Кратки лекции по Нова обща история

Европа във века на религиозните войни 1555-1648

Симптомите на кризата:
1. Широко разпространено убеждение (сред елита или народа), че държавата е неефективна, което поражда
загуба на доверие и легитимност на самата държавност
2. Бунт на елита срещу държавата
3. Народни надигания (селски или градски) срещу държавата или елита
4. Широко разпространено насилие или гражданска война
5. Промяна на политическите институции
6. Промяна в статуса и властта на традиционните елити (в аграрните общества това са най-вече
земевладелците)
7. Промяна в базисните форми на икономическа организация и собственост
8. Промяна на символите и убежденията, които оправдават съществуващото разделение на властта, статуса
и собствеността;
Кризата през XVI - XVII век:
Тюдоровият „абсолютизъм“ - 1485 до 1603 година управляват Тюдорите;
Религиозните войни във Франция започват 1559 с нелепата смърт на Анри II, която хвърля Франция в
гражданска война, те продължават почти до края на XVII век;
Нидерландската революция – Нидерландия е икономическия двигател на Европа в този момент;
Тридесетгодишната война – 1608 - 1648 година свършва – Европа вече никога няма да е същата;
Английската гражданска война – 1640-1660 година – в Англия за пръв път е осъществен опита да обявят
република да видят, че нищо не става и да върнат на престола синът на обезглавеният крал.
(the crisis of seveteenth century – Hugh Trevor-Rofer ; Revolution and rebellion in the Early Modern Word – Jack)

Варианти за решаване на кризата:
1. Конституционализъм – разбирателство между короната и съсловията; управление чрез компромиси и
сътрудничество. Това означава относително по-слаба държава и относително по-силно общество; Застъпва
схващането, че владетелят може и трябва да бъде законово ограничен в своята власт и че всъщност
авторитета му зависи именно от спазването на тези ограничения. Позовава се на – първо идеята, че
суверенитетът е споделян между особата на монарха и парламента; второ божественото право, но само по
принцип, а не като реалност; трето идеята, че монархът не е над закона;
2. Абсолютизъм – налагане на силна централна кралска власт и обезличаване на съсловията (т.е. - силна
държава и относително по-слабо общество); Система, при която владетелят има пълен контрол над
управлението в рамките на съществуващото законодателство. Владетелят се поставя в центъра и на
политическата и на законодателната и на правната система. Абсолютния владетел се позовава на първо
място на „божественото право“ - той е легитимния проводник на божествената воля; на второ място е
монархическият авторитет – те са поредица от владетели които преди тях и след тях ще управляват; на
трето място силата на централизацията – слушайте ме защото една дума и един закон са по-добре и по-
силни от множество думи и закони; Абсолютните владетели се опират на грубата сила – големите
постоянни армии (професионални и издържани от държавата); на второ място благородничеството, което
има привилегии, но малко реална власт; на трето място държавните бюрокрации, изградени от
представителите на средните слоеве и издържани от държавата;
Англия - Територията: 130 395 кв.км. Религия: католическа. Династия – Тюдор. Население – 1561-3 млн. В
административни отношения се дели на графства (каунтис) със силно местно самоуправление.
Тюдорите – Хенри VII (1485-1509); Хенри VIII (1509-1547); Едуард VI (1547-1533); Мери I (1553-1558);
Елизабит I (1558-1603).
Хенри VIII Тюдор (1509-1547) – идва на английския престол 1509 година и взема за съпруга Катерина
Арагонска съпруга на починалия му брат. Само че брака не е благословен с мъжки наследник, което
означава потенциална криза. 1529 година – конфликт с Рим, защото папата отказва да го разведе с Катерина
Арагонска. През 1534 година „act of Supremacy“ - глава на английската църква става Хенри, църквата става
англиканска – той е и светския водач и духовния; това е т.нар. Реформация „отгоре“. Централизира и
унифицира територията на Англия. Това е най-голямата територия в Европа в която няма вътрешни
граници. Икономическото развитие на Англия тръгва по коренно различен път от този на континента –
започва модернизация на икономиката с ограждания и манифактури.

Хенри VIII – Катерина Арагонска, Ан Болейн, Джейн Сеймур, Ана Клевска, Катрин Хауърд, Кетрин Пар.
(Историята на Великобритания – под редакцията на Кенет Морган)
Франция – територия – 450 000 кв.км. Население – 18.5 млн. Религия – католическа. Династия – Валоа,
след 1589 – Бурбон. Има 33 провинции и цари партикуларизъм. Франсоа I (1494/1515 идва на трона-1547) –
първият „модерен“ френски монарх – опитва се да въведе нов ред. Сключва уния с „Рим“ - „Галиканизъм“ -
търсене на компромисно решение с Рим – според унията Франсоа получава правото да назначава
половината от епископите във Франция. Прави опит за централизация, модернизация и реформи: военни –
постоянна армия, данъчни – централизиран фиск; административни – провинциалното устройство, 1547
Франсоа е заменен от Анри II (1547-1559), който пък е заменен от сина си Шарл IX (1559-1574).
Религиозните войни – Франция (1567-1589). Вартоломеевата нощ 24 август 1572 година – (Кралица Марго
– филм с Изабела...) най-накрая тронът идва в представител на династията Бурбон – предводител на
Хугенотите. „Париж си струва една меса“ и става католик, само и само за да се отворят вратите на Париж за
него. Преди това бил протестант. 1598 година – Едикът от Нант – протестантското малцинство във Франция
получава права и няма да е преследвано.
Свещената римска империя на германската нация – една пръсната по различни части на континента, но
обединявана от Хабсбургите. Разделянето – 1555 – Филип II – Нидерландите, Испания и Новия свят;
Фердинанд I – германските и австрийските земи. Австрийските и испанските Хабсбурги са двата клона на
една династия, която управлява империята.
Хроника на мирът от Аугсбург 1555

