Как да общуваме с децата

ШШШ

КАК
Д А .
ОБЩУВАМЕ
С ДЕЦАТА
Румен Стаматов
И зд ателстВо "Логос и Рема"
ПлоВдиВ 1995

К А К ДА О БЩ УВА М Е С ДЕОАТА
А В т о р : Румен И. С т а м а т о в
Рец ен зен ти : доц. кпн Веселин К. ВасилеВ
доц. кпн Стеф ан Тр. Пеев
П ьрВо българско издание - а в г у с т 1995 г.
И з д а т е л с т в о „Логос и Рема"
ПлоВдиВ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
НЯКОЛКО В Ъ В ЕЖ Д А Щ И ДУМИ . . . . .
..... р
КАК ДА Р А ЗБИ РА М Е ДЕОАТА
К А К ДА П О К А Ж ЕМ НА ДЕОАТА, Ч Е НИЕ
СЪЩ О С Е НУЖ Д АЕМ О Т Р А ЗБИ РА Н Е
.....55
К А К В О 11А П РА ВИ М С К О Н Ф Л И К Т И Т Е .70
КА К ДА Н АСЪРЧАВАМ Е НЕЗАВИСИМОСТТА
НА Д ЕЦ А ТА ... ,
....... ......92
ВМ ЕСТО З А К Л Ю Ч ЕН И Е«.; 1
.............. |.....119

Н ищ о не се срещ а п о - че сто о т
о п л а к в а н и я та на р од ители, к о и т о не
р а з б и р а т д е ц а та си, и на деца, неразбрани
о т с В о и т е родители.
АлфредАдлер
Разли чн о подредените думи п р и д о б и ват
различен смисъл и различно подредените
мисли о к а з в а т различно в ъ зд е й с т в и е .
Блез Паскал

НЯКОЛКО ВЪВЕЖДАЩИ ДУМИ
Когато възр астн и те с т а н а т родители, т е Забр авят,
че
м о гат да и м а т ч увства, потребности, желания,
слабости. Започват да поемат о тго во р н о ст много по-
голяма о т тази , к о я то е необходима. Техният ж и в о т се
превръща В ж и во т, изпълнен с различни "т р я б в а ": ’.'Аз
трябва да се жертвам ", "Аз тр яб ва да и зо ста вя м о и те
съкровени желания", "Аз тр яб ва да дам всичко на м о е то
дете", "Аз тр ябва..." и още безкрайно много други неща.
Много ч е с то тези добри намерения не само пропадат, но
и навреждат на общуването с децата.
За да бъде общуването пълноценно, р од и телите т р я б в а
да са а втёнтични, да бъ д ат т о в а , к о е то д ей стви телн о
са. Това означава, че м огат да се р ад ват, да б ъ д а т
нежни, весели, но и наранени, наскърбени, ядосани,
разгневени. П ред ставата, к о я то много хора и м а т за
родителите к а т о "твър д и ", "последователни", "без
отрицателни ч у в с тв а и слабости, проявени пред
своите деца", к а т о изграждащи "единен ф р он т" срещу
тях, пренебрегва едно много п р осто нещо - всеки човек
е неповторим и , има право на свои' преживявания,
желания, мисли, Вярвания, убеждения, к о и то са различни,,
променливи и несъвпадащи с т е з и на другите.
Ако ние приемем себе си к а т о неповторими, т о т о га в а
тр яб ва да приемем и децата в т я х н а т а неповторим ост.
Може би ще си каж ете, че т о в а не е чак толкова
трудно. Преди да направите т о в а заключение, взем ете
7

