Извори за българската история - христоматия

Изворизабългарскатаистория
Заученици,учители,кандидат-
студенти,студенти
Дигиталнабиблиотекапоархивистикаи
документалистика
Раздел:«Книги»
Наученръководител:проф.д-рА.Нейкова
Автори:ПенкаКостадинова,МиленКуманов
Дизайн:ДавидНинов
София,2019
Предговор

Свсякаизминалагодинаизискваниятавобучениетопородната
ниисториявсреднияигорниякурснаобщообразователнитеучилища
непрекъснатонарастват.Задамогатуспешнодаотговорятнатях,
ученицитеоттезидвевъзрастовигрупитрябвавсепо-дълбокода
вникватвразвитиетонаисторическияпроцесотнай-раннитевремена
набългарскатаисториядонашетосъвремие.
Единотнай-сигурнитеначини,койтобигиулеснилвтазинасока,
евъзможносттадаседокоснатдоизворите,т.е.досамата
документалнабаза.Тящеимпозволинесамодаобогатятсвоите
познаниязасъбитиятаотроднатаниисторияотполитическо,
икономическоикултурноестество,ноощеисамидаразмишляват
върхупричините,предизвикалитезисъбития,кактоивърху
последицитеоттях.Атованасвойредщегиподтикнеикъмт.нар.
историческомислене,обясняваненасложнияипротиворечивпътна
развитиетонаминалотонанашиянародпрезнеговатамноговековна
история.
Предлаганотоизданиеепръвопитдасеотговоринатази
потребност.Наистинаподобнипособиясаиздаванипрезпоследните
едно-дведесетилетия,нобяхапредназначенизастудентитепоистория.
Впо-голяматасичасттесеотнасяхасамозаотделниепохиот
българскатаисторияипо-специалнозаСредновековието,османското
владичествоиВъзраждането.Нелипсвахаипособиязановатаинай-
новатаисториянаБългария,ноосветляващиповечемястотоиролята
наполитическатасила,управляваластранатанидо10ноември1989г.,
порадикоетоднеснеотговарятнановитеизискваниянавремето.
Стремежътнасъставителитеебилдасеонагледипочтивсеки
урокотдействуващитеднесучебниципоисториянаБългариязаVиVI
клас,кактоизаXиXIклас.Повечетоотвключенитедокументисе
публикуватилиоттехнияпървоизточник,илиотнадежднинаучни

издания.Самопоизключениесанамерилимястоинякоидокументи,
поместенивизточнициотвтораръка.
Самотоподрежданенадокументитееизвършенонаосноватана
хронологическияпринцип,т.е.пореданасъбитиятавроднатани
история.Огромнотодокументалнобогатствоегрупирановтриосновни
раздела.Първиятвключвадокументите,отнасящисезаепохатана
Средновековието,вторият—заосманскотовладичествои
Възраждането,итретият—заследосвобожденскатаниистория.Във
всекиединоттезиразделиподрежданетонадокументитенеепо
уроците,включенивучебницитепоисториянаБългариявсреднияи
горниякурс,апотемиотполитическо,икономическоикултурно
естество,коитообачеплътноседоближаватдоматерията,изучаванав
уроцитеотсъответнияраздел.Товаименноеиглавното
предназначениенапредлаганотоиздание.Тогоправинеделимачаст
отучебницитепоисториянаБългария,каквитосанапримерразличните
христоматииполитературазасреднияигорниякурс,безкоито
обучениетопотозипредметенемислимо.
Документалнатабазазамноговековнатаниисторияе
изключителноголяма,огромна,почтинеобозрима.Нейнотоцялостно
включваневединсборниккатонастоящияеневъзможно.Порадитова
сеналожитвърдепрецизенподбор,задаседадемястонаособено
важнидокументи,коитоилюстриратеднаилидругастранана
историческияпроцес,независимозакойпериодотроднатаниистория
ставадума.Желаниетонасъставителитедавключатвъзможнопо-
голямбройдокументиналожиеднанемалкачастоттяхдабъдат
даденисъссъкращение,т.е.,катоенаправенподборсамонатяхната
най-същественачаст.Запо-любознателнитеученициобачеедадена
възможностдасезапознаятиспълнотосъдържаниенавключените
документичрезточнотоцитираненаизточниците,откъдетосавзетите.

