Кости на гръдния кош и раменния пояс

12. Кости на гръдния кош и раменния пояс
Гръдният кош (thorax) представлява част от скелета на торса и съдържа кухина, в която се разполагат жизнено важни органи. Скелетът на гръдния кош се изгражда от гръдните прешлени на гръбначния стълб, гръдната кост и 12 чифта ребра.
Гръдната кост (sternum) е плоска кост, съставена от дръжка, тяло и мечовиден израстък.
Дръжката на гръдната кост (manubrium sterni) има неправилна шестоъгълна форма. По горния й ръб се намира ямрена изрезка (incisura jugulris), която се напипва лесно от кожата. От двете й страни се намират ключичните изрезки (incisurae claviculares) – място за съчленяване на гръдната кост с ключиците. Надолу по латералния ръб се разполага изрезка, в която заляга хрущялът на първото ребро. На границата между дръжката и тялото се разполага изрезка за второто ребро. Дръжката се свързва с тялото посредством влакнест хрущял.
Тялото на гръдния кош (corpus sterni) е по-тясно, но значително по-дълго от дръжката. По неговите ръбове се намират изрезки (incisurae costales), в които залягат хрущялите на 2 до 7 ребро. Изрезката на 7мото ребро се разполага на границата с мечовидния израстък.
Мечовидния израстък (processus xiphoideus) е свързан с тялото чрез влакнест крушял, който в последствие се вкостява.
Любопитен факт за гръдната кост е, че съвременната вратовръзка е с почти единтична форма като стернума.

Ребрата (costae) са 12 чифта и са извити плоски кости. В задния им край се намира главата (caput costae), където свързват ставно с гръдните прешлени. Там се намира и шийката (collum costae) и малка пъпка (tuberculum costae) – ставна повърхност за съчленяване с напречния израстък на гръдния прешлен. По вътрешната повърхност на тялото на реброто (corpus costae) се намира бразда (sulcus costae), в която залягат съдове и нерви. В предната си част първите 7 ребра се свързват със стернума. 8,9 и 10 ребро се прикрепят хрущялно към 7 ребро, а 11 и 12 са плаващи ребра и не се залавят никъде.

Раменният пояс е изграден от две кости – ключица (clavicula) и лопатка (scapula). Ключицата е изключителна важна кост, защото посредством лопатката свързва свободния горен крайник с гръдния кош. При счупване на ключицата движенията на свободния горен крайник се ограничават. Ключицата представлява дълга, сравнително тънка кост, разположена хоризонтално в проксималния край на раменния пояс. Тя е извита под формата на буквата S, като медиалната й половина е изпъкнала напред, а латерапната – назад. Горната й повърхност е гладка, а долната – грапава, там се залавят ставни връзки – tuberculum conoideum и linea trapezoidea. Медиалният й край – extremitas sternalis има ставна повърхност – facies articularis sternalis, която се съчленява с гръдната кост (sternum). Латералният й край е сплеснат и притежава ставна повърхност за свързване с лопатката – facies articularis acromialis. В областта на тялото – corpus се намира изхранващия отвор – foramen tutricium.
Лопатката (scapula) е плоска триъгълна кост и притежава три ръба – горен (margo superior), медиален (margo medialis) и латерален (margo lateralis). Между margo medialis и margo lateralis се образува долен ъгъл на ключицата - angulus inferior. Между margo superior и margo medialis се образува горен ъгъл - angulus superior. По продължение на горния ръб – margo superior в латерална посока се намира изрезка (insecura scapule). Върху латералния ъгъл (angulus lateralis) е разпололожена ставна яма (cavitas glenoidalis), която се съчленява с главата на раменната кост. В горния й ръб се намира надставна пъпка (tuberculum supraglenoidale), а в долния – подставна пъпка (luberculum infraglenoidale) – следи от залавно място на мускули. Латералният ъгъл се отделя от останалата част на лопатката чрез стеснение – шийка на лопатката (collum scapule) , която води към клюноивиден израстък (processus coracoideus). Предната ребрена повърхност на лопатката (facies costalis anterior) е вдлъбната и се нарича подлопатъчна яма (fossa subscapularis) и е запълнена от подлопатъчен мускул (m. subscapularis). Задната повърхност (facies posterior) е разделена на две части от бодилото на лопатката (spina scapulae) – надгребна яма (fossa supraspinata) и подгребна яма (fossa infraspinata). Бодилото (spina scapule) преминава от медиалния към латералния ръб и в края си завършва в израстък – acromion. Ставната повърхност на акромиона (facies articularis acromialis) служи за съчленяване с ключицата (clacicula).