Комуникации в социалните мрежи

Университет
за национално и световно стопанство
КУРСОВА
РАБОТА
на
тема:
Комуникации
в социалните мрежи
Георги
Валентинов Първанов
Бизнес
администрация
със
спец. „Бизнес комуникации”
Фак
.
N: 1122754
Предмет
: Информационни
системи
и технологии
Преподавател
: доц. Д. Велев
София
2011

Социалните
медии като блогове, микроблогове, социални мрежи,

общества
на съдържанието форуми и други, набират все повече популярност

сред
потребителите. Те също така мотивират компаниите да комуникират в

тази
среда. Марките създават свои профили в социалните мрежи, блогове,

комуникират
във форуми и публикуват видео съдържание.
В
днешно време компаниите показват тенденцията да комуникират в

социалните
медии използвайки метода „пробагрешка”. Въпреки че вече

съществуват
много компании, които се занимават професионално с тази

материя
, много от фирмите, включително и световноизвестни марки не

обръщат
сериозно внимание на своя имидж в тази сфера. Липсата на

стратегия
и разбиране на социалната медия като полза за бизнеса е сериозен

проблем
, както за малки и средни, така и за големи компании.
Исторически
погледнато социалните медии се появяват в началото на

2001
г., а като концепция се развиват от втората половина на 20ти век.

Спецификата
на социалните мрежи е такава, че те постоянно създават т.нар.

User Generated Content (съдържание
генерирано от потребителите). По

своята
същност и в голяма част от случаите това съдържание е свободно и

достъпно
. То дава голяма добавена стойност за всички останали потребители

на
определената мрежа, то може да се редактира, допълва и разпространява.
От
друга страна социалните медии свързват хората по един съвършено

различен
начин. Старите методи за комуникация между индивидите отдавна

не
са предпочитани. В днешно време много хора биха избрали поскоро да

напишат
съобщение във
Facebook, отколкото
да се обадят по телефона или

дори
да напишат имейл. Едновременно с това подобни платформи

предоставят
и изключително улеснена комуникация, когато става въпрос за

връзки
от разстояние. Същото важи и за търсенето на информация. Ако

определен
човек се нуждае от информация, едва ли първата му мисъл ще е

да
отиде в библиотека например. Първото нещо, което всеки човек прави е

Google Search
или обикновен статус във
Facebook
или
Twitter,
където може да

разчита
на други потребители да му помогнат. Съществуват и хиляди

тематични
форуми, специализирани блогове на всякаква тематика и други

подобни
места в световната мрежа, където всеки потребител може да намери

каквото
му трябва.
Въпреки
че цялостно променят живота на обикновения човек, една от

основните
роли на социалните медии в днешно време е, че коренно променят и

комуникационните
модели на компаниите от почти всички браншове.

Рекламата
е по скоро вече „комуникация”. Много компании се ориентират не

просто
към безцелно рекламиране в интернет, а поскоро към диалог с

потребителя
. Това е полезно и за двете страни. Потребителите от една страна

се
чувстват поблизки до марките, а те от своя страна могат да извлекат много

точни
изводи относно потребителските нагласи и да модифицират продуктите

и
цялостната си концепция за бизнеса според тях.
За
да бъде анализът ни качествен е найдобре първо да проучим какви

функционални
допълнения предоставя средата на онлайн медиите. Като за

начало
това е интерактивността. Потребителите вече не са безучастни

наблюдатели
, а в тях се насажда чувството, че те наистина участват в целия

бизнес
процес. Понякога това и наистина е така. Като примери тук могат да

бъдат
дадени конкурсите за дизайн на опаковка, гласуванията в анкети на

случаен
принцип, вземането под внимание на мнението на потребителите от

дискусиите
и реалното им прилагане спрямо продукта и много други.

Основното
е, че този подход наистина действа. Хората в социалните медии

имат
желанието да участват в много аспекти от формирането на марката,

произведствения
процес или други етапи, които са обусловени от конкретния

тип
бизнес.
Друг
основен момент е генералната цифровизация в целия свят. Според

статистика
на сайта
internetworldstats.com през
2000 година е имало

360 985 492
интернет потребители. Само 10 години покъсно тази цифра е

2 095 006 006
или 30.2% от световното население. Това е увеличение с 480.4%.

Само
потребителите на найпопулярната социална мрежа
Facebook са
над

800 000 000
като голяма част от тях прекарват огромна част от свободното си

време
там, а в много случаи и от работното. На пазара навлизат и нови

устройства
, които

предоставят
постоянен
достъп до

интернет
като за

повечето
задължително
условие
е да

предлагат
и

специализиран
софтуер за достъп до социалните мрежи. Само през 2011

година
са продадени над 115 милиона такива устройства. Цифрата изключва

таблетите
, които също са изключително популярни – само до средата на 2011

година
са продадени над 15 милиона. На практика достъпа до интернет

буквално
„хваща” потребителите във всеки един момент от техния живот – от

пътуването
до работата, до вечерния чай пред лаптопа. Във всеки един

момент
потребителите са в социалните мрежи. Те действат споделят

информация
, създават информация или просто гледат. Вече все помалка

част
от тях са пред телевизора или четат книжно списание. Според проучване

на

World Association of Newspapers до
2020 година делът на социалните медии

ще
е малко над 80% от всички останали. Това означава, че традиционните и

скъпо
платени медии като списания, телевизии, билбордове и всички останали

до
болка познати методи за комуникация почти ще изчезнат. Разбира се,

резултатите
са прогнозни, но не са далеч от истината. Хората не обичат да

бъдат
облъчвани с рекламни послания. Те предпочитат да виждат това, което

искат
, а не това, което някой им налага.
Друг
важен е фактор е появата на Мрежи (
Networks). Това
се

вътрешните
за социалните медии организации, които са поскоро

специализирани
(например потребители, които харесват ретро автомобили

или
работят в определена компания). Подобни онлайн организации

представляват
много удобден начин за организация на определени събития,

предлагане
на конкретен продукт, улеснена професионално комуникация или

просто
свободно време с хората, които се интересуват от същите неща като

теб
.
В
този виртуален свят аудиторията контролира съобщенията.

