Кръв

ККръвта се разглежда като течна тъкан. Тя представлява 1/14 от телесната маса. Състои се от кръвна плазма (течна съставка) и формени елементи (клетъчна съставка). Съотношението на обема на клетките към общия обем кръв се нарича хематокрит. Течността, която се
о
тделя след съсирването на кръвта, се нарича кръвен серум. Той не съдържа фибриноген и тромбоцити. Намаляването на общия обем кръв се нарича олигемия, а увеличението – плетора. С хидремия се означава увеличението, а с анхидремия – намалението на течната съставка на кръвта.

Формените елементи на кръвта биват:

1. Червени кръвни клетки – еритроцити. Броят им възлиза на 4,5-5 х 1012/l клетки. Те са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 μm. Съдържат хемоглобин, съставен от белтък – глобин и небелтъчна хеминова група – хем. Средният обем на еритроцитите (MCV) е около 90 fl (фемтолитра), а средното съдържание на хемоглобин (МСН) е около 30 pg (пикограма). Еритроцитите са пластични и могат да преминават през тесните капиляри и през синусоидите на слезката. Мембраната им може да се самовъзстановява, но когато се увреди тежко, настъпва вътресъдово изтичане на хемоглобин. Освободеният хемоглобин се свързва с хаптоглобина в кръвта и се отнася до моноцито-макрофагиалната система (ММС). Несвързаното количество преминава през бъбречния филтър в урината – хемоглобинурия. Със стареенето си еритроцитите стават по-плътни и ригидни, което води до захващането им от фагоцитиращите макрофаги в ММС на слезката и до разрушаването им. От хема се освобождава желязо, което се свързва с трансферина и отново се доставя на еритропоезата в костния мозък. Средната продължителност на живот на еритроцитите е около 120 дни. Количеството на циркулиращите еритроцити зависи от равновесието между образуването и разрушаването им.

2. Бели кръвни клетки – левкоцити. Броят им възлиза на 6-8 х 109/l клетки. Биват:

ФФормените елементи на кръвта биват:

1. Червени кръвни клетки – еритроцити. Броят им възлиза на 4,5-5 х 1012/l клетки. Те са безядрени клетки
11. Червени кръвни клетки – еритроцити. Броят им възлиза на 4,5-5 х 1012/l клетки. Те са безядрени клетки с форма н
а двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 μm. Съдържат хемоглобин, съставен от белтък – глобин и небелтъчна хеминова група – хем. Средният обем на еритроцитите (MCV) е около 90 fl (фемтолитра), а средното съдържание на хемоглобин (МСН) е около 30 pg (пикограма). Еритроцитите са пластични и могат да преминават през тесните капиляри и през синусоидите на слезката. Мембраната им може да се самовъзстановява, но когато се увреди тежко, настъпва вътресъдово изтичане на хемоглобин. Освободеният хемоглобин се свързва с хаптоглобина в кръвта и се отнася до моноцито-макрофагиалната система (ММС). Несвързаното количество преминава през бъбречния филтър в урината – хемоглобинурия. Със стареенето си еритроцитите стават по-плътни и ригидни, което води до захващането им от фагоцитиращите макрофаги в ММС на слезката и до разрушаването им. От хема се освобождава желязо, което се свързва с трансферина и отново се
доставя на еритропоезата в костния мозък. Средната продължителност на живот на еритроцитите е около 120 дни. Количеството на циркулиращите еритроцити зависи от равновесието между образуването и разрушаването им.

2. Бели кръвни клетки – левкоцити. Броят им възлиза на 6-8 х 109/l клетки. Биват:

22. Бели кръвни клетки – левкоцити. Броят им възлиза на 6-8 х 109/l клетки. Биват:
- лимфоцити – съставят 20-30% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително малки клетки с голямо кръгло ядро. Участват в имунните процеси.
- моноцити – съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително големи клетки с различна форма на ядрото – бъбрековидна, подковообразна и др. Имат фагоцитарна функция.

3. Тромбоцити. Броят им възлиза на 150-450 х 109/l клетки. Представляват цитоплазмени фрагменти с размер 2-3 μm. Играят роля в съсирването на кръвта.

Кръвната плазма съдържа над 90% вода. Останалите съставки са белтъци, масти, въглехидрати, минера - моноцити – съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително големи клетки с различна форма на ядрото – бъбрековидна, подковообразна и др. Имат фагоцитарна функция.

3. Тромбоцити. Броят им възлиза на 150-450 х 109/l клетки. Представляват цитоплазмени фрагменти с размер 2-3 μm. Играят роля в съсирването на кръвта.

Кръвната плазма съдържа над 90% вода. Останалите съставки са белтъци, масти, въглехидрати, минерални соли, а също и крайни продукти на обмяната (урея, пикочна киселина, креатинин, билирубин). Кръвните белтъци са албумини, глобулини и фибриноген. Фибриногенът при определени условия преминава във фибрин – настъпва съсирване на кръвта. Кръвта изпълнява множество функции, най-главните от които с
33. Тромбоцити. Броят им възлиза на 150-450 х 109/l клетки. Представляват цитоплазмени фрагменти с размер 2-3 μm. Играят роля в съсирването на кръвта.

Кръвната плазма съдържа над 90% вода. Останалите съставки са белтъци, масти, въглехидрати, минерални соли, а също и крайни продукти на обмяната (урея, пикочна киселина, креатинин, билирубин). Кръвните белтъци са албумини, глобулини и фибриноген. Фибриногенът при определе
н