Концепцията на Ана Фройд за защитните механизми на Аз-а

Концепцията на Ана Фройд за защитните механизми на Аз-а
Павлина Павлова
Anna Freud's concept of self-defense mechanisms
Pavlina Pavlova

Резюме: Статията разглеждаегото като център за наблюдение като ID, его и супер его в себевъзприемането, егото като наблюдател , защитните действия на егото като обект на анализатана отношението на егото към аналитичния метод, защита срещу инстинкт, защита срещу афектите и аналитичната техника и защита срещу инстинктите и афектите ,и защитните механизми като психоаналитична теория , сравнение на резултатите , постигнати чрез различни механизми при отделни случаи. Концепцията на Ана Фройд за защитните механизми на Аз-а.

Abstract.Thearticleexaminestheegoas a monitoringcenterasan ID, egoandsuperegoinself-perception, egoasanobserver, ego'sprotectiveactionsastheobject of theanalysis of theego'sattitude to theanalyticalmethod, protectionagainstinstinct, protectionagainstaffectandanalyticaltechniqueandprotectionagainstinstinctsandaffect, anddefensemechanismssuchaspsychoanalytictheory, comparison of resultsachievedthroughdifferentmechanismsinindividualcases. AnnaFreud'sconcept of self-defensemechanisms.

