Компендиум по Психопатология

MИНКО ХАДЖИЙСКИ

КОМПЕНДИУМ ПО

ПСИХОПАТОЛОГИЯ

ВЕЛИКО ТЪРНОВО 2007

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ЧАСТ ПЪРВА. РАЗСТРОЙСТВА НА ПСИХИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И СЪСТОЯНИЯ

Разстройства на усещания и възприятия
Разстройства на вниманието
Разстройства на паметта
Разстройства на мисленето и речта
Разстройства на съзнанието
Разстройства на волята и инстинкта
Разстройства на емоционалната сфера

ЧАСТ ВТОРА. ПСИХИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Органични, включително симптоматични психични разстройства
Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества
Поведенчески синдроми, свързани с физиологични нарушения и телесни фактори
Разстройства на личността и поведението в зряла възраст
Умствена изостаналост
Разстройства на психологичното развитие
Поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството
Разстройства на настроението /афективни разстройства/
Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства
Шизофрения, шизотипни и налудни разстройства

ПРЕДГОВОР

Настоящето учебно помагало има за цел да подпомогне студентите при въвеждането им в сложната проблематика на психопатологията. То маркира основните разстройства на психичните процеси и състояния, синдроми и нозологични единици според десетата ревизия на Международната класификация на болестите. Материалът е ограничен във възможният минимум, който да даде фактическа и терминологична информация по въпросите, свързани с отклоненията от психичната норма. В съдържанието на компендиума не са вложени обяснения, представяне на различни виждания и хипотези. То е съобразено с идеята за представяне на относително безспорните положения относно психичните разстройства и заболявания.
Помагалото е предназначено за студентите по психология от бакалавърска и магистърска степен на обучение, но може да ползва и студентите от специалностите “социална педагогика” и “социални дейности”.

Авторът

ЧАСТ ПЪРВА

РАЗСТРОЙСТВА НА ПСИХИЧНИТЕ ПРОЦЕСИ И СЪСТОЯНИЯ

РАЗСТРОЙСТВА НА УСЕЩАНИЯ И ВЪЗПРИЯТИЯ

Разстройства на усещанията

Усещанията са най-простата и първична степен на познавателна дейност. Те стоят в основата на сетивното познание, като чрез тях външните стимули стават факт на съзнанието. Има различни видове / модалности/ на усещане – тактилни, слухови, зрителни, вкусови, обонятелни, температурни, кинестатични, болкови. За психопатологията особено значение има болковото усещане, защото съпътства много психични разстройства. Установено е, че същото се влияе от психическите свойства, от културни дадености и психически състояния. Поради тази причина може да възникне без реален /телесен или външен / стимул, като и може да бъде отстранено по психичен начин.
Разстройствата на усещанията се наричат разстройства на сетивността и биват:
а/ Анестезия /безчувственост/. Представлява липса на усещане. Според модалността си може да бъде различна например аносмия – за обоняние, акузия – за звук и пр. Особен вид анестезия е аналгезията – загуба на усещане за болка. Аналгезията може да бъде предизвикана изкуствено с помощта на медикаменти, но и по психически път / напр.чрез хипноза/

б/ Хипестезия. Това е намалена чувствителност. Намаленото болково усещане се нарича хипалгезия.

в/ Хиперестезия. Представлява повишена чувствителност. При нея обичайни или слаби дразнители предизвикват силно, свръхмерно усещане. Повишеното усещане за болка се нарича хипералгезия. То може да е резултат на психични причини. Има болково усещане, което не е свързано с телесни причина, а се дължи единствено на психични. Нарича се психалгия. Повишеното болково усещане, когато няма органична причина е указание за психично разстройство. Среща се при невротични соматоформни разстройства и при тежки депресии. При депресиите често се засилват съществуващите хронични болки.

г/ Параестезии. Това са лъжливи усещания. Най-често имат неврологична причина /увреден нерв/.