От всички тези катаклизми в Европа, Нидерландите и свързаните с тях събития които ще разтърсят
Свещената империя. Днес ще говорим създаването на т.нар. „обединени провинции“ - 7-те протестантски
провинции. Вторият проблем днес е 30-годишната война. В центъра на тези събития е Филип II (1556-1598)
– кризата на испанската монархия, 1566 – бунтът на Нидерландите, 1571 – победата при Лепанто, 1588 -
“Великата армада“, 1596 – финансовият банкрут на Испания (всъщност това е вторият банкрут). (Кратка
история на Испания – Карлос Веска; Петко Диянов Петков „История на Ниските земи. Белгия и Холандия
1300-1914г). Холандия – 41,526 кв.км., урбанизация, буржоазия, Капитализъм, Калвинизъм. (Маргюрит
Юксенар - „Творение в Черно“). Началото на конфликта – август 1566 – бунтове в Гент, Антверпен;
Beeldenstorm – унищожаването на църковните статуи и реликви (бунт на градското население); 1567 – от
Испания в Нидерландия е изпратен херцог Алба да потуши бунта на Нидерландите; в бунта се включват и
представителите на нидерландският елит; Данъците и задълбочаването на конфликта. Бунтът – лидерът –
Вилхелм Орански, граф Егмонт, граф Хорн; Geuzen - „Просяци“ (watergeuzen); 1572 – завладяват Брил,
връзката на Англия; Независимостта. Обединението – 1572 в Дордрехт е проведен първия Съвет на
съсловията от Холандия, в който участват множество градове. Обявена е независимостта от Испания и
Вилем 1-ви е издигнат за лидер. Южните провинции Брабант, Лимбург, Фландерс и Люксембург остават
католически. През 1579 година се присъединяват и Амстердам и Миделбург. Съюзът от Утрехт 1579.
Новата държава – през XVI и XVII век Холандия е най-урбанизираната, най-развитата в икономическо
отношение и най-толерантната страна в Европа що се отнася до свободното изразяване на религиозни и
политически виждания. Великата армада – 1588 година; Плановете на Филип II; 130 галеона; 28 юли –
опожаряването на испанската флота; 3-12 август – бягството на испанците. Идеята на кампанията е да бъде
установен контрол върху Ламанша и после да победят Англия. Напрактика в края на последната четвърт на
16-тото столетие религиозните войни довеждат до създаването на Нидерландия. Тридесетгодишната
война (1618-1648) – тя започва 1618, но е предизвикана от по-предни събития. Проблемът възниква кой ще
наследи императорската титла. Началото на кризата – 1619 – смъртта на император Матиас, крал на
Бохемия – страната е в състояние на хаос и религиозен конфликт. Причините – Мирът от Аугсбург
предполага, че каквато е религията на владетеля, такава трябва да е и тази на поданиците. Кой ще бъде
новият крал на Бохемия?! Причини за кризата – Испания – търси възстановяване на влиянието си
накърнено от войната с холандците. Франция – желае да разшири своето влияние върху слабите германски
държави. Швеция и Дания – искат контрола върху северните германски държави граничещи с Балтийско
море. Резултатите – мирният договор е катастрофа за Германия!; Империята – сянка на миналото си
могъщество. Разделена е на над 300 държавици. Нидерландите и Швейцария стават независими. Според
френският представител: „всеки може да тълкува договора така, както му харесва!“; населението на
Германия е унищожено – на места до 80%; Европа остава завинаги разделена по религиозен принцип.
Вестфаския мир 1648г.

1. Предпоставки и начало на пуританската революция в Англия
Новата династия – 1603 – край на управлението на Елизабет II - едно кралство на кръстопът;
Конституционализъм или абсолютизъм; Божественото право ли парламентарната традиция; Короната или
Парламента? Елизабет си отива и се появява негова милост Джеймс VI Шотландски. Тоест той се превръща
от Джеймс VI Стюард Шотландски в Джеймс I Английски. (Татяна Павлова - „Кромуел. Политическа
биография“).
Отворена социална система: най-горе е кралят, под него са перовете и висшия клир, под тях са рицарите и
джентрите (провинциален благородник без титла, земевладелец, но не обработва сам земята си и живее
като джентълмен), под тях търговците, финансистите, т.е. буржоата, под тях – свободните селяни
земевладелци, най-долу са безимотното селско и градско население. С други думи английското общество
има социална динамика.
Земевладението в Англия – маноралната система; лорд-собственик; примогенитурата – имението и титлата
се наследяват от първородния син; „младите синове“ - нагоре или надолу по социалната стълба?! -
възможностите: армията; църквата; свободните професии; търговия.
Селото: фрийхолдъри – 100 000 души; Йомен – богати селяни с ферма между 40 и 360 дка и доход от 40
шилинга. Имат право да участват в избори. Копихолдъри – наематели. Котъри – безимотни. Огражденията
– трансформация на аграрната икономика; разрушаване на общинското земевладение; разслоение на
селското общество; създаване на слой безимотни селяни; източник на напрежение, но и на възможност за
икономическо развитие.
Джентрите
Надежди и разочарования
- пуританите – надежда за задълбочаване