Внимателниятпогледначитателящезабележи,чевизданието
санамерилимястотвърдеразличнипопроизходдокументи,коитонай-
общомогатдабъдатгрупиранивдвадяла:наши,наречениоще
домашни,ичуждестранни,произлизащиотсъседниидругистрани.
Привличанетонадокументитеотвториявиддоминиранай-вечев
първияраздел,къдетодомашнитеизворисатвърдеоскъдниили
направолипсват.Вследващияразделсъотношениетонадокументите
отдватавидапочтисеизравнява,авпоследниятоеизцяловползана
домашнитеизвори.Ноивнего,там,къдетотоваеособено
наложително,сапоместениидокументиотчуждпроизход.Наличието
начуждестраннидокументисеналаганесамопопричинаналипсана
домашниизвори,аощеипорадиобстоятелството,чеБългариясе
развивавнепосредственконтактснемалъкбройдържавиипод
влияниетонаголямбройвъншнифактори.
Впървияивторияразделпочтивсичкидокументисе
предхождатоткраткипояснителнибележкизатехнитеавтори.В
последнияразделтазипрактикаеизбегнатапопростатапричина,че
повечетоотпоместенитевнегодокументисаделонабългарската
държававлицетонаразличнитенейниинституции—монарха,
Народнотосъбрание,Министерскиясъвет...
Заособените,непознатитеичуждитеизразипояснениятасе
даватиливътревсамиятекст,илиподлиниянасъответнатастраница,
аневкраянаизданието,коетобизатруднилонеговотоползване.
ДокументитевпървияивторияразделсаподбраниотПенка
Костадинова—кандидатнаисторическитенауки,учителкав149–оСОУ
—София,автретия—отМиленКуманов—старшинаученсътрудникв
ИнститутапоисторияприБАН
Кактовечесеказананяколкоместапо-горе,предлаганото
изданиеепредназначенокатонеразделнопособиекъмучебницитепо

историянаБългариязаVиVIкласизаХиXIкласна
общообразователнитеучилищавстраната.Нотоможедасеползва
ощеиотучениците,избралиисториятазазадължителноизбираем
предметвгорниякурс,откандидат-студентитепоистория,кактоиот
всичкидруги,коитопроявяватинтерескъмбогатотоиразнообразно
документалнобогатствонароднатаниистория.
Ст.н.с.МиленКуманов
I.Отнай-раннивременадопаданетопод
османскавласт
Първисведениязатраките
Из«Илиада»наОмир
ОМИРелегендаренпевецнадревността.Снеговотоимеесвързано
великолепнотопроизведениенагръцкиягероиченепос«Илиада»,
създаденапрезVIIIв.пр.н.е.
Аколиискатедвамадастигнетестанатроянски,
новодошлитетракийцистануватпоследниотвсички.
ЗаедностяхеицарятимРезос,синътЕйонеев.
Азмувидяхиконете,прекрасниитвърдеголеми.
Тесапо-белиотсняг,светроветенатичанеравни.
Злато,сребромукрасяхадориколесницатанова.
Имаизлатниогромнидоспехи.Загледанечудо!

Анеприличанасмъртниданосяттакивадоспехи,
аланапълноподхождатнабоговетебезсмъртни.
Хайдесегамеводетепривашитекорабибързи
илимитежкиоковисложетеитукостанете,
докатовиесамипроверитетова,щовиказах:
вярноливсичкоговорихнадвамата,илилъжовно...
Тръгнахабързонапредпрездоспехиикървавилокви.
Тиховървяха,достигнахакраянастанатракийски.
Спяхавойските,оттрудизтощени.Доспехитесветли
сложенибяхадотяхназемятавтриредапрекрасни.
Близодовсекитракиецстояхадваконявпрегнати.
СпешевсредатацарРезос,донегоконетемубързи,
вързанисремъцивгорниякрайнаперилатасветли.
Омир,Илиада.Преводотстарогръцки:Ал.МилевиБл.Димитрова.С.,
1971.
Битивярванияутраките
Из«Историянагръко-персийскитевойни»наХеродот
ХЕРОДОТ(ок.484–425г.пp.н.е.)—единотнай-известнитеисторицина
древността.Пътувалмного,посетилразличнистрани,запозналсес
животаиисториятанамногонароди,коитоописванепредубедено.
Зарадиглавнотосисъчинение«Историянагръко-персийскитевоини»е
нареченБащанаисторията.

