Кризисна интервенция и съветване

Бургаски свободен университет
Център по хуманитарни науки

Методи на социалната работа

Тема:

“Кризисна интервенция и съветване”

Спeц. Социални дейности

Кризисна интервенция и съветване

Социалната работа и професия, която отразява промените в обществото и начините за адаптиране към тях. От една страна тя съчетава опита и ценностите на модерния свят, а то друга се стреми да съхрани идеалите на поколението.
Мисията на социалния работник е задоволяване на индивидуалните нужди и потребности на хората и утвърждаване на човека, като личност за постигане устойчивост на обществото най- кратко казано социалната работа , това е изкуството да се помага на хора, групи и семейства в неравностойно положение.
Човек приз своя живот минава, през различни кръстопътища и винаги трябва да разбира този, който е най- благоприятен за него. В този случаи ние търсим съвети от близките си, но техният опит се основава само на това което са преживели, а ние имаме нужда от хора, които не се основават само на своя житейски опит и знания, но са анализирали и други такива, сравнили са ги с останалите и са изградили представа, по какъв начин най- добре да ни помогнат. Именно тези хора са социалните работници, но за да бъде един социален работник добър в своята професия, той трябва да ни разбира без да влага лични чувства.

Съветване

Съветването става чрез обмен на идеи и чувства между двама човека и може да се третира като вид комуникация. Съдейства за ефективно вземане на решения от съветвания.
Съветването е съвременен метод на социална работа и самостоятелно звено сред останалите методи. То е модел, насочен към клиента и групата. Възниква в 60-те години в Западна Европа и намира приложение в много западни и скандинавски страни. Използва се в общата социална работа – функция в установените институции, където всеки би могъл да потърси подкрепа.
Основна функция на съветването е даване на съвет – изисква съветника да направи оценка на проблемите и да предложи действия за решаване. Важно е да има изчерпателна информация по проблема. Трудността идва от различието между хората. Необходимо е съветът да е отговорен и да се ограничава в споделяне на мнение, а не да прераства във внушение с непредвидими последствия.
Друга функция е вдъхването на увереност и сила. Това не означава притъпяване на вниманието и илюзии. Съветването е емоционален катарзис и рязко намалява напрежението. Споделянето отнема емоционалния блокаж. Съветването води до подреждане на мислите и преориентация. Форма на съветването е даване на напътствия на нормални, здрави личности или с патологични разстройства (ревност, натрапливости и др.). Не се дават морални оценки. Видове съветване са:

индирективно – изслушване, подбуждане на клиента да споделя и обяснява тревогите си, разбиране, предлагане на насоки за решаване (фокуса е върху личността на клиента); може получаващият помощ да се окаже зависим от подкрепата;

директивно – изслушване на проблема; решение; споделяне на решението и мотивиране на съветвания (тук подреждането на мислите и снемане на напрежението не стават);

компромисно – двете страни дават идеи.
Да се обмислят съветите преди да се дават! Помагаме дори само като изслушваме. Уместно е в съветването да се привлекат други хора (семейство, училище).
Като микросъветване в различните възрасти най-продуктивен е методът сред деца в по-късна възраст – юноши и при зрели хора, тъй като е изключително вербален. При деца от по-ранна възраст за приложението му се използват ролеви игри като знание за света и действителността.
Съветването изисква висока степен на комуникация у съветника и се практикува на различни макроравнища за помагане и научаване на клиента. Чрез него се съкращава веригата от улесняващото възприемане чрез интерактивен модел на обучение.

