Кратък речник на термините

Ш У М Е Н С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т
“ Е П И С К О П К О Н С Т А Н Т И Н П Р Е С Л А В С К И ”
Ф А К У Л Т Е Т П О Х У М А Н И Т А Р Н И Н А У К И

УВОД В ОБЩОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ

1. Общо и частно езикознание
2. Класически езици
3. Международни езици
4. Отмрели, мъртви, живи езици
5. Билингвизъм
6. Диглосия
7. Книжовен език
8. Социолекти
9. Фонема
10.Фонемни парадигми
11.Морфема
12.Видове морфеми
13.Грамема и граматическа категория
14.Лексема
15.Лексикална основа
16.Лексико-граматически класове думи (части на речта)
17.Вторични лексикални парадигми
18.Паратаксис
19.Хипотаксис
Библиография

Общо и частно езикознание

В зависимост от целите, които си поставя и проблемите, които решава лингвистиката се дели на два дяла- общо и частно езикознание
Общото езикознание е теоретична дисциплина занимаваща се с общите характеристики и модели на всички на всички езици по света. Проблемите с които се занимава този дял на езикознанието са- произход на езика, развитието му, неговата същност и природа, връзката между език и мислене, връзката между език и общество, неговата системност, знаковият му характер, развитието на писмеността, класификация на езиците, географското им разпространение и др. Основните задачи на общото езикознание са- изграждането на глобален теоретичен моделна езика на основата на, който да се представят всички конкретни езици и да поддържа фонд от специални лингвистични понятия и термини с помощта на които да се описват явленията в отделните езици.
Частното езикознание е тясна научна област, която изучава отделните езици-например български, японски, английски и т. н.или на група езици с общи признаци- например германска, иранска, славянска и т. н. Частното езикознание може да изследва системата на даден конкретен език на всички негови равнища или само на едно равнище.
Общото и частното езикознание са в непрекъснато взаимодействие.Общото езикознание осигурява на частното теоретична и терминологична основа а частното езикознание осигурява на общото конкретен езиков материал на основата на, който се правят обобщения за специфичните особености в различните езици.

Класически езици
Терминът класически езици се използва за мъртви езици, на които отдавна не се говори, но са съхранени в голямо количество писмени текстове и са подробно описани. Поради тази причина те са изключително важни за световното културно и книжовно наследство. Най-важните класически езици са- латински, старобългарски, старогръцки, санскрит (староиндийски) и иврит (староеврейски), който е изкуствено възкресен през втората половина на XX век и днес се използва като официален език в Израел.
Международни езици

Международни се наричат