Кинезитерапия при разкъсване на предна кръстна връзка

НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ
„ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

КАТЕДРА
„ТЕОРИЯ И МЕТОДИКА НА КИНЕЗИТЕРАПИЯТА“

КУРСОВА РАБОТА

Кинезитерапия след операция при руптура на предна кръстна връзка

Разработил: Виктория Иванова Иванова
Факултетен номер: 35084

Комисия по ЗКР: Научен ръководител: …………….
Оценка ……………....
(доц. Д. Ганчев, ДН)
…………….....
……………...…
Дата: …………………....…
София, 2022
Съдържание

1. Анатомо-функционални особености на колянна става 3
2. Етиология и механизъм на увреждане на предна кръстна връзка 8
3. Клинична картина, диагностика и усложнения 9
4. Консервативно и оперативно лечение при руптура на предна кръстна връзка 11
5. Кинезитерапия при мекотъканна травма на колянна става 13
1. Анамнеза и кратка история на заболяването 17
2. Патокинезиологичен анализ 18
3. Приложни методи за функционално изследване 19
4. Цел, задачи, средства на кинезитерапията 21
6. Схема и комплекс на КТ процедура 23
8. Резултати и анализ 26
10. Заключение 29
Библиография 31

Увод

Колянната става е анатомично адаптирана за осъществяване на подвижност и стабилност. Основното и кинезиологично значение е да скъсява и удължава долния крайник, с оглед смъкване или издигане на общия център на тежестта, или за точното позициониране на ходилото в пространството. Заедно с тазобедрената става и ходилото, осигурява поддържане на тежестта на тялото при стоеж и е основно двигателно звено при осъществяване на локомоция- ходене, качване по стълби, сядане и др. Колената са едни от най-уязвимите зони при всеки спорт, при всяко движение, дори при ходенето.
Съвременният начин на живот я поставя в ситуации, далече от естествените – както претоварване, така и нетипичното обездвижване. Всичко това довежда до травмиране и постепенно изхабяване и износване на колянната става.
Въпреки, че природата е създала добре защитен, съвършен механизъм, понякога се случва ставата да бъде травмирана и наранена, а функциите и – сериозно затруднени. Последващото лечение е продължително, а кинезитерапията заема ключова позиция във целия възстановителен процес.