Ролята му при работа с клиенти би могла да се свърже с разкриване на алтарнативи за клиента, научаването му на по-практични и рационални мисловни модели, насърчаване неговите способности към креативност и промяна и търсене на собствен интерес. Когато социалният работник има доверие в потенциалните възможности на клиента той го учи, че потребността да се оплаква на всички за страданието си е разбираема, но би трябвало да е на подходящо място и да мобилизира неговите ресурси за справяне с проблемите и тревожните ситуации.
Съветването не е манипулиране. То е малко познато в България като метод на социална работа, но би помогнало за по-голяма вариативност сред професионалистите - социални работници. Изисква емпатия, оценка на проблема (изслушване, задаване на въпроси), взаимно доверие.
Изключително добър като метод е при работа с болни деца в болница, където страхът от манипулации и тревожността са водещи (използване на кукли).
Кризисна интервенция
Криза е нарушение в нормалното функциониране на индивида. Криза настъпва, когато „човек се сблъска с невъзможността да преодолее пречка за осъществяване на жизнено важни за него цели с обичайния си набор от механизми за справяне" например природно бедствие (пожар, наводнение, земетресение), катастрофа, смърт, семеен проблем, насилие, заболяване, операция, загуба и др.
Кризата наподобява състояния на стрес, дистрес.
Видове кризи:
• психична криза - Според W Thomas (1909), психичната криза е „заплаха, предизвикателство, напрежение на вниманието, порив за промяна в действията" — катализатор на личностово и социално развитие.
• ситуационни - неочаквани събития, извън индивидуалния контрол - природни бедствия, загуба на работа, нападение, внезапна смърт на близък човек;
• криза на растежа - възниква, когато човек е неспособен да се справи с естествените процеси на развитие, най-често в моменти на преход - когато се ражда първото дете, достигане на юношеска възраст, пенсиониране;
Според Golan (1978), кризисната ситуация е поредица от събития, които водят от „равновесие до неравновесие и обратно до равновесие". Тази поредица включва пет компонента:
Кризисно събитие (първи етап) - стресиращо събитие, което отключва поредица от действия и реакции. То може да бъде очаквано (брак, пенсиониране) и неочаквано (внезапна загуба на член от семейството);
Етап на ранимост (втори етап) - Индивидуалната реакция е свързана с начина на възприемане на кризисното събитие. Най-често то се възприема като заплаха, като загуба или като предизвикателство.Етапът се характеризира с нарастване на напрежението, което индивидът се опитва да облекчи с обичайните за него стратегии за справяне. Ако опитите му се провалят, напрежението продължава да расте, в резултат на което той престава да функционира ефективно (реагира бързо на малки, незначителни сигнали от околната среда, плаче, вменява си страх, тревожност, мисли за провал, колебание, хаос, безперспектива, пропада, нарушава се неговото равновесие);
Преципитиращ фактор (трети етап) - Това е събитието, което превръща етапа на ранимост в активно кризисно състояние. В повечето случаи кризисното събитие и преципитиращият фактор са идентични, а в част от случаите преципитиращият фактор следва травматичната случка. В този етап се отключват различни поведенчески реакции (суицидни опити; държи се все едно нищо не е станало, но само едно събитие извън кризата го кара да пропадне; съзира проблема глобално; или по-конструктивни, като търсене на помощ от приятел, терапевт и др);
Етап на активно кризисно състояние (четвърти етап) - характеризира се с нарушено равновесие, физическа и психологическа възбуда (нарушен апетит, проблеми със съня, нарушена способност за справяне с проблемите, тревожност, депресия), човек се чувства объркан, изчерпан, без равновесие, мисли си, че полудява; преангажираност с травматичното събитие и накрая постепенно възстановяване на ново равновесие, В този етап човек разбира, че обичайните му механизми за справяне са неадекватни и е мотивиран да получи външна помощ.
Четвъртият етап се характеризира с четири групи симптоми:
• емоционални
• соматични
• поведенчески
• когнитивни
Реинтеграция (пети етап) - успешната реинтеграция (възстановяване на равновесието) зависи от няколко фактора - способност за обективна преценка на кризисната ситуация и използване на ефективни стратегии за справяне. Това е етап на „баланса". От кризата би могло да се излезе чрез болест (по-ниско ниво на функциониране), справяне и чрез получена помощ (по-високо ниво на функциониране, зрялост, мъдрост, опит). При опит „сам да се справи" се затваря и вероятността напрежението да ескалира е по-голяма.
Предпоставка за възникване на криза могат да бъдат външната и вътрешна мотивация, резистентността на личността към криза и стрес, социалнопсихичният климат, пределът на адаптация, т.нар. колективно явление.
Реакциите са близки до нормално психологичните, но се отличават от тях по съразмерност и продължителност.
Фази на протичане:
• остра фаза „шоково състояние";
• „реакция и преработване";
• психологична защита;
• адаптация и преадаптация;
• ново равновесие или фиксиране на оплакванията и симптомите до психогенни реакции и неврози;
• страхови преживявания, вегетативни и психосоматични разстройства.
Кризисна интервенция е метод за работа по случай в социалната работа. Кризисната ситуация по дефиниция е краткосрочна и изчерпваща. Следва нуждата от специфични техники за оценка и интервениране, различни от методите, използвани в други ситуации.
Смисъл на кризисната интервенция:
• дава психологична помощ и подкрепа, много по-различна от психотерапията;
• тя е краткосрочна и постига обща цел;
• осигурява изход от кризата и дава шанс на човек за натрупване на опит;
• едни хора я приемат като заплаха, други като предизвикателство.

Принципи
Според Рuryear (1979) кризисната интервенция се базира на осем принципа:
• незабавно интервениране
• действие
• ограничени цели
• надежда и очакване
• подкрепа
• фокусиране върху разрешаване на проблема
• образ за себе си
• разчитане на собствените сили
Кризисната интервенция е различна от кризисната терапия. Докато кризисната терапия работи с вътрешната реалност на личността, когато се налага да си изясни миналото или по-дългосрочна работа, то кризисната интервенция е краткосрочна.
Цели
Зависят от спецификата на кризата.
• възстановяване на предкризисното ниво на функциониране на клиента;
• идентифициране на факторите, довели до кризата;
• набелязване и прилагане на лечебни мерки;
• помагане на клиента да свърже настоящето стресиращо събитие с минал жизнен опит;
• дава пространство да скърбиш и изживееш мъката си, внушава, че имаш право да си зле, объркан, нормално е да плачеш и др.
• облекчаване симптомите на клиента;
• помагане на клиента да развие адаптивни стратегии за справяне, които да използва в бъдеще;

Особености:
• кризисната интервенция се характеризира с фокус „тук и сега" ;
• ограничена е във времето (от една до шест сесии);
• поведението на клиента се възприема като разбираема (не толкова като патологична) реакция на стрес;
• може да доведе до някои реконструкции на личността, но не се стига до разрешаване на главния проблем;
• насочена е към благоприятна промяна у клиента;
• намалява или ликвидира представените симптоми и връща способността на индивида да функционира адекватно в заобикалящата го среда;
• краткосрочна интервенция (продължава от 8 до 12 сесии);
• методите и техниките на работа са разнообразни (използват се неформални контакти с близки, приятели и роднини, както и формална специализирана помощ от други професионалисти).
Кризисната интервенция включва:
• динамично интервю; • емпатично слушане;
• обратна връзка;
• оценка нуждите на клиента.
Етапи:
Има няколко модела на кризисна интервенция, като Golan (1978) описва три фази (етапа) - формулировка, прилагане и приключване.
1. формулировката (при първата сесия), съдържа етап на оценка, при който се извършва:
• идентифициране на преципитиращия фактор (какво се е случило?);
• определяне на индивидуалната преценка на клиента за събитието (как отговори ти?);
• определяне на контекста на кризисната ситуация, включително кризисното събитие (можеш ли да си припомниш как започна това