Организации
, които искат да имат голямо влияние в социалните медии, трябва

да
се обърнат с лице към хората, да вземат активно участие в техните

интерактивни
разговори. В наши дни системата за еднопосочсно

разпространение
на информация от едн център или медия, както вече

споменахме
погоре, изчезва.
Най
основната особеност на социалните медии е съучастието на всеки,

който
се интересува и който желае да допринася за продуцирането на

социално
съдържание, като така се размива разликата между автор и

публика
. Отвореност – услугите, които
предлагат
интернет програмите предполагат обратна връзка и по този начин

насърчават
например гласуване, коментари и споделяне на информация.

Дистрибуция
– аудиторията сама разпространява посланията си, като не

разчита
за това на институционализирани субекти. По този начин отпадат

ограничения
, свързани със свободното циркулиране или контрола върху

пренасения
смисъл. Налице са условия за бързо и ефективно изграждане на

виртуални
общности, които се обединяват около
общи
интереси, споделят общи виртуални места и се “въобразяват” и

конструират
като общност в непрекъснатия поток на говоренето,

обвързването
чрез връзки, препращащи към един или друг уебсайт, чрез

архивиране
на провежданите разговори, което съхранява, носи паметта за

общността
.
Основните
форми на социални медии, действащи в момента, са:
а
) блогове;
б
) уебстраници
,
например като Facebook и
MySpace,
обхващащи лични

страници
, или страници с акцент върху кодиращи знакови системи, различни

от
езиковата, напр. Flickr с фотоси, с видеоклипове YouTube; уебстраници,

събиращи
набелязани връзки между различни интернет места, напр.

del.icio.us и

stumbeupon;
в
) подкаст
–
аудио и видео файлове, които се разменят основно

безплатно
чрез услуга като Apple iTunes;
г
) дискусионни групи
–
каталози с кореспонденции, новинарски групи,

бюлетини
, форуми – места за онлайн дискусии, често по определена тема или

интереси
;
д
) уики
–
уебстраници, където функцията на автор и редактор се

предоставя
на
самата
аудитория, имаща право да публикува, редактира, допълва
текстове
, напр. Wikipedia.
Социалните
медии предлагат различни начини за продуциране на

текстове
медията е организирана така, че да дава възможност на все

повече
хора да се появяват в публичното пространство. В нея

разпространението
на текстове е децентралзирано, двупосочно. Липсват

цензурата
и филтрите, специфични за масовите медии – мениджърските

екипи
, рекламодателите, обвързаността с политическата конюнктура и пр.

Индивидът
може да заяви себе си в публичната сфера без

институционализиранате
принуди на дадена медийна организация. Факт,

който
рефлектира върху поредица от твърдо установени комуникативни

практики
, специфични за традиционните медии на масовата комуникация и

разколебава
свързаните с тях представи за обективност, безпристрастност,

актуалност
на информацията и т.н. Присъствието на аудиторията в

публичността
не изисква финансови ресурси, които да я поставят в

зависимост
от пазарните условия, какъвто е случаят например с масовите

медии
.
Всеки
може да бъде независим дистрибутор и продуцент на знание,

стига
да притежава компютър, модем и телефон и се превръща в издател,

радио
станция, телевизионно студио. Трябва да се подчертае, че една от

основните
характеристики на интернет е именно осигуряването на
механизми

за
дистрибуция на знакови образувания. Разпространението на
публични
съобщения
винаги е било институционализирано, а оттам и
недостъпно
за

масовата
аудитория.
Особено
важен момент от инкорпорирането на интернет в

индивидуализираните
практики на общуване е откриването на перспектива
за
изграждане
на медиирани образи на реалните хора. Интернет се
превръща
в

мястото
, където безпроблемно могат да циркулират
медиираните
публични

репрезентации
на отделната личност, където тя
може
да представи

медиираното
си аз; да постави проблемите, които я
вълнуват
като

индивидуалност
или като член на група, въпросите, на които
търси
отговор,

или
просто да се заяви като съществуваща. Конструирането
на
медиирани представи за себе си е основно за политиката на

идентичността
, а идентичностите се конструират чрез репрезентациите и то
в
публичните
медии, а не извън тях. Чрез репрезентациите човекът
става
видим
, легитимира се в публичното пространство, получава
възможност
обществото
да се ангажира с неговия живот, права и позиция. В такъв

смисъл
интернет придобива конститутивна
роля
за конструирането на

медиирани
идентичности, тъй като предоставя
потенциал
за създаване на

медийни
образи и то по начин, неизискващ
квалифицирана
подготовка и

работа
по изграждането им. Институционализираните механизми за

регламентиране
и контрол на
системата
на авторството и транслирания

смисъл
в онлайн пространството
се
оказват до голяма степен нерелевантни. Авторската институция е

подложена
на редица промени. Всеки желаещ може да поеме ролята на

автор
. В този случай ограниченията, присъщи на другите форми на масова

комуникация
, са невалидни. Освен това тя се разпределя в една или друга

степен
между
комуникативните
партньори, а не между

институционализирани
роли, каквато е ситуацията в досегашните медийни

организации
. Съавторството в
интернет
общуването става принцип –

форумите
, нюзгрупите, блоговете и
пр
. разчитат на съучастието на

множество
индивиди за конструирането на