педагогическа психология

Университет „Проф. д-р Асен Златаров“
Факултет по Обществени Науки

Р е ф е р а т

Тема: Детската градина - тръгване преди самото тръгване

Подготовката

Думи за тръгването на градина
Символичната стойност на детската градина е вписана в мисленето на възрастните и децата го усещат. Това е раздяла,която в социално отношение носи силно значение. „Край на яслата,влизаш в истинския живот.“
Малкото две-тригодишно човече вече знае,че отива на място, където ще се озове в нова ситуация. Изречението, което ще чуе поне веднъж: „Вече си голям и тръгваш на градина“ му потвърждава, че ще му случи нещо различно.
На тази възраст децата са с много различно ниво на изразяване, някой говорят удивително зряло, на други нищо не им се разбира,а трети не казват нищо. На тях трябва да им се говори като на бебета, т.е без да смятаме, че ще разберат всеки елемент от съобщението. Онова, което ще схване на несъзнателно ниво също ще му позволи да осмисли новостта. Това предполага да го информираме ясно, без прекалено да опростяваме и без да говорим „по бебешки“. Родителите могат да опишат детската градина и как работи тя, да разкажат на детето за този нов свят в най-общи линии: „там ще рисуваш, ще учиш песнички, ще играеш с деца на твоята възраст....“
Когато родителите си дадат труда да обяснят на своето дете смисъла,който придават на постъпването му в детската градина, те му помагат по-лесно да премине през този етап. Още по-необходимо е да обяснят на детето собствените си очаквания и оценки- т.е ако възприемат градината като място за обучение, те ще наблегнат на заниманията, които намират за интересни.
По-добре е детската градина да не се идеализира прекалено, за да не се разочарова детето. По-добре да не му казваме,че първият му ден там ще е прекрасен.
Детската градина е реална, тя има своите предимства и недостатъци,които детето тепърва ще открива.

Раздялата
Смисълът, който родителите предават на постъпването в детската градина е част от техните собствени отношения с нея.
Всяка раздяла препраща към предишни раздели и може да отвори стари рани. Независимо, че децата в наши дни са много по – социализирани още преди да тръгнат на градина, те преживяват ситуации преживени много поколения назад. Така страданието на родителя може да бъде наследено от това на някоя баба.
Някой майки са амбивалентни - едновременно горди да видят мъничето си да учи като голямо дете, и огорчени, защото преживяват този етап като скъсване, като откъсване. Дететто, което усеща това рискува само да си попречи да отлети. Други родители живеят с усещането, че са единствените способни да го защитават и утешават. Тогава детето се чувства несигурно, защото родителите му си представят детската градина като опасно място и не му признават способността да се оправя без тях.
Раздялата е част от развитието на детето. Трябва да го подкрепим по най-добрия възможен начин, за да избегнем травмите, които могат трайно да се впишат в личността му. Тръгването на детска градина е едно от ключовите събития в съществуването на детето, което то понася много по-добре когато родителите му са убедени в способността му успешно да премине през този етап. Доверието, което му гласуват , му позволява да намери в себе си необходимите сили.
Най-първата раздяла е самото раждане. В този смисъл тръгването на детска градина е винаги само метафора на първоначалната раздяла и по тази причина зависи от части от начина, по който детето е преживяло раждането. В зависимост от начина,по който е била първата раздяла, детето ще бъде повече или по-малко предразположено, въоръжено да посрещне следващата. Тази друга раздяла, тръгването на детска градина, е от капитално значение, защото отваря път към социализирането и може да се оприличи на вид отбиване. При това първо тръгване светът на съвсем малкото дете претърпява основна промяна. В градината учителката не би могла да гушка всички при най- малкото неудовлетворение и детето ще трябва да намери друг начин да се чувства защитено. То се научава да е независимо от възрастния, да поема върху себе си и да развива друга форма на връзка с другарчетата си.
Тръгването на детска градина е решаващ момент. Изправено през този етап на развитието си, детето се обръща към децата от своето поколение и поставя началото на социалните си отношения с тях. Този основен стадий от неговото развитие изисква психическо пренастройване.

Смисълът на ходенето на детска градина
Детската градина, подобно на работата за родителите , е място за социализиране. Детето ззапочва да организира живота си с връстниците си, а родителят остава отвън, макар, разбира се, да е във връзка с учителката или директорката. Този скок в празното пространство предизвиква у детето структурираща тревога, то се чувства оставено на себе си, но много бързо оценява предимствата на тази автономия. В детската градина всички заедно се изправят пред авторитета, заповедите, правилата за живеене в общност. Научават се да изграждат помежду си отношения, които вече не касаят техните родители. Приятелчетата не са само за да се забавлява с тях, те са цял живот.

