Мускули

ССкелетните мускули се групират около частите на скелета, от където идва наименованието им. В организма на човека има над 600 скелетни мускула, които са
35 – 40 % от общата телесна маса. Те са активната част на опорно – двигателната система и благодарение на въ
з
м
ожността си да сък
р
ащават осигуряват различни движения на тялото. Според подреждането на снопчетата от мускулни влакна и ориентацията им спрямо сухожили
я
та,
се различават следните групи мускули по форма: вретеновидни, перести, плоски и пръстеновидни.
Мускулите са изградени от напречно- набразден
и мускулни влакна. Всеки мускул има централна част 35 – 40 % от общата телесна маса. Те са активната част на опорно – двигателната система и благодарение на възм
ожността
си да съкращават осигуряват различни движения н
а
тялото. Според подреждането на снопчетата от мускулни влакна и ориентацията им спрямо сухожилията, се различават следните групи мускули по форма: вретеновидни, перести, плоски и пръстеновидни.
Мускулите са изградени от напречно- набраздени мускулни влакна. Всеки мускул има централна част – тяло и и два края –
сухожилия. Тялото на мускула е изградено от напречно- набраздени мускулни влакна, свързани помежду си в снопчета чрез съединителна тъкан. Сухожилията са изградени от плътна с
ъедините
л
н
а тъкан
.
сновни групи: фасции, синовиални торбички, сухожилни влагалища и сезамовидни костици.
Фасцията (fasciae) е тънка съединителнотъканна обвивка на мускула. Фасциите придържат мускулите кум костите. Фасциите придържат му
скулите към костите и ограничават издуването им п
р
и съкращение.
- агонисти – извършват д
вижения в една посока
- антагонисти – извършват противоположни
движения. Те са разположени от различна страна на ставата.
- синергисти – взаимно допълващи се при
извършване на ед
н
о общо движение. Те обикновено се разопл
агат от една и съща страна на ставата.
- дълги – на крайниците
- къси – между прешлените
- широкМускулите са изгр
адени от напречно- набраздени мускулни влакна. Всеки мускул има централна част – тя
ло и и два края – су
хожилия. Тялото на мускула е

изградено от напреч
но- набраздени мускулни влакна, свързани помежду си в снопчета чрез съединителна тъкан. Сухожилията са изграден
и от плътна съединителна тъкан.
азполагат спомагателни о
бразувания, които са четири основни групи: фасции, синовиални торбички, сухожилни влагалища и сезамовидни кост
ици.
Фасцията (fasciae) е тънка съединителнотъканна обвивка на мускула. Фасциите придържат мускулите кум костите. Фасциите придържат мускулите към костите и ограничават издуването им при съкращение.
- агонисти – извършват движения в една посока
- антагонис
т
и
– извършва
т
противоположни движения. Те са
р
- мускули около очната цепка – m. orbicularis oculi
- мускули около устата и носa
Всички мускули на мимическите мускули се инервират от клонове на лицевия нерв.
Дъвкателните мускули са по 4 от всяка страна на - мускули около устата и носa
Всички мускули на мимич
е
с
ките мускули се ин
е
рвират от клонове на лицевия нерв.
ДъвкателнВсички мускули на мимическите мускули се инервират от клонове на лицевия нерв.
Дъвкателни
т
е му
скули са по 4 от всяка страна на лицето и извършват движенията в долночелюстната става. Те са:
- същинският дъвкателен мускул (masseter) е
разположен по външната страна на клона на долната челюст
- слепоочният мускул (m.Дъвкателните мускули са по 4 от всяка страна на лицето и извършват движенията в
долночелю
стната става. Те са:
- същинският дъвкателен му
с
кул (masseter) е разположен по външната страна на клона на долната челюст
- слепоочният мускул (m. temporalis)
- криловидните мускули
Започват от кости на черепа и се залавят за долната челюст, като осигуряват дъвкателните движения. Същинският дъвкателен мускул (m. masseter) е разположен по външната - същински
ят дъвкателен мускул (masseter) е разположен по външната страна на клона на долната челюст
- слепоочният мускул (m. temporalis)
- криловидните мускули
Започват от кости на чер
епа и се

