Изследване на вниманието в предучилищна и начална училищна възраст

Русенски университет “Ангел Кънчев”
Факултет Природни Науки и Образование

по Възрастова психология

на тема:
Изследване на вниманието в предучилищна
и начална училищна възраст

Вниманието не е психически процес. Това е психическо състояние на личността,изразено в съсредоточеност върху нещо. Вниманието изразява отношението на човека към определен обект.
Върху нервната система на човека всяка минута въздействат много различни дразнители: светлина, шум, звуци на човешката реч, допир на дрехите. Действат и вътрешни дразнители, които предизвикват усещания на глад, болка, жажда, умора. Под действието на тези дразнители възникват грижи, мисли и преживявания.
Измежду всичките разнообразни въздействия човек избира във всеки даден момент едно въздействие или неголяма група, като например речта на събеседника, която именно се възприема особено ясно. Всички останали дразнители по това време не се забелязват, тяхното действие се задържа. Значи в дадения момент човек е внимателен към речта на събеседника си, речта на събеседника е в центъра на неговото внимание. Но след известно време някакъв друг дразнител става главен. Например безпокойствието за детето понякога става толкова силно, че попада в центъра на вниманието на майката. Слушайки когото и да било, тя неволно се отвлича от думите му и мисли само за детето.
Дразнителят, предизвикващ в кората на човешкия мозък най – силно огнище на нервна възбуда, се нарича доминантен, т. е. главен, а възникващата под неговото въздействие силна нервна възбуда в определена система мозъчни клетки или в мозъчния център – доминанта. Доминанта възниква тогава, когато всички останали нервни клетки от кората се намират в състояние на задържане. Отвличането на вниманието и преместването му от един предмет на друг представлява преместване на това оптимално огнище на нервна възбуда, т. е. изменение на доминантата.
Физиологическа основа на вниманието, на неговите ранни форми (у животните) е безусловният ориентировъчен рефлекс. И. П. Павлов го нарича рефлекс <какво е това?>. когато попадне в нова обстановка, животното се оглежда, души, запознава се с непознатите за него условия.
При малкото дете вниманието също така възниква преди всичко като реакция на нещо ново, ярко и необикновено.
Огромна роля във възникването и поддържането на внимание при възрастния и детето играе речта и разумната активна дейност. Когато преследва определена цел, човек се съсредоточава не върху нея, макар тя да е много желана, а върху онези действия, които са средство за постигането на желаната цел в конкретните условия. Затрудненията и грешките, допускани в процеса на постигането на целта, привличат вниманието на човека и стават обекти на неговото познание: на анализ, критика и обсъждане. Така че безусловният ориентировъчен рефлекс, който представлява основа на вниманието, не изчерпва физиологическите механизми на това човешко състояние. Изразявайки физическо състояние на личността, вниманието на човека – неговият обем, превключването му, концентрацията – е обусловено в значителна степен от чертите на темперамента и насочеността на човека. Различават се три вида внимание в зависимост от това, кое е причината за неговото възникване:

Непреднамереното (първичното) внимание се предизвиква от ярък, неочакван и силен дразнител. Неочакваният гръм, влезлият страничен човек, силният вик карат дори възрастния човек да се откъсне от своята работа. Този вид внимание е естествена проява на безусловния ориентировъчен рефлекс. Непреднамереното внимание е характерно за малките деца. Те лесно могат да бъдат отвлечени от неприятните преживявания, като им се покаже нова играчка, ярко балонче и др.

Ако ученикът се интересува от нещо (книги, филми, марки, техника), то неговото внимание се привлича и задържа върху онези предмети или явления, които задоволяват този интерес. Това също е непреднамерено, но вторично непреднамерено внимание. То не изисква от ученика усилия, привлича се от самия предмет, но не от неговата яркост или необикновеност, а от съдържанието, което отговаря на насочеността, на интересите на този ученик. Когато децата слушат интересен разказ, работят над интересна дреболия или се грижат за растенията в живия кът, при тях се проявява вторично непреднамерено внимание.
Понякога се случва и така, че пристъпвайки към работа, човек се подчинява само на осъзнатата необходимост и преднамерено мобилизира и насочва своето внимание. Постепенно работата го увлича, става му интересна и вниманието му от преднамерено се превръща в следпреднамерено( непреднамерено вторично).
Нужно е да се използват познавателните интереси на децата за развиване на този вид внимание. Обаче при това не бива да се стремим към развлекателност в часовете. Смешните разкази, шегите, игрите или комичните сценки в час могат да отвлекат вниманието на ученика от учебния материал.

Преднамереното внимание се насочва чрез волево усилие от страна на човека, от осъзнаването на необходимостта да бъде внимателен. Такова преднамерено внимание обикновено изисква неинтересната, скучната работа, чийто смисъл човек не вижда, а я изнълнява като се подчинява на изискванията на другите. Това внимание се отдава особено трудно на малките деца. То изисква голямо волево напрежение, умение нарочно да се отвличаш, да се изключиш от всички интересни впечатления и да се заставиш, да се съсредоточиш върху неинтересното съдържание, върху изпълнението на неинтересни действия.