Ключови думи: ID , его, суперего;, концепция, защитни механизми, Ана Фройд
Keywords: ID, his, hissuper ;, concept, defensemechanisms, AnaFreud
Защитните механизми са психични стратегии, чрез които ние редуцираме или избягваме негативните състояния като конфликт, фрустрация, тревожност и стрес.Появата им може да бъде епизодична, най-вече, като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката, но някои от тях могат да станат част от личността на човека.
Дъщерята на Зигмунд Фройд - Ана Фройд – един от най – верните последователи на баща си, най – малката от шестте деца на Фройд и единствена от всички тръгнала по стъпките на баща си,завършва педагогика и специализира психоанализа. През 1938 емигрира заедно с баща си в Англия, където работи в приют за деца, пострадали от войната.” През 1936 г. публикува книгата „Азът и механизмите на защитата”, в която доразвива и дава имена на специфичните механизми, които Азът използва, за да се се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха.”(1) Ана Фройд прави йерархична класификация на защитните механизми от психологично естество според относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие:
- нарцистични защити ;
- незрели защити ;
- невротични защити при хора в различна възраст
- зрели защити.
В статията предимно ще се разгледат невротичните защити при хора в различна възраст и зрелите защити на егото.
Всички знаем , че трите психични структури силно варират в достъпността за наблюдение . Познанието ни за ID, което преди се е наричало системата на несъзнателното , може да се достигне единствено чрез производни, които пробиват пътя си в системата на предсъзнателното и на съзнателното. Ако в ID преобладава състояние на спокойствие и удовлетворение, няма повод никакъв инстинктивен импулс да нахлуе в егото е търсене на удовлетворение и там да създаде усещане за напрежение и неудовлетворение, а следователно няма да научим нищо за съдържанието на ID. От това следва , поне теоретично , че ID не е открито за наблюдение при всички условия.
Разбира се , ситуацията е различна в случая на суперегото. Неговото съдържание в по – голямата си част е съзнателно и до него може да се стигне директно чрез еднопсихично възприятие. Независимо от това нашата картина за суперегото винаги е била склонна да се замъглява , когато между него и егото съществуват хармонични отношения . Тогава казваме, че двете съвпадат, т.е. в такива моменти суперегото не може да се възприеме като отделна структура нито от самия субект, нито от външния наблюдател. Очертанията му се изясняват само когато то конфронтира егото с враждебност или поне с критика. „Подобно на ID, суперегото става видимо в състояние, което то предизвиква в егото , например когато критиката му поражда чувство на вина.
Истинската област за нашето наблюдение винаги е било егото. Егото е , така да се каже , средството, чрез което се опитваме да получим представа за другите две структури.
Когато отношенията между двете съседни сили – его и ID – са мирни , първото изпълнява съвършено ролята си да наблюдава второто. Различни инстинктивни импулси непрекъснато се пробиват със сила пътя от ID към егото и там получават достъп до моторния апарат, чрез който постигат удовлетворение.Наблюдението на целия процес ни дава ясна и не изкривена картина на съответния инстинктивен импулс , количеството на либидото, с което той е катексиран , и преследваната от него цел. Ако се съгласи с импулса , егото въобще не навлиза в картината.
За съжаление , преминаването на инстинктивните импулси от една структура в друга може да е сигнал за всякакви типове конфликти, като неизбежен резултат е,че наблюдението на ID е прекъснато. По пътя на удовлетворяването импулсите на ID трябва да преминат през областта на егото, а там те са на чужда територия. Затова импулсите са подложени на риск да предизвикат неудовлетворението на структурите , които по същество са им чужди.” (2)
Картините на тези процеси, предадена ни посредством способността на егото да наблюдава, е по – объркана , но и в същото време по – ценна. Тя ни показва две психични структури в действие на един и същ момент. Ние вече виждаме неизкривен импулс на ID, а изкривен импулс на ID, който е модифициран чрез някаква защитна мярка от страна на егото. Задачата на аналитичния наблюдател е да раздели картината на съставните и части : ID, его и може би суперего.
„Задачата на аналитика е да изведе в съзнанието онова, което несъзнавано, без значение на коя психична структура принадлежи . Той насочва вниманието си поравно и обективно към несъзнателните елементи на всички три структури . казано по друг начин , когато се заеме с посвещаването, аналитика застава в точка , която е на равно разстояние отID, егото и суперегото.
За съжаление обаче, ясната обективност на това отношение е помрачена от различни обстоятелства. Отсъствието на предубеденост от страна на аналитика не среща същото у анализирания и различните структури реагират по различен начин на неговите усилия. Знаем, че импулсите на ID сами по себе си нямат склонност да стават несъзнателни. Те се стремят да излязат на повърхността и непрекъснато се борят да си пробият път в съзнанието и така да постигат удовлетворение или поне да изпратят производни към повърхността на съзнанието.
Случаят с егото и суперегото е различен. Доколкото структурите на егото са се заели да обуздават импулсите на ID със собствени методи, аналитикът излиза на сцената като разстройващ мира фактор. Целта на аналитика е да доведе неосъзнаваното в съзнанието и усилията на структурите на егото да овладеят инстинктивния живот си противоречат. Следователно с изключение на случите , когато прозрението на пациента за болестта му детерминира нещата по друг начин , структурите на егото разглеждат целта на аналитика като заплаха.”(2)
Следвайки линията на изложение от последната глава, ще опишем отношението на егото към работата на аналитика като състоящо се от три аспекта. При упражняването на способността за себенаблюдение, егото се обединява с аналитика. Способността на егото в тази посока са в негова услуга и то предлага на аналитика картината на другите структури, изградена от онези техни производни, които си пробиват път в на неговата територия. И най – накрая , самото его е обект на анализа, защото защитните операции , в които то в непрекъснато ангажирано , се осъществяват несъзнателно и могат да бъдат изведени в съзнанието само с цената на съществени усилия, подобно на несъзнателната дейност на всеки от забранените инстинктивни импулси.
„Враждебността съм аналитика и засилването на мерките , целящи предотвъртяването на появата на импулсите на ID автоматично спадат. Когато в определени моменти в анализата защитата се оттегля и представителите на инстинктите могат безпрепятствено да се появят под формата на свободни асоциации, отношението на егото с аналитика е освободено от разстройствата , идващи от тази посока.”
Разбира се, освен този конкретен тип, съществуват много възможни форми на съпротива в анализата. Освен така нареченото его – съпротива има , както знаем преносни съпротиви , които са изградени по различен начин.” Съществуват и онези противопоставящи се сили, които са толкова трудни за преодоляване в анализата и произтичат от натрапчивостта към повторение. Ако е предприета по време анализата , всяка подобна защита срещу ID обаче може да се долови само под формата на съпротива срещу работата на аналитика.
Освен възможностите, осигурени от сбъсъците между егото и инстинкта, имаме и други възможности да наблюдаваме отблизо дейностите на егото. Егото е в конфликт не само с онези производни на ID, които се опитват да си пробият път на територията му , за да получат достъп до съзнанието и да бъдат удовлетворени, но се защитава не по – малко енергично и ефективно срещу афектите , свързани с тези инстинктивни импулси.”(2) Когато отхвърля претенциите на някакъв инстинкт, първата му задача трябва винаги да е да се примири с този афект. Любов, копнеж , ревност, покруса, скръб и болка придружават сексуалните желания ;омраза, гняв и ярост съпътстват импулсите на агресията . Ако инстинктивните изисквания, с които те са свързани трябва да се парират , афектите следва да се подчинят на на всички разнообразни мерки , до които егото прибягва в усилията си ги овладее, тоест , те трябва да претърпят метаморфоза .
Очевидно едно и също его може да има на разположение само ограничен брой възможни защитни средства . В определени периоди от живота и според специфичната му структура , индивидуалното его избира един или друг метод за защита – възможно е изтласкване , изместване , преобръщане и така нататък – и може да го използва в конфликта си с инстинктите, така и в защитата си срещу освобождаването на афекта. Егото е едно и също във всичките си конфликти , то е повече или по – малко последователно в използването на всички средства ,които са на разположение.
„ Ако по теоретични причини , например защото изпитваме известно двоумение при довеждането на интерпретацията на символите до крайните й граници, не можем да приемем подобно пълно приравняване на свободните асоциации и играта, трябва да се опитаме да ги заместим с някакви нови технически методи в детската анализа, за да си помогнем в изследването на егото. Афективният живот на децата е по – малко усложнен и по – прозрачен от този на възрастните: можем да наблюдаваме какво предизвиква афектите на децата – независимо дали е във , или извън аналитичната ситуация. Детето вижда , че се обръща повече внимание на друг човек, а не на него: сега – казваме – то неизбежно ще почувства ревност и огорчение . Отдавна лелеяно желание е осъществено : удовлетворяването със сигурност ще му достави радост. То очаква да бъде наказано: преживява тревожност. Някакво очаквано и обещано удоволствие внезапно е оттеглено : резултатът със сигурност ще е чувство на разочарование и така нататък. Очакваме децата естествено да реагират на тези конкретни събития точно с тези специфични афекти. Обратното на очакванията обаче , наблюдението може да ни покаже различни картини. Например дете може да проявява безразличие , когато би трябвало да наблюдаваме разочарование , приповдигнато настроение ,когато би трябвало да е огорчение, прекомерна нежност вместо омраза. Във всички тези случаи нещо е станало и е нарушило нормалния процес: егото де е намесило и е причинило трансформация на афекта. Анализата и довеждането в съзнанието на специфичната форма на тази защита срещу афекта - независимо дали става дума за преобръщане или изместване , или пълно изтласкване - ни учи на нещо за конкретната техника, приета от егото на въпросното дете , и точно както анализата на съпротивата , ни помага да направим заключение на нагласата му към инстинктите и за природата на неговото симптомообразуване. Следователно , изключителен важен факт в детската