Конституция на Република България

Конституция на Република България
(Обн., ДВ, бр.56 от 13.07.1991 г.; изм. и доп., бр.85 от 26.09.2003 г., бр. 18 от
25.02.2005 г.)
Преамбюл
Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да
изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм,
равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и
сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на
България,
прогласяме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,
за което приемаме тази


КОНСТИТУЦИ Я
Глава първа
Основни начала

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.
(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него
непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна
институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на
народния суверенитет.
Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се
допускат автономни териториални образувания.
(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според
Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и
създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) (Нова, ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и
развитието на Европейския съюз.

Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й
противоречат.
(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било
обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те
имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след
обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на
правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на
нейни органи и длъжностни лица.

Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Чл. 9. Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на
страната и защитават нейната териториална цялост.

Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се провеждат въз основа на
общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на
политически плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или
утвърждава за държавна.
(3) Партиите съдействат за формиране на политическата воля на гражданите. Редът за
образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната
дейност се уреждат със закон.
(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска
основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на
държавната власт.

Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните
интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят
политически цели и да извършват политически дейности, присъщи само на
политически партии.
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното
вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се
ползват за политически цели.
Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и
обществото.
Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната
среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на
природните богатства и ресурсите на страната.
Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.

Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от
закона.
(2) Собствеността е частна и публична.
2

(3) Частната собственост е неприкосновена.
(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със
закон.
(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да
става само въз основа на закон, при условие, че тези нужди не могат да бъдат
задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските
пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и
археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна
собственост.
(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в
изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване
и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски
пространства.
(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и
позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с
международни споразумения.
(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния
транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на
ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и
биологични силно действащи вещества.
(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и
разрешения за дейностите по предходната алинея, се уреждат със закон.
(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на
обществото.

Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска
инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви
правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с
монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и
юридически лица се закрилят от закона.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на
гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.
Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на
страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата,
кредитната и инвестиционната политика.
Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената
закрила на държавата и обществото.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното
предназначение се допуска по изключение и при доказана нужда и при условия и по
ред, определени със закон.
Чл. 22. (Изм., ДВ, бр. 18 от 2005 г. - в сила от датата на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз)
(1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на
собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на
Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор,
ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез
наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с
мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.
Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и
изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и
културно наследство.
Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие
с принципите и нормите на международното право.
3

(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната
сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи
на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив
международен ред.


Глава втора
Основни права и задължения на гражданите

Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български
гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не
придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се
придобие и по натурализация.
(2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред.
(3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско
гражданство.
(4) (Изм., ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Гражданин на Република България не може да бъде
предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно
преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран,
обнародван и влязъл в сила за Република България.
(5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република
България.
(6) Условията и редът за придобиване и загубване на българското гражданство се
определят със закон.
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички
права и задължения по тази Конституция.
(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и
задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които
Конституцията и законите изискват българско гражданство.
Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат
да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля освен
при условията и по реда, определени със закон.
(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.
Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва
като най-тежко престъпление.
Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или
унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без
негово доброволно писмено съгласие.
Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго
посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда,
определени със закон.
(3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи
могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната
власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по
неговата законосъобразност.
(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на
привличането му като обвиняем.
(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на
техните съобщения е неприкосновена.
Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт
в законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде
осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила
присъда.
(4) Не се допускат ограничен