Литературен обзор

Анатомо-функционални особености на колянна става

Колянната става е сложна става, в която се съчленяват бедрената кост, големият пищял и капачето. От кинезиологична гледна точка се разглежда като комплекс от две стави, обвити от обща ставна капсула.
Тибиофемурална става (Art. Tibiofemoralis )
Пателофеморална става ( Art. Patellofemoralis )
Тибиофеморална става (Art. Tibiofemoralis ) – свързва обширните и конвексни кондили на фемура с малките и плоски ставни повърхности, оформени върху тибиалното плато. Разграничават се медиален и латерален отдел на ставата. Обширната ставна повърхност позволява значителна подвижност в сагиталната равнина, която е от решаващо значение за локомоторните дейности – ходене, бягане, катерене и др. Тибиофеморалната става е модифицирана шарнирна става, която е с малка конгруентност и затова стабилността й се определя от капсуло-лигаментарния апарат, менисците и мускулно-сухожилните структури, а не от костите.
Пателофеморална става (Art. Patellofemoralis) – е плоска става, като пателата при флексия и екстензия се плъзга по fossa intercondilaris, каудално и краниално. Ако подвижността на пателата е ограничена, това ограничава и ОД в КС. Тя контролира движението на m. quadriceps femoris и защитава хрущяла на бедрените кондили от натиск и директен удар.
Капсуло-лигаментарен апарат
Ставната капсула обхваща медиалния и латералния отдели на тибиофеморалната става, както и пателофеморалната става. Тя се подсилва значително от разположените около нея мускули, лигаменти и фасции. Ставната капсула има 5 основни усилени зони:
Вентрална част – на ставната капсула се залавя по ръбовете на пателата и пателарното сухожилие. Тя се подсилва от m. quadriceps femoris и пателарният ретинакулум. Тези разтеглици свързват тибията, фемура, пателата, пателарния лигамент, колатералните лигаменти и менисците
Латерална част – подсилена е от латералния колатерален лигамент, латералният пателарен ретинакулум и tractus iliotibialis. Мускулната стабилизация в тази зона се осигурява от m. biceps femoris, сухожилието на m. popliteus и латералната глава на m.gastrocnemius.
Дорзалната страна – на ставната капсула се подсилва от косия и аркуатния поплитеални лигаменти
Дорзолатералния аспект – подсилва се от аркуатния поплитеален лигамент, латералния колатерален лигамент, m. popliteus и неговото сухожилие. Тези тъкани са известни с наименованието аркуатен комплекс.
Медиална капсулна област- тя покрива задно-медиалната и предно-медиалната му повърхности. Тази област се подсилва от медиалния колатерален лигамент, медиалния пателарен ретинакулум и разтеглицата, започваща от m. semimembranosus.
Синовиална мембрана- на коляното е анатомически най-сложно устроената в ОДА. Коляното има около 14 бурси, разположени в зоните на повишено тъканно триене между лигаментарни, сухожилни, костни, капсуларни и кожни структури. Прекаленото триене в тези области, при тежки физически натоварвания и спорт, може да доведе до възпалителни промени в бурсите.
Колатерални лигаменти
Медиалния колатерален лигамент (МКЛ) – плосък и обширен, покриващ медиалната повърхност на коляното. Няколко мекотъканни се вплитат в него (медиална част на ставната капсула и медиалния пателарен ретинакулум). МКЛ се разделя на:
вентрална и дорзална част- изградена от добре разграничени повърхностни фибри с дължина около 10 см. Дистално тези фибри се вплитат в медиалния пателарен ретинакулум , преди да се заловят върху медиалната повърхност в проксималната част на тибията, непосредствено дорзално от инсерцията на pes anserinus. Задната част на МКЛ е изградена от къси фибри, разположени по-дълбоко от вентралните.
Латерален колатерален лигамент (ЛКЛ) – изграден като здрав въжеподобен сноп, спускащ се почти вертикално от лателарния епикондил на фемура към главата на фибулата. Дистално ЛКЛ се вплита в сухожилието на m. biceps femoris, но за разлика от МКЛ не се закрепва за прилежащия латерален мениск.
Кръстни връзки
Вътреставни структури, покрити от значителна синовиална обвивка. Кръвоснабдяването им се осигурява от малки кр.съдчета, идващи от синовиалната обвивка и околните тъкани. Наименованието им идва от инсерцията им върху тибията –предна и задна. Те изпълняват важна функция на стабилизатори на коляното. Работейки в синхрон, те ограничават всички движения в коляното. Най–голямо е значението е значението им за неутрализиране на вентро-дорзалните ножични сили, възникващи между тибията и фемура. Тези сили възникват при ходене, клякане, бягане, скачане и др. Те контролират и кинематиката на тибиофеморалната става.