д/ Сенестопатии. Представляват различни неприятни или мъчителни усещания на болка, подуване, натиск, стягане, мравучкане. Локализацията им е неопределена или се мени. Те са упорити и не подлежат на медикаментозно въздействие. Срещат се при неврози, депресии и шизофрении. При последните се обясняват от болните с въздействия на “ външни сили”. Сенестопатиите биват постоянни и епизодични, но могат да възникнат на пристъпи / сенестопатични кризи/. Това са ограничени във времето състояния, при които болният наред със споменатите усещания активира и друга психическа симптоматика – страх, тревога, паника, поведенчески промени.

е/ Синестезии. Представляват нарушение на усещането, при което един дразнител предизвиква усещане в несъответен анализатор. Например звуковото усещане се вижда в цвят /оцветяване на слуха/. Може да се прояви и при здрави хора. Наблюдавано е при композитори. Синестезиите могат да се дължат на отравяния или на въздействие на психоактивни вещества.

Разстройства на възприятията
Едни от най-значимите и определящи за психопатологията са разстройствата във възприятно-представната сфера. Те носят общото название сетивни измами. Към тях се отнасят илюзии и халюцинации.

а/ Илюзии. Това са неправилни, изкривени, изопачени възприятия на реално съществуващи обекти. Илюзия имаме тогава, когато едно нещо се възприема като друго. Илюзиите се явяват в резултат на взаимодействието на реалността със субективното възприятие или нагласа. Те могат да се реализират както при психични заболявания, така и при здрави хора. Различават се зрителни, слухови, вербални, обонятелни, тактилни и други видове илюзии. Голяма роля за поява на илюзиите имат емоционалните състояния. Така например, голям страх може да изкриви възприятието.
Някои илюзии се дължат на физически закономерности и свойства на предметите, както и на особености на човешкия сензорен апарат. Илюзии могат да възникнат и по невнимание.
Различават се три основни вида патологични илюзии.
Афективни, свързани със страх, тревога, изненада.
Вербални, представляват словесен вариант на афективните, където под влияние на емоцията се чува нещо различно от казаното.
Парейдолии, са зрителни илюзии с фантастично съдържание. Получават се при наблюдаване на безформени предмети и контури, като засегнатите виждат в тях чудовища, хора в маски и пр.
Патологичните илюзии се проявяват при различни болестни състояния на психиката и организма, като: недълбоко помрачено съзнание, при психози и невротични разстройства. Децата са податливи в по-голяма степен, особенно тези с по-развито въображение.

