моят подход
към историята и културата им значително се отличава от техния. Това показва човешки
качества, които не се откриват на много места.
И накрая, бих желал да благодаря на г-н Джерард де Врийс, на д-р Александър Вийн-
берген, на д-р Лус де Кейзер и най-вече на съпругата ми Иике, която ме придружаваше
през дългите и трудни месеци на теренна работа на Балканите, всяка година от 1969 г.
насетне, теренна работа, която формира основата на този труд.
Кастрикум, 1984 г.
V

H
vi

Съдържание
Предговор към българското издание ix
Предговор xi
Глава I: Въведение
Общоисторически бележки 1
Глава II
Влияние на балканския национализъм при оформяне на образа
на средновековното и на поствизантийското българско изкуство 14
Глава III
Историческите паметници, или произведенията
на изкуството като политически инструмент 19
Глава IV
Характерът на турското завоевание и неговото влияние
на Балканите: разрушител или носител на култура
а) „Теорията за катастрофата"
б) Съвременният турски подход 25
Глава V
Структура на българското общество през османския период и материална база
за развитие на българското християнско изкуство 43
A. Положението в предосманския период 43
Б. Османската система 44
B. Християните спахии 50
Г. Войнуците 57
Д. Джелепкешаните 59
Е. Власите 65
Ж. Дервентджиите 70
3. Вакъфски села 76
И. Неземеделски групи 89
1. Рударски селища и центрове на металургия 89
2. Търговците 102
Глава VI
Развитието на християнското изкуство в рамките на ислямското право.
Нормите на светското законодателство и на шериата
и влиянието им върху ежедневната практика 109
а. Общи бележки 109
б. Финансовото положение на църквата 112
в. Манастирската собственост 115
г. Преобръщането на църкви в джамии 128
д. Официални разрешения за ремонтиране или построяване наново на църкви 141
е. Мюсюлманите също се нуждаят от разрешения 146
ж. Възможностите да се строят или ремонтират църкви в ежедневната практика,
която много се различава от теоретичните ограничения 146

Глава VII
Художественото наследство на Средновековна България
и неговото влияние върху християнското изкуство
от османския период 157
А. 1. Съвременното българско гледище 157
А.2. Изкуството на Първото българско царство 159
A.З. Изкуството от периода на византийското владичество 161
Б.1. Архитектурата на Второто българско царство 162
Б.2. Размерът на градовете на Второто българско царство 177
Б.З. Сравнение с ранната османска архитектура 178
Б.4. Средновековната българска литература 180
Б.5. Старите български книги 183
Б.6. Българската литература по време на османското владичество
и сравнение с другите литератури от същия период 185
Б.7. Стенната живопис на Второто царство 186
Б.8. Заключение 189
B. Бележки върху българската архитектура през османския период 193
Глава VIII
Тематични и иконографски аспекти на поствизантийската живопис в България.
Имало ли е специфично „българска" иконография?
Влиянието на църковната организация 209
А. Общи бележки
А. 1. Символичното значение на църковната сграда 210
А.2. Иконографската програма на живописната украса на църквата 211
A.З. Църковната организация и историята на Българската църква 218
Б. Тематични аспекти
Б. 1. Влиянието на църковната организация. Сравнение между България и Сърбия . . 231
Б.2. Българските национални светци 239
Б.З. Софийските новомъченици 246
Б.4. Светците войни и тяхната символика 249
Б.5. Древните философи, изобразени върху църковните стени 254
B. Стилистични аспекти
В. 1. Запазването на „предиконоборческия" стил 260
В.2. „Последните македонци" 263
В.З. Разпространението на Критския стил 266
В.4. Творчеството на св. Пимен Зографски от София 267
Глава IX
Обобщение и заключение 270
Приложение
Факсимилета и транслитерация на най-важните османски документи,
използвани в текста 273
Библиография 281
Съкращения 294
Показалец 295
Списък на фотосите 317
Vlll

Предговор към българското издание
От години се надявам да видя гази книга на български език. достъпна за по-широка пуб-
лика. Първото английско издание се появи преди шестнадесет години във време съвсем
различно от днешното. Трудът беше насочен най-вече към западния читател, защото съ-
ществуваше много малко написано по нашата тема. Предназначението му беше да пред-
ложи нова интерпретация на историята на българската култура, която се основава на ар-
хивен материал, недостъпен за българските изследователи, както и поглед с различна
перспектива от преобладаващата в България.
Сред научната публика на Запад книгата бе много добре приета и в много институ-
ции, които се занимават с историята и културата на Югоизточна Европа, тя стана задъл-
жително четиво за студенти. Съдбата й в България бе съвсем различна. За съжаление
нейната поява съвпадна с „възродителния процес" от 1984-1985 г. В рамките на тази
политика подобна книга изобщо не можеше да бъде използвана и по тази причина трябва-
ше с всички средства, включително и клевета, да бъде обезвредена. Интересно е да се
отбележи, че когато през 1998 г. Ноел Малкълм публикува своята блестяща и балансира-
на „Кратка история на Косово", сръбските академици реагираха (или им беше наредено
да реагират) по същия начин, както стана с „Изкуство и общество в България през турс-
кия период" тринадесет години по-рано. Този прост факт илюстрира колко по-напред е
отишла България през последното десетилетие в сравнение със западната си съседка.
Малко са страните в Европа, където проблемите на историята и на историята на
изкуството са били толкова много и в такава степен изкривени и използвани за полити-
чески цели, както в социалистическа България. Националистическата интерпретация на
историята и партийната линия за това, как трябва да се пише историята, можеха да се
усетят зад всеки ред. Политическият контекст на онова време беше съвсем видим в
такива трудове. Това беше контекстът на една разделена Европа, разделена на два анта-
гонистични блока, с напълно различни обществени системи. Един аспект, който веднага
се набиваше в очите на западния наблюдател, беше българският навик да се демонизи-
ра бившият господар, Османската империя. Тя беше държана отговорна за всичко, кое-
то не беше наред в страната в миналото и настоящето. Странно е, но, изглежда, никой
не е от