Предна кръстна връзка (ПКВ) – започва от вентралната област на Eminentia intеrcondylaris и се отправя косо дорзално, краниално и латерално, залавяйки се върху медиалната повърхност на латералния бедрен кондил.
Заедно със задната част на ставната капсула, колатералните лигаменти и ишиокруралните мускули, ПКВ стабилизира коляното при пълна екстензия.
Задна кръстна връзка (ЗКВ)- малко по-плътна от ПКВ. Започва от дорзалната част на eminentia intercondylaris и завършва върху латералната повърхност на медиалния бедрен кондил. Ходът на ЗКВ е малко по-вертикален от този на ПКВ.ЗКВ стабилизира фемура срещу вентрално изместване при фиксирана тибия. Това е много важно при дейности като рязко клякане или приземяване след отскок, които предизвикват значителни ножични сили в коляното. Поемат се предимно от ЗКВ и от m. Popliteus.
Менисците са коригиращите устройства в ставата и компенсират несъответствието между фемура и тибията. Периферните им ръбове са закрепени за тибията и прилежащата ставна капсула посредством коронарните лигаменти, които позволяват подвижност на менисците спрямо тибиалното плато. Закрепени са един за друг чрез трансверзален лигамент. Основната функция на менисците е да намаляват компресионния стрес в тибиофеморалната става, но освен това стабилизират ставата при движение, намаляват триенето и контролират кинематиката.
Действащи мускули :
Вентрално – от тибиофеморалната става преминава само m. quadriceps femoris. Той е изграден от 4 глави:
Rectus femoris – започва от spina iliaca anterior inferior и съответно действа и като флексор в ТБС.
Vastus lateralis – разположен латерално от m. rectus femoris. Започва от linea aspera femoris, покрива бедрото отстрани и се вплита с останалите глави в областта на пателата.
Vastus medialis – започва от linea aspera, но покрива бедрото медиално.
Vastus intermedius – разполага се дълбоко под m. rectus femoris, започва от вентралната повърхност на бедрото и го покрива.
Четирите глави са обединени в общо крайно сухожилие, което се вплита в капачето и завършва на Tuberositas tibiae.
Дорзално:
M. Semitendinosus- започва от седалищната върга и завършва на медиалната повърхност на големия пищял заедно с m. Sartorius.
M. Semimembranosus- разположен е под m. Semitendinosus. Започва от същото място и завършва малко по-високо от него на медиалния кондил на големия пищял.
Biceps femoris- има две глави. Дългата глава започва от седалищната върга и в началото си е сраснала с полусухожилния мускул. Късата глава започва от латералната устна на linea aspera. Двете глави завършват на главата на малкия пищял. Целият мускул флектира и ротира навън подбедрицата.
M. triceps surae - има три глави, формиращи два мускула – прасцев и плосък.
m. gastrocnemius, който има две глави – вътрешна и външна, започващи съответно от задните повърхности на латералния и на медиалния кондил на бедрената кост.
m. soleus, разположен под m. gastrocnemius, започващ от главата на малкия пищял, меджукостната мембрана и linea musculi solei на задната повърхност на големия пищял.
Двата мускула се обединяват в Ахилесовото сухожилие и завършват на петната върга. M. gastrocnemius сгъва в колянната става.
M. Sartorius- най-дългият лентовиден мускул при човека. Започва от предното долно хълбочно бодило, пресича косо бедрото и завършва на вътрешната повърхност на големия пищял. Той е двуставен, като в колянната става флектира и ротира подбедрицата навътре.
M. Gracilis- започва от долния клон на лонната кост като привежда бедрото и подпомага флексията и вътрешната ротация на подбедрицата.
M. Popliteus- започва от латералния надкондил на бедрената кост и завършва в горната трета на големия пищял. Подпомага флексията и вътрешната ротация на подбедрицата. (Гикова М., 2010)
Етиология и механизъм на увреждане на предна кръстна връзка

Лигаментарните увреди се получават от въздействието на външни сили, предизвикващи движение извън границата на нормална подвижност. Когато лигаментите са с намалена механична здравина поради напреднала възраст, продължителна имобилизация, заболяване, приемане на стероиди и съдова недостатъчност, те могат да бъдат увредени и от сравнително малки сили.
Различават се 2 вида:
Директен - удар, срязване, ухапване. Такива могат да бъдат валгусни и варусни сили, хиперекстензия, хиперфлексия.
Индиректен - усукване на коляното, рязко спиране, авулзионни наранявания, компресия, генетична ставна нестабилност, в следствие на валгусни или варусни деформации, слаба муск