б/ Халюцинации. Това са най-значимите и тежки прояви на разстройства на възприятието. Представляват мними възприятия без сензорна стимулация. Възникват спонтанно и са признак на тежко психично заболяване. За да бъде определено дадено възприятие като халюцинаторно, трябва да отговаря на следните признаци: появата да не е свързана с реален обект; засегнатия да възприема успоредно с него и реалната действителност; приоритет да има халюцинацията; задължително участие на вниманието. Различават се следните видове халюцинации:
Зрителни халюцинации. Биват прости/ петна , светлини, дим / и сложни с предметно съдържание. От сложните най-често срещани са : зоологически , демономонически, антропоморфни, сценоподобни и ендоскопични. Видът на зрителните халюцинации има диагностично значение. Така например зоологически халюцинации има при делир, при интоксикации – демономанически, при епилептична аура – множествени / в червено/.
Слухови халюцинации. Биват няколко вида: Акоазми – това са различни неречеви звуци и шумове / стъпки, дишане, скърцане, звън на телефон, сирени /. Фонеми – елементарни речеви чувания на вик, смях, стонове, кашляне, плач, възклицания. Музикални – свирене на инструменти, пеене, чуване на известни или непознати мелодии. Вербални – това са най-често срещаните халюцинации. Обикновено са признак на тежко шизофренно разстройство. Могат да се проявят като отделни думи, като фрази, монолози или разговори. Съдържанието им може да е абсурдно и нелепо, но може да е свързано с реалността на болния. Гласовете, които чува са или коментиращи го, или заплашващи го. Много често имат императивен характер, като го карат да извърши нещо / кражба, убийство, самоубийство, трудова дейност /. Има случаи, когато гласовете могат да бъдат “ разумни”, като карат безкритичния болен да отиде на лекар. Могат да бъдат хвалещи или упрекващи. В някои случаи могат да имат магическо послание. Обикновено се приемат безкритично от болния и влияят върху поведението му. Понякога халюцинациите имат характер на стереотипия, като болният чува едно и също нещо. Може да влиза в диалог с халюцинаторния глас, а също така да се остави да го представлява. Слуховите халюцинации имат диагностично значение за определяне вида на разстройството. Например заплашващите гласове навеждат към параноидна шизофрения, обвинителните и заповядващи самоубийство към депресия, хвалещите към мания и пр.
Псевдохалюцинации . Представляват мними възприятия, които за разлика от халюцинациите имат проекция в реалната действителност. При тях липсва яркостта и определеността на нормалните възприятия и на истинските халюцинации. Преживяват се във вътрешното субективно пространство “ като че ли”. Например гласът се чува вътре в главата. Обикновено се осъзнават като нещо аномално. Могат да се явят при всяка психична болест, особено при хора с развито въображение и нисък интелект. Ако не се идентифицират правилно могат да подведат диагностиката и да насочат към психотичност.
Освен зрителни и слухови халюцинациите още могат да бъдат обонятелни, вкусови, тактилни, интроцептивни, моторни , афективни и функционални.

Разстройства на сензорния синтез.

Правилната ориентация на човека по отношение на време, пространство и телесна реалност се осъществява чрез преработка на сигналите от различни зрителни, слухови, вестибуларни и други усещания. Тази преработка се нарича сензорен синтез. При неговото разстройство засегнатия получава неправилна представа за реалността и себе си. Според В. Милев психосензорните разстройства могат да се определят в две групи.
а/ Дереализационни разстройства. Изразяват се в неправилно възприемане на формата и големината на предметите / метаморфопсии/ . Те могат да изглеждат по-малки или по-големи, удължени или изкривени. Вместо един могат да се възприемат няколко предмета. По принцип болните осъзнават нарушеното възприятие, но при психотичност могат да го тълкуват налудно.
Дереализационните разстройства могат да засягат възприемането и на движението, като същото може да е забавено или спряло, както и забързано / оптична буря/.
Нарушава се и правилното отчитане хода на времето, а от там и представата за минало, предстояще и бъдеще. Смесва се минал опит с актуален. Засегнатите могат да възприемат новото, като старо преживяване/déjà vu, deja entendu/. Както и обратното при попадане в позната обстановка да я възприемат като нова и невиждана.
б/ Деперсонализационни разстройства. Това са разстройства, свързани с възприемане на собственото тяло. Нарича се аутометаморфопсия. При нея собственото тяло или отделни негови части могат да изглеждат увеличени, умалени или с променена форма / квадратна глава /. В някои случаи тялото може да се възприема като удвоено или утроено. При най-тежките разстройства може да настъпи удвояване на Аза.

II. РАЗСТРОЙСТВА НА ВНИМАНИЕТО

Внимание
Вниманието е психична функция, чрез която се осъществява избирателност на действията и контрол над тях. То е тясно свързано с инстинктите, нагласите и съзнанието, без което е невъзможно.
Основни свойства на вниманието са:
Съсредоточеност /концентрация/- Изразява се във фиксиране на съзнанието върху даден обект.
Устойчивост – Задържане за определено време на вниманието върху обекта
Обхват /обем/ - Способността за задържане и устойчивост на вниманието върху повече от един обект
Превключваемост – Способност за преместване на вниманието от един обект на друг
Разпределяемост – Адекватно преместване и задържане на вниманието върху въздействащи обекти. Разпределение на концентрацията, устойчивостта и превключваемостта с огле