един л и с т и
го разделете на две колони. След то В а
зап и ш ете над ед н ата колона "приемане", а над другата -
"неприемане". О п и т а й т е се да сй спомните един ден о т
ж и в о т а с в а ш е т о д е т е - сутрин, обед, Вечер, Колко о т
н ещ ата, к о и т о т о е направило, м о ж ете да п о с т а в и т е В
колон ата "приемане” и колко В колоната "неприемане"?
С пом нете си само колко п ъ т и с т е били притеснени,
раздразнени, очакващ и да Ви изненадат, с някаква
н е п р и я т н о с т или беля, спом нете си нескончаемите
разговори за т о в а кое е добро и кое не е добро,
н е п р е к ъ с н а ти те "Н е пипай!", "Вър ви с мен!",
"ВнимаВрй!", "Н е се закачай!"... Ако о т к р и е т е , че
колон ата "неприемане" започне значително да нараства,
не се о т ч а й в а й т е .
П р и ем ан ето или „неприемането на д е т с к и т е постъпки
м ож е да зави си г о т много -неща, да бъде различно в
р азли чн и те ситуац и и . Но основно т о се определя о т
с о б с т в е н и т е ви нагласи по отнош ение на д е т е т о . Ако
и с к а т е да прием ете д е т е т о в неговата
н е п о в то р и м о ст, преди всичко т р я б в а да и м а те
определена нагласа за т о в а . Т р уд н о сти те в общ уването
п р о и з т и ч а т не то л к о в а о т с п о со б н о сти те,'ко л ко то о т
н а гл аси те.
И с т и н с к о т о приемане на д е ц ата е възможно, ако
проявим:
□ уважение към техн ите мисли;
□ разбиране на ч у в ств а та , които изпитват;
О доверие в силите им, в то ва, че т е могат да се
сп р авят с предизвикателствата на света;
□ желание да предоставим възможност на децата сами
да направят избора си, което ще им помогне да
о съ зн а ят св о я та идентичност.
Н е бих желал и д е и т е в кн и га та да се прием ат к а т о
"р е ц е п т и ", к о и т о щ е по д об рят об щ уването ^ д е ц а т а ,
к а т о едно Ь т п о р ед н и те "К а к да..." О бщ уването е един
уникален а к т между уникални личности и вие най-добре
щ е о т к р и е т е о т г о в о р и т е на проблемите, ко и то ще се
п о я в я т .
В с л е д в а щ и те стр а н и ц и щ е повдигна някои въпроси,
к о и т о м ож е би са възниквали пред вас. Ше посбча и
8

някои способи, к р и то ще Ви помогнат да подобрите
общуванепгю с в а ш и те деца, ако полож ите малко Усилия,
за да ги усвои те. Но най-важното нещо о с т а в а в а ш а т а
нагласа към в а ш е т о д е те . Това, к о е т о щ е о т к р и е т е в
следващ ите страници, не е ср ед ство , чрез к о е т о щ е
м ож ете да направите д ец ата "по-послушни" или "по­
добри". Не! М о я та цел е да; обърна внимание на
нагласата, к о я т о би тр яб вал о да и м а те ,, ц на
способностите, чрез к о и т о щ е м о ж е т е да реализирате
т а з и нагласа към в а ш и т е деца.
9

1
КАК ДА РАЗБИРАМЕ ДЕОАТА
. .лого ч е с т о родителите с огорчение признават
т ь ж н а т а и сти н а, ,че децата не споделят нищо с тях .
Защ о д ец ата п р е с т а в а т да споделят неща, кои то
д ей стви тел н о ги вълн уват или т р е в о ж а т ?
П ричината е, че със св о е то реално поведение
р о д и тел и те не приемат д е т е т о . Те не приемат децата
не за щ о то са таки ва, какви то са, а защ о то не са
| т а к и в а , к а к в и т о т е и с к а т да бъдат.
Т е непрекъснато п о в т а р я т какво тр яб ва и какво не
т р я б в а да п р а в я т; "С ти га си крещял!", "Измий си
р ъ ц е т е !", л "Н е си хвърляй дрехите!", "Написа ли си
д ом аш ната?", "Прибра ли си книгите?", Сиеурен ли си, че
си си иамил з ъ б и т е ?", "Облече ли се?", "О ти вай да
лягаш !", "Загаси телевизора!".
"Т е винаги ми к а з в а т колко много ги разочаровам, колко
съм лоша и глупава. Аз не мога вече да им доверявам
н е щ а т а , к о и т о т е не харесват."
Д е ц а т а ч е с т о с т а в а т т о в а , к о ето родителите им
к а з в а т , че са. Т е сп и р ат да споделят своите ч у в с тв а и
п р е д п о ч и та т да ги задърж ат само за тях.
Неприеллането з а т в а р я децата, активизира една
с и с те м а о т защ и тн и механизми, поражда страхове.
З а да бъде п р и е то д е т е т о е необходимо;
10