Не бива да се забравя, че за учениците от всеки тип нервна система са характерни периодични колебания на вниманието. Такива “вълни” на внимание и отвличане от основната дейност се наблюдават толкова по-често, колкото по-малко е детето, колкото по-слабо активно е то, колкото по-продължителна и еднообразна е работата.

Предучилищна възраст

Основните изменения които се извършват в развитието на вниманието на децата от предучилищна възраст, са: а) разширяване на обема на вниманието; б) увеличаване на устойчивостта на вниманието; в) формиране на преднамерено внимание.
Развиващата се реч, по – голямата самостоятелност в поведението на детето и разнообразната дейност разширяват значително вниманието на децата от предучилищна възраст. Но тук измененията не се ограничават само с увеличаването броя на предметите, възприемани едновременно, с еднаква степен на яснота. Съществено значение имат онези предмети и онези техни страни, които привличат вниманието на детето в предучилищна възраст. И докато в ранната възраст вниманието на децата се е привличало главно от ярки, необикновени предмети, то вниманието на децата в предучилищна възраст често е привлечено от на пръв поглед съвсем незабележителни неща. Те се интересуват от особеностите на предметите и преди всичко от приложението на всеки, от предназначението му и от начина на използването му.
Детето от предучилищма възраст значително по-често и по-лесно, отколкото малкото дете, възприема думата, затова речта на възрастния става обект на вниманието на детето. След като започне да действа самостоятелно, детето все по-често има нужда от помощта на възрастния, от неговите указания, обяснения и одобряване. Ролята на речта като обект на вниманието на детето се засилва особено когато децата се сблъскват с правилата, изискванията, поставени от възрастните.
Разширяването на обема на вниманието се отразява и в това, че детето на горна предучилищна възраст вече може да възприеме не само един предмет или една картинка. То може внимателно да разглежда последователно два и дори три обекта и да възприеме всеки от тях достатъчно ясно. Резултатът се подобрява, ако при това възпитателят използва метода на сравняването за разграничаването на сходното и различното в обектите.
При четири-, шестгодишните деца обаче обемът на вниманието е недостатъчен за различаването на сложни по съдържание и малко различаващи се един от друг обекти (например буквени или цифрови знаци, разкази или картини за зимата или гората). Детето бърка, двата предмета (знака, разказа) се сливат в неговото възприятие.
Устойчивостта на вниманието се изразява в продължителността на запазването на една доминанта. Тази устойчивост на вниманието обикновено нараства с възрастта. Това се проявява например в увеличаващата се продължителност на детските игри. Докато едногодишните деца запазват една доминанта средно в течение на 14,5 минути, то при тригодишните това време нараства до 27 минути; пет-,шестгодишните деца могат да проявяват устойчиво внимание в продължение на 90 – 100 минути. За редовно нарастващата продължителност на запазването на една доминанта говорят наблюденията върху това, как децата разглеждат картинки. Децата от ранна предучилищна възраст, които се задоволяват с бегло запознаване, изразходват за разглеждането на картинката по 6 – 7 секунди. Децата от старша предучилищна възраст разглеждат същите картинки в течение на 12 – 19 секунди.
Показател за устойчивостта на вниманието е не само честотата на отклоняванията, но и продължителността на всяка пауза.
Различните видове занятия предявяват към активността на децата различни изисквания, което веднага се проявява в честотата и продължителността на отклоняването на тяхното внимание.
В устойчивостта на вниманието много рязко се проявяват индивидуалните различия у децата. Особеностите на темперамента, подсилени посредством доброто или лошото възпитание, значително варират в продължителността на достъпното за детето съсредоточаване.
Съществен показател за развитието у децата на способността да се съсредоточават са началните форми на преднамереното внимание, които възникват при децата от горна предучилищна възраст, макар че тяхното внимание все още често се поддържа от интереса към самата дейност, към нейния резултат и процеса й.
Умението да подчинява вниманието си на изискванията на възпитателя, а след това и разбирането на необходимостта от това представляват начална форма на управлението на своята психическа дейност от детето. За това спомагат разнообразните организирани занимания, които се провеждат с децата в средните, горните и подготвителните групи на детската градина. Необходимостта да работят с еднакъв темп и да се подчиняват на общите изисквания дори тогава, когато занятието не е много интересно, тренират волевото внимание на децата.
Ако възпитателят дълго се ориентира само към интереса на децата( особено в подготвителната група), те се оказват зле подготвени за училище, тъй като не умеят да се съсредоточават върху онези занятия, онези видове работа, които са необходими, но не предизвикват интерес: писането на елементите на буквите, умението да слушат отговорите на другарите си и др. И тъй като вниманието не представлява някаква специална форма на психическата дейност, но в една или друга степен е включено във всеки психически процес, естествено е, че то се усъвършенства в различните видове психическа дейност на децата, разумно организирана от възрастните.

На