Тракийскиятнародслединдийскияенай-голямoтвсички
народи.Акотойсеуправлявашеотедингосподарибешеединодушен,
тойбибилпомоемнениенепобедимимногопо-силенотвсички
народи.Нотоваеневъзможноинадалиможедастаненякога;изатова
саслаби.Тракитеносятмногоимена,всякоплемеспоредстранатаси;
новсичкитеиматприблизителноеднаквиобичаивъввсякоотношение
сизключениенагетите,травситеитраките,коитоживеятнад
крестонците.
Това,щовършатгетите,коитовярватвсвоетобезсмъртие,казах
по-рано.Травситепостъпватвъввсичкодругокактоостаналитетраки;
самоприражданеисмъртвършатследното:сродницитенасядват
околоновороденияигооплакват,четолковамногозлинитрябвада
изтърпи,щомведнъжсееродил,ипритоваизреждатвсичкичовешки
патила;умрелияпъкпогребватвземятасрадостивеселие,като
изброяватотколкозлинисееотървалиизтъкватпълнотому
блаженство.
Тия,коитоживеятнадкрестонците,постъпваттака:всекиима
многожени;когатонякойумре,ставаголямспормеждуженитему,пък
иприятелитемуполагатголемиусилиядаузнаяткояотженитемуе
биланай-любима.Итази,накоятосепризнаетаячест,тържественосе
занасяoтмъжеиженинагроба,гдетосепринасявжертваотнай-
близкиясироднинаиследтовасепогребвазаедносмъжаси.
Останалитепъкженискърбяттвърдемного,защототоваезатяхнай-
голямпозор.
Останалитетракииматследнитеобичаи:тепродаватдецатасив
робствовчужбина;девицитенепазят,амигиоставятдасесношаватс
мъжетепосвоиизбор;напротив,ожененитеженипазятстрого;теси
купуватженитеотродителитеимсрещумногопари.Дабъдешнашарен
сбелези,сесчитаблагородно;койтонямабелези,нееблагороден.Да

стоишпразен,товасесмятанай-хубаво,даобработвашземята—най-
безчестно,даживеешотвойнаиграбеж—най-хубаво.Товасанай-
забележителнитеимобичаи.
ОтбоговетепочитатсамоАрес,ДионисиАртемида.Отделноoт
народацаретепочитатХермесповечеотвсичкибогове,кълнатсесамо
внеговоимеиизкарватотнегосвояпроизход.
Богатитесепогребваттака:трупадържатизложентриднинаред;
колятразнижертвениживотниисеугощават,катонай-напред
оплакватумрелия,следтовагопогребват,катогоизгарятилипросто
заравятвземята.Послеиздигатмогилаиустройватразни
състезателниигри.Притованай-големинаградисеопределятза
единоборствотоспоредзначениетому.Таковаепогребениетоутраките.
ИзворизастаратаисторияигеографиянаТракияиМакедония.С.,1949,
с.21.
Държаватаутраките
Из«Историянапелопонескатавоина»наТукидид
ТУКИДИД(ок.460–ок.400г.пр.н.е.)—изтъкнатдревногръцкиисторик.
Аристократпопроизход,тойсеотличавалсумеренивъзгледиипо-
критичноотношениекъмизползванитеизвори.Авторна«Историяна
Пелопонескатавоина»,къдетосеотличавасточностприизлаганена
фактите.
ОдрискотоцарствосепростиралопокрайморетоотградАбдера

къмЕвксинтскияПонтдоустиетонарекаИстър.Таябреговалиния
можедасеобиколистоваренкорабпонай-късияпътвчетириднии
четиринощи,аковеепостояннопопътенвятър;посухообаченай-
правиятпътотАбдерадоИстърсеизвървяваотдобърпешеходецза
единадесетдни.Таковаепространствотонацарствотооткъмморето.
НавътревстранатаразстояниетоотВизантиондолееитеидоСтримон
(гдетоенай-отдалеченататочкаотморето)севземаотдобър
пешеходецзатринадесетдни.Данъцитеотвсичкиварварскинародии
отгръцкитеградове,надкоитоодриситевластвуваливъввреметона
Севт(койтоцарувалследСиталкинай