□ нагласа за приемане, и т о такоВа, какВото е;
□ способност за приемане.
Приемането т р я б В а да бъде изразено. Едно е да имаш
желание за приемане, сьбсем друго е да го изразиш.
Н е с л о В е с н о п р и е м а н е
Ние изпращаме послания не само к о г а т о говорим,, но и
ко га то не говорим. Това са посланията, изразени чрез
усм и вката, ж е с т а , погледа. У см и вката, к а т о о тго в о р на
усилието на д е т е т о да п о стр о и своя замък о т куб ч е та ,
ще бъде знак на одобрение и подкрепа,- д о като
намръщ еният поглед щ е изрази неодобрение: "Т и никога
не можеш да направиш нещо хубаво о т к у б ч е т а т а ."
Д: „П р ед стави си, днес тр я б в а ш е да о ти д а при
директора.
Р : 0 !
Д: Н о в а т а учи телка ми каза, че съм говорила
прекалено много в час.
Р: О! Разбирам.
Д; Не мога да с т о я к а т о закована. През ц я л о то
Време т я си седеше и говореше глупости. Говореш е ни за
с в о е т о п ъ туван е и за н е п р и я т н о с т и т е , к о и т о е
имала, к а т о си мислеше, че т о в а ни е много
интересно. Направо ни приспа. О тегчихм е се до
см ъ р т.
Р: Хм!
Д: П р о сто повече не издържахме. Ж ана и аз решихме
да се пошегуваме, д о като т я си говореше н ей ните
неща. О, т я направо ме подлуди! Ужасно с ъ щ е с т в о !
Р: (мълчание)
Д: Аз мога да се държа добре с някой добър уч и те л , но
с нея..., о т к о я т о нищо не можем да научим; как
можаха да я и з п р а т я т !
Р: (мълчание)
Д: Съмнявам се дали щ е дойде друг учи те л и изобщо,
че т о з и щ е ни научи на нещо. Да можех да се махна
о т т у к ! " •
И зп ол зван и те В т е к с т а съкращ ения Д и Р о з н а ч а в а т . д е т е “ и .р о д и те л “
и

Този случай ясно показВа си лата на м ълчани ето. Т о е да­
ло въ зм о ж н о ст на д е т е т о да се придвижи о т ф а к т и ч е с ­
к о т о изложение къми с т и н с к и т е преживявания, к о и т о
с т о я т зад него - да изрази своя гн яв и изпълнен ите с
омраза ч у в с т в а , да разкрие о тн о ш е н и е то ср към
учи тел я, с в о я т а н ен ави ст и да достигне до извода, че е
наранено.
В т о в а к р а т к о време д е т е т о е успяло да изрази с в о е т о
отнош ение, да разбере с в о и т е ч у в с т в а и да преодолее
своя проблем. Тук мълчанието е спомогнало за
промяната.
Понякога може да се о тр а зи трагичН о т ъ р с е н е т о на
о т г о в о р и т е на проблем ите,когато в ъ з р а с т н и я т се
намеси.
"К а кво , днес са т е изгонили о т час! К а к можеш да се
държиш т а к а ? Не можеш ли поне малко да с е овладееш!
Много по-добре би било, ако започнеш да учиш по-
сериозно, в м е с т о да си мислиш, че някой т р я б в а да т и
с м е н я у ч и т е л и т е !"
Тези изказвания и зр а зя в а т неприемане и п р а в я т
невъзможно разбирането. Т е з а т в а р я т завинаги
в ъ з м о ж н о с т т а д е т е т о да изрази с в о и т е преживявания
и да намери решение на своя проблем.
Р е ч е в и т е и з к а з в а н и я и в ъ з м о ж н о с т т а з а
и з р а з я в а н е н а п р и е м а н е
П р и ем ан ето вклю чва разкриване ч у в с т в а т а на д е т е т о ,
н е г о в и т е желания и ф антазии и т я х н о т о обозначаване
с ъ с с л о в о т о . ■
М ож е да ви с е с т о р и , че да се опред елят Ч у в с т в а т а на
д е т е т о е д о с т а лесно, но не бър зай те.
Е т о едно упражнение;
Пред в а с се н а м и р а т ш е с т различни изказвания на деца
към т е х н и т е р од и тели . П р о ч е т е т е всяко едно о т т я х
щ
□ определете с една или две думи чувство то , което
д е т е т о изпитва;
□ напиш ете със свои думи ваш ето разбиране, така че
д е т е т о да разбере, че с т е разбрали неговото чувство.
12

И з к а з в а н е н а д е т е п ю Д у е д и з р а з в а щ и Д ^ и п о к а з в а щ и ч е
ч у в с т в о т о , к о е т о в и е с т е р а з б р а л и
д е т е т о и з п и т в а ч у в с т в о т о « д е т е т о
Пример:
'Б оби ш В зеи гр а н к а п ъ - зат руднение
ива/Жишсесяяха."
1> 'Така ми се иска
да ударя Боян по -; Чу. ./.у-' ...у;
носа.".
2. "Малко заваля и
госпожата ведна- . -
га каза, че не мо­
жем да излезем. Тя
е загубена."
3.. "Мери ме пока­
ни на нейния рож- . ' • ->
ден ден,но аз не
знам дали*да о т и ­
да..."
4. "Не мога да раз­
бера защо ни да-
_________
доха толкова мно­
го домашна рабо­
т а и т о за неде­
ля."
5. "Днес играхме
футбол а аз не мо­
жах през цялото
време н и то вед­
нъж да ритна т о ­