Времето и детската градина
Независимо , че две-тригодишното дете трудно се оправя с времето, то няма да се чувства съвсем изгубено, ако му се дадат някой отправни точки за протичането на деня му в детската градина: часът за обяд, за следобеден сън, за прибиране у дома. Постепенно детето усвоява тези ориентири и им придава смисъл – така свиква с часа, макар все още да не може да го разпознава.
Детето се успокоява, когато му се разказва какво ще бъде всекидневието му. То се озовава в помещението с други деца на неговата възраст, под отговорността на учителката, с която по принцип ще бъде през цялата година. Тя обаче ще се сменя всяка следваща година и детето ще открива, че хората са различни. Това многообразие си има предимства и неудобства: за едно дете е трудно да се раздели с учителката, която много обича, да преодолее скръбта от раздялата. Тук става дума за болка , която трябва да се очаква и разбира. Излизането от детската градина е изключително важно, това е моментът, в който детето се отпуска след като се е напрягало през целия ден. В детската градина детето ще трябва да се подчинявана правилата на общността, както всички останали деца. Учителката ще изисква от него да остане седнало и да вдига ръка , за да говори, да отива до тоалетната заедно с другите деца, ще му обясни какво трябва да направи, ако нуждата му не търпи отлагане. Някой деца, които не са усвоили много правила, преди да тръгнат на градина, се озовават преклещени между два свята, които им е крайно трудно да свържат в един. Думите ще им помогнат да направят връзката.
Другарчетата ще заемат все по-важно място е живота на детето и до голяма степен ще обуславят желанието му да ходи на градина. Родителите могат да обяснят, че някой от тях ще са по-симпатични от други, че едни ще бъдат водачи, понякога малко груби, а други ще са по-меки, че може да се случи някое дете да го бутне или дори да го удари. Важно е също така да му се обясни, че в началото на годината може би няма да има приятели, но това не значи, че изобщо няма да има такива. От него зависи да намери тези, с които ще се чувства най-добре.
Способността на детето да се справи успешно с деня в градината зависи от това как е живяло преди, както и от природата му. Ако е било гледано вкъщи, можеби по-трудно ще понесе раздялата,принудите и сложността на отношенията, които ще открие.

Да опиташ сам!
Някой детски градини отварят вратите си или разрешават предварителни колективни или индивидуални посещения по времена срещата с директорката. Когато се посещават заниманията , обстановката е по –реалистична, макар, че може да бъде и по-стряскаща. Подобно посещение дава на детето най-вече една по-ясна представа за мястото, за което все повече слуша, да се говори. Да посети градината си , както и да срещне бъдещата си учителка му дава възможност да си представи живота, който ще води в този контекст и му спестява прекаленото фантазиране! Едно дете на тази възраст изпитва необходимост да вижда и докосва, да опитва, за да разбере. Важно е детето да може да си представи мястото, на което ще постъпи, при това на основата на конкретен опит, който категорично поставя край на многобройни измислици.
Много често детето не е единственото, което трудно се справя с раздялата, някой майкаи също не са готови за това.
За новопостъпващото дете също така е много полезно вече да е общувало с други деца, преди да тръгне на градина. В присъствието на родителите си то може да се среща със свои връстници и с други възрастни и така да се подготви да контактува с тях и в детската градина. Обществената градинка и детските площадки също са подходящи за общуване.

Подходящият момент?

Тоалетната
Детската градина изисква от родителите предварително да се погрижат за това, в деня на постъпването децата да казват за физиологичните си нужди. Някой деца ползват тоалетна от дълго време, но за други моментът още не е настъпил. Всички човешки деца порастват, но не с еднакъв темп. За да се научи детето да контролира сфинктера си в точно определен момент е нужно да се подложи на свирепа дисциплина.
При сегашното състояние на нещата родителите често чакат последния момент, тоест лятото преди тръгването на градина, зада започнат да приучават децата си да ходят в тоалетна. Тогава има риск детето да свърже двете събития и да се противопостави чрез твърд отказ. По-добре е да се подхожда с говорене, без натиск и като избягваме да казваме на детето, че ако не се научи да ходи до тоалетна, няма да може да тръгне на градина. Може да му се обясни, че е за предпочитане да се научи преди това, за да се чувства по-добре сред другите деца, които вече го могат.
Много често се случва дете, което е усвоило това умение, да го изгуби след тръгването на градина. Повечето реагират по този начин на стреса, но скоро, когато си намерят приятелчета, тази лека регресия вече няма да им е нужна. Много е важно родителите да не му се карат, а търпеливо да изчакат тази често временна реакция да отшуми. Кратък период на регресия през първите седмици в детската градина не е непременно тревожещ. В градината детето ще трябва да се научи да ходи до тоалетна в определен час и заедно с другите, а в противен случей да вдига ръка , за да поиска разрешение. Понякога детската градина има вълшебно действие: изправено пред другите деца и пред света на големите, детето може да се почувства насърчено да преодолее проблема и много бързо наистина да го направи.

Речта
На тази възраст децата са достигнали до различна степен на речево ниво. Детската градина поставя устната реч в центъра на своето занимание. Когато децата я напускат, за да отидат в училище, те би трябвалода могат да съставят сложни изречения и да ги отделят едно от друго. Имат на разположение три, четири години, за да се подготвят за това. В една и съща група децата понякога са с почти година разлика, а на тази възраст една година е цяла вечност.
Някой деца на практика не говорят или са разбирани само от майките си. За тези деца попадането в нов свят, в който никой не ги разбира може да бъде фрустриращо. Те трудно преживяват факта, че не могат да накарат другите да схванат мисълта им. За дете, което не говори, тръгването на детска градина може да го накара да регресира. В една нормлана ситуация детската градина е голям стимулатор за говоренето не толкото защото детето се научава да говори, колкото заради присъствието на другите деца. Ето защо е още по-тревожно ако тя предизвика обратния ефект, като регрисирането в областта на говоренето понякога може да означава, че тръгването на градина е насилие над личността на детето.

В детската градина на две години

Ако проблема с тръгването на градина на две-годишна възраст винаги е бил болезнен, днес той е взривоопасен. Детската градина представлява неоспорим напредък и продължава и днес да учи децата на живот в общност. В това отношение нейната роля е решаваща. Да помогнем на две- три годишното дете да свикне с градината, да анализираме трудностите, за да му спестим евентуални стра