з
алавят
за
долната челюст, като осигуряват дъвкателните движения. Същинският дъвкателен мускул (m.
masseter) е разположен по външната страна на клона на долната челюст.
т
а
Шията е една от най-п- слепоочният мускул (m. temporalis)
- криловидните мускули
Започват от кости на черепа и се залавят за дол
ната челюст, като осигуряват дъвкателни- криловид
н
ите мускули
Започват от кости на черепа и се залавят за долната челюст, к
ато осЗапочват от кости на черепа и се залавят за долната челюс
т, като осигуряват дъвкателните движения. Същинският дъвкателен мускул (m. masseter) е разположен п
о външната стран
а
на клона на долната челюст.
шията
Шията е една от най-подвижните части на тялото. Според топографското си разположение мускулите на шията се делят на повърхностни, под
езични и дълбоки. Многобройните мускули на шията движат главата, гръкляна и долната
челюст.
Повърхностн
ите мускули се разполагат п
о
предно-страничната
част на шията. Те са платизма и гръдноключичносовиден. Инервират се от черепномозъчни нерви.
M. platysma е пло
сък мускул с незначителна дебелина, разположен подкожно. Функция: ос
вобождава от натиск и вл
ияе върху напълнеността на подкожните вени.
M. sternocleidomastoideus е най-големият мускул на шия Мускули на
шията
Шията е една от най-подвижните части на тялото. СпорШията е една от най-подвижните части на тялото. Според топографското си разположение мускулите на шията се делят на повърхностни, подезични и дълбоки. Многобройните мускули на шията движат главата, гръкляна и долната челюст.
Повърхн
о
ст
ните муску
л
и се разполагат по предно-стран
и
Mm. intercostals intimi са третия, най-вътрешен слой на межДиафрагмата е типичен плосък мускул, разделящ гръдната от коремната кухина. Тя е мускулно-сухожилна пластинка. Мускулните й снопчета образуват купол, изпъкнал към гръдната кухина. При съкращаване куполъ
т

се смъква надолу и

обемът на гръдния кош се увеличава, белите дробове се разширяват и се осъществява вдишване. При отпускане куполът заема изходно поло
ж
ение
, белите дробове се прибират и се осъществява издишване. Диафрагмата притежава два купола към кухината на гръдния кош и три големи отвора з
а преминаване на хранопровода, аортата и долната куха вена. Тя е основен дихателен мускул и при съкращението си взема участие във вдишването.Функцията й е свърза
на и с ко
ремната преса. Мускулите на корема са широки и

се разполагат в пространството между долния отвор на гръдния кош и таза и изграждат страничната и предната стена на коремната кухина.В страни, един зад друг се намират три плоски мускула – външен и вътрешен коси коремни мускули и напречния коремен мускул. Всички се инервират от долните 6 междуребрени нерва. В
долната част на предната коремна стена между плоските мускули се разполага слабинният (ингвинален) канал () , през който при мъжа преминава семенната връв, а при жената – обла
та маточ
н
а
връзка
.
Една от функциите на коремната стена е поддържане на нормалното положение на органите в к
оремната кухина. Коремните мускули участват и в движенията на гръбначния стълб. При е
д
новременно съкращаване на всички коремни мускули, включително и на диафрагмата, върху коремните органи се оказва натиск (коремна п
реса), което помага за изпразването им. Коремните

мускули участват и в дихателните движения. Функцията на коремните мускули
е свързана с коремната преса и коремното дишане.
гърба са повърхностни и дълбоки.
Повърхностните мускули започват от израстъците на гръбначния стъл
б и се залавят з
а
костите на рамянния пояс и мишницата. К
ъм тази група се отнасят: трапецовиден (m. traperius), широк гръбен (m. latissimus dorsi), ромбовиден (mn. rhomboidei), и повдигач на лопатк
ата (m. levator scapulae).
Дълбоките мускули се прикрепват за гръбначния стълб и ре
брата, а дори за чер
епа. Към тях се отнасят: m.
s
plenius, m. iliocos
talis, m. longissimus, m. spinalis.
цата, на предмишницата и на ръката. Те извършват сложни и разнообраз
ни движения характерни с
амо за човека.
нния пояс и се залавят за раменнат кост. Това са:
- делтовидният (m. deltoideus)
- надбодилков и подбудилков мускули
- малък и голям объл мускул
- подлопатков
Функцията им е свързана с движения в раменната става.

съ
единително
т
ъканни преградина две групр – пр
е